№ 1264
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично при закрити врати
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20221100900483 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 ТЗ. СГС е сезиран с молба с правно основание
чл.625 ТЗ от кредитора Е. И. А., с която се иска откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника „В.“ ЕООД поради състояние на неплатежеспособност.
Твърди се от молителя, че на 04.10.2018 г. е сключил с „И.“ АД договор за кредит, по който
е получил сумата от 50 000 лв., след което на 18.10.2018 г. е превел по сметка на ответника
сумата от 49300 лв., което представлява договор за заем. Сочи се, че преди сключване на
договора за кредит е било сключено споразумение, с което ответникът се е задължил да
плати погасените от молителя суми по договора за кредит. Поддържа се, че по договора за
кредит молителят е платил на банката сумата от 32 654 лв., която на основание чл.127 ЗЗД
подлежи на връщане от ответника. Освен това молителят е изпълнил дълг на ответника към
„Е.“ ООД в размер на 97 237,92 лв., която на основание чл.127 ЗЗД подлежи на връщане от
ответника. Общото вземане на молителя възлиза на 132 891,92 лв., но ответникът
продължава да има задължения и към „Е.“ ООД, „И.“ АД, „Е.п.“ ЕООД, „К.“ ЕООД, „Р.п.“
ООД и „Т.л.“ ООД. Навежда се довод, че ответникът се намира в състояние на
неплатежеспособност. Освен това молителят има право на вземане в размер на 3000 лв. –
възнаграждение по договор за управление. Иска се от молителя да се открие производство
по несъстоятелност по отношение на ответника поради „неплатежеспособност“.
Ответникът е подал писмен отговор във формата на възражение, в което оспорва
наличието на вземане по търговска сделка в полза на молителя. Сочи се, че ответникът няма
вземане за възнаграждение по договор за управление. Оспорва се да е сключена търговска
сделка с молителя във връзка с отпускане на кредит от „И.“ АД. Според ответника не са
представени доказателства молителят да е платил суми в полза на „Е.“ ООД
1
Представен е счетоводен баланс на ответника към 31.12.2020 г.; отчет за приходите и
разходите за 2020 г.; отчет за собствения капитала за 2020 г.; отчет за паричните потоци за
2020 г., счетоводен баланс към 31.12.2018 г., отчет за приходите и разходите за 2018 г.,
счетоводен баланс към 31.12.2019 г.
Представен е ГФО към 31.12.2020 г.
Представени са годишна данъчна декларация за 2018 г., годишна данъчна декларация за
2019 г., годишна данъчна декларация за 2020 г.
Представени са инвентаризационни описи и сравнителни ведомости на ответника към
31.12.2020 г. и 31.12.2021 г.
Представено е споразумение от 31.08.2021 г., в което се сочи, че ответникът „В. пак“
ЕООД има задължения към Хатидже А.ова по договори за заем от 20.07.2017 г., 27.09.2018
г., 18.10.2018 г. и 24.02.2020 г.
Представена е спогодба, с която „В.“ ЕООД, „В. пак“ ЕООД, „Е.“ ООД и молителя са се
съгласили солидарно към „Е.“ ООД да изплатят задълженията на ответника „В.“ ЕООД в
размер на 294561,68 лв.
Представен е договор за потребителски кредит N 1035/04.10.2018 г., от който се
установява, че „И.“ АД е поела задължението да предостави на молителя кредит в размер на
50 000 лв., а „В.“ ЕООД е солидарен длъжник.
Представено е удостоверение за размера на дълга изх.N 2428/18.02.2022 г. на ЧСИ а.р., в
което се сочи, че по изп.дело N 20219300400991, по което длъжници са „В.“ ЕООД и Е. И.
А., са постъпили суми в размер на 83 280 55 лв. – платена от „В.“ ЕООД, както и сумата от
97 237,92 лв. – платена от Е. Е.ов И.ов.
Представено е банково извлечение от 02.03.2022 г., в което се сочи, че молителят на
18.10.2018 г. е превел по сметка на ответника сумата от 49 300 лв.
Установява се от заключението на ССЕ, че за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и към
30.06.2022 г. коефицентите за ликвидност са с показатели под референтните стойности.
Вещото лице е констатирало, че ответникът изпитва финансови затруднения и е с лоша
финансова ликвидност, защото за всяка една година текущите задължения превишават
размера на текущите активи. Според в.лице ответникът не е в състояние да покрива
текущите си задължения. На 18.10.2018 г. по нареждане на молителя е преведена по сметка
на ответника сумата от 49 300 лв.
С анекс от 03.07.2020 г. към договор за заем N С-18-04036/24.10.2018 г. между „Д.Л.Б.“
ЕАД и ответника задълженията по договора за заем са разсрочени до 10.10.2025 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че при отчитане на задълженията на ответника
към „Д.Л.Б.“ ЕАД като дългосрочни показателите на коефицентите за ликвидност са под
референтните стойности. Вещото лице е констатирало, че за периода 01.09.2021 г. –
31.08.2022 г. размерът на приходите възлиза на 6 553 287,93 лв.
Установява се от заключението на съдебно-почерковата експертиза, че подписът в
2
договор за потребителски кредит N 1035/04.10.2018 г., положен от Е. И. А. в качеството на
представител на ответника, е изпълнен от Е. И. А..
Представено е преводно нареждане от 03.11.2022 г., в което се сочи, че ответникът е
наредил да се преведе по сметка на молителя сумата от 132 891,92 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е искане с правно основание чл.625 ТЗ.
Основателността на искането за откриване на производство по несъстоятелност поради
„неплатежеспособност“ е предпоставено от наличието на две кумулативни предпоставки – 1.
вземане на молителя, което да произтича от търговска сделка и 2. търговското предприятие
на длъжника да се намира в такова финансовото състояние, което от обективна страна да не
му позволява да покрива текущите си задължения с наличните краткотрайни активи.
От страна на молителя кредитор е повдигнато фактическото твърдение, че в негова полза
съществуват вземания в размер на 132 891,92 лв., от които 3000 лв. – по договор за
управление, 32 654 лв. и 97 237,92 лв. – платен /чужд/ дълг на ответника. Според съда от
представените по делото доказателства, прецени в съвкупност, не се установяват факти,
които да сочат, че в полза на молителя съществуват непогасени вземания, произтичащи от
търговски сделки.
По отношение на вземането за сумата от 3000 лв. – възнаграждение по договор за
управление за м.09.2021 г. След извършена от съда служебно проверка за вписванията по
партидата на ответното дружество се установи, че на 09.09.2021 г. е вписано заличаването
на молителя за управител на ответника, а тази промяна е вписана въз основа на решение на
едноличния собственик на капитала от 02.09.2021 г. Решението на едноличния собственик
на капитала за освобождаване на молителя за управител е породило незабавно действие във
вътрешните отношения /между дружеството и молителя/ от момента на неговото приемане –
по аргумент за противното от правилото на чл.140 ал.4 ТЗ. В този случай молителят от
02.09.2021 г. не е имал качеството на управител, от което следва, че и договорът за
управление е прекратен на основание чл.287 ТЗ поради оттегляне на поръчката от
дружеството доверител. Молителят е бил управител през м.09.2021 г. само един ден /01.09/,
но няма данни да е изпълнявал реално задълженията си, поради което съдът намира, че за
целия м.09.2021 г. молителят няма право на възнаграждение.
На следващо място – според съда договорът за възлагане на управление по чл.141 ал.6 ТЗ
няма качеството на „търговска сделка“. Този договор има гражданскоправен характер и не е
от категорията на т.нар. абсолютни (обективни) търговски сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1
ТЗ. Този договор не е от категорията и на т.нар. относителни и презумптивни търговски
3
сделки по смисъла на чл. 286 ал. 1 и ал. 3 ТЗ, защото осъществяваното занятие от
конкретния търговец, който е възложител по договора за управление, предполага постоянно
сключване на определен вид сделки със спекулативна цел с оглед реализиране на търговска
печалба. За разлика от тях, договорът за възлагане на управление се сключва от търговеца не
системно, а инцидентно, и не може да се разглежда като сделка по извършване на типичната
за търговеца дейност и основен източник на неговите доходи.
По отношение на вземането в размер на 32 654 лв. От страна на молителя е повдигнато
фактическото твърдение, че е платил в полза на „И.“ АД сумата от 32 564 лв., с което е
погасил задължението на ответника по договор за банков кредит N 1035/04.10.2018 г. От
представения по делото договор за банков кредит се установява, че между „И.“ АД и
молителя е възникнало търговско правоотношение, по което банката е поела задължението
да предостави на молителя в качеството на кредитополучател сумата от 50 000 лв., а
ответникът има качеството на солидарен длъжник по този договор – чл.101 ЗЗД. В този
случай молителят е кредитополучател по договора и има качеството на главен длъжник,
който дължи да върне на банката получената в кредит сума. Това означава, че при
изплащане от молителя на суми в полза на банката молителят е погасявал свое задължение,
а не чуждо / на ответника/. В случая хипотезата на чл.127 ал.2 ЗЗД е неприложима,
доколкото сумата от 32 654 лв. е платена от главния длъжник – молителя, а не от неговия
солидарен длъжник. Встъпването в правата на удовлетворения кредитор при солидарна
отговорност е налице, когото солидарно отговорният длъжник изпълни и погаси
задължението на главния длъжник / например в хипотезата на 146 ал.1 ЗЗД или когато
възложителят плати обезщетение за вреди, причинени от лице, на което е възложена работа/.
Встъпването в правата на удовлетворения кредитор при солидарна отговорност не настъпва,
когато главният длъжник изпълни своето задължение към кредитора.
Случаят не попада и в хипотезата на чл.74 ЗЗД /„суброгация“/ по чл.74 ЗЗД, защото
молителят не е изпълнил чужд дълг, за който е поел да отговаря солидарно, а е изпълнявал
свои задължения по сключен договор за банков кредит, по който има качеството на
кредитополучател и главен длъжник.
На следващо място – дори и да се приеме, че на основание чл.127 ал.2 ЗЗД, респ. чл.74
ЗЗД, молителят е встъпил срещу ответника, то това вземане не произтича от търговска
сделка. Вземането, което възниква на основание чл.127 ал.2 ЗЗД, респ. чл.74 ЗЗД, в полза на
изпълнилия дълга солидарен длъжник няма характер на вземане, което произтича от
търговска сделка, защото това вземане произтича от закона – в резултат на правно действие
/плащане/, визирано в закона като правопораждащ факт.
Важно е да се отбележи, че по твърдения на молителя вземането му срещу ответника
произтича от факта на изпълнение на дълг по договор за банков кредит, а не от
предоставянето на заем, което не е въведено като фактическо основание на молбата.
По отношение на вземането в размер на 97 237,92 лв. По твърдения на молителя сумата
от 97 237,92 лв. е платена от него и води до погасяване на задълженията на ответника по
изп.дело N 20219300400991 на ЧСИ а.р., по което длъжници са ответникът и Е. И. А., а
4
взискател е „Е.“ ООД. В подкрепа на повдигнатото фактическо твърдение, че молителят е
платил сумата от 97 237,92 лв. по посоченото по-горе изп.дело не са представени никакви
доказателства. Напротив – от представеното удостоверение за размера на дълга изх.N
2428/18.02.2022 г. на ЧСИ а.р. се установява, че са постъпили плащания на суми в размер на
83 280 55 лв. – платена от „В.“ ЕООД, а сумата от 97 237,92 лв. е платена от Е. Е.ов И.ов.
Фактът на извършено от молителя плащане е недоказан, поради което съдът намира, че
ответникът не е изпълнило /чуждо/ задължение на ответника, поради което в негова полза
не е възникнало вземане на основание суброгация по чл.74 ЗЗД.
Дори и да се приеме, че молителят е платил сумата от 92 238,92 лв. за удовлетворение на
вземането на взискателя „Е.“ ООД, то това би следвало да се приеме за сторено от молителя
в изпълнение на задълженията му на солидарен длъжник, поети със спогодба от м.март 2020
г. Както се спомена по-горе, при встъпване на основание чл.127 ал.2 ЗЗД вземането на
изпълнилия дълга солидарен длъжник произтича не от търговска сделка, а от закона като
последица от извършено правно действие – плащане, визирано в закона като
правопораждащ факт.
На следващо място – по делото е представено преводно нареждане от 03.11.2022 г., в
което се сочи, че ответникът е наредил да се преведе по сметка на молителя сумата от
132 891,92 лв. – претенция по молба за несъстоятелност. Доколкото от страна на молителя
не е оспорен платежният документ, съдът намира, че е налице валидно безкасово плащане
по чл.305 ТЗ. В този случай вземанията, за които се твърди да съществуват в полза на
молителя, следва да се приеме, че са погасени чрез плащане.
При тези факти съдът намира, че молителят не се легитимира като кредитор на
ответника, чиито вземания да произтичат от търговски сделки, поради което съдът намира,
че само на това основание молбата следва да се отхвърли. В този случай не е необходимо да
се проверява финансовото състояние на ответника.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата с правно основание чл.625 ТЗ следва да
се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Е. И. А. срещу „В.“ ЕООД молба с правно основание чл.625
ТЗ, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност поради
„неплатежеспособност“.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от връчването.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6