Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 25. 02.
2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенският
районен съд, тринадесети граждански състав
в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при
секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от ЗАМФИРОВА гр. д. № 5914,
по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК.
В районен съд гр. Плевен е
постъпила искова молба от ***ЕИК/БУЛСТАТ
против ***., с която е предявен
иск с правно основание чл. 415 от ГПК и
цена на иска 377, 21 лв.
В молбата се
твърди, че по повод подадено заявление
по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото е образувано частно гражданско дело по описа на РС – Плевен и е издадена Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния
срок от връчването на заповедта писмено възражение, което породило
необходимостта ищецът да предяви иск за съществуване на вземането си. Съдът е
сезиран с искане да признае за
установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се
присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово и местно
подсъден на ПлРС.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с. з. и не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид, че на
ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и неявяването в съдебно
заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че
предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
постановено неприсъствено решение.
Твърдението, че
претендираната сума от 377, 21 лв. не е
изплатена от ответника, също е вероятно основателно, както с оглед липсата на
представени доказателства от ответника за заплащане или друг вид погасяване на
задълженията, така и поради това, че доказателствената тежест за това
обстоятелство е върху ответника, който не е предприел никакви процесуални действия за
опровергаване на това твърдение. Горното обуславя извода, че искът, на
основание чл. 239 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , ответникът следва да заплати разноските
по делото, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр.
422 от ГПК, че ***ЕГН**********,***, дължи
на ******, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, със ******– ***., чрез ******, сумите, както следва: 342.10 лв.
– главница, за периода от 01. 10. 2016 г. до 31.01.2019 г, 35.11лв. – лихва
върху главницата, за периода от 02. 12. 2016г. до 06. 03. 2019 г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 13. 03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. ***възнаграждение.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ***ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ******,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, със ******– ***., чрез ******, разноските по делото в исковото производство за
държавна такса в размер на 25 лв. и за ***възнаграждение в размер 150 лв.
Решението не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: