ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.
Ямбол, 13.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа
докладваното от съдия В. Спасова т.дело № 70/ 2019 г.
Предявени са обективно съединени искове от “Дойч Инвест" ЕООД- гр.Ямбол,
представлявано от управителя Д.Д., чрез пълномощника адв.Хр.М., срещу “Технострой Инженеринг 99" АД -гр.Ямбол, представлявано
от С.П. И. -да бъде осъдено АД да му
заплати сумата от 330 080 лв., представляваща дивидент за 2014 г. и сумата
от 100 491,03 лв. -лихва за забава за периода от 18.07.2016 г. до
18.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от завеждане на иска до
окончателното плащане, които са
допустими.
С допълнителната
искова молба са предявени и иницидентни
установителни искове за прогласяване на нищожността поради противоречие с Устава на АД и
противоречие със закона (ТЗ) на решения на Общото събрание на акционерите и на
Съвета на директорите на “Технострой Инженеринг
99" АД: Решение от 17.06.2016 г. на Общото събрание
на акционерите, в частта, с което се отлага изплащането на дивидентите,
определени с решението от 29.05.2015 г.;
Решение от 20.06.2017 г. на Общото събрание на акционерите, в частта, с което
се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г.; Решение от 22.06.2018 г. по т.9 от дневния ред
„Разни" на Общото събрание на акционерите, с което се възлага на Съвета на
директорите да вземе решение за отлагане на срока за изплащане на дивидентите,
определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА;
Решение от 29.06.2018 г. на Съвета на директорите, с което се отлага
изплащането на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА,
съответно 50% - до 30.06.2019 и 50% - до 30.09.2019 г.; Решение от 23.04.2019 г. на Съвета на директорите, с
което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от
29.05.2015 г. на ОСА, съответно 50% - до 31.12.2019 и 50% - до 31.12.2020 г.
В отговора на
допълнителната искова молба ответникът оспорва допустимостта на установителните
искове в настоящото производство. Съдът е указал на ищеца да обоснове правен
интерес за предявяването им. С молба от 11.12.2019 г. същият излага доводи, че
са налице предпоставките на чл. 372 ал.2 от ГПК за предявяването им, доколкото ответникът е навел възражения за
неоснователност на исковата претенция, тъй като процесното решение на ОСА по
т.З от Протокола от 29.05.2015 г. за изплащане на претендираните дивиденти е
отложено с решенията на ОСА от 22.06.2018 и
на СД от 29.06.2018 г. и от 23.04.2019 г., и цитираните в тях решения на ОСА от
17.06.2016 г. и 20.06.2017 г.. Отлагането с тях на падежа за изплащане на дивидентите обусловя според
ищеца изискуемостта на
претенцията му,
съответно изхода на
делото.
Съдът намира, че
не следва да приема за съвместно разглеждане с първоначалните искове
предявените искове за нищожност на Решение от 17.06.2016 г. на Общото събрание на акционерите, в частта,
с което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от
29.05.2015 г. и Решение от 20.06.2017 г. на Общото
събрание на акционерите, в частта, с което се отлага изплащането на
дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. Не са налице предпоставките на
чл. 372 ал.2 от ГПК за предявяването им –оспорване в отговора на исковата молба. В случая ответникът не е заявил
никакви твърдения относно посочените две решение на ОС, а е изтъкнал само
останалите атакувани с допълнителната искова молба решения -на ОС от 22.06.2018 г. и на СД от 29.06.2018 г. и от
23.04.2019 г.. Изтичането
на срока за отговор съгласно чл. 370 от ГПК преклудира ненаправените
възражения, вкл. основани на решенията на ОС от 17.06.2016 г. и 20.06.2017
г., като преклузия
настъпва и относно непредставите писмени доказателства. Същите остават извън спора по
делото и не следва да бъдат обсъждани. Остава само процесуалната възможност за
обсъждане на направените от ищеца възражения срещу тези решения, ако се
установи съдържанието им от вече представените в преклузивните срокове
доказателства. С оглед на изложеното съдът намира, че е обоснован правен
интерес за предявяване само на иницидентни
установителни искове за изрично посочените от ответника решения.
На този етап съдът
преценя тези искове за допустими. Ищецът е обосновал с молбата си правния си
интерес за предявяването им с това, че посочените от ответника правни актове на
органите на ответното дружество са пряко свързани с действието на основният
правен акт, от който черпи правата си. Позовал се е на Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002 г. по тълк.д.№ 1/2002 г. на ВКС, ОСГК. Същото действително предвижда възможност за предявяване
на иск за обявяване на нищожност на решение на ОС на основание чл. 97 ал.1 ГПК
(отм.), сега чл. 124 ал.1 от ГПК, вкл. по реда на чл.118 ГПК (отм.), сега чл.
212 от ГПК, както и иск по чл.71 от ТЗ
за решение на СД (т.I, II, III от
ТР). В т.IV на ТР, на
която се позовава ответникът в допълнителния отговор, е прието за допустимо
предявяването на иск по чл. 71 и в случай, когато ищец е дружеството- чрез
инцидентен установителен иск, а не единствено в този случай, каквито доводи
излага страната. Няма пречка в решението съдът да направи нова преценка на
допустимостта на исковете с оглед конкретните твърдения на ищеца, на които те
се основават, съпоставени с мотивите на цитираното ТР.
Страните са направили доказателствени искания, които следва да бъдат
уважени относно приемане на писмените доказателства. Не следва да се изискват документи,
които са неотносими с оглед наведените в преклузивните срокове твърдения на
ответника. За изчисляване на мораторната лихва съдът счита, че на този етап не
е необходимо назначаване на счетоводна експертиза.
На
основание чл. 374 ал.1 и 2 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ :
Приема за съвместно
разглеждане с първоначалните искове предявените с допълнителната искова молба иницидентни установителни искове за прогласяване на нищожността
поради противоречие с Устава на АД и противоречие със закона (ТЗ) на решения на
Общото събрание на акционерите и на Съвета на директорите на “Технострой Инженеринг 99" АД: Решение от 22.06.2018 г. по т.9 от дневния ред
„Разни" на Общото събрание на акционерите, с което се възлага на Съвета на
директорите да вземе решение за отлагане на срока за изплащане на дивидентите,
определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА; Решение от 29.06.2018 г. на Съвета на директорите, с
което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от
29.05.2015 г. на ОСА, съответно 50% - до 30.06.2019 и 50% - до 30.09.2019 г.; Решение от 23.04.2019 г. на Съвета на директорите, с
което се отлага изплащането на дивидентите, определени с решението от
29.05.2015 г. на ОСА, съответно 50% - до 31.12.2019 и 50% - до 31.12.2020 г.
Не приема за
съвместно разглеждане с първоначалните искове предявените с допълнителната
искова молба иницидентни
установителни искове за прогласяване на нищожността на Решение от 17.06.2016
г. на Общото събрание на акционерите, в частта, с което се отлага изплащането
на дивидентите, определени с решението от 29.05.2015 г. и Решение от 20.06.2017 г. на Общото събрание на
акционерите, в частта, с което се отлага изплащането на дивидентите, определени
с решението от 29.05.2015 г.
По доказателствата на ищеца:
Приема писмени
доказателства по опис в исковата молба.
Не уважава искането
на ищеца за задължаване на ответника да представи по реда на чл. 190 от ГПК
Протокол от 17.06.2016 г. от ОСА на дружеството и Протокол от 20.06.2017 г. от
ОСА на дружеството.
По доказателствата
на ответника:
Приема писмени
доказателства по опис в отговора на исковата молба.
Насрочва делото за 23.01.2020 г. -10,30 часа.
Приканва страните
към спогодба, при постигането на която се дължи ДТ в половин размер, избягват
се излишни разходи и усилия, напрежение във връзка с разглеждане на делото в
съответните съдебни инстанции.
Проект за доклад:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 247а, ал.5 вр. чл. 181 ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Иницидентните
установителни искове са с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК по отношение
на решението на ОСА и чл.71 от ТЗ по отношение на
решенията на СД.
Искът по чл. чл. 247а, ал.5 вр. чл. 181 ал.1 от ТЗ се основава на фактите, че ищецът
е акционер в ответното дружество с притежавани 8 351
бр. акции. Взето е решение на Общото събрание на
акционерите, проведено на 29.05.2015 г., за разпределяне помежду им на 1 000 000 лв. от печалбата на
дружеството за 2014 г. чрез изплащане на дивиденти, пропорционално на
притежаваните акции, в срок до 31.12.2015 г.
На ищеца като
акционер с притежавани към онзи момент 8252 бр. поименни акции (от общо
25 000 акции) е следвало да се изплатят 330 080 лв. - 33 % от
разпределяната сума, което обаче не е направено. За периода на забавата за плащане - от 18.07.2016 г. до 18.07.2019 г., ответното дружество дължи на осн. чл. 86 от ЗЗД лихва за забава в размер на 100 491,03 лв.
Ответникът в срока
за отговор оспорва исковете като неоснователни. Възраженията си основава на
фактите, че ОСА е дало съгласие да се разпредели печалбата, а не е взело
решение за това. Освен това с Решение
от 22.06.2018 г. по т.9 от дневния ред „Разни" на Общото събрание на
акционерите се възлага на Съвета на директорите с оглед финансовите възможности на дружеството да вземе решение и определи срок за изплащане на дивидентите,
определени с решението от 29.05.2015 г. на ОСА, а с Решение от 29.06.2018 г. на Съвета на директорите е взето именно такова решение,
че се отлага изплащането на
дивидентите, съответно 50% - до 30.06.2019 и 50% - до 30.09.2019 г. Последвало е ново Решение от 23.04.2019 г. на Съвета на
директорите, с което се отлага изплащането на дивидентите, определени с
решението от 29.05.2015 г. на ОСА, съответно 50% - до 31.12.2019 и 50% - до
31.12.2020 г.
В допълнителната
искова молба ищецът е изложил доводи относно еднопосочното тълкуване на
решението от 29.05.2015 г. като такова за изплащане на
дивиденти, оспорил е и решенията на ОС и СД, свързани с отлагане изплащането им
като нищожни поради противоречие с императивни норми на закона- чл.231 ал.2 вр.
чл. 247а, ал.5 от ТЗ, както и с устава на АД. Посочил е че първата норма
определя, че взетото решение (от 29.05.2015 г. ) е влязло в сила, тъй
като изпълнението му не е отложено, а само е определен падеж за изплащане и не
може да бъде изменяно, а втората норма определя императивно краен срок -3 месечен от датата на ОСА- за изплащане на дивидентите, освен ако в Устава не е предвиден друг.-Сочи, че в настоящият
случай чл.39, ал.2 от Устава на
дружеството препраща към чл.247а от ТЗ, т.е. не предвижда друг срок.
Следователно, взетото на 29.05.2015 г. решение на ОСА е окончателно и не
подлежи на промяна. Решенията от 2018 г. и 2019 г. на ОСА и на СД, и цитираните в
тях решения на ОСА от 17.06.2016 г. и 20.06.2017 г., които изменят падежа на
плащане на дивидентите, са взети след падежа по решението от 29.05.2015 г.,
поради което са нищожни в тази им част.
В допълнителния
отговор ответникът е възразил, че макар принципно ищецът да е активно
легитимиран да оспорва решения на СД, тъй като е акционер в ответното дружество,
установителните искове са недопустими- недопустимо е съединяването им с
претенция по посочената от ищеца квалификация чл.79 и 86 от ЗЗД. Освен това недопустимо
е оспорване на решения на ОСА на осн. чл.71 от ТЗ. Намира осъдителните за
неоснователни и поради обстоятелството, че вземане за дивидент не е отразено в
публикуваните в ТР годишни финансови отчети на ищцовото дружество.
Не са спорни факти,
че ищецът е акционер в ответното дружество с посочения в исковата брой акции, че
е проведено Общо събрание на
акционерите на 29.05.2015 г., на което е проведено гласуване по предложението за разпределяне на 1 000 000 лв. от печалбата на дружеството за 2014 г., както и че не е изплатен на
ищеца претендирания дивидент.
От спорните факти в
тежест на ищеца е да докаже, че решението на ОСА е именно за изплащане на
дивиденти, а в тежест на ответника е да докаже твърдените правоотлагащи факти.
Определението не
подлежи на обжалване, вкл. в частта за неприемане за съвместно разглеждане на
съединените искове, съобразно т.7 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Препис от
определението-на страните, а препис от отговора на допълнителната искова молба
- на ищеца!
Да се призоват
страните!
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: