Р Е Ш Е Н И Е
№ 328 / 10.2.2020г.
гр. Перник, 10.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7042 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на И.А.В., с ЕГН: ********** срещу Областна
дирекция на МВР-Перник, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1841 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 279 часа за периода от 01.11.2016 г. до
01.11.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава
върху вземането, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е служител в Първо РУ при Областна
дирекция на МВР (ОДМВР)-Перник,
считано от 25.05.2010 г. като съгласно Закона за МВР е със статут на държавен
служител. На следващо място се посочва, че същият е полагал труд на
смени – по 8, 12 или 24 часа, съобразно утвърден от Началника
на РУ управление график. Твърди се, че в периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019
г. ищецът е полагал труд на смени като в
периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г. работното време е изчислявано сумарно
по месеци, а от 01.01.2017 г. и понастоящем сумарно на тримесечие. В тази
връзка ищецът посочва, че за процесния период е положил общо 1951 часа нощен
труд, който преизчислен с нормативно установения коефицент от 1.143 възлиза на
2230 часа. В тази връзка ищецът счита, че след преизчисляването на нощния към
дневен труд същият е положил извънреден труд от 279 часа, който следва да му
бъде заплатен допълнително от ответника съгласно приложимата нормативна уредба,
подробно цитирана в исковата молба. С тези аргументи се иска предявеният иск да
бъде уважен. Представят се писмени доказателства, прави се искане за
назначаване на експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, и искане за
задължаване на ответника да представи намиращи се у него документи. Претендират
се разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК от ответника Областна дирекция на МВР-Перник, чрез процесуалния му представител
юрк. З. В., е депозиран писмен отговор, в който се излагат аргументи за недопустимост
и неоснователност на предявените от страна на ищеца осъдителни искове. По
отношение на допустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е надлежна
страна по делото, доколкото няма материално правна легитимация. В тази връзка
се обръща внимание, че правоотношението със служители на ОД МВР възниква и се
прекратява с акт на министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР
може единствено да преназначава на длъжност. Уточнява се и че директорът на ОД
на МВР – Перник няма правомощия да разпределя бюджетни средства за заплащане на
допълнителни възнаграждения.
По същество ответникът
не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител в Първо РУ
Перник към ОД на МВР – Перник. Твърди се обаче, че на последния са изплатени
всички реално дължими суми за положен извънреден труд, за което са представени
писмени доказателства. Уточнява, че при изготвянето на експертизата вещото лице
следва да съобрази, че е възможно да има разлика между отчетените часове и
изплатените суми за месеца поради представяне на протоколи в сектор ФОУССД след
подаване на информация до ДПУБ - МВР и окончателното счетоводно приключване за
месеца, като дължимите суми се начисляват и изплащат в следващия месец. Излага
подробни доводи, че цитираните от ищеца общи разпоредби на Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не са приложими в
настоящия случай, предвид спецификата на служебното правоотношение, в което се
намира ищецът. С тези аргументи се иска предявените претенции да бъдат
отхвърлени. Представят се писмени доказателства, като се иска същите да бъдат
приети. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца по делото, надлежно упълномощен,
е заявил изменение на иска – като е посочил, че искът следва да се счита
предявен за сумата от 1408.39 лева, а за сумата от 432.61 лева, представляваща
разликата между първоначално предявената претенция в размер на 1841 лева и
изменената претенция от 1408.39 лева, е направил отказ от иск, поради което и
производството по делото е прекратено за сумата от 432.61 лева.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Страните
по делото не спорят, че през процесния период И.А.В. е заемал длъжността „командир на отделение“ в група „Охрана
на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ Перник при
ОДМВР Перник като е бил държавен
служител и е полагал труд на смени, в това число и нощен труд.
По делото
е изготвена и приета съдебно икономическа експертиза като експертното
заключение не е оспорено от страните. От последното се
установява, че ищецът е
работил в Първо РУ Перник при ОДМВР Перник на часови работни смени, съгласно график за
дежурство, утвърден от началника на Първо РУ Перник при ОДМВР Перник. Работното време е изчислявано сумарно за
тримесечен период. Вещото лице уточнява, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 – часов период.
