Определение по дело №233/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260395
Дата: 15 февруари 2021 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20215300500233
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 260395

 

15.02.2021 г., гр.Пловдив

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, въззивно гражданско отделение, VII-ми граждански състав, в закрито заседание на 15.02.2021г., в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                                    МИРАЛА ЧИПОВА

             

като разгледа докладваното от съдия Михова в.ч.гр.д. № 233 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и  сл. във връзка с чл.413, ал.2  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез процесуален представител юрисконсулт  И.Н., срещу разпореждане № 59853 от  31.08.2020г.  постановено   по ч.гр.д. № 10797/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив,  ХIХ гр.с-в,  с което  е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410  от  ГПК срещу длъжника И. Р. И., ЕГН:**********,  за сумата от 600 лв. – главница, сумата от 1,14 лева- договорна лихва, сумата от 237,60 лева- застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата , начиная от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното и изплащане и разноски.

В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното  разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение  по отношение  на претендираното  вземане  в размер от 600 лв. – главница , дължима по договор  за заем CrediGo 5342-00022531/ 28.01.2019г., сумата от 1,14 лева- договорна лихва за периода 28.02.2019г.-28.07.2019г., сумата от 237,60 лева- застрахователна премия, районният съд е  изложил бланкетни съображения, че е налице  обоснована вероятност за наличие  на неравноправна клауза в договора , без да посочи, в както се изразява същата.

Частната жалба  срещу  така  постановеното  разпореждане  е  основателна.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен договор за заем, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.

Предвид пълното отхвърляне на заявлението, предметът на проверката пред въззивната инстанция обхваща всички клаузи от договора, касаещи главницата, уговорената възнаградителна лихва и застрахователна премия.

Настоящият съдебен състав не констатира неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на клаузите от договора, на които се основават вземанията на кредитора за главница и за заплащане на  възнаградителна лихва. По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Възможността за договарянето на такава лихва е предвидено в закона – чл.240, ал.1 ЗЗД, а при потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на договора – арг. чл.4,ал.1, т.5 ЗПК. Ето защо наличието на клауза в договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, не е в противоречие с изискванията за добросъвестност.

Не е налице неравноправност на клаузите и по отношение на главницата. В случая главницата представлява заетата сума, задължението за връщане на която има характер на основно и произтича от общата норма на чл.240,ал.1 от ЗЗД.  

По отношение на претендираната сума в размер на 237,60  лева, представляваща застрахователна премия, съдът съобрази следното:

По делото се установява по безспорен начин, че  И. И. е подписал искане за предоставяне на допълнителни услуги към заем CrediGo от 28.01.2019г. и се е съгласил от негово  име да бъде сключена застраховка "Защита" по Специалните условия на ЗК "Уника Живот" АД и изрично е посочил, че приема условията на застраховката и потвърждава, че ще спазва задълженията си по полицата, посочен е изрично и какъв пакет от услуги желае да му бъде предоставени. Посочено е и обстоятелството, че желае да ползва допълнителна услуга – финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия по сключен Договор за застраховка на шест  месечни вноски от по 39,60 лева всяка – общо – 237,60 лева. Мотивиран от изложеното и като взе предвид постигнатите договорки между страните, настоящата инстанция намира, че претендираната сума като заплатена застрахователна премия е дължима от длъжника, тъй като същият е възложил на кредитодателя – "Микро Кредит" АД да сключи от негово име Договор за застраховка със застрахователна компания с посочен пакет от услуги и с посочена стойност на застраховката, поради което и не може да се приеме, че претендираната сума е част от предоставения кредит, тъй като сумата всъщност е заплатена от страна на кредитодателя на трето лице – ЗК "Уника Живот" АД за услуга, различна от предоставения кредит, а кредитополучателят е отправил искане единствено да му бъде разрешено да заплати разсрочено дължимите вноски. В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че претендираната сума не представлява част от разходите, които длъжникът е направил за предоставяне на кредита и не може да бъде отнесена към общия процент на годишния процент на разходите. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че претендираната сума от 237,60 лева, представляваща застрахователна премия е дължима и следва по отношение на нея да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

По горните мотиви настоящият въззивен състав намира обжалваният съдебен акт за неправилен и като такъв следва да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд  с указания за издаване на заповед за изпълнение за процесното вземане съобразно  подаденото  заявление. 

По изложените съображения,  съдът

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  изцяло разпореждане № 59853 от  31.08.2020г.  постановено   по ч.гр.д. № 10797/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив,  ХIХ гр.с-в.

ВРЪЩА делото на РС - Пловдив за  издаване  на  заповед  за  изпълнение  съобразно  подаденото  заявление.   

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                             2.