№ 66
гр. Плевен, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500837 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260031/29.04.2021г. РС –Лески ,по гр. дело № 728/2020 г.
по описа на същия съд ,е признал за установено на осн.чл.422,ал.1 от ГПК
вр.чл.79 ,ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните,че Н. Й.
Н.,ЕГН**********,гр.София дължи на „Топлофикация -София“ ЕАД
,ЕИК**********, гр.София, сума в размер на 639,16лв.-главница ,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2014г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 67,82лв., представляваща
лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 27.03.2018г.,като е отхвърлил
претенцията за лихва за разликата над горепосочената сума до пълния
претендиран с исковата молба размер от 106,67лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-05.04.2018г., до окончателното
погасяване на задължението, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №411/2018г. по описа на РС-
бряг.
1
Осъдил е на осн.чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК Н. Й.
Н.,ЕГН**********,гр.София да заплати на „Топлофикация -София“ ЕАД
,ЕИК**********, гр.София,направените деловодни разноски в заповедното
производство в размер на 75лв., както и в исковото производство в размер на
725лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
сървисис“ЕООД,гр.София.
Постъпила е въззивна жалба от Н. Й. Н., ЕГН**********,гр.София,чрез
пълномощника му адв.С. против горепосоченото решение на РС-Левски. В
жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение.Посочва се,че РС неправилно е възприел датата на
образуване на исковото производство,както и е възприел като начална дата на
плащанията -31.07.2015г.,вместо действителната дата-1.10.2014г.РС не се е
съобразил със задължителната тълкувателна практика на ВКС.Неправилно РС
е приложил датата ,от която започва да се изчислява давностния срок за
погасяване вземането на ищцовото дружество.На следващо място решението
на РС-Левски е необосновано.За процесния апартамент няма открита
партида,поради което въззивникът не може да се счита за клиент на
„Топлофикация -София“ЕАД.За процесния апартамент няма издадено
разрешение за ползване и не е приет Протокол обр.16.На следващо място
в.лице,изготвило заключение по назначената СТЕ не е посетило апартамента
и не е констатирало дали имота е топлоснабден,дали жилището отговаря на
изискванията на Наредба №334/2007г.
Моли окръжния съд да отмени решението на РС -Левски, постановено
по гр. дело № 728/2020 г. по описа на същия съд като неправилно и
незаконосъобразно и да върне делото за разглеждане от друг РС в област
Плевен.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „Топлофикация
София“ ЕАД,гр.София, чрез юрк.И.Г. по подадената жалба. В писмения
отговор се излагат доводи за неоснователност на подадената жалба, липса на
посочените пороци в обжалваното решение, постановено от РС-Левски, както
и правилност на изложените правни доводи от решаващия съд по предмета на
спора.Не са налице посочените в жалбата нарушения на материалния и
процесуалния закон при постановяване на обжалваното решение на РС-
2
Левски,поради което същото е правилно и следва да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-Левски е правилно и законосъобразно.
Видно от приложеното ч.гр.д.№411/2018г. по описа на РС-Ч.бряг е
подадено Заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение от „Топлофикация -София“ ЕАД ,
гр.София против Н. Й. Н., ЕГН**********, гр.София. Издадена е Заповед
№256/18.05.2018г.за изпълнение на парично задължение,с която е
разпоредено длъжникът Н.Н. да заплати на кредитора „Топлофикация -
София“ ЕАД сумата от 639,16лв.-главница ,сумата от 106,67лв.,
представляващи лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 27.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-
05.04.2018г./тъй като заявлението е подадено първоначално пред СРС/, до
окончателното изплащане на задължението,както и разноски в заповедното
производство-25лв. ДТ и 50лв.юрк.възнаграждение.
Постъпило е възражение от длъжника Н. Й. Н., ЕГН********** против
издадената заповед за изпълнение в законовия срок, като с разпореждане
№637 от 19.06.2018г. РС –Ч.бряг е дал указания на заявителя да предяви иск
относно вземането си по отношение на длъжника Н. Й. Н.,
ЕГН**********,като в противен случай издадената заповед за изпълнение
ще бъде обезсилена.
В изпълнение на указанията на съда ,заявителят в законовия срок е
предявил иск за установяване на вземането си срещу длъжника Н. Й. Н.,
ЕГН********** по реда на чл.422,ал.1 от ГПК.
Първоначално е образувано гр.д.№16272/2019г. по описа на СРС,но с
определение на СРС от 13.12.2019г. е повдигната препирня за подсъдност
пред СГС за определяне на съда,компетентен да разгледа предявения иск от
„Топлофикация -София“ ЕАД,гр.София против Н. Й. Н., ЕГН**********,с
3
пл.основание чл.422 от ГПК.С определение №4961/05.03.2020г. на СГС по
ч.гр.д.№16645/2019г. на осн.чл.122 от ГПК е определен за компетентен РС-
Ч.бряг да разгледа исковата молба ,предявена по реда на чл.422 от ГПК от
„Топлофикация -София“ ЕАД,гр.София против Н. Й. Н..Делото е изпратено
на РС-Ч.бряг,като е образувано гр.д.№264/2020г. по описа на РС-Ч.бряг.
Поради отвод на съдиите от РС-Ч.бряг ,с определение на Пл.ОС от
23.11.2020г. по реда на чл.23,ал.3 от ГПК, гр.д.№264/2020г.,е изпратено за
разглеждане от РС-Левски.
Пред РС-Левски е образувано гр.д.№728/2020г. по описа на същия съд.
С оглед изложеното предявеният иск с пр.основание чл.422,ал.1 от ГПК е
допустим и правилно е разгледан по същество от РС.
Пред РС са събрани писмени доказателства,както и са изготвени
заключения по назначените ССЕ и СТЕ.
По отношение на възражението на ответника и въззивник пред
настоящата инстанция,че липсват доказателства относно собствеността на
процесния имот е установено пред РС,че с влязло в сила решение от
02.10.2002г. на СРС по гр.д.№8002/2000г. по описа на същия съд,е обявен за
окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот-
**********,на адрес гр.София,**********,по силата на което ответникът се
легитимира като собственик на процесния имот.За имота не е установено
удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Установено е по делото пред РС,че до ищцовото дружество е депозирано
заявление-декларация от Н.Н. от 10.01.2006г. с искане за откриване на
партида за процесния имот съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия на
потребители за битови нужди.Също така е взето и решение от ОС на етажните
собственици в жилищната сграда за сключване на договор за извършване на
услуга „топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ЕООД,гр.София.
Сключен е и договор от 01.11.2007г. между ищцовото дружество и „Техем
сървисис“ЕООД,гр.София за извършване услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите на топлофикационното дружество в
сгради-етажна собственост при ОУ,одобрени с решение на ДКЕВР.
Общият размер на неизплатените суми за топлинна енергия за процесния
период е установен от заключението по назначената ССЕ.Общо дължимите
4
суми за топлинна енергия са в размер на 639,16лв.,от които 599,57лв.-
топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация и 39,59лв.-дялово
разпределение.За процесния период няма отчетени суми за БГВ.Вещото лице
е изчислило и общо дължимата лихва за забава върху главница от 639,16лв.-
67,82лв.
От заключението на вещото лице по назначената СТЕ е установено,че
имотът се намира в топлофицирана сграда.За процесния период ответникът
не е ползвал ТЕ за отопление от отоплителни тела и топла вода,поради което
сметката на ответника съдържа един компонент-делът на имота за отдадената
ТЕ в сградната инсталация.Разпределението на ТЕ е извършено съгласно
Методиката за дялово разпределение.Съгласно в.лице топломер №4481899 е
преминал съответните държавни проверки и отговаря на изискванията на
нормативната уредба.
Заключенията на вещите лица по назначените съдебни експертизи са
приети от съда.
Правилни са изводите на РС с оглед на така събраните доказателства,че
ответникът има качеството на потребител на ТЕ и клиент на ищцовото
дружество.Налице е валидно възникнало облигационно правоотношение по
продажба на ТЕ при ОУ на топлофикационното дружество,публично
оповестени.От събраните по делото доказателства е установено по безспорен
начин,че за процесния имот е открита партида с титуляр Н. Й. Н.. РС е
изложил правилни мотиви относно възражението на ответника, че не е
подавал молба за откриване на партида-по делото е представено Заявление-
декларация от 10.01.2006г. от ответника с искане да бъде открита партида за
процесния имот.Също така ирелевантно за спора е обстоятелството дали има
издадено разрешение за ползване акт-16 за процесния имот,доколкото по
делото е доказано по безспорен начин,че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда,до която е доставяна ТЕ от абонатна станция,както и
че за потребяваната ТЕ за процесния период е била извършвана услугата
дялово разпределение от третото лице-помагач „Техем
сървисис“ЕООД,гр.София.За ответника и въззивник е възникнало задължение
за заплащане на разходите,представляващи дела на имота за отдадената
топлинна енергия в сградната инсталация.Правилно РС е посочил и решения
на СЕС по дела С-708/17 и С-725/17,съгласно които собствениците на
5
апартаменти в сграда-етажна собственост ,присъединена към системата за
централно отопление,са длъжни да участват в разходите за ТЕ за общите
части на сградата и за сградна инсталация,въпреки че не са поръчвали
индивидуално доставката на ТЕ за собственото си жилище.
Относно размера на вземането на „Топлофикация -София“ ЕАД,
гр.София,РС се е съобразил и е възприел заключението на вещото лице по
ССЕ.
Правилни са изводите на РС и относно обстоятелството погасено ли е по
давност вземането на „Топлофикация -София“ ЕАД,гр.София в настоящия
случай.С оглед съдебната практика и постановеното ТР на ВКС по Т.Д.
№3/2011г. на ОСГТК,задълженията на потребителите на ТЕ към
топлофикационните дружества имат характера на периодични плащания,като
се погасяват с изтичане на кратката 3-годишна давност.За да приеме,че
вземането на ищцовото дружество не е погасено по давност,РС е съобразил
факта,че този срок следва да започне да тече от датата на изискуемостта на
всяко вземане,отчитайки установения 30-дневен срок съгласно чл.33 от ОУ за
плащане от датата на издаване на съответната фактура.Заявлението по чл.410
от ГПК е подадено на 05.04.2018г.,а изискуемостта на най-старото
задължение за процесния период по издадената фактура от 31.07.2015г. е
станало изискуемо на 30.08.2015г.,поради което и направеното възражение от
ответника за погасяване вземането на ищцовото дружество по давност, е
неоснователно.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено обжалваното решение на
РС –Левски като правилно.
По отношение на присъждане на разноските пред РС е следвало в срока за
обжалване,въззивникът да поиска решаващия съд за измени или допълни
постановеното решение в частта му за разноските.
При този изход на делото въззивникът Н. Й. Н. следва да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, гр. София,направените деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 50лв.-юрк.възнаграждение .Тъй като не е
осъществено процесуално представителство пред ОС-Плевен,
юрк.възнаграждение следва да се определи съгласно чл.25а от Наредбата за
заплащането на правната помощ за изготвяне на отговор по подадената жалба
в размер на 50лв.,като не следва да се присъжда претендираното
6
юрк.възнаграждение в размер на 300лв. от въззиваемото дружество.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение №
260031/29.04.2021г. на РС-Левски , постановено по гр. дело № 728/2020 г. по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н. Й. Н. , ЕГН**********, гр.София ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация -София“ ЕАД, ЕИК**********, гр.София,направените
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 50,00лв.-
юрк.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ съгласно чл.280,ал.3,т.1,пр.първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7