№ 220
гр. Пазарджик, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Коста Ст. С.ов
Членове:Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Т.ова
в присъствието на прокурора Е. Здр. М.
като разгледа докладваното от Коста Ст. С.ов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255200600623 по описа за 2025 година
Производството е въззивно,по реда на Глава Двадесет и първа НПК.
С присъда рег.№7 от 11.03.2025г по НДОХ № 20235210200330 по описа за
2023 година ВРС признал подсъдимата С. Н.
К. за невиновна в това че за времето от 22.08.2017 г. до
26.10.2017 г., включително, в град В., с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудила и поддържала у Р. И. З. от
В. заблуждение, че ще заплати престоя на 84 човека за организиран
от нея тиймбилдинг в хотел „Р.“, и с това е пР.инила на „Г.“ ООД с
управител Р. И. З. от В., имотна вреда в размер на
11108,00 лева, като я оправдал по обвинението да е извършено престъпление
по чл. 209, ал.1 от НК. Против така постановената присъда е постъпил
въззивен протест с оплаквания ,че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна.Искането е да се отмени и постанови нова осъдителна по
1
чл.209 ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура поддържа протестта със
заявеното в него искане.
Подсъдимата лично и чрез защитникът си изразява становище, че
атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и пледират за
несъстоятелност на предложената аргументация на обвинението.
Окръжният съд като се съобрази с доводите изложени в протестта и
като провери законността,обосноваността и справедливостта на обжалваната
присъда и при съобразяване с разпоредбите на чл.314 НПК ,прие следното:
Протестта е неоснователен.
Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа обстановка:
Подсъдимата С. К. /с фамилно име преди развода
Банкова/, била управител и едноличен собственик на капитала на дружеството
„У. Т. М.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.
к. М. Л., ул. Т. К. **, **, **, до 28.05.2018 г., видно от приложената в
досъдебното производство справка от ТРРЮЛНЦ /л. 89 от ДС/. От същата
справка се установява, че дружеството се е занимавало с туроператорска
дейност, както и множество други разрешени от закона дейности.
През 2017 г. свидетелят Р. З. разговаряла с нейна приятелка Н. С., като
последната я насочила към дружеството „У.
Т. М.“ за осъществяване на тиймбилдинг на компанията
„С.“. Така на 22.08.2017 г. бил изпратен email с подател С.
Банкова с email ****** до „Хотел Р.“ – ******, със запитване за организиране
на корпоративно мероприятие за
клиент с дата на провеждане 06.10.2017 г. за една нощувка. На следващия ден
23.08.2017 г. подсъдимата К. повторно писала на служебен email на
Хотел „Р.“. Искала да коментират цените изпратени в ценова листа за двойна и
единична стая, като дала предложение двойната стая вместо 130 лв. да бъде
126, а единичната вместо 100 да бъде 90 лв. Направила запитване за овъртайм
на ресторанта, като изразила желание цената да бъде 100 лв. на час.
Преди да направи избор в кой хотел да се проведе мероприятието за
2
фирма „С.“, подсъдимата, заедно с нейната приятелка св. Я.
М. М., посетили хотел „Р.“, където се срещнали и със
свидетелката Р. З.. К. харесала условията и решила
там да организира събитието.
Тъй като представляваната от нея компания извършвала единствено
услугите да организира спането и изхранването на гостите, работела с
партньор „Е. А.“, който се занимавал с организиране на
различни игри по време на тиймбилдинга. Представител на последното
дружество била свидетеля Я. Н. М. – С.. Двете
дружества имали трайни търговски отношения, поради което и свидетелят
Я. М. – С. и подсъдимата К. се сближили.
М. организирала игрите, като комуникирала със свидетеля Д.
З..
Събитието било уговорено за около 90 човека, предимно в двойни стаи за
06.10.2017 г. – само за една нощувка.
Фирмата, която щяла да провежда тиймбилдинга – „С.“ платила на
„У. Т. М.“ сумата от 5835 лв. на 07.09.2017 г. по фактура
№ 493; сумата от 3370 лв. на 28.09.2017 г. по фактура 509, както и доплащане
след събитието - сумата от 3002 лв. на 16.10.2017 г. по фактура № 520 и 515.
На 05.10.2017 г. подсъдимата изпратила email, с който искала да се
уточнят някои моменти, а именно желаела едночасова програма в таверна
„О.“ с танцьори и изпълнители. Заявила също първоначална консумация в
нощния бар, като направила изР.на уговорка, че след консумиране на
предварително уговореното, всеки ще си поръчва и плаща лично на място.
На 06.10.2017 г. събитието на компанията „С.“ било проведено. В
хотела били настанени 84 човека. При пристигането им св. З.
попитала подсъдимата защо няма превод, на което получила отговор да не се
притеснява, и че в деня на напускането да издадат фактурите и след това ще
3
платят. Провели се и игрите на Ц. Ч., организирани от „Е.
А.с“, като свидетелят Я. М. присъствала само на тях и не била ходила в хотел
„Р.“. При вечерята в ресторанта към хотела, по искане на подсъдимата
участвала и танцова формация. След това гостите посетили и
нощния бар, където консумирали напитки на стойност от 1164 лв.
На следващия ден мероприятието приключило. Преди заминаването от
хотела, свидетелят З. дала на К. две фактури, а именно: №
16885/07.10.2017 г. за атракционна програма в таверна „О.“ на стойност
400 лв. и фактура от същата дата с доставчик „Г.“ ООД, представлявано от
Р. З. на „У. Т. М.“, представлявано от
С. К. на стойност 1164 лв., от които 194 лв. ДДС, с
посочено основание „дадени напитки“. За останалите дължими суми се
разбрали да се изпрати фактурата по email. Така на 11.10.2017 г. З.
изпратила фактура с № 16900 за пакетна цена за провеждане на мероприятие –
нощувки и изхранване на стойност 9944 лв. на email–а, на който водели
кореспонденцията до момента.
Свидетелят З. чакала да й се преведат дължимите суми, но
превод получила единствено за програмата в таверната в размер на 400 лв.
Приблизително месец след събитието /т. е. след 06.11.2017 г./ З. се
обадила на К. и я попитала какво става с парите, на което
последната отговорила, че от „С.“ не са й ги платили, затова и тя не ги
превежда.
Видно от писмо на БХРА в полицията била получена информация от Спа
хотел Х., че „У. Т. М.“ ЕОООД е некоректен
туроператор и има неизплатени задължения към хотела, за което били
уведомили членовете на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация.
В посочения хотел имало събитие, организирано от дружеството на
подсъдимата, за 11.05.2018 г. до 13.05.2018 г., за което имало неплатени суми в
размер на около 60 % от стойността на дължимото.
4
Видно от справката в ТРРЮЛНЦ на 28.05.2018 г. бил вписан нов
управителна на дружеството, а К. била заличена.
На 19.06.2018 г. била изготвена нотариална покана от „Г.“ ООД гр.
В., бул. „С.“ ***, чрез пълномощника Н. К.
Н. до „У. Т. М.“ ЕООД, с управител С.
Банкова /макар че същата вече била заличена като управител/, с която
поканили дружеството да плати сумата от общо 11508 лв., за проведен
семинар на 06.10.2017 г. в хотел „Р.“.
На 25.06.2018 г. било поставено уведомление на адреса на „У.
Т. М.“ ЕООД от нотариус В. Г., с покана
адресата да се яви в 14 дневен срок да получи книжата.
В деня на изпращане на фактурата за нощувките и изхранването,
подсъдимата влязла в болница за един месец – за времето от 11.10.2017 г. до
09.11.2017 г., заради новооткрито злокачествено образование на яйчниците.
Видно от приложената справка от НОИ за издаване на болнични листове, че в
този период К. е имала и друг болничен престой за общо заболяване за
времето от 11.07.2017 г. до 09.11.2017 г.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице е
изследвало приложената в досъдебното производство медицинска
документация. Изложен е извод, че С. К. страда от *****
** **, **,
** ** **
**
**
**
**
**
** е ползвала
5
болнични при домашно амбулаторен режим.
Приетата за установена фактическа обстановка по делото се подкрепя от
събраните по делото доказателства.Тя се споделя и от настоящата инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд намира, че първоинстанционният съд е
оценил правилно събраните по делото доказателства. При техния анализ
изводът, че подсъдимата не е осъществила състава на чл. 209, ал.1 от НК с
пострадал „Г.“ ООД, е обоснован.Правилно съдът я е оправдал по възведеното
й обвинение и така е приложил материалният закон.
Безспорно на ООД са пР.инени имуществени вреди, но този признак от
обективна страна сам по себе си не е достатъчен за осъществяване състава на
обикновената измама.
Липсват безспорни доказателства за наличието на признаците от
субективна страна - пряк умисъл и особена користна цел. Не е доказано, че
към момента на сключване на договора подсъдимата е съзнавала, че
представляваното от нея дружество няма да го изпълни и е сключен
именно с цел да възбуди у другата страна заблуждение и по този начин да
пР.ини имотна вреда на „Г.“ ООД. Подсъдимата е обвинена за това, че с „цел
да набави за себе си имотна облага“ е възбудила и поддържала заблуждение у
Р. З., че ще плати престоя на 84 човека в хотел „Р.“. Подсъдимата е участвала в
облигационни правоотношения единствено в качеството си на управител на
юридическото лице, не и в лично качество. В това й качество е уговаряла
условията по договорите. „С.“ са платили цялата дължима сума на „У. Т. М.“.
При последвалото неплащане на задължението към „Г.“ ООД, парите са
останали на разположение и по сметка на дружеството.
В обвинителният акт е въведен субективен признак „с цел да набави
за себе си“ имуществена облага, липсва обвинение „за другиго“ . Трябва
да се държи сметка за това, че юридическото лице и собственика на капитала и
управител са различни правни субекти, с различно имущество.
Според поС.ната практика на ВКС не всяко неспазено обещание или
отклонение от поети задължения по договор може да служи за ангажиране на
наказателна отговорност за измама, а само тези, при които са налице
съзнателни действия с измамлива цел.
6
Правилно съдът е посочил че в случая липсва задължителния елемент
„акт на имуществено разпореждане“ на увреденото лице. В
обвинителния акт липсва описан акт на имуществено разпореждане на
ощетеното юридическо лице. Кредиторът не е получил плащане на дължимата
сума в размер на 9944 лв. за нощувки и изхранване, макар и същата да е
платена от „С.“ на „У. Т. М.“ ЕООД, но реално в обвинителния акт липсва
каквото и да било описание на извършен акт на имуществено разпореждане.
Кредиторът и ощетено юридическо лице не е получил плащане на дължимата
сума от 9944 лв. за извършена от него услуга, но за тази сума липсва
разпореждане с негово имущество. Действително, за да бъде предоставена
тази услуга е било необходимо „Г.“ ООД да заплаща заплати на персонал, да
влага продукти при подготовка на менюто, но такива факти липсват в
обвинението и не могат за пръв път да се установяват в съдебната фаза на
наказателното производство.
Споделяеми са и съжденията на съда за неплащането на задължението
по фактура за консумацията в нощния бар за сумата от 1164 лв., защото само
тук има активно поведение на ощетеното юридическо лице. Продадените
напитки са били употребени от клиентите, като по този начин „Г.“ ООД се е
разпоредил със свое имущество. В заключителната част на обвинителния акт
се съдържа обвинение за това, че К. е въвела в заблуждение
З., че ще заплати престоя на 84 човека, но не и, че ще плати
консумацията на напитките в нощния бар. Обвинението е събрало
всички дължими на „Г.“ ООД суми, като е определил цялото задължение като
съставомерен престъпен резултат, без да държи сметка, че същите имат
отделен правопораждащ юридически факт. Освен това обвинението е за
периода от 22.08.2017 г. до 26.10.2017 г. Уговорката за консумацията в
нощния бар е направена едва на 05.10.2017 г. За времето от 22.08.2017 г. до
05.10.2017г. липсват каквито и да било данни.
В заключение се налага изводът, че в случая се касае за неуредени
гражданскоправни отношения. Противното схващане би довело до
неоснователна намеса на прокуратурата в гражданскоправния оборот на
страната.
Присъдата е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което и на
7
основание чл. 338 от НПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда рег.№7 от 11.03.2025г по НДОХ №
20235210200330 по описа за 2023 година на В.ският РС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8