РЕШЕНИЕ
№ 2168
гр. Варна, 02.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110118111 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Р. П. К., ЕГН **********, с адрес: с. Д.
срещу ЦВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: с.Д. иск с правно чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК вр.
чл. 535 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000,00 лв.,
представляваща задължение по запис на заповед от 23.12.2020 г., с издател ответника и
поемател ищеца, ведно със законната лихва върху главницата , от датата на подаване на
исковата молба - 21.12.2021 г., до окончателното ѝ изплащане, за която сума е отхвърлено
подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата и уточняващата молба ищцата чрез адв. Е.К., твърди, че по ч.гр. дело № *
г. по описа на ВРС е отхвърлено заявлението ѝ за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Излага, че претенцията се основава на издаден в
нейна полза в гр. Варна от ответника запис на заповед от 23.12.2020 г. с падеж 01.03.2021 г.
Сочи, че записът на заповед е издаден във връзка с писмен договор за заем от дата
23.12.2020 г., по силата на който ищцата предала на ответника в брой сумата от 10000,00 лв.
за да заплати задълженията си по банков кредит. Ответникът се задължил да върне сумата на
01.03.2021 г. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира
разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил на електронната поща на съда отговор на
исковата молба, който не е бил валидиран със съответния електронен подпис или по друг
несъмнен за съда начин от ответника ЦВ. ИВ. ИВ.. В дадения от съда на основание чл. 101,
ал.1 от ГПК едноседмичен срок ответникът не е приподписал лично отговора в
деловодството на съда нито чрез електронен подпис или чрез надлежен пълномощник,
поради което процесуалното действие по подаване на отговор по чл. 131 от ГПК следва да се
смята за неизвършено, на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК.
В о.с.з. ищецът не се явява, не се представлява, поддържа изразената позиция по
спора чрез докладвано от съда писмено становище от процесуалния представител адв. Е.К..
В становището е направено искане в евентуалност за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Искането се явява неоснователно доколкото съдът намира, че не
е налице кумулативно необходимата предпоставка на чл. 239, ал.1, т.2, предл. първо от ГПК,
1
а именно искът да се явява вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът следва да се произнесе с
мотивирано решение по спора.
В о.с.з. ответникът не се явява, не се представлява.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК вр. чл. 535 от
ТЗ, за вземанията по заявление на ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК по приобщеното ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС. Последното е отхвърлено с
влязло в сила разпореждане при действието на актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 3,
предл. 2 от ГПК. Респективно за ищеца е налице правен интерес от водене на осъдителната
претенция срещу ответника – длъжник по заявлението, която е предявена в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За успешното провеждане на осъдителния иск в тежест на ищеца е пълно и главно да
докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва: 1) наличието на валидно
менителнично задължение по запис на заповед с настъпил падеж за плащане, както и 2)
валидно възникнало облигационно правоотношение по писмен договор за заем от 23.12.2020
г., както и изправността си по същия и настъпил падеж на задълженията по договора за
връщане на заетата сума.
Записът на заповед е разновидност на менителницата, опростена нейна форма, при
която участват две лица - издател и поемател, липсва приемател, поради което чл. 537 от ТЗ
препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите, които я регламентират,
са съвместими с естеството на записа на заповед. При записа на заповед издателят не
нарежда на трето лице да заплати определена сума, както е при менителницата, а поема сам
задължението да плати сумата, като се обвързва пряко за плащането й в определен срок. От
естеството на записа на заповед - обещание за плащане от страна на издателя, се налага и
заключението, че той отговаря в същия размер и на същото основание, както платецът по
една менителница.
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е
елемент на съдържанието, затова не е условие и за действителност на ефекта. Като
формална сделка, записът на заповед трябва да има определено от закона съдържание и е
валиден само, ако са налице всички елементи, предписани от закона – чл. 535 от ТЗ, с
изключение на посоченото в чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ.
Съдът, като съобрази изискванията на ТЗ и като взе предвид строго формалните
изисквания за валидност на менителничните ефекти, намира, че процесният запис на
заповед, на който ищцата основава своя иск, се явява нищожен, поради противоречието му с
императивната правна норма на чл. 486 от ТЗ.
Според посочената разпоредба, уреждаща начинът на определяне на падеж на
менителницата, приложима и за записа на заповед, по силата на препращащата норма на
чл.537 от ТЗ, падежът може да бъде: 1/ на предявяване; 2/ на определен срок след
предявяване; 3/ на определен ден след издаване; 4/ на определен ден. Чл.486 ал.2 от ТЗ сочи,
че менителница, издадена с падеж, определен по друг начин или с последователни падежи е
нищожна.
В практиката си ВКС на РБ приема, че поради формалния режим за валидност на
записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа, съгласно
чл.535 т.3 във вр. с чл.486 ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ, се налага извод, че в записа на заповед
падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който да не буди съмнение и да не дава
основание за различно тълкуване. Тогава, когато издателят се е задължил да плати
посочената в ценната книга сума на определен ден, чрез посочване на конкретна дата, и
едновременно с това е посочил, че сумата е платима „при предявяване“ на записа на
заповед, то следва да се счита, че същият е поел задължение с неясно определен падеж.
Сочи се, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не
буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. В този смисъл Определение №
146/23.03.2009 г. по ч.т.д.№ 125/2009 г. на ВКС, I т.о., Определение № 749 от 23.12.2009 г.
по ч.т.д.№ 857/2009г., на ВКС, II т.о., Определение № 776/ 05.11.2010 г. по ч.т.д.№ 733/2010
г. на ВКС, II т.о. и др.
В случая, от съдържанието на приложения на л. 7 по ч.гр.д. № * г. на ВРС запис на
2
заповед е видно, че ответникът - издател е поел задължение да заплати на ищеца - поемател
сумата от 10000,00 лв. като в титулната част е използван израза „платим на предявяване“, а в
заключителната част е посочено изрично „падежът на паричното задължение е на 01.03.2021
г.“. Така определеният падеж по два от предвидените в закона начини създава пълна
неяснота относно този реквизит на менителничния ефект и обуславя неговата нищожност в
хипотезата на чл.486 ал.2 от ТЗ. Създаването на потребност от извършване тълкуване на
волята на издателя очертава извод за нищожност на записа на заповед. В този смисъл е
Решение № 77/14.08.2015 г. по т.д. №1156/2014 г. на ВКС, I т.о., в което се приема, че
предвид строгите изисквания за форма и за наличие на определени реквизити на акта, за
съдържанието на които законът съдържа императивни норми, падежът в записа на заповед
следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за
различно тълкуване.
За пълнота следва да се посочи, че противоречивото определяне на падежа не е
равнозначно на липса на падеж и нормата на чл.535 ал.2 от ТЗ не може да намери
приложение в случая.
В контекста на изложеното, настоящият съд приема, че записът на заповед, на който
ищцата основава своя иск, е нищожен, в хипотезата на чл.486 ал.2 от ТЗ. С този извод
отпада необходимостта от обсъждане на твърденията на ищцата за каузално
правоотношение – писмен договор за заем от 23.12.2020 г. за сумата от 10000,00 лв.,
задължението по който е обезпечено с нищожния запис на заповед. Каузалното
правоотношение е предмет на изследване по делото при предявен иск за вземането по запис
на заповед ако е въведено от страните, само при положение, че се установи наличие на
редовен от външна страна менителничен ефект, какъвто в случая не е налице.
В обобщение исковата претенция е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски има
ответника, който обаче нито е направил искане за присъждане на такива, поради което съдът
не следва да се произнася по въпроса за отговорността за разноските в процеса.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от от Р. П. К. , ЕГН **********, с адрес: с. Д. срещу ЦВ.
ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: с.Д. иск с правно чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК вр. чл. 535 от
ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000,00 лв., представляваща
задължение по запис на заповед от 23.12.2020 г., с издател ответника и поемател ищеца,
ведно със законната лихва върху главницата , от датата на подаване на исковата молба -
21.12.2021 г., до окончателното ѝ изплащане, за която сума е отхвърлено подаденото от
ищеца заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3