РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Бургас, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500169 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ ***г.
на БОС от Р. Т. К., ЕГН: **********, чрез адв. П.М., с адрес на кантората:
гр.***, против решение № 411/18.01.21г. по гр.д.№ 50/2019г. на БОС, с което
е отхвърлен предявеният против М. С. Ж, ЕГН: **********, с адрес: гр.***,
иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумите
по изп.дело № ***г. на ЧСИ И.Б. и е прекратено производството по делото в
частта, с която се претендира установяване на недължимост на приетите в
изпълнителното производство разноски. Заявява, че решението е на първо
място процесуално недопустимо, а при положение, че съдът не възприеме
този извод - неправилно. Излага аргументи, позовава се на трайно установена
съдебна практика. Моли да бъде на първо място обезсилено и евентуално -
отменено и бъде постановено ново, с което исковете му бъдат уважени. Няма
доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемият М. С. Ж, представляван от адв.И.Т., с адрес на
1
кантората: гр.***, оспорва жалбата. Счита постановеното решение за
правилно и съобразено с трайната съдебна практика. Моли за
потвърждаването му. Моли за присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 и чл.275 ГПК от легитимирано
лице и е допустима.
Пред БОС е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК.
Производството пред БОС е образувано по искова молба от Р. Т. К.,
чрез адв. П.М., против М. С. Ж с твърдение, че след проведено заповедно
производство против него, на ***г. в полза на Ж. е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 6156/2010г. БРС. На основание изпълнителния титул е
образувано изпълнително дело против него под № *** на ЧСИ И.Б., рег.№
*** на КЧСИ, с район на действие – района на БОС. Заявява, че вземането
произхожда от запис на заповед и е оспорено по основание и размер. Спорът е
разгледан в състезателно производство, но след приключването му е изтекла
давността, вземането е погасено и кредиторът е загубил правото за
принудително удовлетворяване. Въпреки това, изпълнителното производство
продължава да съществува и да се извършват действия по осребряване на
имуществото на К.. При изложеното, моли съда да приеме за установено, че в
полза на М.Ж. не съществува вземане по изпълнителен лист от ***г. по ч.гр.д.
№ 6156/2010г. БРС. Освен това заявява, че през периода от образуване на
изпълнителното производство през ***г., до завеждане на исковата молба, е
изтекъл срок от две години на бездействие, без извършвани изпълнителни
действия и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона –
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Въпреки това, ЧСИ продължава, в условията на
прекратено по право изпълнително дело, да предприема действия по
удовлетворяване на несъществуващо вземане на взискателя. На основание
изложеното, моли съда да установи, че не съществува и вземането за
извършени в изпълнителното производство разноски.
Ето защо е завел настоящото дело, за да бъде установено със сила на
присъдено нещо по отношение на въззиваемия, че неговото вземане се е
погасило по давност и не дължи сумите по изпълнително дело № *** на ЧСИ
И.Б., включително и възложените му разноски по изпълнението. Ангажира
доказателства. Моли за присъждане на разноски.
2
Искът е оспорен в надлежно депозирания и в срок отговор срещу
исковата молба по реда на чл.131 ГПК. Поддържа се становище за неговата
неоснователност, като основен аргумент е неоснователност на твърдението за
изтекла погасителна давност по отношение на вземането по Заповед № ***г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
по ч.гр.д.№ 6156/2010г. по описа на БРС. Поддържа прекъсване на давността
с образуване на исково производство по реда на чл.422 ГПК – чл.116, б.“б“
ЗЗД и многобройни изпълнителни действия по време на целия изпълнителен
процес, образуван пред ЧСИ И.Б.. Моли за отхвърляне на иска. Ангажира
доказателства, моли за присъждане на разноски.
При изложеното по-горе Апелативен съд Бургас приема, че въззивната
жалба съдържа, както оплакване против разрешението по същество на спора
относно дължимостта на сумите, предмет на изпълнителното производство,
така и частна жалба против решението в частта, с която производството е
прекратено досежно приетите и възложени в тежест на въззивника разноски в
изпълнението, в което той е длъжник.
Преди да приеме крайните си изводи по съществото на иска,
Апелативен съд Бургас приема, че трябва да обсъди предмета му и така да се
произнесе и по частната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК: „Длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението. (2) Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание“. Прочитът на разпоредбата
води до несъмнения извод, че предмет на обсъждане по делото следва да бъде
материализираното в изпълнителното основание вземане, т.е. това, което
ответникът по един осъдителен иск е осъден да заплати на своя кредитор и за
което е издаден изпълнителен лист. В производството по чл.439 ГПК
длъжникът може да въвежда само правозащитни и правопогасяващи
възражения, които не са преклудирани, т.е. нови и нововъзникнали, след
постановяване на осъдителното решение и посредством тях да отрече правото
на взискателя си да се удовлетворява от имуществото му. Разноските в
изпълнителното производство се дължат на различно от изпълнителния титул
основание, а именно – на основание чл.79 ГПК и ЗЧСИ и ТТР ЗЧСИ, затова
3
не могат да бъдат включени в предмета на иска по чл.439 ГПК. Твърденията,
че те не се дължат, могат да бъдат обсъждани по своята основателност в
различно производство от това, образувано по гр.д.№ 50/2019г. БОС и
правилно в тази част съдът е постановил прекратително определение.
Относно останалата част от претенцията Апелативен съд Бургас
приема следното:
Видно от приложеното на стр.*** по гр.д.№ 50/2019г. БОС и
неоспорено от страните копие от Заповед № ***г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 6156/2010г. по
описа на БРС, съдът е разпоредил длъжникът Р.К. да заплати на въззиваемия
М.Ж. описаните по заповедта суми: ***лв., представляваща главница по запис
на заповед от ***г. с падеж ***г., ведно със законната лихва, считано от ***г.
до окончателното изплащане на задължението и съдебно-деловодни разноски
в общ размер от 2 750лв. – 600лв. държавна такса и 2150лв. адвокатско
възнаграждение. Постановено е издаване на изпълнителен лист и незабавно
изпълнение на заповедта. В същия ден – ***г. е издаден изпълнителен лист и
на ***г. е образувано изпълнителното производство – стр.** по гр.д.№
50/2019г. БОС.
От приложеното на стр.153 по с.дело извлечение от „САС – Съдебно
деловодство“ при БРС се установява, че в БРС е депозирано възражение по
реда на чл.414 ГПК с вх.№ ***г. от Р.К. против заповедта. С определение от
01.11.2010г. по ч.гр.д.№ 6156/2010г. БРС е прогласено спирането по силата на
закона – ex lege на производството по изп.дело № *** на ЧСИ И.Б. и с ново
определение от същия ден е указано на въззиваемия М.Ж. да предяви иск за
установяване на вземането си – стр.*** и стр.***.
С решение № 86 от 09.05.2011г. по т.д.№ 694 по описа за 2010г. на
БОС е установено по реда на чл.422 ГПК вземането на въззиваемия от
въззивника за упоменатите по-горе суми по изпълнителния лист от ***г. по
ч.гр.д.№ 6156/2010г. БРС. С решение № 74 от 16.09.2011г. по в.т.д.№
186/2011г. по описа на БАС решението е потвърдено и е влязло в сила в деня
на постановяването му.
Съгласно чл.114 ЗЗД: „Давността почва да тече от деня, в който
4
вземането е станало изискуемо“ и се прекъсва, съгласно чл.116, б.“б“ предл.І
ЗЗД със завеждане на иск против длъжника. Между страните няма спор, че
вземането на въззиваемия е било с падеж ***г. и заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е депозирано в съда на ***г. – стр.*** по гр.д.№
50/2019г. БОС. Разпоредбата на чл.422 ГПК постановява искът да се счита за
предявен от датата на заявлението.
При така описаното и цитираните законови разпоредби се налага
заключение, че давността по отношение на вземането на въззиваемия от Р.К. е
прекъсната на ***г. и не е текла до постановяване на решението на АС Бургас
на ***г.
С молба вх.№ ***г. по изп.дело № *** на ЧСИ И.Б. взискателят е
поискал извършване на нови изпълнителни действия – т.е. възобновяване на
производството. От приложените на стр.*** и *** по гр.д.№ 50/2019г. БОС се
установява, че през ***г. и ***г. са извършвани няколко публични продани
на имущество на въззивника, а с молба от ***г. е поискано насрочване на
нова такава на имоти на длъжника в с.*** и к.к.“***“ – стр.***.
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД и при приложение на задължителното за
съдилищата Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на
ВС, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането“, съдът приема за
неоснователни твърденията за изтичане на давност и приложение на
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за периода до ***г.
Следващата молба за предприемане на принудителни действия по
отношение на длъжника е от ***г. по образувано по компетентност дело пред
ЧСИ Т.К., гр.***, по което е продължило започналото пред ЧСИ И.Б. гр.***
изпълнение против въззивника – стр.*** по гр.д.№ 50/2019г. БОС, която
следва да бъде преценена вече при приетото Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Отговор относно приложението на института на погасителната
давност и правилата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е даден в т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
приложимо, считано от 26.06.2015г., с което се приема, че: „В гражданското
5
право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът
няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът
бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да
предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да
тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането
си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да
иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност.
Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа
(да не иска нови изпълнителни способи)“.
Същото ТР посочва кои действия прекъсват давността и това е всяко
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. С
молбата от ***г. е поискано приложение на определен изпълнителен способ –
извършване на публична продан и съгласно цитираното задължително
тълкуване на закона: „. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение….насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица“ прекъсват давността. По изложената причина към ***г. не е
приложима разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, защото в 2-годишния срок
взискателят е поискал извършване на изпълнително действие. Последващи
изпълнителни действия са започнали с обявяването на нови публични
продани – стр.*** по гр.д.№ 50/2019г. БОС, насрочени по изп.д.№ ***г. на
ЧСИ Т.К., гр.*** в периода ***г. – ***г., ***г.-***г., ***г. – ***г., ***г. –
***г., ***г. – ***г., ***г. – ***г.
С оглед горното и като споделя по реда на чл.272 ГПК мотивите на
БОС, се налага заключение, че постановеното решение е правилно и
6
съобразено със задължителната за съдилищата съдебна практика и следва да
бъде потвърдено. В полза на въззиваемия се следват за настоящата инстанция
разноски в размер на 1512.50лв., за дължимото адвокатско възнаграждение по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - чл.7, ал.2, т.5, вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 411/18.01.21г. по гр.д.№ 50/2019г. на
БОС.
ОСЪЖДА Р. Т. К., ЕГН: ********** да заплати на М. С. Ж, ЕГН:
**********, с адрес: гр.***, за настоящата инстанция разноски в размер на
1512.50лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7