РЕШЕНИЕ
№ 22532
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110139795 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ от „ЗАД
„А.И.““ АД срещу „З.а.е.д. „Б.В.И.Г.“ ЕАД за заплащане на сумата 616,41 лева,
представляваща остатък от неплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка образувана при ищеца, назована „щета
№***********“, ведно със законната лихва от датата на подаване на искова
молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е реализирано пътно-транспортно произшествие от
водача на МПС марка „Х.”, модел „С.“, с рег. №**********, застрахован при
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
валидна към посочената дата, и причинени щети по МПС марка „М. С500”,
модел „4м.“, с рег. №***********, който към датата на ПТП е застрахован по
имуществена застраховка „Касков“ при ищеца. По силата на договора за
имуществена застраховка ищецът е встъпил в правата на собственика на
увредения автомобил срещу ответника, с оглед заплатено застрахователно
обезщетение от 5621,28 лв. и ликвидационни разноски от 25,00 лв., за извършен
ремонт за отстраняване на причинените щети. След покана, ответното дружество
е изплатило сумата 5029,87 лв., от които 25,00 лв. ликвидационни разноски, като
за разликата до пълния претендиран размер или за сумата 616,41 лв. липсва
плащане.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, освен по
обстоятелствата, че е сключена застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за МПС „Х. С.”, с рег. № *********, както и
че на ищцовото дружество е изплатено застрахователно обезщетение за
процесната щета в размер на сумата 5029,87лв. Оспорва механизмът на ПТП,
както и вината на водача на л.а. „Х. С.”; от доказателствата на ищеца не се
установяват механизъм, участниците в него, къде и кога е настъпил ударът
1
между двете превозни средства, не е налице причинно-следствена връзка между
твърдяното пътнотранспортно произшествие и вредите, които се претендират и
стойността им. Оспорва ликвидационните разноски като завишени. Твърди, че
виновен за настъпване на произшествието е водачът на застрахования при ищеца
по застраховка „Каско” лек автомобил.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т.3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че към дата на твърдяното застрахователно събитие
ищецът е застраховател по договор за застраховка „Каско“, сключен със
собственика на МПС марка „М. С500”, модел „4м.“, с рег. №***********; а
ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на водача на МПС марка „Х.”,
модел „С.“, с рег. №*********, чрез сключване на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“; за ПТП на 21.12.2024 г. в гр. Несебъре образувана
щета №*********** при ищеца, по която той е заплатил претендираното
застрахователно обезщетение на застрахования; след покана по чл. 412 от КЗ
ответникът е заплатил по щетата сумата 5029,87 лв.
От събраните писмени и гласни доказателства, и заключение на съдебна
техническа експертиза, анализирани заедно и поотделно от съда по реда на чл.
172 и чл. 202 от ГПК, непротиворечиво се изяснява, настъпването на пътно-
транспортното произшествие по време, място, начин и авторство, а именно: от
21.12.2024 г. в гр. Несебър при следната фактическа обстановка – водачът на
МПС „Х.”, модел „С.“, с рег. №********* – св. С. Т. пред ресторант „Б.х.“, по
ул. „П.“ управлява лекия автомобил, като в тъмната част на денонощието, при
суха асфалтова пътна настилка, поради движение с несъобразена скорост с
пътните условия, губи контрол над управляваното от него МПС, вследствие на
което се удря в паркиралия в дясно по посоката му на движение МПС „М.“
модел „С500 4“, с рег. №***********, собственост на св. К. Ф., и причинява
щети по автомобила. От техническа гледна точка имуществените вреди по
МПС „М.“ модел „С500 4 м.“, за които ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение, се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, а
стойността необходима за тяхното възстановяване, изчислена на база средни
пазарни цени, е сумата 5840,54 лева.
Съдът възприема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като
преценени по правилото на чл. 172 от ГПК, кореспондират с писмените
доказателства и заключение на СТЕ, сред които и Протокол за ПТП
№1838934/21.12.2024 г, съставен от мл. автоконтрольор при РУ Несебър М.Х.,
който документ е официален и на осн. чл. 179 от ГПК се ползва с материална и
формална доказателствена сила за удостоверените обстоятелства, възприети от
съставителя, и релевантни факти по заявената искова претенция.
Изложеното налага извод от правна страна, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило по изключителна вина на водача на МПС „Х. С.”, с
рег. № *********, който е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а именно
да контролира непрекъснато ППС, което управлява, като в случая съдът отчита,
че доказателствата сочат, че това не е сторено поради управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, в което състояние сам се е
поставил. Ето защо съдът приема, че за ищеца е възникнало правото на парично
вземане за главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, а с оглед заключението на СТЕ се явява доказано по
размер. До края на съдебно дирене ответникът не твърди и не доказа да е
погасил заявената сума. Предявеният иск се явява изцяло основателен след като
2
се приспадне платеното от ответника. Търсеното парично задължение е дължимо
и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна
мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба-08.07.2025 г.,
поради което следва да бъде присъдена.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за сумата общо 530 лв.
за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице и на юрисконсулт
(разноска за възнаграждение на свидетели не се дължи, доколкото не е присъдена
на свидетелите).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.а.е.д. „Б.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК***********, да заплати на
„З.а.д. „А.И.““ АД, с ЕИК:************, на основание чл. 411 от КЗ, сумата
616,41 лева – главница, представляваща остатък от неизплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка образувана при „З.а.д. „А.И.““ АД,
назована „щета №***********/2024г.“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.07.2025 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З.а.е.д. „Б.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК***********, да заплати на
„З.а.д. „А.И.““ АД, с ЕИК:************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата 530,00 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „З.а.е.д. „Б.В.И.Г.“ ЕАД по
банкова сметка на „З.а.д. „А.И.““ АД с №************, BIC:*********, при
„И.А.Б.” АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3