№ 6947
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100111715 по описа за 2023 година
Ищецът Р. Н. С. поддържа в исковата молба, че от детството си е бил
близък с Н. Пекова Антонова /понастоящем починала/ и често е пребивавал в
апартамента й, находящ се в гр. София на ул."Ивайло“ № 13, ет.6, ап.15,
където били съседи. Тъй като Н. нямала роднини в България, а синът й Р.
живеел в САЩ, за нея през годините полагали грижи ищецът и майка му.
Поддържали контакт по телефона със сина й, при което го уведомили за
влошаването на здравословното й състояние. Последното довело до
настаняването й в дом за хора със специални нужди през 2009г. По същото
време ищецът се срещнал с Р., който му дал ключ за жилището на Н. и му
заявил, че желае ищецът да се грижи за апартамента и да го стопанисва като
свой. Заявил, че няма намерение да се връща в България, че не се интересува
от апартамента на майка си и няма да има никакви претенции към ищеца и
към имота. Казал, че ищецът може да смени ключовете и да сложи катинар,
ключ за който да има само той. Оставил телефон за връзка и се върнал в САЩ.
През 2010г. Р. посетил България, но не отседнал в апартамента и отново заявил
желанието си ищецът да стопанисва и владее имота като свой.
Ищецът полагал грижи през годините за имота, като за свой. Извършвал
всички необходими ремонтни дейности при спукване на тръби и течове от
топлопроводната, парната и водоснабдителната инсталации. Заключил имота с
катинар, за който само той притежавал ключ, заплащал на домоуправителя
всички разходи, свързани с етажната собственост.
След като през 2011г. Р. не се прибрал в страната, ищецът се опитал да се
свърже с него по телефона, при което разбрал, че е загинал в автомобилна
катастрофа. Поддържа, че до момента наследници на Р. не са се явили пред
него с искане за предаване владението на апартамента.
1
Поддържа, че по силата на констативен нотариален акт от 16.08. 2023г.
ответницата И. И. К. е призната за собственик на процесния апартамент.
Заявява, че никога не е виждал същата в жилището – тя нито го е ползвала,
нито обитавала, нито стопанисвала, не е плащала разходите на етажната
собственост.
Ето защо, моли да бъде признат в отношенията си с ответницата И. К. за
собственик на процесния недвижим имот по давностно владение,
осъществено в периода от 01.01.2010г. до датата на исковата молба –
18.10.2023г. Моли съда да отмени издадения констативен нотариален акт за
собственост №89, том 1, рег. №4011, нот. дело №81/16.08.2023г. на нотариус
М.Р..
Отговор на исковата молба е постъпил по делото след изтичането на
срока по чл.131 от ГПК, поради което с протоколно определение от
20.09.2024г. съдът е приел това процесуално действие за неизвършено.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
Приет е по делото нот.акт №89, том I, рег.№4011, нот.дело №81 от
16.08.2023г. на нотариус М.Р., от който се установява, че ответницата е
призната за собственик на процесния САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор
68134.1001.214.1.15 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка,
хиляда и едно, точка, двеста и четИ.десет, точка, едно, точка, петнадесет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, община
Столична, област София столица), одобрени със Заповед № РД-18-
108/13.12.2016 година на Изпълнителния Директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект: няма данни за изменение, Адрес на имота: град
София, район „Триадица", улица „*******" № 13 (тринадесет), етаж 6 (шест),
ап.15 (петнадесет), който самостоятелен обект се намира на етаж 6 (шести) в
Жилищна сграда - многофамилна с идентификатор 68134.1001.214.1
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда и едно, точка,
двеста и четИ.десет, точка, едно), която Жилищна сграда е разположена в
Поземлен имот с идентификатор 68134.1001.214 (шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, точка, хиляда и едно, точка, двеста и четИ.десет), брой
нива на обекта: 1 (едно), без посочена площ в приложена Схема на СОС № 15-
363728/03.04.2023 година, с декларирана площ от 52.00 кв.м., заедно с
прилежащите към обекта ид.ч. от общите части на сградата и съответните
ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
68134.1001.214, като правото на собственост е придобито по давност.
От постъпилия по делото препис от нотариалното дело по издаването на
констативния нотариален акт на нотариус Р. се установява, че същото е
образувано по молба на ответницата, като съгласно приложения протокол за
извършване на обстоятелствена проверка, от нотариуса са разпитани трима
свидетели – Н.С.А., Е.Я.Т. и С.Г. Д.. Разпитана, свидетелката Д. е заявила, че
2
познава И. К. от над 20 години, от кв. Малашевци, където И. посещавала
своите деца. Познава отлично апартамента и е ходила многократно на гости на
И.. Описва от какви стаи се състои апартамента и точния му адрес. Заявява, че
И. й е споделила, че повече от 10 години се е грижила за една жена Н., която е
била болна и е помолила И. да я гледа, т.к. синът й още през 2001г. е заминал
за САЩ, не се прибира в Бългрия, не се интересува от нея и я е изоставил.
Знае от И., че Н. е починала през 2012г. и И. е останала да живее в
апартамента, каквато е била волята на Н.. Свидетелката е заявила пред
нотариуса, че И. живее в този апартамент и до днес, плаща всички ремонти,
данъци и такси. Когато е посещавала апартамента, не е виждала други хора и
И. не е споделяла да има проблем с този апартамент със съседи или друг да е
предявявал претенции към собствеността.
Разпитана в съдебно заседание, същата свидетелка дава показания в
изцяло различен смисъл. Заявява, че познава И. от 30-40 години, тъй като са
съседки са в един квартал. Тя й е споделила някъде към 2009-2010г., че се
грижи за някаква жена Н.. Свидетелката е ходила до апартамента на ул.
„*******“ №13 един-единствен път, някъде около 2013г., заедно с И.. Не е
влизала в апартамента изобщо. Колко е голям и какви стаи има знае само от
И.. Последната имала ключ, влязла, а свидетелката я изчакала отвън. След
това единствено посещение И. заминала за Англия и я нямало три години.
Като се върнала, споделила на свидетелката, че е ходила до апартамента, но на
вратата имало решетка и не може да влезе. Въпреки това, помолила г-жа Д. да
й стане свидетел по нот. дело, като й казала, че Н. е починала и свидетелката
се съгласила, макар И. да й споделила, че след посещението през 2013г. повече
не е влизала в апартамента.
По делото е проведен разпит на свидетелката И. П.Т., майка на ищеца.
Същата заявява, че познава Н. и съпруга й П. от 1980 г. Живеели на ул.
„*******“ №13 в апартамента над апартамента на свидетелката, който е на
петия етаж. Имали син Р., който избягал от България преди много години и
свидетелката била виждала само на снимки, показвани й от майка му, до
2010г., когато за първи път той се върнал в България, защото баща му починал,
а майка му била много зле. Искал да направи ремонт на апартамента, а майка
му да живее при по-комфортни условия, затова я настанил в дом за социални
грижи. Сприятелил се със сина на свидетелката – ищеца Р. С., който му
помагал за ремонта, работели заедно, имал му доверие. Когато си тръгнал от
България, ремонтът не бил довършен, затова оставил ключовете на Р., като се
разбрали последният да поеме всички разноски по апартамента, които
впоследствие Р. да му възстанови.
През 2011г. разбрали, че Р. заедно с приятелката си е починал при
катастрофа в САЩ. През 2012г. разбрали, че е починала и Н..
Заявява, че ремонтът е довършен само от Р., друг не е разполагал с ключ
от апартамента. Ищецът не е живял в жилището, живее в апартамента отдолу,
заедно със свидетелката. Тя не е виждала никой да влиза и излиза от
апартамента и никой не може да го направи без разрешението на Р., тъй като
само той разполага с ключове.
3
Твърди, че до 2010г. само тя се е грижила за П. и Н., после само за Н..
Друг не е виждала в имота. Почти всеки ден ги посещавала. Дава подробни
данни за площта на жилището и разпределението му.
По делото са ангажирани договор от 14.11.2012г. и фактура от 2012г. за
заплатени дейности по отстраняване на теч в обща част - канализация в
сградата на ул. „*******“ №13, в апартаменти запад ет.4, 5 и 6, на обща
стойност 813 лв. Възложител по договора е ищецът, като видно от неговото
съдържание, извършвани са ремонтни дейности в ап. 9,12 и 15 /процесния/.
Представени са фактури, от които се установяват извършвани ремонтни
дейности през 2013, 2015г., 2017г., както и фактура за закупуване на катинар.
Приет е Протокол от проведено Общо събрание на етажната
собственост на ул. „*******“ №13 от 15.10.2019г., от който се установява, че
във връзка с планираните от ЕС ремонти, Р. С. е заявил публично претенцията
си за собственост на ап. 15. Същият е изразил готовност да покрие дела в
разходите за общите ремонти, припадащ се на ап. 15.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна:
Фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот
- чл. 79 от Закона за собствеността /ЗС/, включва осъществяване на владение
върху него, както и изтичане на определен от закона срок, през който е
продължило владението - съответно 10 г. при недобросъвестно и 5 г. при
добросъвестно владение.
Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго,
като своя. От своя страна владението следва да е постоянно - тоест владелецът
да изразява трайна воля да държи вещта за себе си ; да е непрекъснато - тоест
владението да не е изгубено в продължение на 6 месеца по смисъла на чл. 81
от ЗС, съответно владението да не е изоставяно или да е било отнето от трето
лице; да е спокойно и явно - да не е установено или поддържано по насилствен
или по скрит начин. Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за
свой пред всички.
Ето защо, при позоваване на оригинерното придобивно основание -
давност, на доказване подлежи упражняване в определен период от време на
фактическа власт върху имота ( corpus ), без противопоставяне от страна на
титуляра на правото на собственост, при демонстриране поведение на
собственик ( animus ).
Съгласно общите правила по чл. 154, ал. 1 от ГПК, изцяло в
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е владял имота явно и необезпокоявано като свой, с
намерение да го придобие в рамките на повече от 10 години – съгласно
твърденията му в периода след 01.01.20010г. до 18.10.2023г. – датата на
исковата молба, което намерение е противопоставено на ответницата.
На свой ред, ответницата също се позовава на придобивна давност, във
4
връзка изтичането на която се е снабдила с констативен нотариален акт по
реда на 587 от ГПК.
Както беше посочено по-горе, при установяване на спора от фактическа
страна, при съпоставка показанията на свидетелката Д., дадени пред съда с
тези, дадени пред нотариуса и отразени в протокола за разпит на свидетели,
приложен по нотариалното дело за обстоятелствена проверка, се установяват
различия, които са толкова съществени, че на практика налагат извода за
неверност на показанията на свидетелката, дадени пред нотариуса в смисъл,
че ответницата живее в имота, където свидетелката многократно е ходила на
гости. Пред съда, под страх от наказателна отговорност, същата заявява, че
никога не е влизала в апартамента, виждала го е само отвън, а ответницата в
нейно присъствие е влизала в жилището с ключ, с който е разполагала, само
веднъж, през 2013г., след което заминала за чужбина и по-късно й е споделила,
че вече няма достъп, т.к. изгубила ключовете, а на вратата имало монтирана
решетка и повече не е влизала в апартамента.
От друга страна, установява се от свидетелските показания на св. Т., че с
ключове за жилището от 2010г. разполага именно ищецът. Поставеният от
него катинар на вратата, ограничаващ достъпа на трети лица, вкл. на
ответницата, следва да се приеме като явно манифестиране на намерение за
своене. В същия смисъл са и действията му по заплащане на различни
дейности по поддръжка, извършвани през годините в ап. 15. Съдът не споделя
виждането на ищеца, че владението с намерение за своене е установено още
през 2010г., когато е получил ключове за апартамента на сина на Н. – към този
момент ищецът е получил достъп до имота по волята и със съгласието на сина
на собственичката и с уговорката извършените от него разходи по ремонт и
поддръжка да му бъдат впоследствие възстановени. След смъртта на Н. и Р.
обаче следва да се приеме, че ищецът е завладял имота именно с намерение да
свои същия, като няма данни по делото владението да е било изгубвано или
смущавано по някакъв начин. Еднократното посещение на имота през 2013г.
от ответницата не може да се приеме за смущаване или прекъсване на
владението, особено предвид факта, че същото не е доведено до знанието на
ищеца – не се установява от показанията на св. Д. по време на това посещение
с ответницата да са срещали съседи, а св. Т. на свой ред заявява, че никога не е
виждала ответницата или други лица да влизат в имота. Още повече, че от
показанията на св. Д. става ясно, че за отношенията на ответницата със
собственичката на имота приживе тя знае единствено от споделеното от
самата ответница, поради което и само въз основа на тези показания не може
да е направи извод за отношенията на ответницата с Н. приживе, както и
относно начина, по който тя се е снабдила с ключове за апартамента.
Целта на производството по чл. 587 ГПК е да снабди молителя с
документ, служещ за доказване на правото на собственост. Като резултат на
специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативния нотариален акт по
чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за
5
съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на
имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение.
Съгласно чл. 537, ал. 2, пр.3 ГПК нотариалния акт се отменя когато бъде
уважена претенцията на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по
исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на
правото на собственост. При оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, в случая
ищеца -тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на
ОСГК на ВКС.
Като взе предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че по
настоящото дело беше установено, че процедурата по издаване на
констативния нотариален акт за собственост на ответницата, е опорочена.
Единият от тримата свидетели е дал неверни показания, които не потвърждава
пред съда. При преценка на ангажираните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност се установява, че поне от 2012г. – след смъртта на
собственичката на имота – ищецът е установил фактическата си власт върху
имота с намерение да го свои. По делото липсват каквито и да било данни
след тази дата владението на ищеца да е било прекъснато, смутено или отнето,
поради което следва да се приеме, че към датата на исковата молба
десетгодишният срок е изтекъл. Намерението на ищеца да свои вещта се
предполага на осн. чл. 69 от ЗС, а демонстрацията на същото по отношение на
всички, вкл. и по отношение на ответницата, се и установява от посочените
по-горе обстоятелства – единствено ищецът разполага с ключове за
апартамента, ограничил е допълнително достъпа на трети лица чрез поставяне
на катинар, заплащал е необходимите ремонти в апартамента през годините –
ВиК и отоплителна инсталация. Възражението на процесуалния представител
на ответницата, че ищецът не е доказал владение, т.к. фактически не е живял в
имота, е неоснователно. Фактическата власт, чрез която се осъществява
владението трябва да е от такова естество, че да обективира въздействието на
владелеца и волята му да третира вещта като своя, без да има изискване,
наложено от закона или от съдебната практика владелецът непосредствено и
лично да обитава имота в течение на десетгодишния период. В този смисъл,
предприемането на мерки за отнемане достъпа на трети лица и заплащането
на разноските при знание, че собственикът на имота е починал, е достатъчно.
Ето защо, искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Последица от уважаването на иска, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, е
отмяната на нотариален акт за собственост на недвижимия имот, придобита
от ответницата по обстоятелствена проверка.
При този изход на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
от него разноски за платено адвокатско възнаграждение, които съгласно
6
договор за правна защита и съдействие на л.7 от делото възлизат на 3 000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск предявен от Р. Н. С., ЕГН
********** от гр. София, ******* срещу И. И. К., ЕГН ********** от гр.
София, р-н Сердика, ул. „*******, че Р. Н. С., ЕГН ********** е собственик
на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ
с идентификатор 68134.1001.214.1.15 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, хиляда и едно, точка, двеста и четИ.десет, точка, едно, точка,
петнадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София,
община Столична, област София столица), одобрени със Заповед № РД-18-
108/13.12.2016 година на Изпълнителния Директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект: няма данни за изменение, Адрес на имота: град София,
район „Триадица", улица „*******" № 13 (тринадесет), етаж 6 (шест), ап.15
(петнадесет), който самостоятелен обект се намира на етаж 6 (шести) в
Жилищна сграда - многофамилна с идентификатор 68134.1001.214.1
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда и едно, точка,
двеста и четИ.десет, точка, едно), която Жилищна сграда е разположена в
Поземлен имот с идентификатор 68134.1001.214 (шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, точка, хиляда и едно, точка, двеста и четИ.десет), при
съседи: на същия етаж: 68134.1001.214.1.14, под обекта: 68134.1001.214.1.12,
над обекта: 68134.1001.214.1.18, съгласно СОС №15-1196120-14.10.2022г. на
АГКК, като правото на собственост е придобито по давност.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 89, том I,
дело № 81/16.08.2023 г. по описа на нотариус М.Р., вписана по № 650 в
регистъра на НК , вписан в Служба по вписванията, гр. София с вх.рег.
№57600/16.08.2023г., с който ответницата е призната за собственик на
процесния имот.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН ********** от гр. София, р-н Сердика, ул.
„******* да заплати на Р. Н. С., ЕГН ********** от гр. София, *******
сумата от 3 000 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7