№ 500
гр. София, 22.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501878 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК и е образувано възоснова на молба с вх. Рег. №
1464 от 23.01.2023 г. подадена от И. Н. Д., представляван от адв. Я. Д. от САС с искане за
изменение на Решение № 11 от 03.01.2023 г. в частта, в която съдът е постановил в тежест
на молителя, в качеството му на ответник разноски за процесуално представителство в
размер на 3 230 лева, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
В обстоятелствената част на молбата посочва, че макар и принципът за разпределение на
разноските да е спазен, поради липсата на доказателства за действително извършен разход,
решението в частта за разноските следва да бъде изменено. Счита, че присъдените в размер
на 3 230 лева разноски не почива доказателство представено както в първата, така и във
въззивната инстанция. От правна страна счита, че в съответствие със съдебната практика не
е достатъчно да се представи списък на разноски и за да намери отражение в решението е
необходимо разходът да е подкрепен с писмени доказателство.
Ответникът по молбата Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
в писмено становище с вх. Рег. № 3788 от 20.02.2023 г. оспорва молбата като неоснователна
с възражението, че след като е безспорен факта за осъществено процесуално
представителство от адвокат, то възнаграждението за него се дължи в минимален размер,
независимо дали са представени или не доказателства за действително извършен разход.
Съдът след като се запозна със становищата на страните, решението в частта, в която се
иска неговото изменение и събраните доказателства пред първоинстанционен и въззивен
съд, констатира следното от фактическа страна:
С Решение № 11 от 03.01.2023 г. въззивният съд е отменил решението на
първоинстанционния изцяло в частта за разноските и е осъдил И. Н. Д. с ЕГН **********
от гр. ***, ж.к. „***“ № ***, ет.***, ап.*** да заплати на ЗАД“ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И
1
ЗДРАВЕ“ АД сумата от 3606.07 лева / три хиляди шестстотин и шест точка нула седем/
лева, представляваща разноски в производството направени пред първоинстанционния съд,
от които 3230 лева адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразен отхвърлената
част от предявения иск и 376.07 лева разноски за призоваване на свидетели и
възнаграждения на вещи лица, съразмерно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК. В мотивите на съдебния акт, съдът е приел, че разноски в размер на 3230 лева
се дължат от ищеца. Този извод е направен възоснова на списък на разноски, в който е
претендирано възнаграждение за пр. представителство осъществено от адвокат. Разходен
документ към списъка не е представен. Такъв не се съдържа и в гр.д. № 5474 по опис на
СГС за 2020 г., от което следва, че липсва доказателство за действително извършен разход.
От правна страна, в решението, чието изменение се иска съдът е приел, че при липса на
разходен документ претенцията за разноски произтичаща от разход за извършено в
производството пр. представителство /по този факт няма спор/ и включена в списък по чл.
80 от ГПК /по този факт също не се спори/ се дължи в минимален размер. Това разбиране
следва от принципа на служебното начало, според който ако страната е доказала своето
искане по основание, съдът може да определи размера, като приложи нормативен акт, в
който е определен такъв /Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/. Спорният въпрос в настоящото производство обаче е разрешен в обратния
смисъл в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б. – „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка“. Възприето е становището, че разход
следва да се доказва с разходен документ, който не може да бъде заместван от презумпция,
че се дължи в минимален, нормативно определен размер когато е осъществено пр.
представителство без разходен документ /с изкл. на хипотезата по чл. 38 от ЗА /. В
настоящия случай липсва разходен документ, а съдът е длъжен на основание чл. 130, ал.2 от
ГПК да приложи ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и да намали
присъдените разноски със сумата от 3230 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 11 от 03.01.2023 г. в частта, в която И. Н. Д. с ЕГН ********** от гр.
***, ж.к. „***“ № ***, ет.***, ап.*** е осъден да заплати на ЗАД“ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД сумата от 3606.07 лева / три хиляди шестстотин и шест точка нула седем/
лева, представляваща разноски в производството направени пред първоинстанционния съд,
от които 3230 лева адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразен отхвърлената
част от предявения иск и 376.07 лева разноски за призоваване на свидетели и
2
възнаграждения на вещи лица, съразмерно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК , като НАМАЛЯВА разноските от 3606.07 лева на 376.07 /триста
седемдесет и шест точка нула седем/ лева, на основание чл. 248 от ГПК
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховен касационен
съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3