№ 123
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000317 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по жалба на адв. В. АЛ. ХР. от АК-София
срещу решение № 260355/26.11.2020год. по т.д. № 1824/2019год. на ВОС, с
което съдът е отхвърлил предявения от въззивницата срещу „Мосстрой-
Варна" АД (н), при участието на Р. Г. С. – в качеството му на постоянен
синдик на дружеството, иск с правно основание чл. 694, ал. 2 т.1 ТЗ за
установяване съществуването на предявено и неприето в производството по
несъстоятелност вземане в размер на 13 653 лева, представляващо дължими и
незаплатени адвокатски възнаграждения: Осъдил е въззивницата да заплати и
д.т. в размер на 136,53лв.
Счита решението за неправилно- поради необоснованост на същото, по
изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на
ново, с което искът да бъде уважен.
1
Оспорва извода на съда, че договорните задължения, произтичащи от
действия по реда на чл.635 ал.3 ТЗ, следва да се считат поети лично от
органите на длъжника, които са преценили необходимостта от ползването на
правна помощ.
Твърди, че в хипотезата на законно представителство, резултатите от
извършените от законния представител действия настъпват в патримониума
на представлявания субект и са за негова сметка.
Това е така, понеже нито правната теория, нито съдебната практика
предвиждат нещо различно от това, че резултатите от извършените от
законния представител действия настъпват в патримониума на
представлявания субект и са за негова сметка. Този принцип важи и при
сключване на договорите за процесуално представителство пред съд. В
съдебната практика е прието още, че изпълнителният директор е част от
организационната структура на юридическото лице и волеизявленията, които
той прави спрямо трети лица, принадлежат на юридическото лице, а не на
самия представител, като правен субект. Случаите, в които законният
представител на юридическото лице представлява самостоятелен субект и
съществува самостоятелно, са изрично предвидени от законодателя-
имуществена отговорност по чл.142 ал.3, чл.145 и чл.240 ал.2 ТЗ и др..
Още повече, че договорът за процесуално представителство е с оглед
личността, поради което винаги се сключва с личната дискреция на
физическото лице – законен представител на търговеца. Това обстоятелство
не дава основание да се твърди, че законният представител се задължава
лично по такъв договор. Извод за това не може да се направи и от факта, че
дружеството е несъстоятелно и под контрола на синдика.
За това счита, че възнаграждението на процесуалния представител на
длъжника в открито производство по несъстоятелност се дължат именно от
него, а не от трето лице. За това възнаграждението следва да бъде заплатено
от масата на несъстоятелността, както се заплаща и възнаграждението на
процесуалния представител на несъстоятелния длъжник, когато той е
упълномощен от синдика.
С жалбата се иска решението да бъде отменено и да се постанови друго,
2
с което да се уважи предявения иск.
Въззиваемата страна „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД /в несъстоятелност/,
редовно призован, не е депозирал писмен отговор, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Въззиваемата страна Р. Г. С., в качеството му на синдик на
„МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД /в несъстоятелност/, с писмен отговор, оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно,
законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото
доказателства. Сочи, че договарянето на процесните хонорари е осъществено
след като длъжникът е обявен в несъстоятелност, на основание чл.711 от ТЗ.
В тази хипотеза, съобразно разпоредбите на чл.635, ал.3 вр. чл.694 от ТЗ,
персоналният състав на десезираните органи на длъжника имат възможност
по свое усмотрение да организират защитата на несъстоятелния длъжник –
лично или чрез процесуален представител. Във втората хипотеза
задължението за заплащане на дължимото по договора за процесуално
представителство възнаграждение е задължение за изпълнителният орган.
В закона изрично е посочено кои вземания и разноски подлежат на
удовлетворяване от масата на несъстоятелността, а всички останали са за
сметка на лицата, които са ги направили. Изборът на начина на
представителство на длъжника в хипотезата на чл.635, ал.3 вр. чл.694 от ТЗ е
предоставен на самия длъжник, тъй като по този начин той упражнява и
защитава свои индивидуални интереси по начин, който намери за добре.
По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на
ВОС.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява и не
се представлява. С писмено становище поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена.
Р. Г. С. в съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се
представлява. С писмено становище оспорва жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение.
3
Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ
е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при
спазване на останалите изисквания за редовност.
Производството пред ВОС е образувано по предявен иск от В. АЛ. ХР.
срещу „МОССТРОЙ – ВАРНА“ АД /в несъстоятелност/, при участието на
синдика на „МОССТРОЙ – ВАРНА" АД /в несъстоятелност/, за установяване
съществуването на неприетото от съда по несъстоятелност вземане на В. АЛ.
ХР. за неплатени адвокатски възнаграждения за предоставени юридически
услуги, възложени от несъстоятелния длъжник за представителството му в
производствата по чл.694 от ТЗ, в общ размер от 13 653 лева, представляваща
дължими и незаплатени адвокатски възнаграждения, от които: 8 466 лева –
договорено възнаграждение за процесуално представителство по т.д.№
1517/2017г. на ВОС и 5 187 лева - договорено възнаграждение за процесуално
представителство по т.д.№ 1536/2017г. на ВОС, включена в списък на
неприетите вземания на кредиторите на дружеството в производството по
несъстоятелност на ответното дружество по т.д. № 1260/2016г. на ВОС, ТО.
Ищцата твърди, че процесното вземане е предявено с молба вх. №
18389 от 17.06.2019г. в производството по несъстоятелност, като вземането е
било включено от Синдика в Допълнителен списък № 8/21.06.2019г. на
неприетите вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, за това ищцата е депозирала
възражение вх. № 20239 от 03.07.2019г. С Определение от 23.08.2019г. съдът
по несъстоятелността оставил без уважение депозираното възражение.
Това обосновава интереса от предявения иск за установяване
съществуването на неприетите вземания на В.Х.. Твърди се, че същите
произтичат от сключени с длъжника „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД договори за
правна помощ и процесуално представителство по образуваните срещу
несъстоятелния длъжник съдебни производства с правно основание чл.694 от
ТЗ. Участието на длъжника в производствата по предявени искове по реда на
чл. 694 ТЗ е негово законово установено право, за осъществяване на което той
може да ползва и адвокатски услуги, които имат възмезден характер,
съобразно разпоредбите на ЗАдв.
Според ищцата щом разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ сочи, че след
като при отхвърляне на предявения иск държавната такса е за сметка на
4
ищеца и след като длъжника може да бъде както ищец, така и ответник, се
налага извод, че разноските по тези дела за длъжника, вкл. и адв. хонорар
следва да бъдат за сметка на масата на несъстоятелността.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Мосстрой - Варна“ АД (н), не е
депозирал писмен отговор.
Синдикът Р.С. с писмено становище, счита предявения иск за
неоснователен. Сочи, че липсва законова норма, която да предвижда
адвокатските възнаграждения, договорени от изпълнителния директор на
длъжника след решението по чл. 630 ТЗ да бъдат платени от масата на
несъстоятелността. Сочи, че в производството по чл. 694 ТЗ длъжникът има
самостоятелна легитимация и упражнява процесуалните си права по свое
усмотрение и в свой интерес. Оспорва изложеното тълкуване на разпоредбата
на чл. 694, ал. 7 ТЗ. Счита, че след като органите на длъжника са десезирани
и са с ограничени правомощия, то те не могат да извършват действия,
задължаващи масата на несъстоятелността. Сочи, че в случая разноските са
извършени и при изричното противопоставяне на синдика. Сочи също, че
поетите задължения за заплащане на хонорари са действителни, но не
подлежат на покриване от масата, независимо от резултатите от
осъществената защита. По същество моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни.
Предявеният иск е с правно основание чл.694 от ТЗ.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.694
от ТЗ.
5
В настоящото въззивно производство между страните не е налице спор
относно установеното при разглеждане на производството пред ВОС, а
именно:
С решение № 409/22.6.2017г., постановено по т.д. № 1260/2016г., на
ВОС е обявена неплатежоспособността на "МОССТРОЙ-ВАРНА" АД, ЕИК
********* и е открито производство по несъстоятелност на ответника.
С Решение № 849/11.12.2017 г. по т.д. № 1260/2016 г. на ВОС дейността
на "МОССТРОЙ-ВАРНА" АД, ЕИК ********* е прекратена, а органите му са
десезирани.
С молба вх. № 18389 от 17.06.2019г. в производството по
несъстоятелност, въззивницата Х. е предявила по реда на чл.688 ал.3 ТЗ
вземане в общ размер на 13 653лв, представляваща дължими и незаплатени
адвокатски възнаграждения, по дела за защита срещу искове по чл.694 ТЗ, от
които: 8 466 лева – договорено възнаграждение за процесуално
представителство по т.д.№ 1517/2017г. на ВОС и 5 187 лева - договорено
възнаграждение за процесуално представителство по т.д.№ 1536/2017г.…
Вземането е било включено от Синдика в Допълнителен списък №
8/21.06.2019г. на неприетите вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, възникнали след
откриване на производството по несъстоятелност. Видно от съдържанието на
списъка /стр.24/, под №1 е отразено неприето вземане на ищцата В. Х. в общ
размер на 13 653лв., така както е предявено. Ищцата в срок е депозирала
възражение вх. № 20239 от 03.07.2019г. С Определение от 23.08.2019г. съдът
по несъстоятелността оставил без уважение депозираното възражение.
Не е спорно между страните и от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че между ищцата Х. като адвокат и адвокат
Антония Димитрова Табакова и несъстоятелния търговец "МОССТРОЙ-
ВАРНА" АД, представляван от изпълнителния директор Лескина са сключени
договори за процесуално представителство, както следва: 1/ на. по т.д.
№1517/2017г. на ВОС с договорено възнаграждение 8 466лв./л.8/; 2/ . по т.д.
№1536/2017г. /л.6/; 3/ с договорено възнаграждение 5 187лв.
Не се спори, че възложената с процесните договори работа за правна
защита и съдействие е била осъществена фактически от ищцата и адв.
6
Табакова, по посочените търговски дела.
По делото не са представени доказателства за реално заплащане на
договорените възнаграждения.
Предявеният в производството иск с правно основание чл.694, ал.2 от
ТЗ е подаден срока по чл.694, ал.6 ТЗ, от легитимирано лице, по отношение
на неприето в производството по несъстоятелност вземане, по което
възражението по чл.690, ал.1 от ТЗ е оставено без уважение.
За да бъде уважен същия е необходимо по делото да бъде установено
наличието на вземания в полза на ищеца В. АЛ. ХР., подлежащи на
предявяване и удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
Единстевния спор пред настоящата инстанция се отнася до отговора на
въпроса дали процесните вземания, представляващи договорени и не
заплатени възнаграждения за процесуално представителство от управителя на
„МОССТРОЙ-Варна“ АД /в н./, в хипотезата на чл.635, ал.3 от ТЗ, подлежат
на удовлетворяване от масата на несъстоятелността.
Последователно в съдебната практика се приема, че поредността на
удовлетворяване от имуществото на длъжника, включено в масата на
несъстоятелността, дадена в чл.722, ал.1 от ТЗ, е императивна и е
недопустимо нейното нарушаване или заобикаляне. С разпоредбата на чл.639
от ТЗ е допуснато отклонение от установения в чл.722 от ТЗ ред за погасяване
на вземанията, като е предвидено, че тези, които са възникнали след датата на
откриване на производството по несъстоятелност се удовлетворяват на
падежа, без да е необходимо предявяването и приемането им по реда на глава
43 от ТЗ. Ако вземането не е удовлетворено на падежа, за кредитора възниква
право да предяви вземането си и той може да го упражни / чл.688, ал.3 от ТЗ
и чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ/.
Процесните вземания за договорени адвокатски възнаграждения в полза
на ищеца за осъществено процесуално представителство, въз основа на
договори за правна защита и съдействие сключени с управителя на
„МОССТРОЙ-Варна“ АД /в н./, в хипотезата на чл.635, ал.3 от ТЗ, са
предявени именно по реда на чл.688, ал.3 от ТЗ, като възникнали след датата
на откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа.
7
Съдът намира, че същите не представляват „нововъзникнали вземания“
по смисъла на посочената разпоредба, тъй като не произтичат от сделки на
синдика във връзка с осъществяваната от него дейност в производството по
несъстоятелност; не са резултат от упражнявана от длъжника търговска
дейност или сделка, сключена след откриване производството по
несъстоятелност /чл.635, ал.1 от ТЗ/, не са и резултат от действия по
попълване, осребряване и разпределение на масата на несъстоятелността.
Същите не са и разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723 от ТЗ.
От друга страна, по делото не се твърди, не са и представени
доказателства, договорените възнаграждания да са с настъпил падеж, на
който същите са станали изискуеми, поради което и не са налице и
посочените по-горе предпоставки на чл.688, ал.3 от ТЗ за включването им в
допълнителен списък на приетите вземания, а именно да са изискуеми и не
удовлетворени на падежа.
Допълнителен аргумент, че направените от органите на несъстоятелния
търговец разноски в производствата по чл.694 от ТЗ, в хипотезата на чл.635,
ал.3 от ТЗ, не подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността е
обстоятелството, че същите следва да бъдат присъдени именно в хода на
исковите производства по реда на чл.78 от ГПК, според изхода на спора и при
спазване правилата на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС /в този смисъл са и
определенията по ч.т.д.№ 920/2016г. на ВКС, 2-ро т.о. и ч.т.д.№2723/2019г. на
ВКС, 2-ро т.о. /.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не е установено
наличие на вземания на В. АЛ. ХР. от несъстоятелния търговец
„МОССТРОЙ-Варна“ АД /в н./, в предявените размери, възникнали след
откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа.
Предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Предвид съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ
въззивникът В. АЛ. ХР. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда в
8
полза на бюджета на съдебната власт, дължимата за производството държавна
такса, възлизаща на 68,26лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260365/26.11.2020г. по т.д.№1824/2019г.
на ВОС.
ОСЪЖДА В. АЛ. ХР., ЕГН ********** с адрес в гр.София,
ж.к.“Младост 3“,бл.325А, вх.1, ет.6, ателие 4, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Апелативен съд Варна, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата
68,26лв., представляваща дължимата за производството държавна такса, на
основание чл.694, ал.7 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9