№ 379
гр. Пазарджик , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200439 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Л.К.“ №2В, представлявано от изпълнителния директор Е. С. Й., чрез
пълномощника юрк К.Д.-П., против Наказателно постановление № 13-002538 от
19.02.2021 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с
което за нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закон за здравословни и безопасни условия на
труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл.246 ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използването на работното оборудване, на основание чл.413 ал.2 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП,
поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага аргументирано становище за отмяна
на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
1
оспорва жалбата и излага обосновани доводи за законосъобразност на издаденото НП,
чието потвърждаване се иска. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становищата на
страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано при следната приета за установена
фактология:
Дружество „К.“ АД гр. С. в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от
ДР на КТ, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, не е осигурил ефективен контрол за извършване на работа
без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал И. А. П., П. А. В. и Г. Г. К.-
шлосери, да работят без изискващите се лични предпазни средства и специално
работно облекло- защитни/предпазни работни обувки.
Нарушението било извършено и установено на 28.10.2020 г. при извършена
проверка в обект на дружеството, намиращ се в гр. С., на ул. „Л. К.“ №2В, когато
посочените по-горе лица били заварени да престират труд без да носят лични
предпазни средства и специално работно облекло- защитни/предпазни работни обувки.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закон за здравословни
и безопасни условия на труд във вр. с чл.246 ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания на здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използването на работното оборудване (Наредбата).
За констатираното нарушение св. С.А.- гл. инспектор в Дирекция „ИТ“-
Пазарджик съставила АУАН № 13-002538/27.11.2020 г. срещу дружеството-
жалбоподател в присъствието на пълномощник на дружеството, надлежно
упълномощен от изпълнителния му директор, на който бил предявен и връчен срещу
подпис. В акта било посочено от пълномощника, че не е съгласен с направените
констатации.
Въз основа на акта на 19.02.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било
връчено на санкционираното дружество чрез негов служител на 25.02.2021 г. видно от
известие за доставяне (л.6). Жалбата против НП била депозирана до съда чрез АНО от
пълномощник на наказаното дружество, надлежно упълномощен от управителя му,
като била входирана в деловодството на ДИТ- Пазарджик на 02.03.2021 г., поради
което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
2
атакуваното НП и то пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. С.А.. Съдът кредитира
изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са
достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображенията:
На първо място следва да се каже, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи в кръга на правомощията им и в законоустановените срокове. В този смисъл
съдът не споделя направените в жалбата възражения, а именно че АУАН е следвало да
бъде съставен на датата на извършване и установяване на нарушението, която била
една и съща, а не в по-късен момент. Да, това е една от възможностите за съставяне на
АУАН, но не е задължителна. Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая нито един от
тези срокове не е изтекъл, тъй като АУАН е съставен на 27.11.2020 г., т.е. един месец
след извършване и установяване на нарушението и нарушителя (които моменти в
случая съвпадат). Спазена е и разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, а именно актът е
съставен в присъствие на нарушителя, в случая на упълномощен надлежно от
изпълнителния директор (законен представител) на дружеството-нарушител
представител и в присъствието на свидетел, който е и очевидец на установяване на
нарушението и по съставянето на акта., поради което и това възражение, направено в
жалбата, не се споделя от съда. НП също е издадено в законоустановения срок от шест
месеца след издаването на АУАН.
Съдът обаче намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е
допуснато други СПН, накърняващи правото на защита на санкционираното лице, тъй
като същото не би могло да разбере какво нарушение му се вменява и от там адекватно
да организира защитата си, в каквато насока са изложени и възражения в жалбата.
Вменената за нарушена разпоредба на чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ разписва, че при
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата
без риск за здравето и по безопасен начин. Цитираната разпоредба въвежда
императивно задължението за работодателите да извършват ефективен контрол в
посочения смисъл. Тази разпоредба е изведена като общо правило и се основава на
3
нормите, съдържащи се в нормативните актове, които регламентират изискванията,
както към работодателите, така и към работниците, при полагането на труд. ЗЗБУТ
препраща към подзаконовата нормативна уредба, която урежда подробно
задълженията на работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, каквато е Наредба №7 от 23.09.1999 г. (с подробно цитирано по-горе
заглавие). Съгласно чл. 246, ал.2 от този подзаконов нормативен акт, вменена на
дружеството-жалбоподател, не се допускат до работа лица, които са без изискващите
се за съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни облекла и
не са инструктирани и обучени за използването им.
В описанието на нарушението буквално е посочено, че работодателят „не е
осигурил ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по
безопасен начин, като е допуснал И. А. П., П. А. В. и Г. Г. К.- шлосери, да работят без
изискващите се лични предпазни средства и специално работно облекло-
защитни/предпазни работни обувки.“
При така направеното описание не са посочени обстоятелства относно това
какъв контрол и то ефективен е следвало да осигури работодателя, за да се извършва
работата от посочените трима работници без риск за здравето им. Ефективният
контрол включва система от действия и мерки, които следва да бъдат взети от
работодателя при извършването на определена работа, която в случая дори е неясна,
защото първо в описанието не е посочено кой и какъв е обекта на дружеството където
са заварени тримата работници, нито е конкретизирано каква работа се извършва в този
обект, още по-малко каква работа от самите трима работници. Не е достатъчно, че е
посочено къде се намира обекта, нито длъжността на работниците, за да внесе яснота
относно тези обстоятелства. Липсата им води до невъзможност за преценка какъв е
следвало да бъде ефективния контрол на работодателя. Не е посочено с какви
действия/бездействия работодателят не е осигурил този ефективен контрол, сиреч
какво е направил или ненаправил, за да осигури ефективен контрол работата (със
забележката че е неясно каква е тя) да бъде извършена без риск и по безопасен начин.
