Решение по дело №524/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260150
Дата: 27 ноември 2020 г.
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20204400500524
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 27.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и седми октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 524 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 22/14.02.2020 г. по гр.д.№ 826/2018 г. по описа на РС-Л. е отхвърлен предявеният от Г.А.В.  против А.Й.Т. иск по чл. 109 от ЗС да бъде осъден А.Й.Т. да премахне извършеното строителство в собствения й поземлен имот, находящ се в с. *****, обл. Плевен, с площ от 1 170 кв.м., съставляващо по регулационния план на селото имот планоснимачен № 472, парцел І – първи, в кв. 91, при граници: от две страни улица, наследници на Й.Л.С. , П.А.Т.  и М.П.Д. , което строителство представлява изградена канализационна инсталация чрез полагане на канализационни тръби в описания имот до южната му граница, като възстанови предишното положение, както и да възстанови целостта на оградата, изградена по западната граница откъм ул. Заря на описания й собствен недвижим имот чрез поставяне на премахнатите винкели и мрежа, заедно с всички законни последици, като съдът го задължи тези действия да извърши в едномесечен срок, считано от датата на влизане на съдебното решение, като неоснователен.Осъдена е Г.А.В. да заплати на А.Й.Т.         направените разноски по делото в размер на 1 030 лв.

Депозирана е въззивна жалба от Г.А.В., чрез пълномощник, срещу решение № 22/14.02.2020 г. по гр.д.№ 826/2018 г. по описа на РС-Л., което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че същото е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано.Прави се искане да се отмени същото изцяло и да се постанови друго такова, с което да се уважи предявеният иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС с всички законни последици.

За въззиваемата страна  А.Й.Т. процесуалният представител изразява становище да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и да се присъдят разноските за въззивната инстанция.

 Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество основателна.

 Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Въззивната жалба е неоснователна.

        Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК  препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба  съдът приема следното.

       На първо място  от въззивницата се сочи, че изцяло незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че имотът, в който въззиваемият е проникнал чрез разрушаване на масивна ограда, съществуваща повече от 80 години, не бил на въззивницата, като се позовава на показанията на свидетеля Ч. , като е извадена една реплика, която е в пълно противоречие както с останалите му показания, така и с показанията на останалите разпитани свидетели, както и с останалите факти по делото, като според него дърветата-черници са „гранична линия”.

        От показанията на този свидетел, който е съсед на страните, се установява, че дърветата-черниците са били под една линия, като гранична линия, наредени по равно, отрязани на около 1.5 м.Черницата е отрязана като граница.Въззивницата са били наредили камъните и палетата на това разстояние от черницата до оградата, до къщата на въззиваемия.Външната ограда на улицата от къщата на въззивницата опира до къщата на въззиваемия, като са отрязали парче от мрежата и храсталаците, за да влязат, като са казали, е това е тяхно и са започнали да копаят и полагат ПВЦ тръби.

        Неоснователен е доводът на въззивницата, че не черниците са имотна граница, а сградите на възиваемия, които естествено ограждат имота на въззивницата.

       Във въззивната жалба се сочи, че безспорно е установено и доказано, че никога теренът, в който е изградена канализацията от въззиваемия, не е владян от неговите праводатели, нито от него самия, като е доказано, че за да проникне в двора на въззивницата, той е разрушил масивна ограда, тъй като никога не е имал достъп до процесния терен, в който е извършил незаконно строителство.Позовава се и на показанията на свидетелката Николова, че е получила информация от възиницата, че въззиваемият е влязъл неправомерно в имота на Г. и С. .

      Неоснователен с оглед на събраните по делото доказателства е соченото във въззивната жалба, че във връзка с така обсъжданите свидетелски показания изводите на съда, че въззивницата не е собственик на процесния терен, са изцяло необосновани, като неточно са възприети и обсъждани и констатациите на експертизата.

     По делото са изготвени основно и допълнително заключение от ВЛ арх.К. .

      В отговора на въпроса по т.2 от първото си заключение ВЛ е посочило, че границата между имоти 472 и 474 минава по северната стена на изградените в имот 474 сгради, като друга ограда не е имало и не се констатира на място, а оградата на имот 472 по улицата е подробно описана в констативната част.

       Неоснователно се сочи във въззивната жалба, че този извод на ВЛ е в пълно противоречие с извода, направен от съда в мотивите на решението му за кадастралната граница между имотите в смисъл, че не съвпада с жилищните сгради на въззиваемия.

        В допълнителното си заключение, което съдът възприема като обективно и компетентно, изготвено въз основа на допълнително събраните в хода на производството доказателства, се установява, че кадастралната /имотна / граница между имоти 472 и 474 не съвпада с жилищните сгради на въззиваемия и се намира на разстояние от тях съответно по границата с улицата на 86 см от сградата, а по границата между имоти 472 и 473 - на 70 см. съгласно приложения картон №9 от кадастралния план на с.***** за кв.91-приложение скица в М 1:500.ВЛ също така е посочило, че кадастралната /имотна/ граница между двата имота-472 и 474 съвпада с регулационната такава.

       Във въззивната жалба се сочи, че според описанието на ВЛ на оградата откъм улицата е:”Имот с пл.№472 е ограден по уличната регулационна граница с ограда, състояща се от плътна част, изпълнена от зидария на височина до 1.0 м. и ажурна ограда от мрежа върху плътната част с декоративни храсти в имота, оградата е с дължина 41.30 м”, като ВЛ е констатирало, че към момента на огледа 76 см. от оградата са съборени и храстите нарязани на около 1.40 м. от жилищната сграда на въззиваемия, като е описана и поставената тръба за битово-фекални води с дължина 19.45 м.

      С оглед на допълнителното заключение на ВЛ настоящата инстанция приема за неоснователен доводът на въззивницата, че въззиваемият е унищожил масивна ограда на въззивницата, за да проникне в двора й и без нейно съгласие в него е изградил канализация.76 см от оградата от жилищната сграда на въззиваемия са съборени, но както ВЛ е посочило,  оградата се намира на 86 см от сградата.

       Във въззивната жалба се сочи също така, че от доказателствата по делото се установява, че неоснователните действия на въззиваемия са извършени в дворното място на въззивницата, което тя и нейните наследодатели владеят много повече от 80 години, като всички свидетели твърдят, че то винаги е оградено така, че е опирало до къщата на въззиваемия.Сочи се също така, че грешката в кадастралния план на с.*****, одобрен през 1980 г. по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР не може да бъде причина да се приеме, че въззивницата не е собственик на дворното място.Позовава се и на ТР № 8/23.02.2016 г. по т.д.№ 8/2014 г. на ОСГК, в което е посочено, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2, ал.5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото.

          В тази насока следва да се посочи, че резултатът от изхода по иска по чл.109 ЗС, какъвто е предявен в процесния случай, не дава основание за извършване на поправка в кадастралната карта и кадастралните регистри, но има значение за основателността му (определение № 552/17.09.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 3767/2013 г., ІV г.о., решение № 133/01.06.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 2346/2015 г., І г.о.).

      С оглед на доказателствата по делото не може да се приеме, че е налице грешка в кадастралния план на с.***** от 1980 г.Северните стени на жилищните сгради в имот 474 в кв.91 по плана на с.***** не са имотна граница между имотите на въззивницата и въззиваемия.Те не са били такива, видно и от трасировъчните карнети по плана от 1927 г.

      На следващо място във въззивната жалба се сочи, че имотът, в който въззиваемият е проникнал чрез разрушаване на масивна ограда и е извършил незаконно строителство, въззивницата притежава по наследство от своите родители и прародители.

      По делото е приложен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 106, том І, издаден по нотариално дело № 198/1963 г. на Плевенски народен съд, с който дядото на въззивницата Б.А.Т.  е признат за собственик на парцел ХІ в кв.91 по плана на с.***** от 1927 г., като тази парцела е закупил през 1933 г. с площ 2 080 кв.м., като в този нотариален акт като съсед е записан П. А. -брат на Б.  А. , както и А. А. , също негов брат.Сочи се, че така описаният парцел е бил разделен на два парцела от по 1 180 кв.м. и 900 кв.м и по-малката парцела е била продадена от Б.  Т. на Й.С. , като по регулационния план на с.*****, одобрен през 1980 г., парцелът от 1 180 кв.м. е означен като УПИ І, отреден за имот пл.№ 472 в кв.91 по плана на с.*****.

От приложения договор за доброволна делба от 21.10.2014 г., нотариален акт за собственост на недвижим имот от 04.04.1996 г. и скица № 272/29.07.2016 г. имотът на въззивницата е посочен като такъв с площ от 1 170 кв.м., т.е. разликата е с 10 кв.м. по-малко.От приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.08.2002 г. е видно, че УПИ с площ от 900 кв.м. съгласно регулационния план от 1980 г. е с номер ІІ-473.От извадката от трасировъчните карнети на с.***** от 1927 г. е видно, че граничната линия между двата имота-ХІ и ХІІІ се намира на отстояние от изградената в имот ХІІІ сграда.Разделението на  имота от 2 080 кв.м. не касае имота на въззиваемия.

Във въззивната жалба се сочи, че са били разпитани като свидетели В.Т.  и Т.С. , като от СТЕ, от писмените доказателства /скица № 272/29.07.2016 г. и др./, а и показанията на свидетелите на въззивницата е видно, че никога въззиваемият, нито праводателите му, са били собственици на място в двора на въззивницата, което да е стигало до черниците и да е с около 70 см разстояние от къщата им.

От показанията на свидетелката Т. , майка на въззиваемия, се установява, че къщата е купувана през 2006 г. на нейно име.Знае от собствениците на къщата, че зад нея има място, което е тяхно - до черниците е мястото, което е 70 см., което е неизполваемо.Когато са купили къщата, преди да заминат за Испания, е имало теч, тръбите са били замръзнали, разкопали са и са видели къде са тръбите.Искали са единствено да направят ремонт и са попитали съпруга на въззивницата може ли да си сменят тръбите и той е казал, че няма проблем.Въззиваемият е влязъл с братовчед си и са орязали храстите, за да направят място, колкото им е мястото - 70 см.При второто замерване е излязло същото място и са им дали документ, че е тяхно, след което са влезли синът й и братовчед му и са сменили тръбата.

От показанията на свидетеля Т.С. , братовчед на въззиваемия, се установява, че са изрязали храстите, които са в неговия имот.На оградата само телта са отстранили, която е в имота на А.-колкото е границата, белязана със спрей.След като архитектът втори път е замерил, са подменили канализацията, която е по стената на къщата.

Свидетелят инж.Д. , който два пъти е извършвал замерването, сочи, че границата, която е трасирал, е „имагинерна”.

Неоснователен е доводът на въззивницата, че ако южната имотна граница на въззивницата не съвпада с южната регулационна граница, то е следвало да се уреждат регулационни отношения между собствениците на имоти 472 и 474, но данни за това няма - следователно отчуждителното действие на ДРП от 1980 г. е отпаднало, поради което и вече няма значение къде минава регулационната граница на парцелите, отредени за тези имоти, с оглед на приложението на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ.

ВЛ в първото си заключение е посочило, че няма данни в Община Л. за уреждане на регулационни отношения между имоти 472 и 474 от кв.91 по плана на с.*****.

Според §8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ,  след изтичането на сроковете по §6, ал.2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни парцели за изравняване на частите в образуваните съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, той  е неприложим в процесния случай.

С §6, ал.2  и 4 ПЗР на ЗУТ е определен 6 месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове.Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им действие отпада по силата на §8, ал.1 ПЗР на ЗУТ.§6 от ПЗР на ЗУТ е влязъл в сила на 31.03.2001 г., а срокът изтича на 30.09.2001 г.С оглед на събраните по делото доказателства и заключението на арх.К.  не може да се приеме, че се касае за неприложен дворищнорегулационен план, тъй като не се установяват данни за придаваеми части от поземлените имоти на въззивницата и въззиваемия.

        Не може да се приеме, че границата между двата имота са сградите на въззиваемия, както се сочи във въззивната жалба.Установяването на правото на собственост на въззивницата е преюдициален въпрос за уважаване на негаторния иск, като се позовава на ТР №4/2015г.Сочи се, че в издаваните скици от Община Л. тази грешка не съществува и вярно са отразени като имотна граница северните стени на жилищните сгради в имот 474 в кв.91 по плана на с.*****, които ВЛ е посочило, че са имотна граница между двата имота.

В тази насока ВЛ арх.К.  е пояснила, че на скицата на л.7 е отразена регулацията, а като имотна граница са показани къщите в имот №474, като имотната граница не е отразена с черен цвят.Имотът на л.10 от делото, показан на скицата-ХІ от 2 080 кв.м. е идентичен с посочения в трасировъчния карнет на л.187 от делото.

     Във въззивната жалба е налице позоваване и на решение № 57/26.03.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 907/2012 г., ІІ г.о., като се сочи, че са доказани предпоставките за уважаване на негаторния иск:1.Доказано е незаконно строителство, като се позовава на чл.147 ЗУТ и чл.151 ЗУТ, като не е посочено, че за изграждането на канализационна мрежа за отпадни води, построена в чуждо дворно място, не следва да се издават строителни книжа; 2.Автор на това действие е въззиваемият; 3.Извършените от него нарушения са-разрушаване на ограда, изсичане на храсти в двора на въззивницата и поставяне на канализационна тръба без съгласието й;4.Тези извършени от ответника неоснователни действия създават пречки за въззивницата да ползва нормално имота си, много по-големи от обикновените.Въззиваемият мотивира основателността на действията си с грешката в кадастралния план на с.*****, но в приложените по делото скици няма такава грешка, тъй като имотната граница вярно е показана, че минава по сградите му.

Според чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, като за да са налице предпоставките за уважаване на този иск следва да се установи наличие на неоснователно действие и именно това действие да пречи на ищеца да упражнява пълноценно своето право на собственост.Канализационната инсталация е изградена в имота на въззиваемия, а премахнатата част от оградата от 76 см. също попада в неговото дворно място, поради което не може да се направи извод, че въззивницата не може да упражнява пълноценно своето право на собственост в резултат на горепосочените действия.

С оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правота му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.Горепосочените действия, извършени от въззиваемия, не създават пречки за упражняване на правото на собственост на въззивницата, по-големи от обикновените (т.3 на ТР № 4/6.11.2017 г. на ВКС по т.д.№ 4/2015 г., ОСГТК, определение № 324/18.06.2018 г. на ВКС по гр.д.№ 109/2018 г., І г.о., определение № 238/13.05.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 40/2013 г., І г.о.).

        Въз основа на гореизложените фактически констатации и правни доводи съдът приема, че не се налице основания за отмяна на обжалваното решение, тъй като същото не е незаконосъобразно, необосновано и  постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса са дължими от въззивницата в полза на въззиваемия разноски по делото, като следва да му бъдат присъдени такива в размер на 400 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                                    Р      Е     Ш     И   :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/14.02.2020 г. по гр.д.№ 826/2018 г. по описа на Левченски районен съд.

       Осъжда въззивницата Г.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на въззиваемия А.Й.Т., ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 400 лв.

       Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   ЧЛЕНОВЕ: