Решение по дело №602/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20201320100602
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 498

гр. Видин 22.07.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                         Председател: НИНА НИКОЛОВА    

                                                          

при секретаря М.П. като разгледа докладваното от съдията Николова                     гр. дело № 602 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 ,т. 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Твърди се от ищеца В.Д.В. *** трудово правоотношение с ответника „Ай Би Ойлс” ЕООД , със седалище гр.Б., ул. Б.В. №22, ЕИК *********, като е изпълнявал  длъжността “шофьор –специален тежкотоварен автомобил до 12т.” с място на работа в гр.Видин. Поддържа, че със заповед № 42-2/27.02.2020г. на Управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.10б от КТ, считано от 28.02.2020г. Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно,   че заповедта е издадена , без да са налице основанията за това, тъй като ответникът не е налице изискуемата възраст за придобиване на правото на пенсия. Иска се признаването  на уволнение за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода  04.03.2020г. до 04.09.2020г. в размер 4650.00 лева, ведно със законната лихва за забава

Претендират се и разноските по делото .

         Ответникът, чрез своя процесуален представител е оспорил исковете в основанието им. Поддържа, че трудовият договор е прекратен с изпълнение на възложената работа, тъй като е отпаднала необходимостта от изпълнение на възложената работа.  

Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноските.

В производството са събрани писмени и гласни доказателства, назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, по която е изслушано заключението на вещо лице.

         От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното:

         Безспорно е по делото, че страните са били в трудово правоотношение, видно и от представените Договори от  №11/20.04.2015г.,  42/19.01.2018г. и Допълнително споразумение  №42-1/07.02.2018г., по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността “шофьор –специален тежкотоварен автомобил до 12т.” с място на работа в гр.Видин. Със заповед № 42-2/27.02.2020г. на Управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.10б от КТ, считано от 28.02.2020г. ,като заповедта не е мотивирана от фактическа страна.  

С оглед изложеното от фактическа страна, Съдът намира, че искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е доказан в основанието си. Посоченото правно основание за прекратяване на правоотношението – чл.328, ал.1, т.10б КТ , дава основание за прекратяване на правоотношението от работодателя с предизвестие, в случаите, в които трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.  Заповедта не е фактически обоснована. Ответникът не излага доводи за законосъобразност на заповедта, касаещи посоченото в същата правно основание. Не е установен положителния факт, че трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и не се твърди от ответника. ВКС приема в практиката си (например в решение № 99 по гр. д. № 389 за 2009 г. на IV ГО и др.), че в случаите, когато работодателят е посочил погрешна правна квалификация, дори несъществуващ текст на закона, това обстоятелство не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. Същевременно, задължение на съда е да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част от акта на работодателя, а след това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма (решение № 746 по гр. д. № 119 за 2010 г. на III ГО). Във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота за основанието, на което то се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици, но винаги от значение е заповедта да е мотивирана (решение № 346 по гр. д. № 468 за 2009 г. на IV ГО).    При фактическата липса на мотиви по описания начин дв настоящия случай, явно липсва яснота за основанието, на което е извършено прекратяването на трудовото правоотношение.  Липсата на мотиви, съчетана с неправилно посочената от работодателя правна квалификация на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, е довела до пълна неяснота за причините ,довели до прекратяване на правоотношението, оттам и до нарушаване правото на защита на ищеца.

 Възраженията на ответника , че заповедта е издадена на законово основание чл.328 КТ са неоснователни, тъй като посочената разпоредба, съдържа дванадесет точки, в които са описани тринадесет основания за прекратяване на правоотношението от работодателя, от които не се твърди и не се установи нито едно основание.

С оглед изложените съображения заповедта следва да бъде призната за незаконосъобразна и да бъде отменена. Поради това, основателен се явява и искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.

Искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, вследствие на незаконното уволнение не се  доказа в основанието си. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че ищецът е останал без работа през исковия период, въпреки доклада и разпределената доказателствена тежест в същия, поради което съдът не обсъжда размера на обезщетението по чл.225 КТ. Този иск следва да бъде отхвърлен 

На ищеца не следва да бъде присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като липсват доказателства за начина на плащане , респ. за самото плащане. Видно от ДПЗС от 18.03.2020г.е уговорено възнаграждение в размер на 1500.00 лева , от които внесени  е посочено, че са 500.00 лева, но не е посочено дали е в брой или по банкова сметка ***.

         На осн. чл. 81, във вр. с чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да  заплати на бюджета разноски за ДТ за съединените искове, които са уважени в размер на 60.00 лева и разноските за възнаграждение на вещо лице в тази част в размер на 66.60 лева. Ищецът следва да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер 233.30 лева, съобразно отхвърлената част на исковите претенции.

         Воден от горните съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

        

         ПРИЗНАВА, че уволнението на В.Д.В. ***, ж.к.Крум Бъчваров,бл.10, вх.Г, ап.63, с ЕГН:**********, и съдебен адрес ***, извършено със Заповед № 42-2/27.02.2020г. на Управителя на „Ай Би Ойлс” ЕООД ,на основание чл.328, ал.1, т.10б от КТ, считано от 28.02.2020г , е незаконно и ОТМЕНЯ същата  заповед.

ВЪЗСТАНОВЯВА В.Д.В. *** на заеманата преди уволнението длъжност “шофьор –специален тежкотоварен автомобил до 12т.”.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Д.В. с ЕГН:**********  срещу  „Ай Би Ойлс” ЕООД , със седалище гр.Б. иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода  04.03.2020г. до 04.09.2020г. в размер 4650.00 лева, ведно със законната лихва за забава.

ОСЪЖДА „Ай Би Ойлс” ЕООД , със седалище гр.Б., ул. Б.В. №22, ЕИК **********, да заплатят на бюджета на съдебната власт разноски по делото в размер  126.60  лева. 

ОСЪЖДА В.Д.В. с ЕГН:**********  , да заплати на  „Ай Би Ойлс” ЕООД , със седалище гр.Б., ЕИК **********, разноски в размер 233.30 лева.

Решението в може да бъде обжалвано по реда на въззивното обжалване пред ВОС в двуседмичен срок  от обявяването.

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: П

 

Вярно с оригинала

Секретар: