Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ-"б" въззивен състав, в открито
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
мл. с. Божидар
Стаевски
при секретаря Михаела Митова, като
разгледа докладваното от младши съдия Стаевски в. гр. дело № 2498 по описа за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 20021666 от 25.01.2021г. по
гр. д. 61622/2019г. на Софийски районен съд, II ГО, 126 състав съдът е признал за
установено, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и
чл. 149, ал.1 от ЗЕ, че Л.Р.Б., с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********сумата
от 346,01 лв., представляваща 16/24 от цена за доставена топлинна енергия в
периода септември 2014г. – април 2016г. в имот с абонатен № 224756 и 25,23 лв.
представляващо, възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение
за периода май 2014г. – април 2016г.
заедно със законната лихва от 14.09.2017г. Исковете са отхвърлени до
пълните предявени размери от 816,19 лв. за вземането за доставена топлинна
енергия и 48,98 лв. за услугата дялово разпределение, за обезщетенията за
забава в размер на 229,25 лв. върху вземането за доставена топлинна енергия и
за сумата от 11,25 лв. върху вземането за услугата дялово разпределение.
В уважената част решението е обжалвано
с въззивна жалба от ответника Л.Р.Б., чрез назначения особен представител адв. Г..
Особеният представител поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е счел,
че ответницата е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по предявените
искове. Оспорва, че третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД основанието не е имало
основание да извършва дялово разпределение доколкото договорът с етажната
собственост е сключен 2002г. и няма данни да е бил подновяван.
Въззиваемият „Т.С.“ АД депозира отговор
на въззивната жалба, като счита същата за неоснователна и моли за оставането и
без уважение.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение
на правилността му.
Предявени са искове с по реда на чл.
422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86
от ЗЗД.
С определение по чл. 140 от ГПК
първоинстанционният съд е съобщил и проекта си за доклад по делото като е
разпределил доказателствената тежест. Съдът е указал, че ищецът следва да
докаже, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, доставянето
на топлинна енергия и че за сградата в която се намира топлоснабдения имот се е
извършвала услугата дялово разпределение за процесния период.
В открито заседание, проведено на 27.10.2020г. особеният представител
на ответника признава обстоятелствата, че до процесния имот е доставена
топлинна енергия в претендираните количества на стойността посочена в
изравнителните сметки.
Предвид изявлението на особения
представител в открито заседание и оспорванията във въззивната жалба може да се
направи извод, че спорни пред настоящата инстанция са въпросите дали
ответницата е потребител на топлинна енергия, доколкото тя има постоянен и
настоящ адрес различни от топлоснабдения имот и дали „Т.с.“ ЕООД е имало
основание да извършва услугата дялово разпределение.
От приложения по делото нотариален акт №
26/20.10.1999 г., т.4, рег. № 3406 дело № 954/1999г. на нотариус В.Ч.рег. № 210, е
видно, че Л.Р.Б. е закупила Апартамент № 78, находящ се в гр. София, жк „**********.
От приложения по делото договор №
3410/09.09.2002 г. по общи условия на дялово разпределение на топлинна енергия,
е видно, че потребителите в сграда етажна собственост с адрес гр. София гр. София, жк „**********“ са се съгласили „Т.с.“
ЕООД да извърши дялово разпределение на топлинна енергия. Срокът на договора е
бил сключен за една година, с възможност за продължаване. Както е посочил
първоинстанционният съд от представените изравнителни сметки се установява, че
третото лице помагач е извършило услугата дялово разпределение.
Представена е и Молба-декларация от Л.Р.Б.
с която заявява желание да ѝ бъде открита партида за топлоснабден имот Апартамент
№ 78, находящ се в гр. София, жк „**********.
Видно от представените документи Л.Р.Б. е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ и е налице извършване на услугата дялово разпределение.
По отношение на възраженията на особения
представител, че ответницата не е обитавала имота към процесния период
настоящият състав намира, че съгласно чл. 153 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а. от ЗЕ "Битов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди, т. е. налице е облигационно отношение между страните по
спора. Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на
закона, без да е необходимо негово изрично волеизяление в този смисъл.
Възникването на облигационно отношение, съответно качеството на клиент на ТЕ е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда
- етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите. Ирелевантно за наличието на това отношение и за възникването на
задължения е дали клиентът е обитавал имота.
На
основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК
решението не подлежи на обжалване.
Водим
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20021666 от 25.01.2021г. по гр. д. № 61622/2019г. на Софийски районен
съд, II
ГО, 126 състав.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.