№ 13232
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110157515 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от УМБАЛ „С
Е“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от проф.д-р Д П,против П. И. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане за
осъждане на ответника да заплати сумите от 5000 лева подлежаща на
възстановяване парична сума заради разваляне на сключен между страните
договор и 500 лева договорна неустойка.
В исковата молба се твърди,че на 01.08.2022 г. между страните е
сключен договор,съгласно който ответникът се съгласил да изготви проект –
предложение за тригодишен бизнес план за развитие на лечебното заведение
като при сключване на договора е заплатена сума от 5000 лева. Твърди се,че
страните са уговорили двумесечен срок за изпълнение на задължението на
ответника,но ответникът е допуснал пълно неизпълнение и не е изготвил
бизнес план. Ищецът сочи,че е направил изявление до ответника относно
разваляне на договора,респективно предвид разваляне на договора паричната
сума от 5000 лева,която е била заплатена подлежи на възстановяване. В
исковата молба се поддържа,че страните са постигнали съгласие при забава
на изпълнение на задължението да е дължима мораторна неустойка по 0,01 %
за всеки просрочен ден,но не повече от 10 % от стойността на
договора,поради което ищецът претендира сумата от 500 лева неустойка.
Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор такъв не е постъпил от
ответника.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
1
Представен е договор № РД-19-638/01.08.2022 г.,сключен между
УМБАЛ „П“ЕАД,като възложител,и П. И. М.,като изпълнител,съгласно който
изпълнителят приема да изготви тригодишен бизнесплан за развитие на
лечебното заведение във връзка с нови медицински дейности в хирургичен
блок Б,а възложителят се съгласява да заплати възнаграждение в размер от
10000 лева,от които 5000 лева в деня на подписване на договора и 5000 лева –
в петдневен срок след приемане на изготвен проект – предложение за
тригодишен бизнесплан като приемането се извършва чрез подписване на
двустранен констативен протокол. Страните са уговорили,че срокът на
договора е два месеца. Съгласно чл.6.1 от договора при забавено изпълнение
на задължения по договора в нарушение на предвидените по договора
срокове изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0,01 % за
всеки просрочен ден,но не повече от 10 % от стойността на договора.
Установява се,че с писмо от 10.11.2022 г. УМБАЛ „П“ е отправила
покана до П. И. М. да възстанови сумата от 5000 лева,заплатена авансово по
сключения договор поради неизпълнение на задължението за изготвяне на
бизнес план. Писмото е връчено на ответника чрез известие за доставяне.
Представена е сметка за изплатени суми по чл.45,ал.4 от ЗДДФЛ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума е заплатена,но след нейното
плащане е настъпило основание,при което паричната сума се явява
недължима и подлежи на възстановяване. С исковата претенция по
чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД се цели предоставяне на защита по отношение на
неоправдано от гледна точка на закона имуществено разместване,когато след
реализиране на плащането поради новонастъпило обстоятелство заплатената
парична сума подлежи на връщане. За разлика от исковата претенция по
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,при която основание за плащането е липсвало към
момента на реализиране на плащането,в хипотезата на предявена искова
претенция по чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД основание за реализиране на
плащането е съществувало към момента на престиране на паричната сума,а
отпадането на основанието се дължи на обстоятелство,последващо
плащането. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се
установява,че между страните е сключен договор,съгласно който дружеството
ищец възлага на ответника изготвяне на бизнес план,за което се съгласява да
заплати възнаграждение в размер от 10000 лева,от които 5000 лева при
сключване на договора. Съдът приема,че ищецът е доказал,че е заплатил
паричната сума от 5000 лева,видно от представената справка по ЗДДФЛ.
Софийският районен съд намира,че искът за връщане на сумата от 5000 лева
подлежи на уважаване – ответникът М. не доказва да е изпълнил своите
договорни задължения – не е установено да е изготвен бизнес план в рамките
на уговорения в договора срок,а и ищецът изрично с писмо,отправено до
ответника М. го уведомява,че счита правоотношението за развалено и
претендира връщането на паричната сума. Когато договорното задължение не
бъде изпълнено в срок,както и като бъде отчетено,че ищецът изрично е
отправил изявление,в което сочи,че претендира връщане на паричната
сума,т.е. счита,че договорът е преустановил действието си между
2
страните,съдът счита,че е налице хипотеза,при която е отпаднало основанието
за плащане – паричната сума от 5000 лева е заплатена при съобразяване
възникналото договорно правоотношение между страните,но по същото
ответникът е допуснал пълно неизпълнение като не е изготвил бизнес
план,поради което и паричната сума,заплатена по договора следва да бъде
възстановена. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че искът за
главницата от 5000 лева подлежи на уважаване.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция за осъждане на
ответника да заплати сумата от 500 лева договорна неустойка подлежи на
отхвърляне поради недоказаност по основание. Уважаването на иск с правно
основание чл.92 от ЗЗД е обусловено от доказване съществуването на
договорно правоотношение,от установяване,че страните са уговорили
неустойка и относно неизпълнение на кое договорно задължение е уговорена
такава,по какъв начин се определя размерът на неустойката. Когато е
уговорена неустойка,страната,в чиято полза е уговорена същата,може да
претендира присъждането на неустойката,без да е длъжна да доказва дали е
търпяла вреди. Неустойката представлява договорен способ,съгласно който
страните уговарят начин на обезвреда на едната страна по договорното
правоотношение спрямо другата страна по договорното правоотношение. С
оглед това,че неустойката се уговаря чрез предвиждане на съответна
договорна клауза в сключения между страните договор принципно
неустойката е приложима по време на действие на договорното
правоотношение с изключение на случаите,при които неустойката е изрично
уговорена като такава,дължима при преустановяване действието на
договорното правоотношение. Софийският районен съд намира,че
искът,предявен с правно основание чл.92 от ЗЗД подлежи на отхвърляне. От
съдържанието на чл.6.1 от договора,сключен между страните се установява,че
неустойката,уговорена в полза на възложителя има характер на мораторна
неустойка – дължи се неустойка при допуснато от изпълнителя забавено
изпълнение. Софийският районен съд намира,че исковата претенция по чл.92
от ЗЗД подлежи на отхвърляне,тъй като принципно ищецът би могъл да
претендира заплащане на мораторна неустойка за допуснато забавено
изпълнение на договорно задължение,ако е получил изпълнение на
задължението на ответника извън уговорения срок или ако претендира такава
неустойка заедно с претенция за реално изпълнение. В хипотезата,когато
договорът не е изпълнен,срокът на договорното правоотношение е изтекъл,а
същевременно ищецът сочи,че вече няма интерес да получи изпълнение,а
напротив претендира връщане на авансово заплатената парична сума съдът
намира,че исковата претенция за неустойка подлежи на отхвърляне. Както
беше посочено,неустойката е договорен способ за обезвреда,поради което не
се явява основателно искането за претендиране присъждане на мораторна
неустойка за забавено изпълнение на договорно задължение с претенция за
връщане на заплатена по договора парична сума поради преустановено
действие на договорното правоотношение.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 300 лева в полза на ищеца.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. И. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД на УМБАЛ „С Е“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от проф.д-р Д П сумата
от 5000 ( пет хиляди ) лева,представляваща подлежаща на връщане заплатена
авансово част от възнаграждение по договор № РД-19-638/01.08.2022 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
19.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.92 от ЗЗД,предявен от
УМБАЛ „С Е“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от проф.д-р Д П против П. И. М.,ЕГН **********,с
адрес гр.С за осъждане на ответника да заплати сумата от 500 ( петстотин )
лева мораторна неустойка.
ОСЪЖДА П. И. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на УМБАЛ „С Е“ЕАД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от проф.д-р Д
П сумата от 300 ( триста ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4