№ 32282
гр. София, 15.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110136913 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. С., чрез
адв. Б. З. от САК, с пълномощно към исковата молба, срещу „фирма“ ООД, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от
Договор за паричен заем № 5896285, сключен на 30.01.2023 г. между В. С. С.
и „фирма“ ООД, регламентираща начисляване на такса в размер на 106,47
лева за експресно разглеждане на сключения договор; установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен
заем № 5896285, сключен на 30.01.2023 г. между В. С. С. и „фирма“ ООД,
регламентираща неустойка в размер на 70,98 лева за непредоставяне на
обезпечение – поръчител физическо лице, което следва да отговаря на
допълнителни условия или банкова гаранция, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева – частичен иск от 110 лева,
представляваща изначално недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва от 03.07.2023 г. (подаване
на исковата молба в съда) до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че страните влязли в облигационни
отношения на 30.01.2023 г., подписвайки процесния договор за паричен заем
№ 5896285 за сумата в размер на 500 лева. Страните се уговорили, че заемът
ще бъде погасен чрез заплащане на 7 броя двуседмични погасителни вноски.
В договора е посочено, че годишният лихвен процент е размер на 40,32 %, а
ГПР – 49,39 %. Според уговорките, разписани в чл. 1, ал. 3 от договора,
кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга, изразяваща се в
експресно разглеждане на искането за заем. За услугата на кредитополучателя
се начислява такса в размер на 106,47 лева, която ще бъде разсрочена за
изплащане, заедно с погасителните вноски по заема. В чл. 4, ал. 1 от
1
съглашението пък страните възприели, че заемателят се задължава в 3-дневен
срок от подписването на същото да предостави на заемателя едно от следните
обезпечения: поръчител – физическо лици, отговарящо на условия, посочени
в договора, или банкова гаранция. Според чл. 4, ал. 2 от договора, при
неизпълнение на това изискване, на кредитополучателя се начислява
неустойка в размер на 70,98 лева. Уговорено било още тази неустойка да се
заплаща разсрочено, като така дължимата вноска възлиза на 101,28 лева, а
общият размер на дълга – 708,96 лева. Твърди се, че ищецът е погасил своите
задължения по кредита в пълен рразмер. Навежда, че процесният контракт е
нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена
предвидената от закона форма. На следващо място, договорът е нищожен
понеже липса точно посочеване на ГПР (годишния процент на разходите) – по
арг. от чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК. Сочи, че случаят представлява
сключване на еднотипен договор за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе. Отделно, смята, че неустойка за
неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е
типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, поне излиза
извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна финкции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Счита, че
случаят разкрива и заобикаляне на закона по смисъл ан чл. 26, ал. 1 предл. 2
от ЗЗД, като с неусточната клауза в контракта се цели заобикаляне на
императива на чл. 19, ал. 4 ЗПК, уреждащ максималния размер на ГПР.
Налице са явно неизгодни условия за заемополучателя по процесния договор
с оглед драстичното несъотвестви в стойността на насрещните престации. Ето
защо, моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи предявените
искове, като претендира сторените разноски, в това число адвокатски
хонорар.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника
„фирма“ ООД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „фирма“
АД, чрез адв. А. Н., с пълномощно към отговора. В отговора се съдържат
възражения за недопустимост на производството с оглед променената форма
на упражняване на търговска дейност от страна на търговеца. Отделно, излага
съждения, че липсва правен интерес за ищеца да води настоящото
производство. По същество, намира, че исковите претенции на ищеца са
неоснователно заявени. Смята, че договорната връзка между страните не е
страдала от твърдяните от ищеца пороци. Обяснява, че при фиксирана лихва
липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл.11, ал. 1, т. 9
от ЗПК. Излага, че макар задължението за заплащане на неустойка да е
дължимо изцяло с изтичането на третия ден – краен срок за предоставяне на
обезпечението, в израз на добросъвестност към клиента това заъдлжение е
разсрочено, така че то да бъде икономически по-поносимо от него. Възразява
съглашението да е изготвено в противовес на ЗПК и нормативните му
императиви. Твърди, че дори неустойката да се приеме за прекомерна, това не
я прави изначално нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следва
да се намали нейния размер. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли исковете, като претендира разноски. Прави възражение по чл. 78,
2
ал. 5 ГПК за прекомерен размер на адвокатския хонорар на другата страна.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се
признават от страните и не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените
с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на
императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави,
както и че същите имат неравноправен характер.
2. че поради нищожност на процесните клаузи заплатена от него сума по
договора в размер от 10 лева, предявена частично от общия размер на
претенцията от 110 лева, е без основание;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за задържане
на платената сума, т.е., че сумата е била заплатена от ищцата, респ. получена
от ответника въз основа на валидна неустоечна клауза от договора, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания
съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към отговора на
исковата молба писмени доказателства. Доказателственото искане на ищеца
по реда на чл. 190 от ГПК да се задължи ответника да представи по делото
цялото кредитно досие на ищеца, включително и извлечение от
счетоводството за всички плащания и всички платежни нареждания за
погасителни вноски по кредита, разписки, извадки от счетоводните книги по
договора, както и копие от договора, СЕФ и застраховка е основателно
единствено относно Договор за паричен заем № 5896285, сключен на
30.01.2023 г., в останалата част доказателственото искане е извън предмета на
делото, а по отношение на претенцията за СЕФ не може да бъде уважено,
доколкото ответникът твърди, че такъв е издаден в единствен екземпляр,
предоставен на самия ищец. Доказателственото искане за допускане
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи, поставени в
исковата молба, е основателно. Доказателственото искане на ищеца за
издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Дирекция
„Регистри“ при БНБ, на база, на което да бъде предоставена информация
относно всички сключени договори между страните следва да се остави без
уважение, доколкото касае събиране на информация, ирелевантна по делото.
Доказателственото искане на ответника за задължаване на ищеца да
представи по делото СЕФ е основателно.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и
допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
3
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи
служебно за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е
потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г.
ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени искове за реално изпълнение на
задължения по договор следи служебно за нищожност на същия поради
противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави.
УКАЗВА на ищеца В. С. С., чрез адв. Б. З., в 1-седмичен срок от
получаване на съобщението, с нарочна молба, с препис за ответника, да
уточни осъдителната си претенция за сумата в размер на 10 лева – частично
от 110 лева, като посочи основанието и начина на формиране на размера на
тази „недължимо платена сума“, с отбелязване на конкретните клаузи от
договора. При неизпълнение в срок, исковата молба, в посочената част, ще
бъде върната от съда, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени искове,
както следва: установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1,
ал. 3 от Договор за паричен заем № 5896285, сключен на 30.01.2023 г. между
В. С. С. и „фирма“ ООД, регламентираща начисляване на такса в размер на
106,47 лева за експресно разглеждане на сключения договор; установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен
заем № 5896285, сключен на 30.01.2023 г. между В. С. С. и „фирма“ ООД,
регламентираща неустойка в размер на 70,98 лева за непредоставяне на
обезпечение – поръчител физическо лице, което следва да отговаря на
допълнителни условия или банкова гаранция, както и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева – частичен иск от 110 лева,
представляваща изначално недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва от 03.07.2023 г. (подаване
на исковата молба в съда) до окончателното изплащане.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се
нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените
с исковата молба основания, а именно поради нарушение на
императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на
императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави,
както и че същите имат неравноправен характер.
2. че поради нищожност на процесните клаузи заплатена от него сума по
договора в размер от 10 лева, предявена частично от общия размер на
претенцията от 110 лева, е без основание;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
4
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е налице основание за
задържане на платената сума, т.е., че сумата е била заплатена от ищцата, респ.
получена от ответника въз основа на валидна неустоечна клауза от договора,
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и
ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при
постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, да предостави по
делото Стандартен европейски формуляр към Договор за паричен заем №
5896285, сключен на 30.01.2023 г. между В. С. С. и „фирма“ ООД.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 350 лева, който
следва да бъде внесен от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б., специалност: съдебно-
счетоводни и финансово-ценови експертизи, която да бъде уведомена за
допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне
на документ за внасяне на определения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, да предостави
по делото Договор за паричен заем № 5896285, сключен на 30.01.2023 г.
между В. С. С. и „фирма“ ООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствените искания на
ищеца по чл. 190 от ГПК за задължаване на ответника да представи по делото
цялото кредитно досие на ищеца, включително и извлечение от
счетоводството за всички плащания и всички платежни нареждания за
погасителни вноски по кредита, разписки, извадки от счетоводните книги по
договора, както и застраховка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за
издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Дирекция
„Регистри“ при БНБ, на база на което да бъде предоставена информация
относно всички сключени договори между страните.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
15.11.2023 г. от 10:10 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по
5
делото и по дадените със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата
молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6