№ 39
гр. Варна , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600207 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.
Постъпила е частна жалба от ос.лице СТ. С. С., в която се оспорва
правилността на определение № 479, постановено от състав на Окръжен съд
Варна на 09.06.2021г. по ЧНД № 470/2021г., с което на осъдения СТ. С. С.,
ЕГН **********, е било отказано условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му с присъда по НОХД № 1120/2020
г. по описа на Районен съд – Варна наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 2 години и 8 месеца.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на
постановеното определение, тъй като съдът необосновано бил приел, че не са
настъпили трайни положителни промени в поведението на осъденото лице.
Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в
делото писмени материали и мотивите на атакуваното определение, намери
следното:
Подадената жалба, по която е образувано настоящето въззивно
производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и
спазване на срока. Разгледана по същество, обаче се преценява като
неоснователна.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
1
Л.св. СТ. С. С. изтърпява наказание „Лишаване от свобода” за срок от
две години и осем месеца, наложено му с присъда № 84/03.06.2020 по НОХД
№ 1120/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.
Към момента на разглеждането на делото пред първата инстанция ос.л.
С. е изтърпял фактически повече от изискуемата една втора от наложеното му
наказание, а именно – фактически 1 година 8 месеца и 26 дни, работа 2 месеца
и 18 дни, или общо 1 година 11 месеца и 13 дни, което надхвърля
законодателния праг. Към датата на съдебно заседание остатъка от
изтърпяване на наказанието е бил в размер на 8 месеца и 13 дни.
Изпълнението на наказанието на осъденото лице С. е започнало на
10.03.2020г. Това е третият по ред негов престой в Затвора Варна.
При постъпването му в Затвора-Варна на л.св. С. е изготвена
първоначална оценка на риск от рецидив със среден коефициент – 53 точки -
средна вероятност. Основните сериозни дефицити са отчетени в следните
зони:
Настоящо правонарушение (повече от един грабеж, за кратък период от
време, с употреба на прекомерна физическа сила и сексуален елемент в
едно от деянията; наличие на модел на престъпно поведение, употреба на
ПАВ);
Отношение към правонарушението (отхвърля собствената си
отговорност за извършеното, оправдавайки го с банални извинения;
повърхностен е в оценката на мотивиращите поведението му фактори,
липсва разкаяние или емпатия към жертвите, както и реална мотивация
за промяна; с утвърдени модели на криминогено мислене),
Взаимоотношения (разведени родители, слаб контрол над импулсите му
в детството; липсват стабилни позитивни партньорски отношения),
Начин на живот и обкръжение (мнителен към надзора, нехаен към
престоя си в MЛC, влияе се позитивно от криминогенните среди,
манипулативен, склонен към рисково поведение),
Умения за мислене (отчасти разпознава проблемите си, но без реални
умения за разрешаването им, без съзнание за последиците от
активността си, склонен е към импулсивни действия и без осъзната
нужда да е част от обществото).
Отчетен е риск от вреди в MЛC - с опасения от уязвимост, във връзка с
нарушение на задълженията и контрола. С оглед на извършеното и личността
на л.св. е идентифицирана средна вероятност от вреди към обществото.
При извършеното преразглеждане на оценката от рецидив (26.03.2021 г)
се потвърждават средните стойности на вероятността да извърши ново
престъпление - 54 т. Липсва идентифицирана промяна в носената отговорност
за постъпките си (отношение към правонарушението) - л.св. продължава да
оправдава поведението си в липсата на пари, без да си дава реална оценка на
2
причинената вредна. Липсва съжаление към пострадалите от действията му
или адекватна оценка на извършеното. Заявената мотивация за постигане на
промяна е по-скоро декларативна и на повърхностно ниво, макар л.св. да
признава, че има нужда да промени нещо такава. Налице са усвоени
криминогенни модели на мислене и реализация в средата, без стабилно
осъзната ответност към обществото. По отношение начина на живот и
обкръжение (в МЛС) е отчетено умение за следване на зададените правила и
примерно отношение; л.св. е показал устойчивост в контакта със средата, но и
склонност към изпадане в конфликтни ситуации, колизии и
нерегламентирани дейности. Наблюдението в рестриктивна среда извежда
дефицити в зоната на междуличностното поведение - агресивна
предразположеност, лабилен контрол в силно емоционално-заредени
ситуации и дискриминационно отношение към жените, като средство за
компенсиране на вътрешното напрежение и малоценностни преживявания
(без да е подчертано негативен). В последната динамична зона (Умения за
мислене) се наблюдава известен позитивен ефект, като към момента на
оценката л.св. показва стабилизирани умения за оценка на проблемните
ситуации, при извеждане, макар на ограничен брой алтернативи на поведение;
налице е склонност да премисля възможните последици от дейността си.
Целенасочен и последователен е при преследване на поставените си цели, и
добре премерен в активността си. Рискът от вреди остава среден, при
наличие на рискови фактори, които могат да бъдат идентифицирани -
агресивна предразположеност, при ниска саморефлексия и самоконтрол;
употреба на ПАВ, случаи на насилие (две осъждания по чл.152 НК; два
грабежа с употреба на сила); липса на съжаление. В МЛС остават на
вниманието опасения във връзка с въпроси на контрола, но без рискът не се
възприема като непосредствен.
Награждаван е еднократно и не е наказван за нарушения на вътрешния
ред в пенитенциарното заведение. Регистриран е конфликт при извеждане на
ВРО, л.св.С. е демонстрирал избирателното отношение спрямо трудовата
заетост. Според затворническата администрация общата реакция на л.св.С.
при фрустриращи обстоятелства (вкл. и поведение след приключване на
дисциплинарната преписка - необосновани молби, сигнали, колизии) са
категорично свидетелство за липсата на осъзната готовност на л.св. да е част
от обществото и за безапелационно подчинение на законите. Макар за
престоя в ЗО Разделна спрямо л.св. да е отчетено в известна степен
позитивно повлияване (доказано умение за целенасочено следване на
правила, постоянство и упоритост в преследване на социално-одобрителни
цели, устойчивост в трудовия процес), с оглед на цялостния профил на л.св.
не би могло да се твърди с категоричност до какво степен те биха оказали
ползотворно влияние върху л.св. при живот на свобода и биха ли имали
характер на вътрешна убеденост. Това би могло да се заключи, ако спрямо
л.св.С. е приложена в цялост прогресивната система за третиране на
правонарушители, което на практика не е факт
3
Основният спор по делото е дали може да се приеме, че С. е „осъден,
който е дал доказателства за своето поправяне” – това е условието, поставено
от сега действащата редакция на чл.70 от НК. Тук следва да се отбележи, че
според настоящия състав на ВАпС вложения от законодателя смисъл е
различен от този, придаден му от жалбоподателя. В Решението си по делото
„Винтер и други срещу Обединеното Кралство ЕСПЧ е посочил, че
легитимните пенологични основания едно лишено от свобода лице да бъде
държано в изолация включват наказание, възпиране, защита на обществото и
рехабилитация. Тези основания следва да са налице при постановяване на
присъдата. От друга страна балансът между тях не е непременно статичен и
може да се променя в хода на изтърпяване на наказанието. Това, което може
да е първично основание за лишаване от свобода в началото на изпълнението
на присъдата, може да престане да съществува в процеса на пенитенциарното
третиране, особено след известен период на излежаване на наказанието. В
същото решение Съдът отбелязва, че макар и възмездието да остава една от
целите на лишаването от свобода, акцентът в европейската наказателна
политика вече е върху целта по рехабилитация на осъденото лице, особено в
края на дълъг престой в затвора (вж. например Dickson v. the United Kingdom
[GC], № 44362/04, § 75, ЕСПЧ 2007‑V; и Boulois v. Luxembourg [GC],
№ 37575/04, § 83, ЕСПЧ 2012, с допълнителни препратки в тях). В правните
документи на Съвета на Европа това е изразено най-ясно в чл. 6 от
Европейските правила за затворите, в който е предвидено, че всяко задържане
следва да се управлява така, че да способства за реинтеграцията в свободното
общество на лицата, лишени от свобода, и чл. 102.1, в който е предвидено, че
затворническият режим за осъдените лица трябва да бъде структуриран така,
че да им дава възможност да водят отговорен живот без престъпления.
Когато поправянето на осъденото лице надделее над интересите от
публична защита и възпиране, то тогава може да се приеме, че са налице и
основанията за предсрочно освобождаване. Затова и изискуемата промяна в
неговото съзнание и поведение трябва да е ясно и стабилно проявявана в един
продължителен период време, за да се приеме, че е и необратима, т.е. ще
остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в семейното
обкръжение и след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне до
извода, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от
продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала. Подобен извод
спрямо С. не може да бъде направен.
Изготвеното становище от инспектор в Затвора Варна съдържа мнение
за наличието на положителни индикации в поведението на осъдения.
Цялата документация, приложена по делото сочи, че след постъпването
му в Затвора Варна С. е спазвал режимните изисквания и вътрешния ред през
цялото време. Писмени доказателства свидетелстват, че актуалният риск от
вреди по отношение на обществото, въпреки пенитенциарното третиране, не е
4
в ниски стойности. Оценката е обременена не в статичните зони – напр.
настоящо правонарушение и криминално минало- все обстоятелства, които не
могат да бъдат заличени и в този смисъл не е възможно рискът да бъде
понижен, а в динамичните зони, които именно подлежат на коригиране.
Показателите на останалите зони на дефицити – като отношение към
правонарушението, умения за мислене, управление на финансите и доходи, са
все още на средното ниво, въпреки отчетения спад. Продължават да са налице
и рискови фактори спрямо обществото.
Горните факти обосновават извод, че не са налице категорични
доказателства за трайни и необратими промени, които да свидетелстват, че са
постигнати целите на индивидуалната превенция, поради което не е налице
втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.
Следователно, към настоящия момент все още е необходимо продължаването
на работата в условията на пенитенциарното заведение по отношение на
осъдения СТ. С. С..
Водим от горните съображения настоящата инстанция намира
определението на решаващия съд за законосъобразно и обосновано.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 479, постановено от състав на
Окръжен съд Варна на 09.06.2021г. по ЧНД № 470/2021г., с което на
осъдения СТ. С. С., ЕГН **********, е било отказано условно предсрочно
освобождаване.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5