На следващо място от експертизата се установява,
че в периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019
г. ищецът е положил 1 831 часа нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00ч.). Предвид
поставените задачи в експертното заключение тези часове нощен труд са
преизчислени чрез превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (коефициент 0,143), при което се получава 262 часа дневен/извънреден
труд. В тази връзка от експертизата се установява, че стойността на така
положения извънреден труд за процесния период възлиза на 1866.14 лева. При
изчисляването му е съобразено, че същият се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение на ищеца за съответния период.
Работодателят е заплатил 457.75 лева (нощен труд – 1831х0.25 лева), поради
което за целия процесен период на ищеца не били платени 1408.39 лева –
изчислени при прилагане на съответната ставка за извънреден труд съобразно
съответните възнаграждения на ищеца през процесния период. Така установената от
вещото лице сума съвпада с размера на исковата претенция.
От констативно съобразителната
част на експертизата е видно, че през процесния период
ищецът е положил и извънреден труд при ответника, който извънреден труд е
положен, начислен и заплатен като такъв от ответника. Посоченият извънреден
труд е отразен в таблицата /таблица 2/ в експертното изследване съобразно всеки
отделен отчетен период – т.е. на тримесечие /с изключение на м. 11 и м. 12.
2016 г., където са дадени данните по месечен период/. В тази връзка от
посочената таблица се установява, че за целия процесен период ищецът е положил
общо 963 часа извънреден труд, отчетен от ответника като такъв и заплатен по
съответната ставка съобразно съответното възнаграждение на ищеца към момента на
полагането му. Посочените данни в таблицата на вещото лице относно този
извънреден труд се потвърждават и от приложените платежни бележки по
делото.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Освен това заключението не е оспорено и е изготвено въз основа на
документи, съставяни от представител на ответника, поради което съдът му дава
вяра.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 187, ал. 5, т. 2 и
ал. 6 от ЗМВР. В тежест на ищеца е да
докаже, че се намира в служебни отношения с ответната страна, наличието на
правото на преизчисляване на положения
нощен труд, при което се получава извънреден труд за процесния период,
както и да докаже размера на дължимото възнаграждение за положения извънреден
труд. В тежест на ответника е да установи плащането на дължимото се
допълнително трудово възнаграждение.
По допустимостта:
Настоящият състав
намира предявеният иск за допустим, а възражението на ответника за липса на
пасивна процесуална легитимация за неоснователно. В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на
чл. 142 от ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР,
чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден
със Закона за държавния служител (ЗДСл) и служители, работещи по трудово
правоотношение, чиито статут е уреден по Кодекса на труда (КТ)
В процесния случай следва да се приеме, че ищецът
е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР
- гр. Перник, тъй като същият е издал заповед за назначаване на ищеца на
горепосочената длъжност. По тези съображения съдът счита, че именно ОДМВР - гр.
Перник е пасивно легитимирана да отговаря по процесния иск, доколкото
посочената дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца в
процесния период. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение №
99/03.07.2019 г. по дело № 1876/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза
наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се съдържат и в Решение №
311/08.01.2019 г. по гр.д. № 1144/2018 г. на ВКС, IV г.о., с което
ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение за положен извънреден труд.
По основателността:
В процесния случай, доколкото ищецът е държавен
служител по ЗМВР, съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил
държавен служител в Първо РУ Перник при ОДМВР Перник. Това налага
извод, че приложимият закон, който урежда този вид обществени отношения е ЗМВР.
Последният е специален закон по отношение на ЗДСл и КТ по аргумент от чл. 142,
ал. 2 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 176
от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения са и допълнително
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта /от 22.00 до 06.00 часа/ - чл.
179, ал. 1 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано
за тримесечен период. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно съгласно ал. 5, т. 2 от същия текст се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите
работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. От своя страна през процесния период
нощният труд се е заплащал по 0.25 лева на час.
В настоящия случай липсва спор, че ищецът е
полагал труд на смени: 8, 12 и 24 часови смени, а както бе отбелязано и по-горе
липсва и спор, че работното му време е изчислявано сумирано на тримесечен
период /с изкл. на м. 11 и м. 12 2016 г., когато е изчислявано сумирано на
месечен период/. По тези съображения и спрямо ищеца са приложими цитираните
правила за сумирано изчисляване на работното време и свързаните с това
положения в закона – относно допълнителното заплащане за нощен и извънреден
труд, в това число и възможността при работа на смени да се полага и труд през
нощта /чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР/, какъвто ищецът е и полагал.
Ищцовата претенция, както е заявена в исковата молба, е за присъждане на
допълнително възнаграждение за „своеобразен извънреден труд“, който се получава
след преобразуване на часовете, положен нощен труд към дневен такъв с
коефициент 1,143, по силата на правилото на чл. 9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Ищецът счита, че
последната е приложима спрямо него, поради липсата на специален регламент за
служителите на МВР. В този смисъл спорът между страните е изцяло правен и се
свежда до въпроса подлежи ли на преобразуване положеният нощен труд от
държавните служители по ЗМВР, работещи на смени, при сумирано изчисляване на
работното време, в дневен с коефициента от 1,143 по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Ако е
налице правно основание за такова преобразуване, то се поставя и въпросът
получената разлика като брой часове след преобразуването съставлява ли
извънреден труд и води ли до
възникване на задължение на ответника за неговото заплащане, съгласно чл.187,
ал. 6 от ЗМВР, т.е. налице ли е непълнота в специалната уредба, регламентираща статута на
държавните служители в МВР досежно полагания от тях нощен труд и следва ли
същата да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ,
приложима при твърдяна липса на специален регламент за служителите на МВР.
По отношение на тези правни въпроси към настоящия момент е налице
противоречива съдебна практика както между различните районни съдилища, така и
между различните окръжни съдилища в страната. Част от районните и окръжните
съдилища приемат, че е налице твърдяната от ищеца празнота в нормативната
уредба, поради което на общо основание следва да намерят приложение общите
правила на КТ и свързаните с него наредби, в това число НСОРЗ /ОС Бургас, ОС
Смолян/. Този извод се обосновава и с обстоятелството, че ако не бъде приложена
субсидиарно общата уредба, то държавните служители по ЗМВР ще бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение спрямо служителите на трудов договор, към които се
прилага КТ. Това от своя страна би съставлявало нарушение на основни принципи в
Конституцията на РБ. В тази връзка според първото становище е налице правно
основание за преобразуване на нощния труд в дневен с посочения по-горе
коефициент и за заплащането му като част от практиката приема, че действително
се касае за извънреден труд, а друга част, че става въпрос за труд, който
следва да бъде заплатен като дневен с или без допълнителната сума от 0.25 лева/час
нощен труд.
Второто становище е че в законодателната уредба не е налице твърдяната от
ищеца празнота /РС Велико Търново, ОС Ловеч/. В тази връзка според това
становище ЗМВР и свързаните с него подзаконови нормативни актове уреждат
изчерпателно служебното отношение, в което се намира ищецът, и не е налице
нормативна празнота. Освен това приложимата уредба представлява специален закон
и поради това общите разпоредби на трудовото законодателство не следва да се
прилагат субсидиарно след като липсва изрична препращаща разпоредба, относима
към релевантната за казуса уредба. В тази връзка според това становище липсва
основание за извършване на преобразуване на положения от лицето нощен труд в
дневен с посочения по-горе коефициент. Доколкото няма основание за
преобразуване, не стои и въпросът за правната квалификация на часовете труд,
които биха били налице ако се извърши преобразуване.
В настоящия съдебен акт решаващият състав намира, че следва да поддържа
второто становище, независимо че е налице трайна практика в РС Перник, която
споделя първото становище, в това число и такава на конкретния състав.
Съображенията за това са следните:
Статутът на държавните служители в системата на МВР е уреден изцяло в
специалния ЗМВР. В тази връзка в чл.187 ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Това положение
кореспондира на уредбата в чл. 136 ал. 1 от КТ за лицата по ТПО на нормалната
продължителност на работното време – където е предвидено, че работната седмица
е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа,
съответно, съгласно чл. 136 ал. 3 от КТ нормалната продължителност на работното
време през деня е до 8 часа. Съгласно чл. 187 ал. 3 от ЗМВР обаче, за
работещите на 8, 12 и 24 - часови смени държавни служители в МВР, какъвто безспорно
е и ищецът по делото, работното време се изчислява сумирано за тримесечен период, като определянето на 24-часова смяна
е по изключение. Нормата на чл.187 ал. 3 от ЗМВР изрично визира, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съгласно чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Чл. 187 ал. 7 от ЗМВР предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70
часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Освен това ЗМВР прави ясно разграничение
между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за
извънреден труд /чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.6 ЗМВР/, съответно за нощен труд
/чл.179 ал.1 ЗМВР/, както се отбеляза и по-горе.
Следователно, за разлика от общата уредба на нощния труд в чл. 140 ал. 1 от КТ, полаган от 22,00ч. до 06,00 часа, чиято нормална продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, съответно
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа, то уредбата за държавните служители в МВР, работещи
на смени, какъвто е ищецът по делото, в специалния ЗМВР, приложим относно
служебното правоотношение между страните, е различна. Последната допуска
полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В този смисъл
за държавните служители по ЗМВР е установена нормална продължителност на труда,
полаган през нощта, от 8 часа и тя надхвърля нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица до 7 часа по ТПО с един
час. Следователно в специалния ЗМВР законодателят е допуснал съотношението на
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на полагания през нощта труд от държавните служители, работещи
на смени в системата на МВР, да е 8:8, което води до коефициент 1, а не, както
е предвидено за работещите по ТПО 8:7, именно въз основа на което по ТПО
изработените нощни часове се приравняват към дневни с коефициент 1,143,
съгласно изричното правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Разликата в уредбата
относно продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР,
работещи на смени, по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на
специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респ. на
спецификата на работата и преследваните цели по чл. 2 от ЗМВР.
От своя страна текстът на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В настоящия случай релевантни са следните три
нормативни акта, издадени от министъра на вътрешните работа: Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. (отменена ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила
02.08.2016 г., при приемане на долупосочената трета наредба), Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. (отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 5450/2016 г., обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.) и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016
г.)[1].
В тази връзка през периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. е действала само Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е в съответствие с чл.187
ал. 3 изр. последно от ЗМВР.
Действително разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) предвижда, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период, т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. Подобна регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен обаче липсва в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм. с решение на ВАС)
и в действащата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., като в разпоредбите на чл. 31 от тези наредби е
предвидено само че отработеното време между
22:00 и 06:00 часа се отчита с протокол и са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове[2].
На следващо място в трите посочени наредби е записано, че работните смени
се организират в седмичен и месечен график, изготвен от началника на
съответната структура или от служител, определен със заповед. В същите подробно
е уреден редът за отчитане и заплащане на положения извънреден труд – последният
се отчита почасово с протокол, който се утвърждава от ръководителя на
структурата, протоколът се вписва в специална книга, като в зависимост от вида
на компенсацията на извънредния труд, екземпляр от протокола се изпраща на
съответното финансово звено или в звено „Човешки ресурси”.
Липсата обаче в Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. на изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407 /отм/, за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент
1.143 в дневен, противно на ищцовите твърдения, не може да се приеме за
празнота в правото и не съставлява липса на специален регламент за служителите
на МВР. Това положение е съответствие със законовата уредба в чл. 187 ал. 1 и
ал. 3 изр. последно от ЗМВР, поради което настоящият състав намира, че не е
налице празнота в правото, която по силата на чл. 46 ал. 2 от Закона за
нормативните актове /ЗНА/ да бъде запълнена от общото правило на чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ, приложимо само в обхвата по чл. 2 ал. 2 и ал. 3 от същата. Изричната
уредба в специалния ЗМВР, досежно продължителността, отчитането, заплащането и
т.н. на полагания от държавните служители в МВР труд на смени при сумирано
изчисляване на работното време, установява съотношението на нормалната продължителност
на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през
нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е
8:8, което води до коефициент 1. Посоченото обстоятелство обуславя извод за
неприложимост на общите разпоредби на КТ и НСОРЗ, предвиждащи различен
законодателен подход за работещите по ТПО.
Съгласно чл.
9 ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за
съответното работно място, който за работещите по ТПО е 1,143 /8:7=1,143/. В
тази връзка разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ обаче следва да бъде тълкувана
и във вр. с ал. 1 от същия текст и намира приложение само при работа на смени,
чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното,
установени за подневно отчитане на работното време и то за съответното работно място. За държавните служители в МВР обаче,
какъвто е ищецът по делото, за работното
му място нощната продължителност на работното време, съгласно чл. 187 ал. 3
изр. последно от ЗМВР, не е по-малка от тази на дневното, като съотношението
помежду им е 1 /8:8/. По тези съображения общата трудова норма на чл. 9 ал. 2
от НСОРЗ не намира приложение за служителите в МВР, работещи на смени. С оглед
съотношението 1 /8:8/ между нормалната продължителност на дневното и нощно
работно време на държавните служители в МВР, сред които и ищецът, при тях не се
налага преобразуване на нощния труд в дневен /в този смисъл е и актуалната съдебна
практика на върховната съдебна инстанция – напр. Решение № 197 от 7.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 786/2019
г., IV г. о., ГК, стр. последна, където изрично се посочва, че липсва основание
за преобразуване на часовете нощен труд в дневен поради отсъствие на такова
правило в специалната законова уредба/.
За пълнота
следва да се отбележи, че посоченото решение на ВКС не е в противоречие с
предходна практика на върховната инстанция и в частност с Решение №
311/08.01.2019 г. по гр.д. № 1144/2018 г., на IV-то г.о. на
ВКС. Действително в същото, позовавайки се и на разясненията, дадени в т. 23 от
ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебният състав
приема, че при наличие на празнота в специалния ЗМВР същата следва да се
запълни от общите разпоредби на трудовото законодателство с оглед недопускане
на дискриминация на държавните служители по ЗМВР. Разглежданото решение обаче
се отнася до предходния ЗМВР от 2006 г. /отм./, където е липсвала уредба на
цели институти на трудовото право – като заплащане на нощния труд и работа през
официалните празници. При това положение е било оправдано приемането на
становище за наличие на нормативна празнота съответно запълването й с общите
трудови разпоредби, с оглед непоставяне на държавния служител по ЗМВР в
по-неблагоприятно положение от работника по КТ.
Настоящият
случай обаче не е такъв – в специалното законодателство е налице изрична уредба
на релевантните въпроси и няма нормативна празнота, която да бъде запълвана –
след като разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР кореспондира с
тази на чл. 140, ал. 1 изр. последно от КТ, доколкото двата текста уреждат
идентичен въпрос на ниво специален – общ закон. В тази връзка и само
обстоятелството, че специалната уредба според ищеца е по-неблагоприятна за него
спрямо общата такава, не може да обоснове извод за подобна празнота. По тези съображения и претенцията на ищеца за
заплащане на допълнително възнаграждение за своеобразен извънреден труд,
получен след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, е
недоказана по основание, което обуславя отхвърляне изцяло на предявения иск.
Посоченият извод следва и от
обстоятелството, че превръщането на нощните часове в дневни, съгласно общата
трудова норма на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане
на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Целта на коефициента по
чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят
не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 от КТ. Посочената в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ методология е само с
оглед установения начин за отчитане на нормата фактически положен труд
(така и писмо с изх. № 94-4103/22.7.2014 г. МТСП).
Въпросната разпоредба се прилага едновременно с правилата за заплащане на
нощния труд - т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (така Решение № 14/27.3.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на IV г.о. на ВКС).
Следва да се отбележи и че
неприложимостта на общата трудова норма на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ спрямо
служителите в МВР, какъвто е ищецът по делото, не ги поставя в по -
неравноправно положение в сравнение с работниците и служителите, работещи по
ТПО, доколкото специалният ЗМВР предвижда в тяхна полза редица материални и
нематериални блага, както и компенсационни механизми за някои ограничения,
които търпят във връзка със спецификата на работата за заеманата длъжност, от
каквито работещите по ТПО не се ползват.
Положеният от ищеца труд на смени през
нощта през процесния период за разликата от 1 час над установената, съгласно
чл. 140 ал. 1 от КТ продължителност на нощния труд до допустимата по специалния
ЗМВР продължителност на нощния труд средно 8 часа за всеки 24-часов период,
противно на ищцовите твърдения, не съставлява извънреден труд по смисъла на чл.
143 ал. 1 от КТ, доколкото е положен в рамките на нормативно установеното
работно време при работа на смени.
Съгласно чл.
143 ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. При работа
от държавните служители в МВР по служебно правоотношение на смени, извънреден
се явява трудът в брой часове, положен над нормата работни часове за отчетния
период. Изводът за неприложимост по отношение служебното правоотношение на
ищеца по аналогия на нормата по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ и че получената в резултат
на предвиденото в нея преизчисляване разлика от 262 часа труд не съставлява извънреден такъв, обуславя
отхвърляне на предявения иск за допълнително възнаграждение за извънреден труд
изцяло.
В тази
връзка следва да се отбележи и че видно от изготвената съдебно икономическа
експертиза през процесния период ищецът е положил извънреден труд, за който му
е заплатено допълнително възнаграждение по чл.187 ал. 6 ЗМВР – общо 963 часа
съгласно експертизата за целия процесен период като са му платени общо 6933.39
лева. Заплатен е и положеният от ищеца през процесния период нощен труд в
размер от 0,25лв. на час, която сума е установена със заповед на министъра на вътрешните
работи /1831 часа х 0.25 лева = 457.75
лева/. В тази връзка следва да се отбележи и че ищецът не претендира нито
заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд от 0,25 лева на час,
нито допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен като
разлика между нормата часове за отчетения период и сбора на общо отработените
часове за един отчетен период, в хипотезата когато такава разлика надвишава
съответната норма. Видно от експертизата не се установява на ищеца да са
останали незаплатени суми за нощен труд или други суми за извънреден труд,
извън процесната претенция. В тази връзка следва да се подчертае, че ищцовата
претенция произтича единствено от разликата между отработените часове нощен
труд /1831 часа по експертиза/ и стойността, която се получава след
превръщането на тези часове в дневен труд /2093 часа/, по посочения коефициент
от 1.143, която разлика възлиза на 262 часа. След като липсва правно основание
за такова преобразуване, липсва и основание за формиране на стойността 262
часа, което води и до извод за липса на незаплатен на ищеца труд.
На последно
място следва да се отбележи и че правното естество на сумираното изчисляване на
работното време и механизма на същото, предвид и възприетата по делото
фактическа обстановка, изключват възможността отработените от ищеца часове
нощен труд /а също и труд на официални празници/ да не са взети предвид при
изчисляване на положения от ищеца труд за всеки отчетен период /месечен за м.11
и м. 12 2016 г. съответно тримесечен за остатъка от процесния период/ т.е. няма
основание да се приеме, че отработените часове нощен труд не са взети предвид
при преценката налице е превишаване на нормалната продължителност на работното
време съответно налице ли е извънреден труд. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че сумираното изчисляване на работното време
е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен от деня и седмицата период от време. Това положение е
доразвито и следва пряко и от чл. 26 на действащата през процесния период Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. В тази връзка при такъв начин на
изчисляване на работното време работодателят е длъжен в края на отчетния период
да отчете времето, отработено от конкретния работник, като само часовете,
получени над определената норма часове, са извънреден труд. Когато в рамките на
отчетния период се окаже, че служителят е полагал нощен труд или труд на
официални празници, този труд се включва в общата сума отработени часове за
периода, но допълнително за него се заплаща съответното специфично
възнаграждение /за нощен труд, респ. труд на официални празници/. В този смисъл
са налице и аргументи в Решение № 14 от 27.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК, досежно труда през официални празници. В настоящия
случай предвид и количеството положени часове нощен труд – 1831 часа за три
години, отчетени с протоколи, и с оглед обстоятелството, че на ищеца е бил заплатен
извънреден труд, т.е. работодателят е достигнал до извод, че такъв е бил
полаган /и то 963 часа/, липсва основание да се счита, че положените часове
нощен труд не са били взети предвид от ответника при преценка дали е налице
работа извън редовното работно време за всеки отчетен период. Никоя от страните
и не навежда такива твърдения.
На последно
място и само за пълнота следва да се отбележи и че сумираното изчисляване на
работното време не се допуска за работа при ненормиран работен ден, което води
до извод, че двете понятия имат различен характер.
Предвид горното, предявеният осъдителен иск за заплащане на сумата от
1408,39 лева за положен извънреден труд за периода м. 01.11.2016г.- 01.11.2019г. се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, ведно с
претенцията за законна лихва върху главницата, считано от подаване на иска до
окончателното изплащане, предвид акцесорният й характер.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по спора. С
оглед изход на делото обаче и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК такива следва
да бъдат присъдени само на ответника. Последният не посочва конкретен
размер на разноските, но се представлява от юрисконсулт. Поради това и на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 25 от Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 100 лева
Предвид изхода на
делото направените разноски за експертизи следва да останат в тежест на
държавата.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от И.А.В., с ЕГН: ********** против Областна дирекция на МВР-Перник осъдителен
иск с правно основание по чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР за
заплащане на сума в размер на 1408,39 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за целия процесен период 01.11.2016
г. до 01.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1,143, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба 12.11.2019 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И.А.В., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Областна дирекция на МВР-Перник сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване от страните пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок,
считано от датата на обявяването му – 10.02.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА