Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.04.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО
7-ми
състав
на двадесет и трети
февруари
година 2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана П.
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7074
по описа за 2017
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са два иска
с пр. основание чл.49 ЗЗД
вр.чл.45 ЗЗД във вр. чл.81 от ЗЗдр, както и
иск по чл.86 ЗЗД, при условията обективно кумулативно съединявяне.
По изложените в исковата
молба обстоятелства Г.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв.
Хр. Н.-САК, е предявил срещу У. „С.Е.” ЕАД ***, ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление:***, три обективно съединени иска, за осъждане на ответното лечебно заведение да
му заплати следните суми:
- сумата 60 000 лв. - представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания, психически
стрес и трайно влошаване на здравословното му състояние, в резултат на ненужно,
некачествено проведена на 05.06.2012г. инвазивна манипулация - коронарография и
липса на последващо наблюдение и лечение;
- сумата 218 385.68лв. -
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди /пропуснати ползи/ от
предсрочно прекратен с ДФЗ, поради инвалидизирането на ищеца, загубени трудови
доходи поради отпуск по болест в периода 07.06.2012 до 28.03.2013г., загубени
трудови доходи, поради пенсионирането на ищеца
по болест в периода 03.03.2013г. до 03.03.2035г., както и разход от 300лв. за
КАТ изследване;
- сумата 30 562.10 лв. -
представляваща обезщетение за забава за
причинени му неимуществени вреди, считано от датата на увреждането -
05.06.2012г до завеждането на исковата молба - 05.06.2017г., ведно със законна
лихва върху главниците от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените в производството по делото разноски в това число
платен адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди,
че на 11.05.2012г. ищецът е прегледан от д- Петър Г. - кардиолог. Оплакванията
му били: „главоболие, световъртеж, отпадналост, задух, болки в мускулите“, издаден
му бил Амбулаторен лист, направена била кардиограма. Сочи, че специалистът
преценил, че е добре да се се извръши Ехокардиография. Ищецът твърди, че преди
това не е имал сериозни проблеми със
сърдечната дейност. Ищецът сочи, че записал час за преглед в Диагностично
консултативния блок /ДКБ/ към УМБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД, като била опредЕ.дата
за преглед на 04.06.2012г. Твърди, че на прегледа д-р В. предложила да извърши
друго, „по-точно и по-модерно“ изследване на сърцето, независимо че показанията
на кръвното му налягане, измерени там, били
125/80. Твърди се, че за извършване на изследването, ищецът е настанен
(хоспитализиран) в болницата - УМБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД. Ищецът поддържа, че
не са му били обяснени рисковете от извършването на коронарокграфия, като
например настъпване на мозъчен инсулт или тромбоза на периферни артерии и дали
има алтернативи, както и че същата се извършва инвазивно, чрез вкарване на
катетър до самото сърце.
Твърди, че на 05.06.2012г.
била извършена коронарографията. Докато траела манипулацията, усетил
изключително силна болка в дясната ръка. Станало му лошо, изпотил се,
причерняло му и изгубил съзнание. Когато се свестил видял, че му вливат някакви
медикаменти. Болката продължавала към предмишницата и рамото на дясната ръка.
След няколко часа, дежурната сестра му казала, че вече може да става. В
момента, в който станал му причерняло, изгубил съзнание и паднал. Когато се
свестил му отнело време, за да разбере, че го карат да размърда някоя част от
крайник. Опитвал многократно, но не успял да помръдне нито една част от тялото
си. Не можел да говори, не можел да мърда. Изпаднал в паника, че е напълно
парализиран –че на 40 години е инвалид и няма кой да се грижи за семейството
му.
Посочва, че на 06.06.2012г.
отново имал световъртежи, не смеел да става, бавно започнал да движи крайниците
си. Назначена била консултация с невролог, който го изпратил на скенер. Ищецът
предположил, че е налице съдов проблем, но това не е взето предвид от лекуващия
го екип. Твърди се, че в този момент
ищецът получил тежък ИМИ, който не бил отбелязан в Епикризата, нито пък
последващата емболия на десен долен крайник, която за 16 дни била с периметър
от абдоминалната аорта до върха на пръстите на десен долен крайник.
Заявява, че на 07.06.2012г.
бил изписан от болничното лечение, поради изтичане КП. Ищецът твърди, че споделил за силни болки в десния крак и
дясната ръка, обяснил, че има изтръпване в десния крак, както и световъртеж,
като че въпреки тези оплаквания, бил изписан от болницата.
Твърди се, че вкъщи продължил
да търпи неописуеми болки в дясно бедро, изтръпване на десния крак, който бил
по-студен от левия и имал затруднения в движението. Сочи, че позвънил на д-р А.
от ответната болница, който казал, че сигурно е от залежаването и ще му мине. Същия
отговор получил и от дежурните лекари на ответната болница по телефона.
Ищецът сочи, че на
11.06.2012г. отишъл в ответното лечебно заведение, за да му направят Компютърна
томография /КТ/ на глава, като заплатил сума в размер на 300 лв. Скенер на главата ищецът направил, тъй като
било назначено такова изследване по време на болничния му престой в ответното
лечебно заведение, но така и не му било направено тогава, а оплакванията
продължили.
Твърди се, че на 20.06.2012г.
болките на ищеца станали нетърпими и той
бил изпратен от личния му лекар с
направление за хоспитализация да бъде приет по спешност в ответното УМБАЛ Св.
Екатерина, където била извършена коронарографията. На 21.06.2012г. ищецът
отново потърсил д-р А., който го изпратил при съдови хирурзи в болницата. На 21.06.2012г. бил приет по спешност в
Отделението по Съдова хирургия на УМБАЛ „Св. Екатерина“. В приемния кабинет по
спешност му направили измерване с доплер на артериалното налягане, което било с
нулеви стойности. Казали му, че се налага спешна животоспасяваща операция и
има голяма вероятност да му ампутират и двата крака, като десният крак високо
горе над коляното. Констатирани били
тромбоза и емболия на десен долен крайник, в следствие на извършена преди 16
дни Коронарография. Твърди се, че била извършена спешна оперативна намеса -
Тромбендартериектомия /ТЕА/ за отстраняване на тромби в основните артерии -
Артерия феморалис суперфициалис /АФС/ и Артерия профунда феморис /АПФ/ в дясно
– Епикриза ДК-07-00-04. Сочи се, че в
клиниката на ответно лечебно заведение ищецът пролежал от 21.06.12г. до
26.06.12г. Извършени му били две оперативни манипулации с цел отстраняване на
тромби и възстановяване на кръвообращението, описани като Диагнози ИБС
/исхемична болест на сърцето/, НАП-1I В2, НЕСИГН.КОРОНАРНА АТЕРОСКЛЕРОЗА,AX-I I
СТЕПЕН, ДИСЛИПИДЕМИЯ и захарен диабет –
тип 2. Ищецът твърди, че няма нито захарен диабед, нито ИБС.
Сочи се, че крайна поставена диагноза е
„Емболия и тромбоза на артериите на долни крайници. Състояние след операции -
неколократно.“ Твърди се, че с Решение на ТЕЛК №2165/18.05.2016г. на ищеца била
опредЕ.76 %ТНР, като вече е пенсионер по болест. Поддържа, че години след извършване
на коронарографията, продължил да получава усложнения. Развивали се редица от усложнения
на здравето му, свързани с нарушено кръвообращение, поради некачествено
извършена коронарография през 2012г.
Ищецът твърди, че поради
невъзможността му да извършва тежък физически труд предсрочно му е бил
прекратен сключения от него Договор №13/112/05948/16.02.2010г. за финансиране с
ДФ „Земеделие“ на обща стойност 48 892 лв. Така настъпили имуществени вреди за
ищеца. Загубената работоспособност отнела възможността, както да получи пълното
финансиране по Договора с ДФЗ, така и да реализира допълнителна печалба във
връзка с насаждения от отпуснати средства. Твърди се, че търпи вреди -пропуснати
ползи от бъдещи сигурни печалби. Като имуществени вредисе сочат: разход от
300лв. за платен КАТ на 11.06.2012г., сумата 24 446 лв. неизплатен втори транш по договор с ДФЗ, сумата 81 000лв. – пропуснати
добиви от насаждения – 18 дка орехови градини, 1 759,68лв. загубен трудов доход
в периода 07.06.2012г. до 28.03.2013г., сумата 110 880лв. загубен трудов доход в периода 30.03.2013г. до
03.03.2035г.- датата на пенсиониране на К../5 040лв на година х 22 години./
Твърди се, че това е минималния доход, който ищецът би имал, ако ответното
лечебно заведние не му е причинило трайна неработоспосоност. Сочи се, че общия
размер на имуществените вреди е 218 385,68лв.
Относно неимуществените вреди,
ищецът поддържа, че десния крак продължава да го боли, не може да ходи,
получава клаудиокацио на 100-150 метра.Дясната му ръка е силно инвалидизирана и
след провеждане на СКАГ през дясна радиална артерия. Сочи, че е запушена е
радиалната артерия на дясна ръка. Не можел да вдига тежко, да изпълнява
ежедневни дейности, нито да се грижи за децата си. Чувствал се непълноценен и
недостоен за семейство си. Затворил се е в себе си от години, нямал социален
живот. Не можел да спи от болки през нощта. Бил в депресивно състояние. Ннямал
пълноценен сексуален живот със съпругата му. Ищецът поддържа, че ответно
лечебно заведение е предприело коронарография, без да са налице показания за
извършването му. Поддържа още, че не е бил информиран за възможните рискове.
Твърди, че веднага след изследването е получил мозъчна симптоматика
–световъртеж.
Ответното У. „С.Е.“ ЕАД,
представляван от проф.д-р Г.Н.– изп. директор, чрез чрез адв.А.В.-САК, е депозирало
отговор на ИМ, в който оспорва исковете като недопустими, поради липса на
правен интерес и пасивна процесуална легитимация. Счита, че исковата молба е
неконкретизирана, неясна. Исковите претенции са оспорени като неоснователни и недоказани. Изложените в
исковата молба твърдения също са оспорени, като не отговарящи на действителността.
В отговора не се оспорва, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на
04.06.2012 г. Оспорва се твърдението, че назначеното от кардиолог ехографско
изследване на ищеца е заменено с „друго, по-модерно” и не е извършено. Твърди
се, че Ехокардиография била извършена на 04.06.2012 г. в 9,31 ч. от д-р В..
Предвид оплакванията на пациента и резултатът от неинвазивното ултразвуково
изследване, д-р В. препоръчала допълнително изследване — коронарография /СКАЕ/,
предоставящо пълна информация за състоянието на коронарните артерии. Оспорва се
довода, че последващата емболия на десен долен крайник, е последица на
изследването. Сочи, че по наличната
медицинска документация се констатира емболия тромбоза на десен долен крайник с
давност от 2 седмици /14 дни/ и с размер от артерия шака екстерна, която е
продължение на артерия илиака комунис - чифтен клон на аортата. Невярно било и
твърдението, че на ищеца е съобщено, че се налага „спешна животоспасяваща
операция и има голяма вероятност да му ампутират и двата крака, като десният
крак високо горе над коляното.“ Признава се, че операцията действително била извършена по спешност, но същата не е била
животоспасяваща. От направените изследвания било установено, че има риск за
ампутация единствено на десен долен крайник, без да е ясен нейния обем и само
при условие, че не бъде извършено възстановяване на кръвоснабдяването на същия.
Твърди, че ищецът не е бил информиран за риск от ампутация на двата долни крайника, предвид
липсата на подобна опасност. Оспорено е, като невярно твърдението на ищеца, че
,, ...лекарите констатират тромбоза и емболия на десен долен крайник вследствие
на извършена преди 16 дни коронарография.“
Поддържа, че в медицинската документация по случая нямало данни за
подобна констатация.
Оспорено е твърдението на ищеца,
че „тромбоза на радиалната артерия /мястото на пункцията/", като невярно.
Ответникът твърди, че в първичните, оперативните и следоперативните консултации,
никъде в документация не била описана тромбоза на радиалната артерия. Сочи се,
че в предоперативния Доплер на десен горен крайник било установено 0,86 индекс,
който е близък до нормалния индекс за нормално кръвоснабдяване на десен горен
крайник. На втория следоперативен контролен преглед, поради измерен индекс 1,0
на десен горен крайник, пациентът бил насочен към невролог. Относно твърдението, че ищецът „.. е със
силни болки в десен крак, изтръпване на крака, студен крак" заявява, че в
УМБАЛ „Св. Екатерина” била възприета медицинска практика лекари по съдова
хирургия ежедневно да извършват на място вътрешни консултации в клиниките по
кардиология. Твърди се, че всички пациенти със съмнение или стари данни за
съдова патология се подавали за преглед, който се извършвал в същия ден. С
оглед на това, ответникът поддържа, че при
съмнение за съдов инцидент, лекарите с които ищецът евентуално е
споделял оплакванията, биха го насочили за съдова консултация.
Оспорва твърдението на ищеца,
че въобще не са били налице показания за извършване на коронарография и счита,
че същото категорично не отговаря на действителното положение. Заявява, че по
отношение на ищеца са били налице показания за извършване на инвазивно
изследване, поради следните причини: стягане и дискомфорт в гърдите, видно от
история на заболяването; анамнеза за фамилно обременяване - баща, починал от миокарден
инфаркт: анамнеза за повишен риск за коронарна болест, според европейските
препоръки за превенция на сърдечно-съдовите заболявания: повишено артериално
налягане, повишен холестерол, захарен диабет, пушач, наследственост, пол;
динамични промени в електрокардиограмата - I, II. AVL и от V2 до V6 отвеждане с
наличие на коронарни Т-вълни в прекордиалните отвеждания.
Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът никога не е страдал от захарен
диабет. Твърди се, че наличието на захарен диабет се потвърждава, както
анамнестично - при постъпването в болницата /по данни, предоставени от
пациента/, така и от представените решения на ТЕЛК, както и от консултацията,
проведена на 05.07.2012г. в резултатите от която, е посочено, че пациентът е с
дългогодишен диабет и лечение със „Сиофор” /д-р Ел. С./. Като неоснователно е оспорено твърдението, за
липса на информирано съгласие или бланкетно такова /относно процесната
инвазивна манипулация - коронарография/.
Ответното лечебно заведение
поддържа, че лекарите, на които е възложено лечението на ищеца, са изпълнили в
пълен обем професионалните си
задължения. Твърди се в отговора, че вследствие на вегетативна реакция, която
се е получила по време на
коронарографията, пациентът се е почувствал зле, имал е синкоп и е повикан
консултант невролог, който не бил установил неврологично страдание, което да
изисква спешни действия или хоспитализация в неврологично отделение. Дадени
са препоръки за планово извършване на Доплер изследване на каротидни артерии.
Препоръчаното изследване било извършено в рамките на същия ден от съдов хирург.
На 11.06.2012 г. била извършена
компютърна томография на главен мозък - амбулаторно. Изследването било
извършено в планов порядък и било заплатено от пациента, поради липсата на
направление на НЗОК. Твърди, че не е налице твърдяното в исковата молба
нарушение на правата на пациента, а именно - неоснователно заплащане на изследване. Резултатите и от двете изследвания /Доплер и
КТ/ не са установили патологични промени в каротидните артерии и мозъка и
категорично отхвърляли диагнозата - исхемичен мозъчен инсулт. Твърди се, че при
сутрешната визитация, проведена на 07.06.2012 г. пациентът не е имал
оплаквания. В периода 05.06.2012г. -07.06.2012 г. ищецът не е съобщил за болки в краката. След
изписването му е почувствал болки в десния крак и поради тази причина се е
консултирал с д-р А., който му е препоръчал да направи консултация със съдов
хирург и невролог. Заявява се, че Д-р А. лично се е обадил на колегите си от
приемния кабинет на съдовата хирургия на УМБАЛ „Св. Екатерина”, за да
консултират пациента и при необходимост да го хоспитализират. В съдовата
хирургия на УМБАЛ „Св. Екатерина” на 21.06.2012 г. била установена емболия и
тромбоза на феморалната артерия на десния крак на ищеца. Сочи, че диагнозата -емболия и тромбоза категорично не може да се определя
като усложнение на осъществената на 05.06.2012г. коронарография, защото
изследването е извършено през радиалната артерия на дясната ръка и няма
анатомични и функционални връзки е артериите на долните крайници. Твърди се, че
болката в крака се е получила повече от 48 часа след процедурата. Получена е
адекватна помощ в съдова хирургия на УМБАЛ „Св. Екатерина”. Посочва се, че след
изписването на ищеца от клиниката, той е бил на контролни прегледи в УМБАЛ „Св.
Екатерина”. От кардиологичния преглед, извършен на 26.06.2012 г. не били
констатирани патологични промени. При контролни прегледи на ищеца на 23.07.2012
г. и на 13.08.2012 г., били констатирани запазени пулсации на долните крайници
двустранно, както и липса на промени в кръвотока в артериите на горните
крайници от Доплеровото изследване. След 13.08.2012 г. ищецът нямал регистрирано
посещение в УМБАЛ „Св. Екатерина”. Прави се искане за привличане на „А.Б.“ ЗАД,
като трето лице помагач на ответната страна, с оглед сключена застраховка
„Професионална отговорност на лица упражняващи медицинска професия“ с това дружество.
С Определение от з.с.з на
08.03.2018г. на основание чл.219, ал.1 ГПК ЗД „А.Б.“ ЗАД, гр.София, е конституирано, като трето лице помагач на
страната на ответника У. „С.Е.“ ЕАД.
В о.с.з. ищецът лично и чрез
адв.Н. поддържа предявените искове. Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружесто, чрез пълномощника си адв.Велиновоспорва
предявените искове. Представя списък на разноски и писмена защита.
Третото лице помагач ЗД „А.Б.“ ЗАД, чрез адв.Б. Н. оспорва
предявения иск.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, като обсъди
събраните по делото доказателства и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
От фактическа страна:
По делото не е спорно, че
ищецът Г.Г.К. на 42г. е постъпил в ответното лечебното заведение на 04.06.2012
г., което е видно и от приетата епикриза по ИЗ 3853/2012 издадена от
СБАПССЗ" Св.Екатерина" за болнично лечение в периода от
04.06.2012г.до 07.06.2012г. /л.11,
т. I от делото/
Представена е в цялост
документацията на история на заболявне ИЗ 3853/2012, която е обсъдена в
назначените по делото експертизи на лекари специалисти./л.183- л.249, том I от делото/
Видно от епикризата след
извършените изследвания е поставена диагноза: ИБС.НАП II В2.Несигнификантна
коронарна атеросклероза.АХ II ст.Дислипидемия.Захарен диабет II тип. Видно
от неоспорената мед. документация на
ищеца е прегледан амбулаторно и му извършено изследване Ехокардиография на
04.06.2012 г. в 9,31 ч. от д-р Х. В., като резултатите са отразени в ИЗ. /л.183, том I от делото/ Предвид
оплакванията и резултатът ултразвуково изследване, поставената диагноза – ИБС,
нестабилна стенокардия и д-р В. е дала препоръка за изследване — коронарография
/СКАЕ/. /л.184, том I от делото/
Не се спори, че на 05.06.2012г. в
11,10 ч. на ищеца Г.К. в клиниката по
кардиолология на ответната болница е извършено инвазивно изследване - коронарография /СКАЕ/, което се установява и от
епикриза по ИЗ 3853, както и катеризационен
протокол по ИЗ 3853/05.06.2012г. и резултат от съдова диагностика изд. от д-р
Димитров и ръководителя на клиниката доц. Юлия Джоргова./л.315, л.319, том I от делото/
Не се спори, че инвазивното
изсредване е извършено, след като ищецът е хоспитализиран в болничното заведние
с направление по НЗОК, което е издадено от диагностично-консултативния блок на СБАЛСЗ
"Св.Екатерина", като в направлението е отбелязано, че пациента се
изпраща за спешен прием.
Представен
е протокол за предоставена информация на пациент Г.Г.К. за извършване на
инвазивно изследване /сърдечна катетеризация/, който е двустранно подписан от
ищца, като пациент и от оператора./л.314,
том I от делото/ В протокола е отразено съдържанието на инвазивното
изследване СКАГ, вида анестезия – местна, процент леки и процент тежки
усложнения, като са изброени по три възможни усложния от двете групи.
Според докумените по ИЗ 3853/2012 на
07.06.2012г. ищецът Г. Г.. К. е изписан диагноза: ИБС.НАП II В2.Несигнификантна
коронарна атеросклероза.АХ II ст.Дислипидемия.Захарен диабет II тип, като са
предписано медикаментозно лечение и е насочен личен лекар и кардиолог за
наблюдение и с назначен контролен преглед, след 30 дни. В приетия документ
„детайли за изписването“ са отразени резултати от лабораторни изследвания,
извършена консултация с невролог, с констатация – обсерв. Вестибуларен синдром
– субкомпенсиран, вероятно със съдова генеза, диабетна полиневропатия, дадени
препоръки да доплер на каротидни артерии, КАТ на главен мозък в планов порядък.
В пункт оценка на риска е отразено, че поради новопоявила се ангина с давност 2
седмици, при рискови фактори – артериална хипертония, фамилна обремененост ,
тютюнопушене, пол, възраст, пациентът е преценен като високорисков и показен за СКАЕ. Отразено е инвазивно
изследване на 05.06.2012г., със заключение: ляв тип корон- циркулация.
Интрапроцедурно направена инфузия с хепарин. /л.188, том I от делото/
Спорни са фактическите въпроси дали са съществували
индикации за назначаване и извършване на
коронарография, както и взето ли е
информирано съгласие от ищеца като пациент за инвазивната процедура
коронарография.
Видно от амбулаторен лист №939/11.05.2012г. издаден от
д-р П. Г. - кардиолог, около месец преди
инвазивната процедура, ищецът Г. К. е
бил на преглед при спец. кардиолог, с оплакване от главоболие, световъртеж, отпадналост,
задух, болки в мускулите. След ЕКГ изследване е поставена диагноза –
хипертонична болест на сърцето. /л.14,
том I от делото/.
От кардиолога д-р Г. е издадено медицинско направление с код за ВСД 88.72 / ехокрадиография/.
Видно от резултат
изсл.№7107 на 11.06.2012 г. на ищецът е
извършена изследване компютърна
томография на глава-нативно изследване проведено в
СБАЛССЗ"Св.Екатерина" на 11.06.2012г. със заключение: без огнищни
промени в мозъчния паренхим, за което същия заплатил 300лв. такса. /л.50, л.51, том I от делото/
Не е спорно, че на 21.06.2012г. Г. Г. К., носочен от личния си лекар д-р Цв. Стойковски е постъпил с индикации за спешен прием в ответното СБАЛССЗ"Св.Екатерина", с оплаквания от болки в дясна подбедрица, което е видно и от приетата Епикриза по ИЗ №4363. В клиниката по съдова хиругия на 21.06.2012г. ищецът е опериран по спешност - Тромбендартериектомия /ТЕА/ за отстраняване на тромби в основните артерии - Артерия феморалис суперфициалис /АФС/ и Артерия профунда феморис /АПФ/- Оперативен протокол 836/21.06.12г.. В клиниката по съдова хирургия К. е хоспитализиран от 21.06.12г. до 26.06.12г. Извършени му били две оперативни манипулации с цел отстраняване на тромби и възстановяване на кръвообращението. Отразен е гладко протекъл следоперативен период, спокойни оперативни рани. При изписването е поставена окончателна диагноза: Тромбозис АИ декстра, Емболия тарда АФС декстра. Придружаващи заболявания- ИБС, НАП-II В2, Коронарна атеросклероза -AX-II ст., дислепидемия и захарен диабет – тип 2, като е предписано наблюдение от кардиолог и два контролни прегледа./л.205, л.206, том I от делото/.
По делото е представени в
цялост ИЗ №4363 и ИЗ 4438, ведно с всички приложения и изследвания, които са
обсъдени от вещите лица лекари специалисти./л.203-л.429, том I от делото/.
Не се спори, че ищецът
Г. Г. К. е провел контролни прегледи в ответната
болница на 23.07.2012г. и на 13.08.2012г. /л.239, л.241, том I от делото/.
Спорен е въпроса, дали
получените от ищеца емболия и тромбоза
на артериите на долни крайници са в причинна връзка с ивършеното инвазивно
изследване- коронарография.
Видно от амбулаторен лист № 856 от 05.07.2012г.
издаден от д-р Е.С. – хематолог, ищецът К. е провел амбулторен преглед, като
съобщил, че е бил хоспитализирам м.06.2012г. с диагноза тромбоза, както и че е
дъгогодишен диабетик на лечение със Сиофор и наследсвена хипертония.Поставена е
диагноза – други нарушения в кръвосъсирването и е предписана медикаментозна
терапия. /л.15, том I от делото /
С ЕР на ТЕЛК при МБАЛ Пазарджик от 27.11.2012г. и от
01.03.2013г. е продължаван срока на временната нетрудоспособност Г. Г. К.,
поради заболяване с водеща диагноза емболия и тромбоза на артерии на долни
крайници. /л.45, л.46, том I от делото/
С ЕР №
1720/ 07.05.2013г. на ТЕЛК при МБАЛ
Пазарджик след освидетелстване на Г.Г.К. е призната трайно намалена
работоспособност ТНР от 66 % водеща диагноза емболия и тромбоза на артерии на
долни крайници, придружаващи заболявания – захарен диабен неинсулинозависим, исхимична
болест на сърцето, стабилна ангина пекторис./л.46, том I от делото/
За
изясняване на обстоятелствата по проведеното лечение и ивазивно изследване
ищеца в СБАЛССЗ"Св.Екатерина"
са допуснати двама свидетели - д-р
Х. В.-Т.и д-р Б. А..
Разпитана в о.с.з. на 2.10.2018г.
свидетелката Х. В.-Т.сочи, че работи от
2010г. в У. „С.Е.“ в приемно-консултативен кардиологичен кабинет. Не се спомня
пациента Г.К., но докуметите, които е видяла, разбрала, че тя го е приела на 4
юни 2012 г. Свид. Т. сочи, че с нормална ехография не може да докаже, дали
пациента има съдово заболяване, затова се налага да се извършат допълнителни
изследвания. Посочва, че е препоръчала съм коронарография, защото пациентът е
млад, с оплаквания, които са в рамките на един месец, съобщава за гръден
дискомфорт, които наподобяват за нестабилна стенокардия. Затова и тъй като имало
и рискови фактори, и промени в ЕКГ-то, се налагало пациента да се доизясни дали
има някакво съдово заболяване, т.е. дали има плаки по съдовете. Не се спомня в
конкретния случай какви други рискови фактори е взела предвид. Сочи, че практиката
е пациентът да се разпитва, т.е. дали има
анамнеза за някакво сърдечно заболяване. След анамнезата се прави
кардиограма задължително, ехокардиографско изследване. Когато заключат че има
предпоставка да се направи коронарография или са предложили на пациента да се
направи инвазивно изследване, след това пристъпват към документалната част.
Разяснявало се на пациента какво и защо му се прави, като му се обясняват
най-честите рискови фактори като усложнения. Сочи, че за всички пациенти прави това, защото в този кабинет и имат
протокол, по който работят.
Свидетелят
Б. А., разпитан в о.с.з. на 2.10.2018г., сочи, че е кардиолог и гл. асистент в
клиниката „Света Екатерина“,. Не си спомня в детайли за извършената коронарография
на 5 юни 2012 г., но бил част от екипа. Посочва, че пациентът е имал гръден
дискомфорт, промени в кардиограмата, рискови фактори – захарен диабет, повишен
холестерол, наследственост и това е наложило извършването на коронарографията.
Какви са рисковете се разяснявало още в приемния кабинет преди процедурата. Пояснява,
че друга алтернатива може да се направи компютърна томография на коронарните
артерии, която не е по НЗОК, а е заплатена услуга, но това се предлагала едва,
след като пациента категорично откаже. Сочи, че при тези показания, които има,
един 42-годишен пациент би трябвало да се изясни веднага, защото още по-голяма
е отговорността, ако излезе от болницата и получи инфаркт. Сочи, че по време на
коронарографията пациентите винаги имат болезненост от поставянето на катетър в
радиалната артерия и в зависимост от индивидуалната чувствителност. Не си
спомня ищецът да е имал някакви усложнения или нещо, което да ни е направило
впечатление по време на коронарографията. Сочи, че ако е имал усложнения, пациентът щял да
остане в интензивния сектор. При този пациент такова нещо не е имало. След
извършване на коронарографията не бил получил някакви сигнали от сестрите или
от екипа в отделението. На другия ден, сутринта на визитация, тпациентът е дал
оплаквания от световъртеж и поради тази причина е извикан невролог за консулттация.
По препоръка на невролога бил направен доплер още на същия ден. Там се е
оказало, че няма никакви промени. Самият невролог дал като диагноза
вестибуларен синдром със съдова генеза. След изписването г-н К. се свърза с
свид. А.. Оплаквал се от болки и свидетлят му казал да дойде в болницата
веднага да проверият за какво става въпрос, както и че трябва да се види от
невролог и от съдов хирург. Свид. А. сочи, че съдействал на ищеца след това да
отиде в съдовата хирургия.
Показанията
на свидетелите Хр. В. и д-р Б. А., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, като
съобразява, че са лекари в ответната болница, но ги кредитира, доколкото са върешно непротиворечиви и
кореспондират с изводите на СМЕ.
По почин на страните по делота
са допуснати СМЕ от специалист съдов хирург и специалист по кардиология, както
и допълнителна СМЕ от инвазивен кардиолог.
По делото е прието неоспорено
заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с в.л. д-р Д.М. – специалист –вътр.
болести и кардиология, по конкретно
поставени от страна на ищеца и ответника въпроси. След проверка на медицинската
документация, вещото лице д-р М. е установило, че проведената ехокардиография
на 04.06.2012г. на ищеца показва междукамерна преграда с размери 14мм. и задна
стена на лявата камера с размери 11 мм. Обосновава, че това е хипертрофия на
стените на лявата камера, което е характерно за хипертоничната болест на
сърцето. Сочи, че останалите показатели на лявата камера са в норма./отг.8/
Според в.л. сама по себе си проведената ехокардиография не подкрепя диагнозата
ИБС.
Вещото лице д-р Д. М. констатира, че в ИЗ
№3853 на г-н К. са приложени 4 елетрокардиограми за дните от 04.06.2012г. до
07.06.2012г.в кл.Електрокардиограмите от 04.06.2012г.(деня на постъпването) и
07.06.2012г. (деня на изписването), които са без съществена динамика. Сочи, че Електрокардиограмите
от 05.06.2012г.и 06.06.2012г. са с исхемични промени по прекордиалните
отвеждания. Д-р М. пояснява, че тези промени не са свързани с проведената селективна коронарна
ангиография, а вероятно са свързани с
възникналото понижение на артериалното налягане, което вероятно е довело до временно понижение на коронарното перфузионно налягане и транзиторни
исхемични промени.
В отговора на в-с 21, вещото
лице сочи, че по делото няма приложени ЕКГ преди постъпването в болницата.
Сочи, че има приложен мбулаторен лист №939/11.05.2012г. издаден от Д-р П. Г. - спец.кардиолог,в който има описание на ЕКГ- син.ритъм,67/мин.,ЛК хипертрофия,неспецифични
/-/отр.Т вълни до 1мм. в първо, АВЛ, В2-В6, без промяна от предходни ЕКГ левите
отвеждания. Изводите за съмнение за ИБС
са направени на базата на направените по време на хоспитализацията ЕКГ
изследвания.
Обоснован е извод, че на ЕКГ изследването от 04.06.2018г. има промени
в Т вълната, които при съответна клиника могат да усъмнят за ИБС. Морфологичните
промени на Т вълната особено в отвеждания I и AVL са по близки до промени при
левокамерна хипертрофия./отг.22/
Пояснено, че стойностите на
пациента Г. К. отразени в ИЗ 3853 на лабораторните показатели креатинкиназа, МВ и тропонин са в референтни граници, но това не може да се
направи извод, че няма обективни данни за ИБС, тъй като нормалните
показатели на креатинкиназа, МВ и тропонин не отхвърлят наличието на ИБС. Те
показват само,че няма данни за остър миокарден инфаркт. Обосновано е още, че резултатът
от проведената ехокардиография също не може да изключи наличието на ИБС, т.к. регистрираната
ЕКГ е със съмнителни данни за ИБС./отг.25/
В отговор на в-с № 26, вещото
лице сочи, че според Амбулаторен лист
№939/11.05.2012г. издаден от д-р П. Г. - кардиолог диагнозата на ищца е
хипертонична болест на сърцето, като кардиолога е издал направление за
провеждане на ехокардиография, чиито кодът по НЗОК е 88.72.
Д-р М. пояснява, че направлението
за СКАГ е издадено от
диагностично-консултативния блок на СБАЛССЗ"Св.Екатерина". Пациентът е приет по спешност с диагноза
исхемична болест на сърцето- нестабилна ангина пекторис, като идеята на спешността на тази диагноза е риска за настъпването на
остър миокарден инфаркт. Д-р М. обосновава, че преценката за спешност е на
насочващия и приемащия лекар. Посочва, че мотива му да хоспитализира пациента
по спешност е посочен в анамнезата «епизоди на гръден дискомфорт и стягане на
широка основа появяващи се при физическо усилие,продължаващи 15 минути й
отзвучаващи в покой» и наличието на ЕКГ на негативни Т вълни. /отг.33 от
СМЕ/ Пациентът е хоспитализиран по анамнестични данни и ЕКГ промени
усъмняващи за ИБС. Решението за провеждане на коронарна ангиография е на
лекуващите лекари в клиниката по кардиология, като в случая, мотивите за
провеждане на коронарна ангиография са амнестични данни за стенокардия,повишен
риск за коронарна болест поради наличието на няколко рискови фактора (повишено
артериално налягане, повишен холестерол, захарен диабет, наследственост,пол),
динамични промени в ЕКГ - I,II,AVL,V2-V6 с наличие на коронарни Т вълни в
прекордиалните отвеждания./отг.34/
Относно резултатите от коронарографията, в.л. коментира, че според приложения катетеризационен протокол №1514/05.06.2012г. коронарните артерии са без хемодинамично значими стенози по коронарните артерии, като тези данни потвърждават, че наличните ЕКГ промени, не са резултат от хемодинамично значими стенози по коронарните артерии и при пациента не се потвърждава наличието на стабилна и нестабилна форма на исхемична болест на сърцето./отг.35/
Според заключениено на СМЕ с
в.л. кардиолог преди провеждането на инвазивно изследване пациентът
задължително трябва да подпише писмено информирано съгласие. Пояснява се, информирано съгласие следва да
съдържа:диагнозата и характера на заболяването,описание на целите и естеството
на лечението,разумните алтернативи,очакваните резултати и
прогнозата,потенциалните рискове свързани с предлаганите диагностично-лечебни
методи,включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болки и
други неудобства, вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето
при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.
Сочи се, че по делото е
приложен Протокол информация за пациента за извършване на инвазивно изследване,
като в него е посочено какво съдържа инвазивното изследване,как се провежда, каква
анестезия се използува, какъв контраст, какви усложнения могат да настъпят, какви
решения могат да се вземат по време на изследването. Не е посочена диагнозата и
характера на заболяването, разумните алтернативи, риска за здравето при прилагане
на други методи на лечение или при отказ от лечение. /Отг.37/ На въпроса, кои
са според медицинската наука възможните усложнения и потенциалните рискове на проведеното
изследване, вещото лице, сочи, че такива са: Миокарден инфаркт, Инсулт, Увреждане
на артерията за достъп, Увреждане на катетеризираната артерия Аритмии Алергични
реакции към контраст или други медикаменти,които се използуват по време на
процедурата Разкъсване на сърцето или на артерия Контраст-индуцирана нефропатия,
Значимо кървене, Инфекция./отг.38/
Пояснява, че в приложения по делото Протокол информация за пациента за извършване на инвазивно изследване от посочените по-горе усложнения е посочено само нарушение на сърдечния ритъм. Останалите рискове на коронарографията не са изрично посочени./отг.39/
В
отговора на в-с № 41 от заключението на в.л. д-р Д.М., е обосновано, че
ответната болница е спазила задължението си по НРД от 2012 г. да лекува всички
заболявания /вкл. вестибуларен синдром със съдова генеза/, а не само това по
приемната диагноза, като е провела предписаното от невролог интравенозно
лечение, а назначеното перорално лечение е отразено в епикризата при
посочването на терапията за дома. От назначените изследвания е провела
доплеровата сонография на каротидни и веретебрални артерии. Провеждането на КАТ
на главен мозък е можело да се проведе в болницата, но понеже това изследване
не е препоръчано в спешен порядък, същото е назначено за 11.06.2012 г., когато
е проведено. Вещото лице обосновава извод, че правата на ищеца, като здравноосигуреното
лице не са нарушени./отг.42/
Разпитан в о.с.з. на
18.10.2018г. вещото лице д-р Д.М. поддържа
заключението. Допълнително пояснява, че обстоятеството, че при ищеца
лабораторно изследваните показатели тропонин, СРК и МБ са били с нормални
стойности, не отхвърля наличието на изхимична болест на сърцето. Сочи, че и при
нормални стойности на тропонин, СРК и МБ може да има стеснение на коронарните
артерии и ИБС. Това, че при пациента са били нормални сочи, че няма данни за
остър инцидент – инфаркт. По отношение на ехокардиографията допълва, че същата
е нечувствителен метод за промените свързани с ИБС. Допълва още, че
коронарография и компютърната томография на сърце са основните методи за
диагностика на исхимична болест на сърцето, а кардиолозите на ответника в
случая са имали съмнение за исхимични промени при ищеца, поради промени в
проведеното ЕКГ.
По делото е изслушана и съдебно-медицинска експертиза
(СМЕ) с вещо лице д-р Л.М.– съдов хирург. От приетото неоспорено
заключението на СМЕ на д-р М. се установява, че емболията
представлява остро настъпило състояние на прекъсване на кръвотока в дистална на
запушването посока, без други предхождащи симтоми, най-често в резултат от
придружаващо или предходно предсърдно мъждене. Емболията се причинява от ембол
с различна генеза, например: откъснало се парче от атероматозна плака, газов
мехур , мастен мехур, тумурен ембол, ембол при ендокардит на сърцето. Д-р М.
пояснява, че тромбозата на артерия е състояние на напълно запушване на
артериялния съд, на процесът се е развил на място на запушването с хронично
-прогресиращ ход, с придружаваща симптоматика в продължение на месеци и години
като дискомфорт при ходене , схващане на мускулите на крака при физическо натоварване
, накуцване. При тромбозата няма острото, внезапно начало както е при
емболията. Поояснено е, че тромбозата в над 90% от случаите се дължи на
атеросклероза. Обоснован е извод, че тромбозата
не може да се развие на базата на емболия, предвид изложените причини.
Обоснован е извод, че най-вероятният
механизъм на запушването при ищеца е едно хронично-
прогресиращо заболяване, без острото начало на емболията. В подкрепа на
това в.л. съдов хирург се позовава на обстоятелството, че в двуседмичния срок след
който ищеца К. е потърсил специализирана помощ състояние на десния му крак е
все още витално, референтните стойности
на СРК /креатинфосфокиназа/ при хоспитализацията му от 21.06.2012г., което говори
за едно хронично-прогресиращо, но не и за остро настъпило състояние.
Относно симптомите на емболия и тромбоза на артериите д-р М. сочи, че симптомите
са: липса на пулс, бледост на крайника, студенина, силна болка в покой, загуба
на повърхностна и дълбока сетивност, пареза на мускулатурата, като те са
сходини при двете състояния. Сочи, че разликата е в началото, като при емболията
то е внезапно, остро, а при тромбозата е
хронично- прогресиращо. Пояснява, че при ищеца К. в епикризата се споменава за
болков синдром с давност от две седмици. Пояснено, че при емболията когато се
запуши съда, започва страданието и се наблюдават симптоми, като липса на пулс,
крайникът става блед, студен, започва да се губи сетивност, като самата емболия
има три степени. Сочи, че в наличната медицинска документация не е установил
долният крайник на ищеца да е бил в критично сстояние за неговия живот и да
подлежи на ампутация, както би било след
двуседмична емболия, на която не е обърнато внимание.
В о.с.з. на на 18.10.2018г. вещото лице д-р М.
пояснява, че въпроса за процедурата чрез
достъп през ръката и през коронарните съдове ии настъпилата емболия в
долната част на тяло е от компетентност на инвазивен кардиолог и не е изследван
в неговото заключение.
По делото е изслушана допълнителна
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с вещо лице д-р В.Л.Г. – специалист
инвазивен кардиолог, поради обстоятелството, че част от въпросите поставени от
страните са от компетентност на
инвазивен кардиолог.
От
приетото неоспорено заключение на допълнителната съдебно-медицинска експертиза
(ДСМЕ), изготвена от д-р В.Г. – специалст инвазивен кардиолог, се
установява, че Големите усложненията при диагностична корнарография
се установяват при по-малко от 1% от извършените коронарографии. В тях се
включват и съдовите усложнения, които се дължат, най-често на усложнения на
мястото на достъпа. Емболичните усложнения са редки и причината за тях са
отлепяне на материал (холестеролови кристали или тромботични материи, захванати
за големите атерослеротични палки) от големи и/или усложнени атеросклеротични
плаки, които протрузират и са обикновено с дебелина над 4 мм, установена с
трансезофагеална ехокардиография или скенер.
Емболичните инциденти,
предизвикани от холестеролови кристали обикновено засягат артериоли (малки
артериални съдове) с диаметър около 200 микрона и честота им варира от 0.6 до
1,4%. По-често те протичат асимптомно без значима клинична изява. Клинично се
проявяват най-често с кожно засягане - синдром на синия палец или ливидо ретикуларис.
Един от начините да бъдат
избегнати тези усложнения е използването на трансрадиалния достъп, при който
процедурите се извършват от радиалната артерия на ръката. При този достъп
максимално се ограничава въздействието на катетъра върху аортата, като от
значение е и това, че се манипулира само началната част на аортата, където
развитието на плаки, рискови за емболия, е по-рядко.
Па въпроса налице ли са
били показания за извършване на инвазивно изследване (коронарография) при ищеца
К., в.л. д-р Г. приема, че са съществували индикации за провеждане на коронарография
на този пациент. Сочи, че пациентът се презентирал с остър коронарен синдром -
типични оплаквания, описани в анамнезата, с начало от 2 седмици. Пояснява, че острият
коронарен синдром, най-често се дължи на усложнена, нестабилна плака, най-често
с тромбоза върху нея, в артериите на сърцето, което води до нарушено
кръвоснабдяване в опредЕ.зона. Сочи, че болният е с висок риск поради наличието
на множество рискови фактори - хипертония, дислипидемия (нарушения в обмяната
на липидите), захарен диабет с дългогодишна давност, тютюнопушене. Освен това
са регистрирани и динамични, ЕКГ промени, които се асоциират с този синдром и
поставят болния в групата с висок риск. Според актуалните препоръки и
ръководства, болните с остър коронарен
синдром , без елевация на СТ сегмента от ЕКГ, оценени като висок риск са
индицирани за инвазивно изследване на коронарните артерии - коронарография.
Въпросното изследване се препоръчва да бъде извършено в рамките на 24-72 часа./
Отговори на въпроси 4.1, 4.2 и 4.3/
Според заключението на
ДСМЕ при ищеца Г.К. няма основание да се
свързва тромбозата на илиачните и феморалните артерии с използване на
трансрадиален достъп за коронарография, защото катетърът се манипулира далеч от
крайното разклонение на аортата и тези съдове. Още повече, че при самата
процедура, по протокол, се използват антикоагуланти (хепарин - медикамент,
намаляващ съсирваемостта на кръвта и против образуването на тромби) за профилактика
на тромбоза на радиалната артерия. Инвазивения кардиолог д-р Г. обосновава
извод, че липсва на причинно-следствена връзка между извършената в У. „С.Е.“
ЕАД коронарография и настъпилите впоследствие промени в здравословното състояние
на ищеца. В.л. д-р Г. в отговора на
въпрос № 4.6. по заключението на ДСМЕ, заявява, че според него „няма
причинно-следствена връзка между провеждането на коронарографията на 05.06.2012
г. и настъпилата на 21.06.2012 г. остра исхемия на долен десен крайник. “
При изслушване му в о.с.з., проведено на 10.03.2020г., вещото лице
д-р В.Г. е пояснява, че самата коронарография е извършена през ръката. Сочи, че това е доста далеч от
мястото, където са настъпили съответните промени и смята, че няма никаква
конкретна връзка между тях. Допълва още, че има доста голямо времево разстояние,
т.е. коронарографията е проведена на 05.06.2012 г., а настъпилото усложнение е
чак на 21.06.2012 г. Д-р Г. уточнява, че: „дори да се получи ембол и тромбоза,
този тромб няма как да се върне обратно по кръвта и да отиде в крака. Емболията
означава движение на някаква частица по посока на кръвта, а кръвта в артериите
се движи централно от аортата и сърцето към периферията. “
Съдът възприема приетите
неоспорени заключения на трите изслушани съдебно-медицински експертизи, първата
изготвена от специалист вътрешни болести
и кардиология, втората от специалист съдов хирург, а допълнителната СМЕ от специалист по инвазивен
кардиолог, като обективно, професионално
и компетентно изготвени, кореспондиращи с приетите писмени доказателства.
За неимуществените вреди на
ищеца са допуснати двама свидетели.
Разпитана в о.с.з. на
19.03.2019г. св.Н.К./68г., майка на
ищеца/, посочи, че сина и бил работоспособен. Имал еднолична фирма и работел по
обекти. Освен това, имал договор по САПАРД и взел 15 дка картофи да работи, за да може да
осигурява семейството си финансово. Свид. К.разбрала, че сина ще ходи в София
на лекар. Разбрала от по-малкия и син, който живее в гр.София и се обади, че се е наложило да даде някаква
сума на брат си. Това станало през юни 2012 г. След направеното изследване, се получили някакви
усложнения, изтръпвала му дясната ръка, десния крак. Като се прибра след тази
интервенция започнал да се оплаква, че му изтръпва дясната ръка и на десния
крак получи големи болки. Това продължило около две седмици. Сина и отишъл на лекар в Панагюрище, а после отново
влезнал в болницата в гр.София, и се
оказало, че се е получило запушване на кръвоносен съд на артерията и претърпя
операция. След като излезе от болница и се прибрал, кракът му бил подут, не можел да ходи. Започнал да приема много лекарства. Проблема
не утихнал, болките му продължили, през нощта не можешел да спи. Сринал се
емоционално, затворил се в себе си. Сочи, че сина и е женен с две деца, но след
като претърпял тази операция, животът му се завъртял. Започнали проблеми в
семейството, защото не е работоспособен така, не може да осигурява финанси на
семейството. Съпругата му била недоволна от него и започна бракоразводно дело.
Разпитана в о.с.з. на
19.03.2019г. свид. П.Й.-П./75г., без родство/, посочи, че познава ищеца
от тодини като здраво, яко, работливо момче, което много пъти
е помагало на вилатаи, носел по 100 кг цимент и бил здрав като камък. Видяла го
изпаднал в едно тежко състояние през юни 2012г. Той и се обадил от болница „Св.
Екатерина“ и помолил да отиде да го вземе. Отишла и го видяла, че не може да
ходи. Споделил, че са му правили някаква манипулация от която се чувства много
зле, всичко му е изтръпнало. Свид. Й. сочи, че Г. имал европейски проекти и
започвал бизнес. След 2012г. Г. не можел да ходи, непрекъснато бил
изморен. Св.Й. завела ищеца в управлението
на програма Сапард, подали молба, за да можеищеца да се откаже от договора му.
Той не можел да работи повече тая работа. Сега Г. бил непрекъснато на
лекарства. Когато му се обадела, той все четял за лекарства, бил изплашен, с
една психоза и оттам тръгнали и проблеми със семейството му. Той се развеждал в
момента.
Съдът преценява показанията
на свидетелките по реда на чл.172 ГПК, предвид, че първата му е майка, а
втората близка приятелка, като ги кредитира относно намалената работоспособност
при ищеца доколкото са непротиворечиви и кореспондират на приетите ЕР н ТЕЛК.
В приетото писмо
изх.№02-6500/2207 от 16.10.2020г. на
ДФЗ, се сочи, че Г.К. е кандидат по схемите и мерките за директни
плащания за кампания 2015г., кампания
2016г., кампания 2017г., кампания 2018г., кампания
2019г.. След направена справка в ИСАК, се е установило, че кандидатът не е
заявявал площи с орехи. Сочи се още, Г.К. като ЕТ „Г. Г.К.“ е кандидатствал за
подпомагане по мярка 112 „Създаване
стопанства на млади фермери“ по ПРРСР 2007-2013, като по предложения от него
проект е сключен Договор за БФП №13/112/ 05948 от 16.02.2010г. Сочи се, че част
от дейностите по Приложение №1 от догвора са „Създаване на 18 дка овощна
градина -орехи“ и закупуване на 1 бр. трактор. В писмото е отразено, че в
процеса на изпълнение на 03.10.2012г. в ДФЗ е получено писмо за възникнало
заболяване и искане за прекратяване на договора поради наличие на форсмажорни
обстоятелства. ДФ Земеделие е удовлетворил молба и с посмо от 03.06.2013г. договора
е прекратен, като Г.К. не дължи връщане
на полеченото по договора първо плащане от 24 446,00лв./л.637—л.637, том II от делото/
По делото е прието Заключение
СИЕ с в.л. Д.Н. –оценител на земеделски земи и насаждения, което е оспорено от
ищеца. В Заключение СИЕ се сочи, че орехите от сорта чандлър започват да дават
добив на третата –четвърта година, но влизат в пълно плододаване след 8-10 г.
Сочи, че растенията се заждат по схема 8х8, или 16 бр. орехови фиданки на
декар.Обосновано е че, средния плод на 4 г. е 2.5 -3,5 кг., на 5-та година
5-8кг., с постепенно увеличаване до 15г.-
30-40кг. Вещото лице е посочило и цената на орехите в пеериода 2017
-2018г. Вещото лице оценител е определило норма на печалба в размер на 333 лв.
от декар, след влизане на насаждението в пълно плододаване. Според заключението
на СИЕ след 2017г. субсидиите за ореха са спрени.
От приетото заключение на Допълнителната СИЕ с
в.л.Р.Н. –спец. агроном се установява, че орехът Чандлър е подходящ е за засаждане
при по-висока плътност. При положение, че ищеца е предпочел интензивната
технология /съгласно спазване на агротехническите изисквания, поливане,
растителна защита и др./ се препоръчва схема на засаждане с препоръчено
разстояние 6х5м т.е. 6м между редовете и 5 м вътре в редовете. При
екстензивната технология, в научната литература предлаганата схема на засаждане
на дръвчетата е 10х10м., или 10х8м. В реда има по- малко дръвчета 10-12 бр/дка,
междуредията са по-големи .Орехът с.Чандлър започва да произвежда орехи много
рано. Дървета на 2 години и вече имат плод, обаче се препоръчва за да се запази
енергията на дървото и да се подобри плодовитостта му- да не се събират
плодовете през първите 3 години. Наблюдава се увеличение постепенно на добива
след всяка година от засаждането. След 10 година добива спирал да нараства.
Обосновано е, че добивът от 18 дка орехи от този сорт при пъно подододаване
дават реколто 35 год., при среден добив 520 -630 кг/дка, при интензивно
отглеждане. При експетнзивно отглеждане плодоването е 30-40г., при добив
400-600 кг/дка. На въпроса относно дооплащанията за планински и полупланински
район в с.Попинци, вещото лице сочи, че такива национални доплащания има, от
ДФЗ са и отказали конкретна информация. В о.с.з. на 23.02.2021г. в.л.Р. Н. пояснява, че орехът Чандлър е Калифорнийски
сорт, като климатичните и почвени условия у нас и в Калифорния са много
различни, поради което посоченото от американсския сорт производител не е меродавно за отглеждане на ореха в други
условия.
При
така установеното от фактическа страна, Софийски градски съд намира от правна страна следното:
Отговорността на лечебно заведение -
ответник по предявените главни искове с правно основание чл.49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна. Болничното заведение носи отговорност за виновните
действия или бездействия на своите работници и служители, на които е възложена
работа по оказване на медицинска помощ. Съгласно императива на чл.45 ЗЗД „всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, елементите на който са: деяние (действие
или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения или неговия телесен интегритет), противоправност на деянието
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение),
причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е
въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното
(чл.45, ал.2 ЗЗД). Отговорността по чл.49 ЗЗД включва и още един елемент –
виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената
работа. От своя страна, правото на медицинска помощ се осъществява при
прилагане на основни принципи като своевременност, достатъчност и качество (чл.81,
ал.2, т.1 ЗЗ). От изложеното може да се приеме, че противоправно е всяко
поведение на лекар или друг служител от медицинския персонал, което се намира в
противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии
в съответната област и с основните принципи на правото на медицинска помощ.
По иска за неимуществени вреди:
С оглед изяснения по-горе правопораждащ
фактически състав в тежест на ищеца е било да установи, че лекуващите
специалисти на пациента Г.К., които работили в ответното болнично
заведение, виновно са провели
диагностиката и лечението неправилно, като са провели инвазивна процедура -
коронарография без индикации и без информирано съгласие, от което е последвало
влошаване на ищеца, и му е нанесло неимуществени вреди - болки и страдания и
имуществени вреди –пропуснати поллзи които могат да бъдат оценени в
претендирания размер. В тежест на ответното дружество е било да докаже, че не е
налице виновно поведение от страна на негов служител с оглед презумпцията на
чл.45, ал.2 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че от
доказателствения материал по делото може да се направи извод, че за ищеца са
настъпили негативни промени – претърпели са
неимуществени вреди (притеснения и страдания), вследствиена настъпила
тромбоза на долен крйник и загуба на работоспособност, но не се доказа, че тези
неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка от конкретни и
виновни противоправни действия или бездействия на служители на ответника, които
да са довели до уврежданията, за които се търси обезщетение. Установи се, че настълите негативни промени за
здравето на ищеца – тромбоза на артериите на долните крайници са свързани с едно
хронично-прогресиращо състояние./вж. заключението СМЕ с в.л. д-р М. -съдов
хирург/
В хода на производството не беше
установено противоправно поведение лица от медицинския персонал на УМБАЛ
„Св. Екатерина“,
изразяващи се в неправилност на
лечението на ищеца К. при явяването му на преглед на 04.06.2012г., нито при
проведената на 05.06.2012г. инвазивна процедура – коронарография. Този извод се
налага от съвкупния анализ на трите приети
съдебно-медицински експертизи. Деликтът дефинитивно предполага
противоправно и виновно причиняване на вреди от конкретен извършител (или
извършители). При настоящата хипотеза отсъстват данни за конкретно увреждащо
поведение на лекари служители на ответната болница, основано на
противоправността. Фактическите твърдения на ищцовата страна за подобно
поведение (действие и бездействие) останаха недоказани в хода ва производството.
Правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес
изискват и налагат именно ищецът да прояви процесуална активност като събере
доказателства за релевантните по спора факти с предвидените за това способи.
Това по делото не е сторено.
Установи се от приетото заключение на СМЕ с в.л. д-р В.Г. инвазивен
каардиолог, че при ищеца К., са съществували индикации за провеждане на коронарография
на този пациент, т.к. пациентът се
презентирал с остър коронарен синдром - типични оплаквания, описани в анамнезата,
с начало от 2 седмици.
Установи се, че острият коронарен
синдром, най-често се дължи на усложнена, нестабилна плака, най-често с
тромбоза върху нея, в артериите на сърцето, което води до нарушено кръвоснабдяване
в опредЕ.зона.
Според възприетото заключение пациентът К. е бил с висок риск поради наличието на множество рискови фактори -
хипертония, захарен диабет с дългогодишна
давност, тютюнопушене, като наред с това са регистрирани ЕКГ промени, които се
асоциират с този синдром и поставят болния в групата с висок риск.
Установи се от заключението на ДСМЕ при
ищеца Г.К. няма основание да се свързва тромбозата на артериите на
долния крайник с използване на
трансрадиален достъп за коронарография, защото катетърът се манипулира далеч от
крайното разклонение на аортата и тези съдове. Още повече, че при самата
процедура, по протокол, се използват антикоагуланти (хепарин - медикамент,
намаляващ съсирваемостта на кръвта и против образуването на тромби) за
профилактика на тромбоза на радиалната артерия. Инвазивения кардиолог д-р Г.
обосновава извод, че липсва на причинно-следствена връзка между извършената в У.
„С.Е.“ ЕАД коронарография и настъпилата исхемия на долен десен крак. Изяснено
бе, че самата коронарография е
извършена през ръката, като бе пояснено
от инвацивния кардиолог, че това е доста далеч от мястото, където са настъпили
съответните промени и смята, че няма никаква конкретна връзка между тях.
Както
бе изяснено, противоправността като обективен юридически факт, включен във
фактическия състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане,
представлява по своето правно естество несъответствие между предписаното от
уредените нормативни или общоприети правила за поведение и фактическо
осъщественото от дееца. Именно на ищеца принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяване чрез пълно и главно доказване, както
предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, противоправността на вредоносното
поведение на служител при ответното търговско дружество. Гражданският исков
процес е състезателно производство (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК, който предписва, че
страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят
доказателства за тях), в което по правилата за разпределяне на
доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и
доказателства за установяване на действителното фактическо положение. Едва след
като безспорно, несъмнено се установят правнорелевантните обстоятелства, съдът
е длъжен да ги субсумира под приложимата правна норма, като допусне
принудителното изпълнение на предявеното притезание, към което е насочен
исковият процес, образуван по предявен осъдителен иск. В този смисъл, крайният
съдебен акт не може да се основава на житейски предположения, неподкрепени с
други годни доказателства по делото, и да бъде постановяван въз основа на
недоказани фактически твърдения. Поради тези правни съображения, при
съобразяване със законоустановените правила за разпределяне на
доказателствената тежест, решаващия състав приема
за недоказани фактическите твърдения, че ответното болнично заведение в
противоречие с установените стандарти е извършил процесното инвазивно
медицинско изследване - коронарография без да са налице необходимите индикации
и предпоставки за това, което е довело до последващи усложнения за ищеца.
На следващо
място не бе устновена причинно-следствена връзка между поведението
на лекари от медицинския екип на ответника, назначили и извършили инвазивното
изследване (коронарография) в У. “С.Е.“ ЕАД и констатираните впоследствие - 14
дни по-късно оплаквания на ищеца. В
хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно-следствената връзка между
поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Той
следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо,
вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от
явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата
закономерно да произтича от деянието. Деянието е необходимо условие за
настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на
деликвента, тя не би настъпила, т. е., ако при това изключване неправомерният
резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между
поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат./В този см. Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о./
Липсата
в случая на деликтно поведение от страна на определено физическо лице (или
лица) при или по повод изпълнение на възложената работа изключва и гаранционно
- обезпечителната отговорност на възложителя на тази работа, регламентирана от
чл. 49 ЗЗД.
Ето защо, по изложените мотиви се
налага решаващия извод за неоснователност на така предявения иск за обезщетение
за неимуществени вреди срещу ответното лечебно заведние, което обосновава
неговото отхвърляне.
По иска за обезщетение на имуществени вреди:
Претендира се на основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД солидарно заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди
в посочените размери, поради причинено непозволено увреждане във връзка с
проведени инвазивна процедура на 05.06.2012г.
Предмет на
претенцията за имуществени вреди е сума в размер на 218 385.68лв. - вредипредставляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди/пропуснати ползи/, от предсрочно
прекратен с ДФЗ, поради инвалидизирането на ищеца, загубени трудови доходи
поради отпуск по болест в периода 07.06.2012 до 28.03.2013г., загубени трудови
доходи поради пенсионирането на ищеца по болест в периода 03.03.2013г. до
03.03.2035г., както и разход от 300лв. за КАТ изследване.
Твърдението на ищецът, че е понесал вреда от
вида на пропусната полза – неполучен доход от предсрочно прекратен договор с ДФ
„Земеделие“, както и че е пропуснал доходи от добив на 18 дка орехови
насаждения, в размер на 800 кг/дка, поради увреждане причинено от ответното
лечебно заведние, съдът намира за недоказано.
Приетите заключенията на СИЕ и ДСИЕ са
подробни, но почиват на общи научни данни, а не на анализ от конкретния
стопански обект, като установяват и други по размер /по-ниски/ обеми на годишен
добив . На следващо място установи се от приетото писмо от ДФЗ, че ищецът Г.К. е
кандидаствал по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2015г.,
както и че полагащите се субсидии по схемите и мерките за директни плащания в
заявленията за подпомагане на Г.К. са оторизирани и изплатени.
Съгласно задължителните за съда указания по по
ТР №3 /12.12.2012г. по т.д.№3/2012г. на ОСГТК, при иск за обезщетяване на
пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност от увеличаване имуществото на
кредитора, която сигурност не се предполага.
Анализа на приетите писмени доказателтсва
съвкупно с приетите заключенията на СИЕ и ДСИЕ, не установи наличието на
пропуснати ползи в претендирания размер. Приложеният договор №
13/112/05948/16.02.2010 г., сключен с Държавен фонд „Земеделие”, както и
извлечението от бизнес-план, респ. уведомителното писмо от ДФЗ по никакъв начин
не установяват по реда на пълното и главно доказване настъпването на
имуществена увреда в патримониума на ищеца, евентуално - нейния размер, нито наличието
на причинно-следствена връзка между поведението на служители на ответното болнично заведние и
твърдяната вреда. Не се доказа и сигурно
увеличаване на имуществото на ищеца, чрез конкретно установен трудов доход през
процесния период, поради което и в тази част, претенцията за имуществени вреди
е недоказана.
С оглед разпределената доказателствена тежест
в процеса чрез доклада по чл.146 ГПС, ищецът не проведе пълно доказване на
твърденията си при условията на чл. 154, ал. 1 от ГПК, включително основанието
и размера на претенциите си за имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, поради което същите се явяват неоснователни.
По
отношение на сумата от 300лв., претендирана като претъпяна загуба, по делото се
установи, че същата действително е заплатена за провеждане на на образно
изследване – КАТ на главен мозък. Установи се, че от заключението на СМЕ с в.л.
д-р Д. М., че след изписването му от болницата ищецът е трябвало да бъде
насочен от личния си лекар към невролог, който
да издаде направление за провеждане КАТ на главен мозък. Установи се ,
че поради липса на направление проведение КАТ е заплатен от ищеца, като с това
правата му на здравноосигурено лице не са нарушени. Безспорно е, че
изследването на главен мозък е направено в планов порядък, а не в спешене
такъв.
В този смисъл и предвид липсата на други
доказателства за твърденията на ищеца, предявения иск за обезщетение на имуществени вреди се явява недоказан, предвид
липсата на кумулативните елементи от състава на основанието по чл. 49 във вр.
чл. 45 ЗЗД, поради което моля да бъде отхвърлен .
По иска
с пр. основание чл.86 ЗЗД:
Предвид отхвърлянето
на главните искове, като недоказани, следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск с
правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 30 562.10 лв. -
представляваща обезщетение за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането -
05.06.2012г до завеждането на исковата молба - 05.06.2017г.
По
разноските:
С оглед изхода на спора право на
разноски има ответната страна съгласно чл.78, ал.3 ГПК.
Видно от списъка по чл.80 ГПК, л.668, том 2 от делото, ответникът претендира
присъждане на 16 300 лв., от които 1300 лв. депозити за СМЕ и ДСМЕ, както и 15
000лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, като са приложени договор за правна
помощ от 20.11.2017г. и фактура №*********/21.11.2017г.
Водим от горното,
Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Г.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника адв.Хр. Н. –САК, срещу У.
„С.Е.” ЕАД ***, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от проф.Г.К.Н., искове с
правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответното
лечебно заведение да заплати следните
суми:
- сумата 60 000 лв. -
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки,
страдания, психически стрес и трайно влошаване на здравословното състояние, в
резултат на ненужно, некачествено проведена на 05.06.2012г. инвазивна
манипулация - Коронарография и липса на последващо наблюдение и лечение;
- сумата 218 385.68лв. -
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди/пропуснати ползи/, от
предсрочно прекратен с ДФЗ, поради инвалидизирането на ищеца, загубени трудови
доходи поради отпуск по болест в периода 07.06.2012 до 28.03.2013г., загубени
трудови доходи поради пенсионирането на ищеца по болест в периода 03.03.2013г.
до 03.03.2035г., както и разход от 300лв. за КАТ изследване;
- сумата 30 562.10 лв. -
представляваща обезщетение за забава за
причинени му неимуществени вреди, считано от датата на увреждането -
05.06.2012г до завеждането на исковата молба - 05.06.2017г., ведно със законна
лихва върху главниците от предявяване на иска до окончателното й изплащане,
КАТО неоснователени.
ОСЪЖДА Г.Г.К., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на У. „С.Е.”
ЕАД ***, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 16 300 лева – разноски пред СГС.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагачи на страната на ответника - ЗАД
А.Б.”АД,
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: