№ 23
гр. Тополовград, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно
наказателно дело № 20222320200069 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят К. Х. К. твърди, че издаденото против него НП на
Началника на РУ – Т. е незаконосъобразно, поради това, че липсват
нарушения от към субективния елемент, като се твърди, че въобще липсва
умисъл макар и фактически описаното да отговаря на посочените нарушения
в обжалваното НП. Жалбоподателя твърди, че не оспорва факта, че не е
използвал предпазен колана при управление на МПС, но посочва, че е имал
уважителни причини за това – блокиране изваждането на колана и
задействане на затягащото му устройство. Също така, в жалбата се твърди, че
няма вина и за светлоотразителния триъгълник, поради това, че е имал
напрежение при проверката, бил е спрян на кръстовище което е предпоставка
за ПТП и не е могъл да се ориентира къде се намира триъгълника за да го
представи на проверяващите.
Поради което претендира да бъде отменено издаденото против него НП,
с което са му наложени глоби по ЗДвП.
Жалбоподателят не се явява в с.з., но чрез процесуалния си представител
адв.Т. в първото по делото заседание, поддържа жалбата изцяло. Насрочено е
1
и второ съдебно заседание с оглед направеното от пълномощника на
жалбоподателя доказателствено искане за допускане до разпит при режим на
довеждане на един свидетел. На второто съдебно заседание не се явява нито
жалбоподателя, нито процесуалния му представител без да са посочили
уважителни причини за това, като не се е явил и допуснатия до разпит
свидетел при режим на довеждане.
Административно наказващият орган – ОД на МВР – Хасково не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 01.06.2022 г. жалбоподателят е бил спрян за проверка от органите на
полицията в гр. Т., на ул. „М.”, след като същите са забелязали, че
жалбоподателя е управлявал лек автомобил „О.К.“ без да има поставен
обезопасителен колан. При проверката е установено, че водача не използва
обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван и който е бил длъжен
да постави по време на движение и не представя част от техническото
оборудване което се изисква – светлоотразителен триъгълник. Затова е бил
съставен АУАН № 065406 от 01.06.2022 г., в който са записани двете
нарушения, извършени от водача, като е отбелязано, че същият е нарушил
разпоредбата на чл.137а, ал.1 и чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от
актосъставителя, свидетеля присъствал при установяване на нарушението и
при съставяне на акта и от нарушителя без възражения и връчен по
съответния ред. Въз основа на този акт е издадено НП № 22-0358-000075 от
17.06.2022 г. от Началник група в ОДМВР Хасково, РУ – Т., с което на К. са
наложени две наказания – по чл. 183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП – глоба в размер
на 50 лв. и по чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. НП е връчено срещу
разписка на 11.07.2022 г. На 25.07.2022 г. е входирана в РУ – Т. жалбата
против НП.
Към преписката е приложена справка за нарушител/водач, от която е
видно, че против К. има издадени множество актове по ЗДвП, наказателни
постановления, фишове и ПАМ, както и постановена присъда на РС –
Тополовград за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля, присъствал при
установяване на нарушенията и при съставянето на акта. Те установяват
2
обстоятелствата, при които са извършени нарушенията от жалбоподателя,
като между техните показания не съществуват никакви противоречия.
Напротив, всички те по абсолютно идентичен начин описват фактическата
обстановка при извършване на нарушенията и за какво е съставен акта. И
двамата непосредствено пред съда в показанията си посочват факта, че водача
е бил спрян за проверка не на кръстовище, а на подходящо място за
извършване на проверката – на паркинг пред сградата на РУ – Т. и по никакъв
начин не е създадено препятствие за движението или пък предпоставки за
ПТП; както и факта, че водача непосредствено след спирането му за проверка
не е заявил, че има проблеми с устройството на колана и не може да го
извади, напротив и двамата полицейски служители посочват, че след
приключване на проверката и съставяне на акта, водача се е качил в
автомобила си, поставил си е обезопасителния колан и е потеглил. Също така
и двамата свидетелстват за факта, че по време на проверката не е имало
напрежение и тя е протекла спокойно.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
документи, съставени по съответния ред и форма, и от показанията на
актосъставителя и свидетеля, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни,
непротиворечиви и в съответствие с писмените доказателства по делото.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 7-
дневен срок, от лице, имащо правен интерес и са спазени всички изисквания
за нейното редовно разглеждане.
Въпреки, че съгласно разпоредбата на чл.189 ал.13 от ЗДвП не подлежат
на обжалване НП и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв., в
случая тази разпоредба противоречи на Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи и на Първично общностно право –
Хартата на основните права на Европейския съюз, приложение на
Лисабонския договор от 01.12.2009 г. Посочените актове в съответствие
изискванията на чл.5 ал.4 от Конституцията са ратифицирани от РБ и са
влезли в сила за нея съответно на 07.09.1992 г. и от 01.12.2009 г. са станали
3
част от вътрешното право и имат предимство пред националното
законодателство. С оглед непосредственото действие на разпоредбите на
Конвенцията и принципа на директния ефект на нормите на общностното
право, всеки гражданин може да се позовава на тях пред националните
юрисдикции и да иска тяхното приложение, а и същите са задължителни за
съда, независимо дали има такова позоваване. За това съдът приема, че
въпреки че при конкретния казус наложените глоби са в размер до 50 лв., то
наказателните постановления подлежат на обжалване пред съда, с оглед
разпоредбите на Конвенцията и нормите на общностното право, затова и се
приема жалбата за допустима.
Същата е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли, а
обжалваното НП да се потвърди.
По делото по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е
извършил нарушенията, които са визирани в издадения АУАН и обжалваното
НП.
Действително се установява, че той по време на движението не е
използвал обезопасителен колан, с който е бил оборудван лекият автомобил,
въпреки че е задължен съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл.
188 ал. 1 от ППЗДвП. Действително в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП и чл. 188 ал. 2 от
ППЗДвП са посочени случаите, в които могат да не ползват обезопасителни
колани определени лица, но в настоящото производство няма данни нито
твърдения водача да е такова лице. Затова след като проверяващите органи са
установили и доказват по безспорен начин, че жалбоподателят, въпреки че е
бил длъжен, не е поставил обезопасителен колан като водач на МПС, то той
следва да носи съответната административно-наказателна отговорност и
законосъобразно административноноказващият орган му е определил
наказание точно фиксирано по този член – глоба в размер на 50 лв.
Съдът не възприема възраженията в жалбата, че относно нарушението
липсва умисъл поради това, че е блокирало изваждането на колана и
затягащото устройство е задействало, тъй като този факт не беше установен и
доказан от жалбоподателя въпреки дадената му възможност и отлагане на
делото за доказване на този факт. Освен това, изрично в показанията си
полицейските служители сочат, че са попитали водача има ли някакви
причини за да не постави колана си и той не е споменал за технически
4
проблеми в самото устройство, а и двамата служители непосредствено пред
съда в разпита си посочват, че веднага след проверката водача се е качил в
автомобила и без проблеми си е поставил обезопасителния колан и е
потеглил, което опровергава твърденията в жалбата в тази насока.
Относно второто нарушение жалбоподателят твърди, че не е успял да се
ориентира къде е светлоотразителния триъгълник и не е успял да го представи
за краткото време което му е било дадено, а и е бил под напрежение по време
на проверката. И това възражение на жалбоподателя по никакъв начин не се
подкрепи и доказа от събраните по делото доказателства. Напротив,
твърдението беше абсолютно опровергано от показанията на актосъставителя
и свидетеля, които посочват изрично, че проверката е извършена спокойно, не
на кръстовище, а на подходящо място и по никакъв начин не са създавани
пречки за движението или предпоставки за ПТП. И двамата полицейски
служители посочват, че водача не е представил такъв светлоотразителен
триъгълник, а е представил всички други елементи от задължителното
техническо оборудване на автомобила – пожарогасител, жилетка и аптечка,
като водача пред тях е заявил, че няма въобще триъгълник. Поради това съдът
приема, че и това нарушение е безспорно установено и доказано, както от
обективна така и от субективна страна и правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП и
му е наложена глоба в размер на 20 лева.
Съдът не констатира съществени нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила при издаването и връчването на процесните АУАН и
НП от страна на наказващия орган. Също така намира, че в случая не се касае
за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН с оглед високата степен на
обществена опасност на нарушителя, предвид многобройните му нарушения
на разпоредбите на ЗДвП, видно от приложената справка за нарушител/водач,
и не може да се приеме, че извършените нарушения представляват такива с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от съответния вид.
С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че обжалваното НП е
напълно законосъобразно и правилно и като такова следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № 22-0358-000075 от
17.06.2022 г. от Началник група в ОДМВР Хасково, РУ – Т., с което на К. Х.
К. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.“***********, са наложени наказания – по
чл. 183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв./петдесет лева/ и по
чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв./двадесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
6