№ 4261
гр. Варна , 29.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503500 по описа за 2020 година
Производството е образувано по две частни жалби, както следва:
І. Частна жалба с вх. № 268685/28.09.2020 год. по рег. на РС-Варна, подадена от М. И.
Д. от гр. Велико Търново, срещу Определение № 260776/11.09.2020 год. по гр. дело №
5386/2020 год. по описа на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е
допълнено Определение № 7993/25.06.2020 год. за прекратяване на производството по гр.
дело № 5386/2020 год. по описа на РС-Варна в частта му за разноските и частният
жалбоподател (ищец по исковете) е осъден да заплати на ответника „Савимекс“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски за
производството в размер на 555 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат;
ІІ. Частна жалба с вх. № 274111/19.10.2020 год. по рег. на РС-Варна, подадена от М.
И. Д. от гр. Велико Търново срещу Определение № 261285/28.09.2020 год. по гр. дело №
5386/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е оставена без разглеждане молбата му с вх. №
52121/03.08.2020 год. по рег. на РС-Варна за замяна на ответника по гр. дело № 5386/2020
год. на РС-Варна.
В жалбата с вх. № 268685/28.09.2020 год. по рег. на РС-Варна срещу Определението
№ 260776/11.09.2020 год. по гр. дело № 5386/2020 год. по описа на РС-Варна, постановено в
производство по чл. 248 ГПК, са наведени оплаквания, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че след като в диспозитива на определението съдът е
констатирал, че молбата на ответника е допустима, но неоснователна, неправилно е осъдил
жалбоподателя /ищец/ да заплати разноски на дружеството-ответник. Твърди се също, че
молбата на ответника по чл. 248 ГПК е подадена след срока за обжалване на Определението
№ 7993/25.06.2020 год. за прекратяване на производството по гр. дело № 5386/2020 год. по
описа на РС-Варна, поради което и правото на ответника да претендира разноски е
преклудирано. Жалбоподателят навежда още, че не са обсъдени от първоинстанционния съд
доводите му , че реално плащане на адвокатски хонорар към момента на упълномощаването
на процесуалния представител на ответника не е извършвано. Неправилно е прието също, че
в отговора си на подадената молба по чл. 248 ГПК ищецът (настоящ жалбоподател) не е
възразил за прекомерност на заплатения от ответното дружество адвокатски хонорар.
Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което
1
да се отхвърли искането на ответника за присъждане на разноски, в евентуалност се
претендира отмяна на определението в частта му за разликата над 50 лева до присъдените в
полза на ответника разноски от 555 лева и отхвърляне на молбата на ответника за
присъждане на разноски за разликата над 50 лева до претендирания размер от 555 лева.
В частната жалба с вх. № 274111/19.10.2020 год. по рег. на РС-Варна, срещу
Определение № 261285/28.09.2020 год. по гр. дело № 5386/2020 год. по описа на РС-Варна,
са наведени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при грубо нарушаване на процесуалните правила при администриране на подадената от
жалбоподателя молба за замяна на ответника по делото, съчетана с отказ от исковете срещу
първоначалния ответник „Савимекс“ ООД, със седалище гр. Варна. В случая не е
съобразено от съда, че жалбоподателят – ищец в производството по гр. дело № 5386/2020
год. на РС-Варна – е подал молба по чл. 228 ГПК с вх. № 42855/02.07.2020 год. по рег. на
РС-Варна, изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо „01.07.2020 год.“, т. е.,
молбата за замяна на ответника е подадена докато исковото производство е било висящо.
Жалбоподателят излага, че след като с молбата си от 01.07.2020 год. по чл. 228 ГПК се е
отказал от иска си против първоначалния ответник „Савимекс“ ООД, със седалище гр.
Варна, то той нямал интерес да обжалва прекратителното определение № 7993/25.06.2020
год., с което е било прекратено производството по гр. дело № 5386/2020 год. на РС-Варна.
Счита, че обжалваното определение е неправилно, тъй като към 01.07.2020 год. гр. дело №
5386/2020 год. на РС-Варна е било висящо и е имало наличен ответник, който може да бъде
заменен.
Отправеното с частната жалба искане е обжалваното определение да се отмени и да се
постанови друго, с което да се задължи РС-Варна да продължи съдопроизводствените
действия по администриране на гр. дело № 5386/2020 год. на РС-Варна от дата 01.07.2020
год., т. е., от датата, на която е изпратена до РС-Варна молбата на ищеца и настоящ частен
жалбоподател М. И. Д. от гр. Велико Търново с вх. № 42855/02.07.2020 год. за замяна на
ответника по предявените искове.
Насрещната страна – Савимекс“ ООД, със седалище гр. Варна, не е подала отговори
на частните жалби.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Производството по гр. дело № 5386/2020 год. по описа на РС-Варна, е било
образувано по предявени от М. И. Д. от гр. Велико Търново срещу „Савимекс“ ООД, със
седалище гр. Варна обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Първоначално исковете са предявени пред РС-Велико Търново и е образувано гр.
дело под № 3016/2019 год. по описа на РС-Велико Търново. След проведена процедура по
размяна на книжа, в писмения си отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът по
исковете „Савимекс“ ООД, със седалище гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв.
К. Караниколов от АК-Добрич (упълномощен с пълномощно на л. 25 от гр. дело №
3016/2019 год. на РС-Велико Търново) е направил отвод за местна неподсъдност на делото.
С влязло в сила определение № 221/29.01.2020 год. по гр. дело № 3016/2019 год. на РС-
Велико Търново, възражението за местна неподсъдност на делото е уважено,
производството пред РС-Велико Търново е прекратено и делото е изпратено по подсъдност
на РС-Варна, където е образувано под № 5386/2020 год. на дата 29.05.2020 год.
Производството по делото двукратно е оставяно без движение с указания към ищеца
да изправи недостатъците на исковата си молба.
С определение № 7993/25.06.2020 год. производството по гр. дело № 5386/2020 год.
2
по описа на РС-Варна е прекратено поради недопустимост на предявените искове.
Определението за прекратяване на производството е връчено на ищеца на дата
02.07.2020 год. и срокът за обжалване на определението по отношение на ищеца е изтекъл
на 09.07.2020 год. На ответника – „Савимекс“ ООД, със седалище гр. Варна
прекратителното определение не е връчвано, нито му е връчвано съобщение, че
производството е прекратено.
На 02.07.2020 год. пред РС-Варна е депозирана молба с вх. № 42855, изпратена по
пощата с дата на пощенското клеймо 01.07.2020 год., с която ищецът е поискал замяна на
ответника по делото с друг ответник – вместо срещу дружеството, исковете са насочени към
управителя на дружеството, в качеството му на физическо лице. С молбата е направено и
искане за спиране на производството по гр. дело № 5386/2020 год. по описа на РС-Варна до
приключването на производството по гр. дело № 527/2018 год. по описа на РС –Велико
Търново, образувано по искове на М. И. Д. от гр. Велико Търново срещу „Савимекс“ ООД –
Варна с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. С разпореждане от 03.07.2020 год., след
като е констатирано, че производството е прекратено с определение от дата 25.06.2020 год.,
е разпоредено молбата да се докладва след влизане в сила на прекратителното определение.
С разпореждане от дата 31.07.2020 год. е разпоредено молбата на ищеца от 02.07.2020 год.
да се приложи към кориците на делото.
На 03.08.2020 год. е ищецът М. И. Д. от гр. Велико Търново е подал нова молба, с
която е поискал да се продължат съдопроизводствените действия по гр. дело № 5386/2020
год. на РС-
Варна и конституиране на новия ответник, представил е и приложения за връчването им на
новия ответник.
С разпореждане от 05.08.2020 год. съдът е констатирал, че определението за
прекратяване на делото е влязло в сила и е разпоредил молбата да се приложи към кориците
на делото.
На 12.08.2020 год. ответникът по исковете „Савимекс“ ООД – Варна е поискал
допълване на определението № 7993/25.06.2020 год., с което производството по гр. дело №
5386/2020 год. по описа на РС-Варна е било прекратено, и присъждане в негова полза, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат. Към молбата е представен договор № 030678/15.11.2019 год. за правна
защита и съдействие, от който е видно, че уговорената сума от 555 лева е заплатена. Видно
от договора същият е за процесуално представителство по гр. дело № 3016/2019 год. по
описа на РС-Велико Търново, вкл. и за подаване на писмен отговор на искова молба.
В отговора си насрещната по тази молба страна - М. И. Д. е изложил съображения, че
молбата е неоснователна.
С определение № 260776/11.09.2020 год. РС-Варна е допълнил определението си №
7993/25.06.2020 год. по гр. дело № 5386/2020 год. в частта му да разноските и е осъдил
ищеца да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 555 лева –
разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
С молба с вх. № 268687/28.09.2020 год. по рег. на РС-Варна ищецът М. И. Д. е
поискал по реда на чл. 255 ГПК определяне на срок на съдията – докладчик по гр. дело №
5386/2020 год. на РС-Варна да постанови определение, с което да заяви дали приема
поисканото от Димитров изменение на иска по чл. 228, ал. 1 ГПК, съгласно молбата му от
02.07.2020 год.
С определение № 261285/28.09.2020 год. по гр. дело № 5386/2020 год. по описа на РС-
3
Варна, е прието, че молбата от 03.08.2020 год. за замяна на ответника е недопустима, тай
като е подадена след като определението за прекратяване на производството е влязло в сила
и съдът не дължи произнасяне по нея.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
І. По частната жалба с вх. № 268685/28.09.2020 год. по рег. на РС-Варна, срещу
Определение № 260776/11.09.2020 год. по гр. дело № 5386/2020 год. по описа на РС-Варна,
постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е допълнено Определение №
7993/25.06.2020 год. в частта му за разноските:
Жалбата е подадена в срок, срещу обжалваем акт, от страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Установено е по делото, че определението, с което е прекратено производството по
гр. дело № 5386/2020 год. по описа на РС-Варна, не е било връчвано или съобщавано на
ответника „Савимекс“ ООД-Варна, поради което следва да се приеме, че същият е узнал за
определението на дата 12.08.2020 год. – датата, на която е подал молбата по чл. 248 ГПК.
Горното обосновава извода, че молбата за допълване на прекратителното определение в
частта му за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1, предл. първо ГПК и е
процесуално допустима.
Наведените в частната жалба доводи за недопустимост на молбата като подадена сред
установения срок, настоящият състав намира за неоснователни. В случая прекратителното
определение не е влязло в сила на дата 10.07.2020 год., както счита жалбоподателят, а с
изтичане на срока за обжалване на определението и по отношение на ответника „Савимекс“
ООД, със седалище гр. Варна, който срок е изтекъл на 19.08.2020 год.
Към молбата на ответника по чл. 248 ГПК е представен договор за правна защита и
съдействие серия Д, № 030678/15.11.2019 год., сключен между ответното дружество и адв.
К. Караниколов от АК–Добрич, видно от който е уговорено адвокатско възнаграждение за
оказване на правна помощ и процесуално представителство по воденето на гр. дело №
3016/2019 год. по описа на РС-Велико Търново в размер на 555 лева, платими в брой.
Съгласно отразяването в графата „внесена сума“ сумата е платена в брой на адв. К.
Караниколов от АК-Добрич.
При това положение и съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът дължи на ответника
сторените разноски.
Наведените в частната жалба доводи, че не било съобразено от районния съд, че след
като към момента на упълномощаването на адв. К. Караниколов в пълномощното не било
посочено възнаграждение, а едва след прекратяване на производството ответното дружество
е представило ново, второ пълномощно, в което е посочено като заплатено възнаграждение
в размер на 555 лева, което сочело на извод, че към момента на подаването на отговора на
исковата молба от страна на ответника (при висящността на делото пред РС-Велико
Търново), същият не е направил никакви разходи за адвокатско възнаграждение, поради
което и разноски не му се дължат, настоящият състав счита за неоснователни.
Упълномощаването е едностранна сделка, въз основа на която страната снабдява едно
лице измежду изброените в чл. 32 ГПК с представителна власт да я представлява пред съда,
т. е., да извършва от нейно име и за нейна сметка предвидените в пълномощното
процесуални действия. При положение, че упълномощаването е едностранна сделка няма
как в пълномощното по чл. 33 ГПК, което материализира упълномощителната сделка, да се
уговаря възнаграждение на представителя в случаите, в които той е адвокат. Отношенията
4
между страната и адвоката се уреждат с договор (двустранна сделка), в който се уговаря
(определя) и размерът на възнаграждението на адвоката – чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, както е
сторено и в настоящия случай съобразно обсъдения по – горе договор.
Доводите на жалбоподателя, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно
са неоснователни, доколкото уговорената и заплатена от ответника сума за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство е под установения в чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2,
вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер, който в случая е 854,
80 лева общо за двата обективно съединени иска.
В обобщение обжалваното Определение № 260776/11.09.2020 год. по гр. дело №
5386/2020 год. по описа на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е
допълнено Определение № 7993/25.06.2020 год. в частта му за разноските е правилно, а
частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.
ІІ. По частната жалба срещу Определението № 261285/28.09.2020 год. по гр. дело №
5386/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е оставена без разглеждане молбата на М. И.
Д. от гр. Велико Търново с вх. № 52121/03.08.2020 год. по рег. на РС-Варна за замяна на
ответника по гр. дело № 5386/2020 год. на РС-Варна, съдът намира следното:
Частната жалба е процесуално недопустима, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани
частни жалби, когато: 1) определението прегражда по – нататъшното развитие на делото, и
2) в случаите, изрично посочени в закона.
Определението № 261285/28.09.2020 год. по гр. дело № 5386/2020 год. по описа на
РС-Варна не попада в нито една от предвидените в чл. 274, ал. 1 ГПК категории. Същото
няма преграждащ по – нататъшното развитие на производството характер, нито
обжалването му е изрично предвидено в закона. Преграждащ по–нататъшното развитие на
делото характер има определението от дата 25.06.2020 год., с което производството по
делото е било прекратено. При прекратено производство липсва правна възможност за
извършване на процесуални действия от страна на съда. В случая жалбоподателят с
подадената частна жалба се домогва да постигне възстановяване на висящността на
прекратеното с влязло в сила определение производство по гр. дело № 5386/2020 год. по
описа на РС-Варна – в този смисъл е отправеният с частната жалба петитум, но както се
посочи, срокът за обжалване на определението от 25.06.2020 год. по отношение на ищеца е
изтекъл на 09.07.2020 год.
С оглед недопустимостта на частната жалба с вх. № 274111/19.10.2020 год. по рег. на
РС-Варна настоящото производство в частта му по отношение на тази жалба следва да бъде
прекратено.
Водим от горното съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 268685/28.09.2020 год. по рег. на РС-
Варна, подадена от М. И. Д. от гр. Велико Търново, срещу Определение №
260776/11.09.2020 год. по гр. дело № 5386/2020 год. по описа на РС-Варна, постановено в
производство по чл. 248 ГПК, с което е допълнено Определение № 7993/25.06.2020 год. за
прекратяване на производството по гр. дело № 5386/2020 год. по описа на РС-Варна в частта
му за разноските и М. И. Д. от гр. Велико Търново е осъден да заплати на ответника
„Савимекс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК,
разноски за производството в размер на 555 лева, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат;
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 3500/2020 год. по описа на ОС-
Варна, В ЧАСТТА МУ относно частна жалба с вх. № 274111/19.10.2020 год. по рег. на РС-
Варна, подадена от М. И. Д. от гр. Велико Търново срещу Определение № 261285/28.09.2020
год. по гр. дело № 5386/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е оставена без разглеждане
молбата му с вх. № 52121/03.08.2020 год. по рег. на РС-Варна за замяна на ответника по гр.
дело № 5386/2020 год. на РС-Варна.
Настоящото определение в частта му, с която е прекратено производството, подлежи
на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата част не подлежи на обжалване – чл. 274, ал. 4
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6