№ 7
гр. Плевен , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги К. Грънчаров
Членове:Калоян В. Гергов
Мариан В. Иванов
при участието на секретаря Евгения М. Русева
в присъствието на прокурора Виктор Илиев Доцев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Георги К. Грънчаров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20204400600658 по описа за 2020 година
С присъда № 71/6.VIІ.2020 г. постановена по НОХД № 678/2020 г. Плевенски
районен съд е признал подсъдимият Х. Г. В. за виновен в това, че на
18.IV.2019 г. в гр. Плевен отнел чужди движими вещи- дамска жилетка на
стойност 25 лв. и парична сума в размер на 200 лв. от владението на П.Я.Ж.
от гр. София без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 194, ал. I от НК, съдът му е наложил
наказание в размер на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим на изтърпяване.
На основание чл. 68, ал. I от НК съдът е привел в изпълнение
наказанието лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, наложено по
НОХД № 1/2017 г. по описа на Районен съд гр. Ботевград.
Недоволен от така постановената присъдата останал въззивният
жалбоподател, който в законни срок я обжалва пред настоящата инстанция.
Излагат се доводи, че обжалваната присъда е неправилна, незаконосъобразна
и необоснована. Твърди се, че по делото няма доказателства, от които да бъде
1
безспорно направен извода, че В. е извършител на престъплението, за което е
предаден на съд.
Предвид на това е направено искане да бъде отменена присъдата и да
бъде постановена друга такава, с която въззивният жалбоподател да бъде
признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Направено и алтернативно
искане да бъде извършена преквалификация на деянието от такова извършено
при условията на чл. 194, ал. I в извършено при условията на чл. 194, ал. III от
НК и на В. да бъде наложено наказание „пробация“ със прилагане на
съответните пробационни мерки, или прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал.
II от НК.
Представителят на прокуратурата изразява становище в съдебно
заседание, че жалбата е неоснователна, а обжалвана присъда правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде оставена в сила.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена
следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на
въззивния съд, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде
пресъздавана отново.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Жалбата е частично основателна.
Съгласно чл. 57, ал. I от НК при предвидената възможност на
извършеното престъпление да се наложи едно измежду две или повече
наказания съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като
се ръководи от разпоредбите на общата част на кодекса и като вземе пред вид
степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Настоящият въззивен състав се съгласява с искането на
защитника, че разглежданият случай представлява „маловажен" такъв по
смисъла на легалната дефиниция на понятието, дадена с чл. 93, т. 9 от НК.
2
Съгласно ППВС № 6/71 г., р. II, т. 7, маловажността на случая при кражбата
следва да се определя именно с оглед критериите на цитираната разпоредба.
Обществената опасност на деянието при маловажен случай на кражбата е
значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. По-ниската
степен на обществена опасност обективно се разкрива с оглед малката
стойност на предмета на кражбата, с оглед липсата или незначителността на
вредните последици, а така също и с оглед другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност.
Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на фактическите
данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. Стойността на
предмета на престъплението не е единствен критерий за квалифицирането му
като „маловажен" случай. Установената фактология на разглеждания казус
обаче сочи на обективно наличие на цялостна съвкупност от смекчаващи
обстоятелства, обуславящи извод за значително занижена обществена
опасност на конкретното деяние и на конкретния деец. Освен твърде ниската
стойност на предмета на престъплението - 250 лв., от деянието не са
настъпили вредни последици, тъй като имуществените вреди са били
възстановени; кражбата е била извършена по банален начин - осъденият след
като е приключил своята вечеря, станал от масата, тръгнал към изхода на
ресторанта като се приближил до стола където е била оставена жилетката на
пострадалата и я взел; деецът е бил с юридически статус на осъждано лице,
осъждан е за престъпление със сравнително ниска степен на обществена
опасност; разкритото престъпление е изолирана дейност в поведението на
осъдения, видно от приложеното свидетелство за съдимост. Осъждането на
жалбоподателя на престъпление по чл. 343б, ал. I, във връзка с чл. 55, ал. I, т.
1 и т. 3 от НК подсказва ниска степен на обществена опасност. Комплексно
преценени, изложените данни формират обективна наличност на множество
смекчаващи обстоятелства, чийто значителен брой и преобладаваща
относителна тежест позволяват да се заключи, че извършеното престъпление
представлява „маловажен" случай - отличава се с чувствително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид. В контекста на изложените дотук съображения
3
деянието на осъдения В. не може да бъде преценено като "малозначително".
Случаите, които попадат под хипотезите на чл. 9, ал. II от НК поначало
представляват изключения. Малозначителността на деянието представлява
конкретно негово обществено качество, поради което е необходим
внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже
отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото
въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения.
При анализа на разглеждания казус не може да става въпрос нито за
пренебрежимо малък паричен еквивалент на предмета на престъплението,
нито за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство. В пълно
съгласие с това окръжният съд, имайки пред вид обществената опасност на
деянието и дееца и установените смекчаващи вината обстоятелства счита за
целесъобразно да му наложи наказание на основание чл. 42а от НК пробация
чрез налагане на двете задължителни пробационни мерки задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 /една/ година.
При извършване на служебната проверка от страна на настоящата
инстанция се установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати
съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и
връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 71/6.VIІ.2020 г. постановена по НОХД №
678/2020 г. по описа на Плевенски районен съд, като преквалифицира
извършеното от подсъдимия Х. Г. В., деяние по чл. 194, ал. I от НК, като на
основание чл. 194, ал. III, във връзка с чл. 42а от НК му налага наказание
„пробация“ чрез налагане на следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ област София, с. ***,
ул. „***“ № 4 за срок от 1 /една/ година.
4
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от 1 /една/ година.
На основание чл. 42б, ал. I от НК съдът определя периодичност на
изпълнението на пробационната мярка «задължителна регистрация по
настоящ адрес» два пъти седмично.
Оставя в сила присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5