Така напр. да задължи работниците със заповед да работят със съответните лични
предпазни средства и специално работно облекло и какви точно; да ги инструктира; да
определи служител, който да следи за спазването на тези задължения от работниците и
др. под., така че да осигури превенция и оценка на рисковете. Осъществяването на
ефективен контрол от работодателя представлява всички мерки в тяхната съвкупност,
необходими за опазване на безопасността и здравето на работниците, които като
превенция включват и оценка на рисковете, които не могат да бъда избегнати, както и
даване на съответни инструкции на работниците. Следвало е още в описанието да се
посочат и твърдения и факти чрез които да се докаже, че именно подведеното към
административнонаказателна отговорност лице е било задължено да направи тази
4
преценка, да одобри, да проконтролира ползването на тези предпазни средства, но не е
направило това в разрез с определени конкретни нормативни изисквания.
Обстоятелства обаче относно липсата на оценка на риска в описанието на нарушението
няма.
Както се посочи липсват и обстоятелства относно това каква работа са
извършвали тримата работника. Вярно е, че е посочено, че те са шлосери, но това е
тяхната длъжност, а дали в момента са извършвали работа и каква точно тези лица, не
е посочено. Не е ясно работниците има ли са лични предпазни средства и дали
визираните защитни/предпазни работни обувки спадат към тези средства или към
специалното работно облекло, още повече не е посочено какви е следвало да бъдат тези
обувки. Неясно е също дали тези работници са били инструктирани и обучени за
използването им като предпазни средства/специално облекло, така както изисква
нормата на чл.246 ал.2 от Наредбата. Следва да се отбележи и това, че всички тези
обстоятелства не можаха да бъдат установени дори и от показанията на
актосъставителя в съдебно заседание. Св. А. не можа да посочи дали тримата
работника са вършели работа и каква, нито дали са им били осигурени съответните
предпазни работни обувки и какви е следва да бъдат тези обувки, както и дали са били
инструктирани от работодателя да използват тези предпазни средства.
Всички тези обстоятелства са съществени елементи от фактическия състав на
вмененото нарушение и тяхната липса води до непълнота и неяснота на вмененото
нарушение, което пък съставлява нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН и е СПН, накърняващо правото на защита на санкционираното дружество
до степен да не може да разбере какво нарушение му се вменява и адекватно да
организира защитата си срещу него.
Освен допуснатите нарушения на процесуалния закон, съдът намира, че е
налице и друго основание за отмяна на НП, а именно липсата на обоснованост и
доказаност на обвинението.
На първо място, както се посочи по-горе е неясно дали посочените в НП трима
работника са извършвали някаква работа и каква. Това обстоятелство не се установи от
нито едно от доказателствата по делото. Св. А. в съдебно заседание посочи, че
работниците били „на някакъв вагон, нещо ремонтираха“, но какво не можа да каже.
Тези нейни показания са доста неубедителни и не може да се приеме, че тя просто не
си спомня каква точно работа са извършвали работниците. Тома обстоятелство не е
констатирано и при извършената на 28.10.2020 г. проверка от инспекторите, като
такива обстоятелства не са отразени в съставения протокол от извършената проверка
(виж Протокол № ПР2031573/11.11.2020 г., констатации на позиция 3, на л.10-11).
5
На следващо място недоказано остана и съставомерното обстоятелство, а
именно че работниците са допуснати от работодателя до работа без лично предпазни
средства и специално работно облекло- защитни/предпазни работни обувки. В
показанията си св. А. заяви, че не помни дали е питала работниците осигурени ли са от
работодателя им обувки от посочения вид, както и поради каква причина те не са били
с такъв вид обувки.
Недоказано остана и обстоятелството дали работниците са били инструктирани
и обучени за използването на лични предпазни средства и специално работно облекло.
Не се събраха доказателства и за това, че тези работници са били без лични предпазни
средства. Св. А. посочи, че защитните обувки спадат към работното облекло, като не
посочи какви лични предпазни средства (ЛПС) не са имали работниците, респ. да
посочи, че единствено е установила липсата на предпазни/защитни обувки, но не и за
ЛПС.
Не се събраха доказателства и затова, че макар работниците да не са били с
защитни/предпазни работни обувки, дали е било налице риск за живота и здравето на
тези работници, още по-малко с оглед на извършваната от тях работа.
Липсата на доказателствена обезпеченост на вмененото нарушение води до
необосновано и неправилно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател, което пък обуславя необходимостта от
отмяна на НП.
С оглед на изложеното е налице незаконосъобразност на НП, поради което и
съдът не намира за необходимо да обсъжда други доводи по същество.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на
„К.“ АД, което бе представлявано от юрисконсулт, надлежно упълномощен от
изпълнителния директор на дружеството. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона
за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение
на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на 1 свидетел
и с ангажиране малък брой писмени доказателства. Освен това не е с фактическа или
правна сложност, Поради това следва да бъде определено и присъдено минимално
6
възнаграждение в размер от 80 лева, като разноските следва да се възложат на ИА
„Главна инспекция по труда“ гр. София като ЮЛ със самостоятелен бюджет, чието
структурно звено е Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик (органът издал НП).
Пак с оглед изхода на делото, претенцията на процесуалния представител на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002538 от 19.02.2021 г. издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което на „К.“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес ан управление гр. С., ул. „Л.К.“ №2В, представлявано от
изпълнителния директор Е. С. Й., за нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл.246 ал.2 от Наредба №
7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания на здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използването на работното оборудване, на основание
чл.413 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ ГР. СОФИЯ представлявана от изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на
„К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л.К.“ №2В,
представлявано от изпълнителния директор Е. С. Й., разноски в размер на 80
(осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7