Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18.02.2021 г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова като разгледа докладваното от съдия И.
Янкова административно дело №619 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 211
от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по жалбата на Д.Д.Д., ЕГН ********** ***, подадена чрез пълномощника
му адвокат Е.Ж. *** против Заповед №349з-2164 от 06.08.2020 г. на Директора на ОД на МВР - гр. Стара Загора,
с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от 6 месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т.
12, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, за това, че на
10.02.2020 г., в
град Стара Загора, по време на работа, към 23.50 часа, младши инспектор Д.Д.Д.
-младши автоконтрольор I степен
в група ОДПКПД на сектор „Пътна полиция“, в качеството му на старши на наряд,
присъствайки на мястото на произшествие с пострадалия К.Й.И. не е осигурил
необходимата подкрепа, която е очаквана от лицето, не се е намесил в негова
защита, не му е отделил необходимото внимание за изясняване на случая, въпреки,
че пострадалият е имал необходимост от защита на личността и собствеността,
като е разпоредил на водача на патрулния автомобил – младши инспектор В.Г.В. да
потегли, оставяйки пострадалия на пътя. С това си деяние Д. бил нарушил
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с
чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, нарушавайки т. 30, т. 76
т. 76, б. а), г), д) и ж) и т. 77, б. а) от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, за което се предвиждало и наложеното със заповедта
дисциплинарно наказание.
В жалбата, подадена на 15.09.2020 г. в рамките
на 14-дневния срок от връчването на заповедта, считано от 01.09.2020 г. се
твърди, че в хода на дисциплинарното производство не са събрани достатъчно
доказателства, които да доведат до обоснования извод, обективиран в обвинението
на дисциплинарно- наказващия орган /ДНО/,
за извършено от жалбоподателя нарушение на етичните правила за поведение на
служителите в МВР. Посочва се, че описаната в оспорената заповед фактическа
обстановка не кореспондира с фактите от обективната действителност, както и че
от страна на наказания служител не е проявено поведение, което може да се
квалифицира, като описаното от административния орган деяние. Жалбоподателят
посочва, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, с което са били накърнени правата и законните му
интереси, попречили и на осъществяване на ефективната му защита. Твърди се
също, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е издадена
извън преклузивния срок по чл. 195 от ЗМВР. Като цяло се излага тезата, че издаденият
административен акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. От
съда се иска отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни
разноски и възнаграждение за един адвокат.
В открито съдебно заседание,
своевременно и редовно призован, жалбоподателят чрез процесуалния си
представител, поддържа изцяло депозираната жалба, като се излагат подробни
съображения в защита на основните изложени в жалбата тези за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответникът – Директор на ОД МВР - Стара
Загора, в открито съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото – главен
юрисконсулт М.А., оспорва жалбата, като неоснователна, излагайки съображения за
законосъобразност и правилност на оспорената заповед, която от своя страна
съдържала точна и ясна формулировка на обвинението и фактическата обстановка. Противно
на аргументите на процесуалния представител на жалбоподателя се твърди, че е
без значение конкретното поведение на пострадалото лице, проявено преди срещата
му с полицейските служители, като в този смисъл младши инспектор Д.Д.Д. е бил
длъжен да изпълни служебните си задължения безпристрастно и обективно, като предостави
необходимото съдействие и помощ, независимо от действията и физическото
състояние на лицето. Проявеното от служителя бездействие и незаинтересованост
се подкрепяли от доказателствата, събрани в хода на производството, като така
констатираното поведение представлявало нарушение на служебната дисциплина. От
съда се иска отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата
и закона, намира за установено следното:
Заповедта е издадена въз основа на получени
справки с рег. №349р-12625 от 01.06.2020 г. и рег. №349р-14570 от 22.06.2020 г.,
на Н-к на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора, обективиращи
извършена проверка на действията, на наряд от сектор „Пътна полиция“ в състав
от младши инспектор Д.Д. и младши инспектор В.В., които съгласно часови график
рег. №560-ОДПКПД от 07.02.2020 г. са били назначени в наряд със служебен
автомобил КИА СИИД с рег. № ******, като
от 23.20 часа на 10.02.2020 г. до 00.20 часа на 11.02.2020 г. е следвало да са
в гр. Стара Загора на ул. „Б. Бонев“, на кръстовището с ул. „Проф. Митко
Гогошев“. Проверката е инициирана във връзка с докладна записка на Н-к на отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора, който от своя страна е бил
сезиран с искане от Началника на 2 -ро РУ на МВР, гр. Стара Загора за
предоставяне на файловете от системата ВПК 2 /Видеозаснемане на пътен контрол/
за времето от 23.30 часа до 24.00 часа на 10.02.2020 г., от визирания по-горе
служебен автомобил, във връзка с разследване по ДП 8245 зм-149/2020
г., по описа на 2 -ро РУ на МВР, гр. Стара Загора. Справките съдържат
идентични фактически обстоятелства и правни обвинения, като е посочен
източникът на данните за извършените нарушения – осъществен преглед на
файловете от системата ВПК, обясненията на пострадалото лице, свидетел по ДП - К.Й.И.
и обвиняемите по ДП – А.А. и Й. Й.. В справките се описва поведението на
служителя, документирано посредством техническото средство и показанията на
разпитаните лица, а именно: на посочената дата и в посочения часови диапазон
младши инспектор Д.Д.Д. -младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД на сектор „Пътна
полиция“, старши на назначения наряд, не е обърнал необходимото внимание, като
не се е ангажирал служебно и не е предоставил следващата се от ситуацията помощ
на лицето К.И., което движейки се с двама свои спътници пред служебния
автомобил е помахал на длъжностните лица, сочейки в посока вече побягналите две
лица, а след кратък разговор с И. жалбоподателят е наредил на колегата си да
потегли, без да вземе конкретно отношение и окаже съдействие на пострадалото
лице. Изготвените справки, са връчени на Д.Д. съответно на 02.06.2020 г. и
06.07.2020 г., като служителят под формата на възражения е оспорил фактите и
констатациите, съдържащи се в тях.
По делото са приложени материалите от ДП 8245 зм-149/2020
г. по описа на 2-ро РУ на МВР, гр. Стара Загора, които представляват част от
доказателствата, събрани в хода на проведеното дисциплинарно производство в т.
ч. дадените обяснения от служителите Д.Д. и В.В., както и от пострадалото лице К.И..
Приложени са и протоколите от разпитите на обвиняемите А.А. и Й. Й.. Налични са
и възраженията на наказания служител, направени в резултат на предявените му за
запознаване справки.
Съобразно сведенията на
полицейските служители на 10.02.2020 г. около 23.50 часа на ул. „Армейска“,
посока север, до №18 са забелязали три лица, които са пресичали на пешеходната
пътека, като едно от лицата се е приближило до патрулния автомобил и както
твърди младши инспектор В.- „хвърлило се“ върху предния му капак. В този момент
жалбоподателят Д. отворил предното, дясно стъкло на автомобила, като с остър
тон направил забележка на лицето – К.И., и му указал да не ходи по пътното
платно, а да използва тротоара. И., който по думите на полицейските служители
бил във видимо нетрезво състояние, държейки в ръката си телефон, казал нещо за
взет телефон, но като цяло от проведения кратък разговор не се разбрало много.
В следващия момент младши инспектор Д. указал на колегата си да потеглят, като патрулът
се е насочил към определения му по график пост.
Съгласно обясненията на К.И., който
всъщност е подал и жалба за извършен спрямо него грабеж, на 10.02.2020 г.
същият си бил уредил среща с непознат за него мъж, чрез сайт за интимни
запознанства. На уговорената среща мъжът бил с още едно лице, като в
последствие и след кратки пререкания непознатите взели наличните пари, купони
за храна и телефона на И., като го заплашили със саморазправа. Тръгвайки към
близкия банкомат, за да принудят пострадалия да изтегли и да им даде още пари
се натъкнали на патрулния полицейски автомобил, като К.И. изскочил пред
автомобила и казал на служителите, че са го ограбили – взели са му телефона, за
който твърди, че не му е бил единствен. Единият от служителите на реда му
направил забележка, взел радиостанцията, като след това автомобилът потеглил. И.
помислил, че полицаите са тръгнали да издирват двете лица, като самият той се
запътил към РУ на МВР. И. потвърждава, че във въпросната вечер е употребил
алкохол, но е бил в сравнително адекватно състояние.
В показанията си обвиняемите А.А.
и Й. Й. потвърждават уговорената среща, като посочват, че инициативата за това
не е била тяхна, а на К.И.. Не отричат, че са взели пари от И., но твърдят, че парите
са им били обещани предварително, за конкретни интимни услуги, като поведението
им е целяло единствено сплашване и по-никакъв начин не са искали да наранят
мъжа. Й. Й. твърди, че е взел телефона на И., като в последствие, след като са
видели патрулния автомобил с А.А. са побягнали, като Й. е хвърлил телефона по
пътя.
По делото са приложени 3 бр. видеозаписи от
системата за Видеозаснемане на пътен контрол, които обхващат периода от 23.49
часа на 10.02.2020 г. до 24.00 на същата дата, като на тях са заснети
действията на наряда в който са участвали жалбоподателя и неговия колега В.В..
Видно от записите в 23.51 часа пред полицейския автомобил пресичат три лица,
като едно от тях се запътва към патрулната кола, сочейки към другите две, които
в този момент побягват. Автопатрулът спира, като стоящият на предната дясна
седалка служител, сваля стъклото на вратата, провежда кратък разговор с някого /предполага
се – пострадалия К.И./, като след това вдига радиостанцията към устата си,
видимо без да казва нещо, а в този момент автомобилът потегля. Звук от
разговора не е записан. Приложеният видеозапис от монтираната на задното стъкло
на автомобила камера, показва, че лицето, което е спряло полицейската кола,
след потеглянето на автомобила тръгва бавно да върви след него за известно
време, като видимо не се забелязва същият да е в нетрезво състояние.
По делото са приложени и 5 бр.
снимки /л. 47- 51/, които де факто представляват отрязъци от посочените по-горе
видеозаписи и отразяват конкретни моменти в рамките на времето от 23.51.31 часа
до 23.51.48 часа на 10.02.2020 г., през които лице се появява пред
автопатрулната кола, а малко след това е „запечатан“ и моментът, в който Д.Д. е
доближил радиостанцията си до устата.
По делото е допуснато събиране на
гласни доказателствени средства, чрез разпит, в качеството им на свидетели на
младши инспектор В.Г.В. и К.Й.И.. Свидетелят В. описва ситуацията от 10.02.2020
г., като заявява, че лицето, което е изскочило пред автомобила е било в
неадекватно състояние, като не му се е разбирало какво говори. Младши инспектор
Д.Д. му се бил „скарал“ да внимава и да се качи на тротоара, „за да не го
ударят“. Проверка на самоличността на лицето не е извършвана. Жалбоподателят Д.
казал на В. да потеглят, като е провел разговор с дежурния по телефона,
казвайки му, че патрулът се насочва към съответния пост по график. В. твърди,
че други лица в района не е забелязвал.
Свидетелят И. заявява, че през месец
февруари – март на 2020 г., след предварителна уговорка с две лица бил нападнат
от тях, като в последствие същите му били отнели телефона. И. видял полицейски
автомобил и скочил пред него, като се развикал, че му били откраднали телефона.
Единият полицейски служител му направил забележка, след което патрулът
потеглил. През това време нападателите вече били избягали. Свидетелят заявява,
че след това е отишъл в най-близкото РУ.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорената Заповед №349з-2164 от 06.08.2020 г. на Директора на ОД на МВР - гр. Стара Загора,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, субект на
дисциплинарната отговорност против акт, който я ангажира, поради което е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Процесната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР орган. Съгласно тази
разпоредба наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите
по чл. 37 от ЗМВР, измежду които са и областните дирекции на МВР в страната -
за всички наказания по чл. 197
от ЗМВР, за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за
постъпване на младши изпълнителски длъжности. Видно от оспорената заповед неин издател е Директорът
на ОД на МВР – Стара Загора, т. е. ръководител на структура по смисъла на чл.
37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а към момента на издаването й жалбоподателят е заемал
длъжност младши инспектор – младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора и по отношение на него е наложено
дисциплинарно наказание по 4, чл. 197, ал. 1, т.
3 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Заповедта е издадена в
предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР възможността компетентният административен орган да упражни
правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание е ограничена в рамките
на двумесечен срок от откриването на дисциплинарното нарушение. Определение за
понятието „откриване на дисциплинарно нарушение“ се намира в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, като според него дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а по смисъла,
вложен в разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР нарушението е „установено“, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. Според чл. 195, ал. 3 от ЗМВР, сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е
в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под
стража или домашен арест. В конкретния случай оспорената заповед е получена на
01.09.2020 г. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи
ползването на платен годишен отпуск от страна на жалбоподателя или други
обстоятелства, предпоставящи спиране на сроковете, визирани по-горе. От
събраните по делото доказателства не се установява конкретната дата, на която
двете справки с рег. №349р-12625 от 01.06.2020 г. и рег. №349р-14570 от 22.06.2020
г., съдържащи данните от извършената проверка по дисциплинарното производство, са
били представени на ДНО – Директор на ОД на МВР – Стара Загора по смисъла на
чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. На самите
справки са положени писмени резолюции от ДНО, съответно на 03.06.2020 г. и
06.07.2020 г., като на справка рег. №349р-14570 от 22.06.2020 г. Директорът на
ОД на МВР-Стара Загора собственоръчно е изписал, че е запознат с документа.
Както бе споменато и по-горе Д.Д. е бил запознат с тези справки на 02.06.2020
г., съответно на 03.07.2020 г., за което обстоятелство е оставена писмена
следа. В този смисъл най-ранният възможен момент в който материалите по
дисциплинарното производство са могли да бъдат изпратени, респективно получени
от ДНО е 03.07.2020 г., на която дата логично съответства и поставената от
06.07.2020 г. писмена резолюция и оставената от ДНО писмена следа за
запознаване със справката. Тук е мястото да се отбележи, че съдът не възприема твърдението
на жалбоподателя, че по смисъла на чл. 196, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 195 от ЗМВР описаното в обвинителната част на заповедта нарушение е открито на
02.06.2020 г. и по аргумент от това твърдение заповедта се явявала издадена
извън предвидения двумесечен срок. Това е така, тъй като независимо, че
материалите по производството – справка с рег. №349р-12625 от 01.06.2020 г. е
била достояние на ДНО към 03.06.2020 г. с нея не е приключило окончателно
дисциплинарното производство. Видно от поставената на справката резолюция ДНО е
изискал към преписката да бъдат приложени и материалите от ДП 8245 зм-49/2020
г. по описа на 2 -ро РУ на МВР, гр. Стара Загора, а при невъзможност това да се
случи да бъдат издирени извършителите на грабежа и от същите да бъдат снети
сведения, т. е. във връзка с необходимостта от събиране на допълнителни
доказателства по отношение безспорното установяване на извършено нарушение от
гл. т. на неговите обективни и субективни признаци е било необходимо да бъде
разрешен въпроса каква е била действителната обстановка в конкретния момент и
дали пострадалото лице е било в непосредствена опасност от започнало
престъпление или спрямо него вече е било извършено подобно деяние и е била
налице необходимостта да му бъде указано съответното полицейско съдействие. В
този смисъл към 03.06.2020 г. на ДНО не са били известни всички факти и
обстоятелства относно наличието и състава на нарушение, извършено от младши
инспектор Д.Д., като не може да се приеме, че към посочения момент на него са
предоставени материалите от завършеното дисциплинарно производство, още повече,
че на самостоятелно основание ДНО може да събира и анализира допълнителни
доказателства. В тази връзка и с оглед изложеното следва да се приеме, че
нарушението е открито не по-ранно от 03.07.2020 г., като в този смисъл издадената на 06.08.2020 г. заповед, с която се налага
дисциплинарно наказание, не се явява издадена извън преклузивния двумесечен
срок.
В хода на дисциплинарната
процедура на служителя е осигурена възможност да се запознае с всички актове,
свързани с провежданото дисциплинарно производство – в случая със справките,
изготвени от Н-к на отдел „Охранителна полиция“. По аргумент от разпоредбата на
чл. 208 от ЗМВР при извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда
дисциплинарно наказание „порицание“ дисциплинарното производство може да
започне и без издаване на изрична заповед за това, като в този случай
дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на
нарушението т. е. заповед за иницииране на производството в конкретния случай
не е необходима, като липсата й не представлява нарушение на
административнопроизводствените правила. Служителят е предоставил и писмени
обяснения под формата на възражение, които са приети от ДНО на 06.07.2020 г.
/л. 14/, с което са изпълнени и изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
С оглед горното съдът намира,
че в хода на дисциплинарното производство са спазени процесуалните правила.
Обжалваната заповед е издадена
при правилно приложение на материалния закон. Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице
установените от дисциплинарно – наказващия орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/, доколко същите запълват състава на посоченото в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната
дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената
дисциплинарна санкция. Нарушението, за което е санкциониран Д.Д., се изразява в
неспазване на установените етични правила за поведение на държавните служители
в МВР, което съставлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4
от ЗМВР. За подобно нарушение законът предвижда налагане на дисциплинарно
наказание „порицание“ – чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на
чл. 200, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" се
налага за срок от шест месеца до една година, като държавният служител се
предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 на
чл. 200 от ЗМВР в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание. Съгласно т. 30 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР /Кодекса/ „Държавният
служител оказва помощ на всяко лице в опасност, като в зависимост от
възможностите си съдейства за предотвратяване или пресичане на прояви,
нарушаващи обществения ред, защитава от посегателства личността, личната и
обществената собственост и защитава гражданите и имуществото им при пожари,
бедствия, аварии и извънредни ситуации“. Според т. 76, б. а), г), д) и ж) от
кодекса „Държавният служител осигурява необходимата подкрепа, помощ и
информация на пострадалите, като предприема следните действия: намесва
се в тяхна защита, ако присъства на мястото на инцидента или произшествието;
показва, че е на тяхно разположение и им отделя необходимото време; успокоява
ги и ако е необходимо, оказва съдействие за решаване на най-належащите им
проблеми, възникнали във връзка с извършеното правонарушение или произшествие и
при необходимост осигурява защита на личността и собствеността на пострадалите“.
Съгласно т. 77, б. а) от кодекса „В отношенията си с
пострадалите от престъпления или произшествия държавният служител поставя
на първо място опазването и защитата на човешкия живот“. Както вече беше
отбелязано от фактическа страна заповедта се основава на това, че на 10.02.2020
г., около 23.50 часа младши инспектор Д.Д.Д. -младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД на сектор „Пътна
полиция“, старши на назначения наряд, не е обърнал необходимото внимание, като
не се е ангажирал служебно и не е предоставил следващата се от ситуацията помощ
на лицето К.И., който чрез действията си е показал на полицейския служител, че
има нужда от неговата защита и съдействие, както и от съответното внимание за
изясняване на създалата се ситуация. В тежест на така формираното обвинение
стои и фактът, че Д., видно от показанията на колегата му не е уведомил за
случилото се дежурния по радиостанцията.
Съдът намира това обвинение за доказано. Съгласно
разпоредбите на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР за
разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство могат
да се използват всички начини и средства, допустими от закон, като наказващият
орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните
при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния
служител. В конкретния случай, освен извършения преглед на видеозаписите от
системата ВПК са изискани и приложени материалите от досъдебното производство,
като са налични и обясненията и възраженията, както на наказания държавен
служител, така и на неговия колега по наряд. По същество голяма част от
възраженията на жалбоподателя, наведени в настоящото съдебно производство не са
насочени конкретно към оспорване на факти и обстоятелства свързани с
установеното деяние, извършено от него, а по-скоро са насочени към установяване
на нарушения на административнопроизводствените правила. Вярно е, че защитата
на Д.Д. остро критикува обстоятелството, че дисциплинарното производство изцяло
е възприело фактическата обстановка на база показанията на пострадалото лице,
които били противоречиви и неотразявали обективната действителност, като в този
смисъл И. едностранно и в личен интерес се е представял за жертва на
престъпление. Вярно е обаче и че независимо от това дали спрямо лицето е
осъществено някакво посегателство, дали неговите твърдения и твърденията на
третите лица са достоверни, към момента в който И. се е появил пред полицейския
патрул, ръкомахайки или подпирайки се на предния капак, полицейският служител е
нямало как да знае какво в действителност се е случило, но е бил длъжен да
извърши проверка и да укаже съответното съдействие и защита. Това е така, тъй
като признаците за наличие на конкретна опасност за лицето са субективни, а в
случая неговото поведение е навеждало към необходимостта от намеса и защита. В
крайна сметка нелогично и житейски необосновано е безпричинното привличане на
вниманието на полицейски служители, при все, че органите на реда са призовани
основно в защита на личността и собствеността на гражданите. Тоест във всеки
случай на потърсено полицейско съдействие, е необходимо да се предположи, че то
не е безпричинно, дори и на асоциативно, психическо равнище. Още повече, че
както твърдят и двамата полицейски служители, лицето е било в крайно
неадекватно състояние, което само по себе си е изисквало съответната намеса.
Фактът, че Д.Д., който е провел разговор с И. не е осъществил дори действия за
проверка самоличността на лицето, говори за проявена пълна незаинтересованост и
липса на проявена адекватна, служебна ангажираност.
Поведението на полицейския служител
- младши инспектор Д.Д.Д. е в противоречие с регламентираните правила по т. 30,
т. 76 т. 76, б. а), г), д) и ж) и т. 77, б. а)
от Етичния кодекс и като такова запълва състава на дисциплинарното нарушение по
194, ал.2, т.4 от ЗМВР, като основание за реализиране на дисциплинарна
отговорност. Деянието безспорно е от категорията на несъвместимите с етичните
норми за поведение на държавните служители от МВР и в частност с по-горе
визираните. От доказателствата по делото безспорно се установява, че държавният
служител не е извършил обективна и адекватна преценка на ситуацията, случила се
на 10.02.2020 г., около 23.50 часа, по време на изпълнявания от него и колегата
му автопатрулен наряд, като е пренебрегнал и е неглижирал действията и думите
на К.И. и в този смисъл с оглед установените факти по делото не се е намесил в
защита на лицето, не му е оказал необходимата подкрепа, както и не е бил на
негово разположение, не му е оказал необходимата помощ, и не е проявил
поведение, насочено към опазване и защита на личността и имуществото му, и то
независимо от субективните възприятия на полицейския служител. С проявеното си
бездействие Д. е нарушил служебната дисциплина, като е нарушил посочените от
ДНО етични правила за поведение на държавните служители в системата на МВР. В
тази връзка следва да се отбележи, че сред основните професионални задачи на
служителите на МВР са противодействието на престъпността, опазване на
обществения ред, защитата на правата и свободите на гражданите и предотвратяване
извършването на нарушения и санкционирането на последните при спазване на
разписаните в закона норми, като тези задължения в съвкупността си предполагат
полагането на усилия за предоставянето на адекватна, ефективна и своевременна
защита и съдействие на нуждаещите се от това лица без значение, какъв е техния
социален, икономически или юридически статус в т. ч. и физическото им и
психическо състояние. Неоснователни, а и крайно необосновани са твърденията, че
поради неадекватното състояние на лицето полицейският служител не е могъл да
разбере какво е искало да му каже то и от тази гл. т. не му е оказал
съответното съдействие и помощ, още повече, че съобразно показанията на
свидетеля В. в други подобни случаи с употребили алкохол граждани им се обръща
съответното внимание, което само по себе си идва да покаже, че в конкретния
случай бездействието на наказания служител е било умишлено и осъзнато. Подобни
съждения са валидни и по отношение показанията, че И. е държал в ръката си
мобилен телефон, което било в противоречие с оплакванията му за откраднат
такъв. По делото не се спори, а напротив твърди се от жалбоподателя и неговия
колега, че същият не е предприел изискуемите се действия, а поради факта, че И.
е бил в неадекватно състояние по-скоро го е отпратил без да положи усилия да
разбере, какво точно се е случило.
Ето защо съдът приема, че са налице
материалноправните предпоставки на основанието за налагане на конкретното
наказание – нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители
в МВР, сочещи на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно
поведение, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, за което в
случая и по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 197, ал.1, т. 3 и
чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР е наложено на младши инспектор Д.Д.Д. -младши
автоконтрольор I степен
в група ОДПКПД на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, гр. Стара Загора
дисциплинарно наказание – „порицание“ за срок от 6 месеца. Съдът намира също,
че видът и размерът на наказанието е правилно определен от страна на ДНО,
съобразно изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Следователно оспорената Заповед №349з-2164 от 06.08.2020 г. на
Директора на ОД на МВР - гр. Стара Загора е издадена при правилно приложение на
материалния закон, при определянето съставомерността на деянието, неговата
правна квалификация и следващото се за нарушението наказание. Обосновано, в
съответствие с установените факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин
от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, ДНО е приел,
че младши инспектор Д.Д.Д. е извършил вмененото му и описано по-горе
дисциплинарно нарушение, като за това законосъобразно му е наложено и
съответното дисциплинарно наказание.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваната заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Същата е постановена в съответствие и при правилно приложение
на материалноправните разпоредби на
които се основава, при спазване на административнопроизводствените правила и е
съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед
направеното в съдебно заседание искане от пълномощника на ответника, на
последния следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв., на основание чл. 144 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
Воден от тези мотиви,
Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** против Заповед №349з-2164 от 06.08.2020
г. на Директора на ОД на МВР - гр. Стара Загора, с която е наложено на Д. дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във
връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 204, т. 3 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати
на ОД на МВР - гр. Стара Загора
разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ на основание чл. 211, изречение трето от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: