М О Т И В И
към присъда № 260094 от 14.10.2021
г.
по н. ч. х. дело № 83/2021 г.
по описа на Старозагорския районен съд
Обвинението против В.Ч.М.,
ЕГН **********, е в това, че на 19.08.2020 г. в землището на с.Змеево,
община Стара Загора, в качеството му на длъжностно лице („Техник строителство и архитектура“ в „Кота 17“ ЕООД
гр.Стара Загора) при и по повод
изпълнение на службата му причинил на К.М.К., ЕГН **********, лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК – престъпление по чл.131, ал.1, т.2 във връзка с чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения от тъжителя К.М.К. против подсъдимия В.Ч.М. граждански иск за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на причинените му с
инкриминираното деяние телесни увреждания, а тъжителят К.М.К. беше конституиран като граждански ищец в наказателното
производство.
Повереникът адв. Я.С.-Прекрутова поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение
и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде наложено справедливо
наказание съобразно закона, без да сочи вида, размера и начина на изтърпяване
на наказанието. Моли гражданският иск да бъде уважен изцяло, като на доверителя
й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Тъжителят К.М.К. поддържа
пледоарията на повереника си.
Защитникът адв. С.Ч. оспорва обвинението и пледира за оправдателна присъда,
като моли гражданският иск да бъде изцяло отхвърлен и на подзащитния му да бъдат
присъдени направените разноски по делото.
Подсъдимият В.Ч.М. дава обяснения, като не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Не се явява в съдебното заседание, когато беше приключено съдебното следствие и
даден ход на съдебните прения, съответно не изразява окончателното си становище
по доказаността на обвинението и гражданския иск.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено
следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият В.Ч.М. е неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
Към 19.08.2020 г. подсъдимият и тъжителят работели в „Кота 17“ ЕООД
гр.Стара Загора, като подсъдимият заемал длъжността „Техник строителство и
архитектура“, а тъжителят – „кофражист“.
„Кота 17“ ЕООД гр.Стара Загора имали обект в полигона в с. Змеево, община
Стара Загора, на който работели тъжителят и свидетелите Х.Г.А., А.А.М., А.М.М.,
А.С.Ч. и З.А.М., а техен ръководител бил подсъдимият. На 19.08.2020 г. сутринта
всички те тръгнали от базата на „Кота 17“ ЕООД в гр.Стара Загора към обекта
в с. Змеево, като с придвижили до там с
два автомобила – в единия били подсъдимият и св. З.М., а в другия – останалите,
като автомобилът бил управляван от тъжителят. Първи на обекта пристигнали подсъдимият и св. З.М.. Тъй като останалите
пристигнали със закъснение, подсъдимият и тъжителят влезли в словесно
пререкание, при което тъжителят тръгнал заплашително към подсъдимия, а последният
му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, вследствие на който тъжителят
загубил равновесие и паднал върху струпан дървен материал.
В резултат на нанесения му от подсъдимия удар с юмрук и последвалото падане
върху неравен терен тъжителят получил кръвонасядане и оток на лицето, счупване
на режещата повърхност на горен ляв зъб, охлузване на десния лакът и на дясната
подбедрица, счупване на крайната фаланга на пети пръст на дясната ръка в
основата й и кръвонасядане и оток в областта на същата, причинили му разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Длъжностната характеристика за заеманата от подсъдимия длъжност според
трудовия му договор – „Техник строителство и архитектура“ (л. 37 – 39 от делото), осъществяваната от него ръководна работа на обекта,
където е било извършено деянието, спрямо тъжителя и свидетелите-очевидци –
според показанията на последните, поводът за възникналия конфликт –
закъснението за работа на тъжителя и пътуващите с него свидетели, и
обстоятелствата, при които е било извършено деянието – в работно време и на
работното място на подсъдимия, тъжителя и свидетелите-очевидци, обуславят
извод, че телесните увреждания на тъжителя са били причинени от подсъдимия в
качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК при и
по повод изпълнение на службата му.
Изложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както следва:
обясненията на подсъдимия В.Ч.М. и показанията на свидетелите Ж.К.К., Х.Г.А., А.А.М., А.М.М.,
А.С.Ч. и З.А.М.;
трудов договор на тъжителя и длъжностна характеристика за заеманата от него
длъжност, рентгенологични изследвания, амбулаторни и болнични листове,
съдебно-медицинско-удостоверение на живо лице, трудов договор на подсъдимия и
длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, справки за съдимост на
подсъдимия и др., приети като писмени доказателства;
заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 229/2021
г., неоспорено от страните, и обясненията на експерта при изслушването му в
съдебно заседание.
В случая гореописаният механизъм на причиняване на телесните увреждания на
тъжителя – удар с юмрук в областта на лицето и последвало падане върху неравен
терен, описан и в тъжбата, се потвърждава от показанията на св. Х.А. (св. Ж.К. не е бил очевидец на случилото се, а
възпроизвежда разказаното му от баща му – тъжителя), докато подсъдимият и останалите свидетели (с изключение на св. Ж.К.) твърдят, че подсъдимият не е удрял тъжителя, в частност –
с юмрук в областта на лицето, а само го е отблъснал с ръце в областта на
гърдите, за да се предпази, когато той тръгнал срещу него, в резултат на което
подсъдимият е паднал върху струпан дървен материал, като твърденията на
последните се разминават относно това как е паднал тъжителят – назад, т.е. по
гръб, или на една страна, но никой от тях не твърди, че тъжителят е паднал по
лице. При тези данни, имайки предвид, че според заключението на
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни по начина, описан от
подсъдимия и свидетелите А.М., А.М., А.Ч. и З.М., могат да бъдат получени само
част от уврежданията на тъжителя – без уврежданията в областта на главата,
съдът кредитира в тази им част именно показанията на св. Х.А., съответно
твърденията на тъжителя, респективно – не даде вяра на обясненията на
подсъдимия и свидетелите А.М., А.М., А.Ч. и З.М. в тази им част.
В останалата им част между доказателствата по делото, ако и да са налице противоречия, същите не са
съществени, т.е. не касаят факти и обстоятелства от съставомерен характер,
поради което не се налага да бъдат обсъждани поотделно в тази им част.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените
обстоятелства по делото съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин,
че на 19.08.2020 г. в землището на с.Змеево, община Стара Загора, подсъдимият В.Ч.М. в качеството му на длъжностно лице в качеството му на длъжностно лице („Техник строителство и архитектура“ в „Кота 17“ ЕООД
гр.Стара Загора) при и по повод
изпълнение на службата му при и по повод изпълнение на службата му у причинил
на К.М.К., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, с което свое деяние той е
осъществил от обективна страна признаците от престъпния състав на чл.131, ал.1,
т.2 във връзка с чл.130, ал.1 от НК.
В допълнение към горното следва да се отбележи, че от събраните
доказателства не се установиха факти, изключващи съставомерността на
извършеното от подсъдимия деяние – дори да се приеме, че тъжителят е тръгнал
към подсъдимия с намерение да го удари, както твърдят последният и повечето от
свидетелите-очевидци, не са налице или поне не се установиха данни, че
подсъдимият не е имал друг начин да избегне нападението на тъжителя, например
като се отдръпне или го отблъсне (недостоверността на събраните в тази насока гласни доказателства беше
обсъдена по-горе), т.е. че ударът
с юмрук в лицето на тъжителя е бил неизбежен и съответства на характера и
опасността на нападението.
За да признае подсъдимия
за виновен в извършването на гореописаното престъпление, съдът прие, че той е
извършил деянието си при пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и
начинът на извършване на деянието (нанасяне на удар с юмрук в лицето на
тъжителя), предполагащ съзнаване от страна на подсъдимия, както преките
последици от деянието му – увреждания в областта на главата на тъжителя, така и
на вероятността от допълнителни наранявания на последния вследствие на загубата
на равновесие и падане.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната
превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от
свобода до три години;
чистото съдебно минало на подсъдимия, включително и по чл.78а от НК, което
съдът отчете като смекчаващо отговорността му обстоятелство;
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да не са елемент
от състава на престъплението и поради това да биха могли да бъдат отчетени като
такива;
липсата на причинени с деянието имуществени вреди, доколкото такива не се
претендират и не се ангажираха доказателства за причиняването им;
императивният характер на разпоредбата на чл.78а от НК за приложението й
при наличието на предвидените в нея кумулативни предпоставки (престъплението да
е наказуемо с „лишаване от свобода” до три години, когато е умишлено, деецът да
не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и причинените от
престъплението имуществени вреди да са възстановени) и визираното в същата
административно наказание – глоба от 1000 до 5000 лева.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл.78а, ал.1 от НК освободи
подсъдимия В.Ч.М. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му
наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният граждански иск намира правно основание в л.45 и сл. от ЗЗД,
като в случая, видно от изложената фактическа обстановка, са налице всички
елементи от състава на непозволеното увреждане: виновно поведение от страна на
подсъдимия, вреди от неимуществен характер за гр.ищец (болки и страдания) и
причинна връзка между тях. С оглед на това и имайки предвид критериите за
справедливост, установени от закона и изяснени от съдебната практика в тази
насока, в частност – видът и характерът на конкретните телесни увреждания,
причинени на пострадалия, изминалия период от време от причиняването им до
постановяване на присъдата и сравнително краткия възстановителен период според
заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни (по-кратък от 30
дни), съдът намира, че гражданският иск за неимуществени вреди в резултат на
причинената на гр.ищец лека телесна повреда се явява основателен и доказан до
размера на 1500 лева, поради което го уважи до този му размер и го отхвърли в
останалата му част – над уважения му размер до претендирания размер от 3000
лева, като недоказан.
Предвид постановената осъдителна присъда и частичното уважаване на
гражданския иск съдът осъди подсъдимия да заплати, както следва:
на тъжителя и граждански ищец – сумата в размер на 1065 лева,
представляваща направени от него разноски по делото;
на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд – сумата в размер на 60 лева, представляваща
държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: