Р
Е Ш Е Н И Е
№ 449 / 08.11.2019г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на осми
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря, ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора
при Окръжна прокуратура - Добрич, З. Т., разгледа докладваното от съдия Каменска
касационно дело с административно –наказателен характер № 481 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) –Добрич,
подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 83 от 06.06.2019 г., постановено по нахд
№ 16/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е отменено Наказателно
постановление № Д-11-СИР-26/07.12.2018 г., издадено от началника на
РДНСК-Североизточен район със седалище Варна.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради неправилно приложение на
материалния закон. Изразява се становище, че правилно
административно-наказващият орган е наложил административното наказание „глоба“
по чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ, на длъжностното лице, като се оспорва извода на
районния съд за противното. Преценката, чия отговорност да бъде ангажирана, на
управителя на дружеството, или на дружеството, упражняващо строителен надзор,
била предоставена на административно-наказващият орган, тъй като субект на
нарушението биха могли да бъдат и двете лица. По тези основни съображения се
иска решението на районния съд да бъде отменено като вместо него се постанови
друго за потвърждаване на законосъобразно издаденото наказателно постановление.
Ответникът, Н.Т.Н., представляван от адв.З.М.-***, изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на
въззивния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич, дава
заключение за законосъобразност на решението на районния съд и пледира
потвърждаването му.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.
1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н.Т.Н. ***
срещу Наказателно постановление № Д-11-СИР-26/07.12.2018 г. на началника на
РДНСК-Североизточен район, с което в качеството му на управляващ „****“ ООД с
ЕИК 24138224, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000
лева, на основание чл.232, ал.1, т.1 от Закона за устройство на територията, за
нарушение на чл.168, ал.1, т.5 от ЗУТ.
Според мотивите на наказателното постановление, нарушението
се изразява в това, че управителят на „****“ ООД – дружество, което упражнявало
строителен надзор на строеж, съгласно договор от 01.12.2017 г., сключен с
възложителя „Блястоун груп“ ООД - не е осъществил контрол, като не е спрял и е
допуснал изпълнението на последните два такта от предвидените по проекта строителни работи по укрепване на
терена, което е създало условия за хоризонтална деформация на земната основа
под прилежащите основи на съседната жилищна сграда.
За да отмени наказателното постановление районният съд е
приел, че административно-наказателната отговорност на управителя на
дружеството е ангажирана неправилно, в противоречие с материално-правните
разпоредби на ЗУТ, които предвиждали отговорност за това деяние да се носи от
лицето, упражняващо строителен надзор. В случая това лице било дружеството,
т.е. „****“ ООД, а не
неговият управител. В мотивите на решението е прието, че е допуснато съществено
нарушение на административно производствените правила, представляващо непосочен
в достатъчна степен съставомерен признак на нарушението, каквото е неговото
описание, както и че посочените като нарушени разпоредби от материалния закон,
не кореспондират с установените по делото факти.
Обжалваното решение е правилно като краен резултат.
По делото не се спори, а е установено и с представените
писмени доказателства, че „****“ ООД е сключило договор за упражняване на строителен
надзор на строеж „Сезонна жилищна сграда с магазини“ в УПИ ІV, кв.101 по плана
на гр.Балчик. Договорът е сключен с възложителя на строежа, „Блястоун груп“ ООД
на 01.12.2017 г. и е представен в административно-наказателната преписка. Не е
спорно също, че на 14 май 2018г. при строителните работи е разкрит по-голям
фронт на изкопа към северната укрепваща терена стена от максимално предписаните
в конструктивния проект, което е довело до свличане на земна маса и деформация
на земната основа под прилежащите основи на намиращата се в съседство жилищна
сграда.
Отговорността за това деяние се носи, съгласно чл.168,
ал.1, т.5 от ЗУТ, от лицето, упражняващо строителен надзор. А съгласно чл.24,
ал.2 от ЗАНН, за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността
на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите,
които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали
да бъдат извършени.
Съгласно общата разпоредба на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, отговорността на управителя на дружеството би могла да бъде ангажирана затова, че е наредил или допуснал извършване на нарушението, на което кореспондират посочените в приложената санкционна норма на чл. 232, ал. 1, т.1 от ЗУТ форми на изпълнителното деяние – изпълни лошо или несвоевременно задължения, възложени му по ЗУТ.
От данните по делото е видно, че при изкопните работи не е
спазен, предвиденият в конструктивния проект, максимално предписан фронт на
изкопа, което е довело до свличане на земната маса. Тъй като обаче административнонаказателната отговорност е
лична, ако се търси отговорност на управителя на дружеството за строителен надзор, то следва много точно да
бъде установено какво точно деяние е извършил и извършил ли го е виновно, а не
както в настоящия случай да се твърди, че не е спрял и е допуснал изпълнението на последните два
такта от предвидените по проекта
строителни работи по укрепване на терена, което е създало условия за
хоризонтална деформация на земната основа под прилежащите основи на съседната
жилищна сграда. Не става освен това ясно, как спирането на предвидените по
проекта строителни работи по укрепване на терена, би предотвратило деформацията
на земната основа. Правилно би било да се установи, кой е наредил
едновременното изпълнение на последните два такта при извършване на изкопа и
кой е решил да не се съобрази с предвидения в конструктивния проект максимален
фронт на изкопа.
В случая няма никакви данни по делото, че Н.Т.Н., в
качеството си на управител на „****“ ООД, е действал виновно при изпълнението
на сключения с възложителя договор за строителен надзор.
Затова решението на въззивния съд е правилно като краен
резултат и следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния
закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не бяха констатирани
нарушения.
При така изложените мотиви съдът намира, че касационната
жалба като неоснователна следва да се отхвърли.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд –
Добрич, ІІ касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83 от 06.06.2019 г., постановено по
нахд № 16/ 2019 г. по описа на Районен
съд – Балчик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: