Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………., 22.06.2015год.
гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година
в
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар:
В.Г.,
като
разгледа докладваното от Председателя
ГРАЖДАНСКО
ДЕЛО № 16306 по описа за 2014 год. на
ВРС,
за да
се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени
искове за отмяна на дарение само на ½ ид.ч. от недвижим имот, на осн.
чл.227 от ЗЗД и иск за отмяна на нотар.акт № ***, том ****, дело № ***** от 27.12.1993г. на нотариус О.С.,
с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК
Ищцата Ц.С.П. с ЕГН-**********, чрез адв.С.С. ***,
със съдебен адрес ***, офис 2, твърди в исковата си молба че ответниците К.К.К.
с ЕГН-********** *** и Ц.К.К. с ЕГН-********** *** 2 са нейни внуци, деца на
починалата й дъщеря И.К.К., поч. на 14.01.2014г. Твърди че, с нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том ****, дело №***** от 27.12.1993 г., на нотариус О.С., нотариус при ВРС, с
вх.рег.№****, том ****, стр. 16452, 16453 на Службата по вписвания, дарила по
1/2 ид.ч. на дъщерите си И.К.К. и С.К.Р.
от следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №13, находящ се в град Варна, ул. ******,
построен върху държавна земя, попадащ в 24-ти под район на град Варна, със
застроена площ от 70,14 кв.м, както и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №13, с площ от 6 кв.м. ,
при съседи: изба №13, тревна площ, изба №14, коридор, както и 2,0037% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, като ищцата си е запазила
правото да ползва имота до края на живота си. На 14.01.2014 г. починала дъщеря
й И.К.К., който оставила за свои наследници - К.К.К. и Ц.К.К. - ответници в
настоящото производство, които са собственици на 1/4 ид.ч. от процесният имот.
След смъртта на И.К. ответниците започнали да упражняват психически и
психологичен тормоз върху ищцата, като я принуждавали да напусне имота. С тези
си действия ответниците й пречат да ползва имота. Поради това предявява
настоящите искове за отмяна на направеното дарение само за ½ ид.ч. от
имота описан в нотариалния акт. В съдебно заседание процесуалният й
представител поддържа иска. Претендира разноски.
Ответникът
К.К. в съдебно заседание заяви, че оспорва иска. Твърди, че изложените в
исковата молба твърдения са неверни Моли съда да го отхвърли.
Ответникът
Ц.К.К., не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание, редовно
призован не се явява и не изпраща представител.
Съдът след преценка на представените по делото писмени и събрани гласни
доказателства прие за установено следното от фактическа страна: От приложеното удостоверение за
наследници на И.К.К., поч. на 14.01.2014г. изх.№ АУ151602ТПП от 17.01.2014г. се
установи, че ответниците К.К.К. и Ц.К.К.
са нейни синове. С нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том ****, дело №***** от 27.12.1993 г., на нотариус О.С., нотариус при ВРС, с
вх.рег.№*****, том ****, стр. 16452, 16453 на Службата по вписвания, ищцата
дарила по 1/2 ид.ч. на дъщерите си И.К.К. и С.К.Р.
от следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №13, находящ се в град Варна, ул. ******,
построен върху държавна земя, попадащ в 24-ти под район на град Варна, със
застроена площ от 70,14 кв.м, както и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №13, с площ от 6 кв.м. ,
при съседи: изба №13, тревна площ, изба №14, коридор, както и 2,0037% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, като ищцата си е запазила
правото да ползва имота до края на живота си.
По делото
са представени схема на имота и
удостоверение за данъчна оценка.
От
показанията на св.Н. Вълков – приятел на внучката на ищцата се установи, че я
посещава два-три пъти месечно. Когато има нужда от помащ за пазаруване или
почистване се обажда и те й помагат. Твърди че през м.ани-м.юли 2014г. е виждал
ответниците в апартамента. Последните карали ищцата да напусне жилището защото
ти бил негови собственици. Твърди че ти си тръгвали когато ставали такива
скандали между тях. Не знае те да и дават средства за издръжка , нито да й
оказват някаква помощ. Оставал с впечатление, че посещенията им при нея са
свързани само с психически тормоз и принуда да напусне апартамента.
Св.Георги
Петров заяви в показанията си, че също е приятел на внучката на ищцата(Ж.).
Твърди че откакто Ж. и приятелят й миро заминали за Канада, той и св.Н., ходят
да й помагат в домакинската работа. Присъствал на срещи между страните два-три
пъти през м.януари-м.февруари 2014г. и м.юли 2014г. Ответниците я гонели от
апартамента и заявявали, че ще го продадат. Тогава ищцата ги молила да си
тръгнат и казвала, че ще звънне на дъщеря си С.. Заявиха, че Ж. се е върнала от
Канада пред месец – два.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като счита, че те не са
заинтересовани от изхода на спора. Имат впечатления от начина на живот на
ищцата и от това, кой и оказва помощ. Познават страните и са присъствали на
част от срещи между тях през 2014г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи: Предявените искове са неоснователни. Дарението, съгласно чл.227 от ЗЗД
може да бъде отменено, когато дареният : а) умишлено убие или се опита да убие
дарителя, неговия съпруг или негово дете, или e съучастник в такова
престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват
наказуемостта; б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от
сводоба не по малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба
на пострадалия и такава не е подадена, както и в) откаже да даде на дарителя
издръжка, от която последният се нуждае. Приема се, че договорът за дарение е
едностранен и безвъзмезден договор, правни задължения възникват със сключването
му само за дарителя. Дареният има само морално задължение, което се
трансформира в правно такова в момента, в който настъпят предвидените в чл.227,
ал.1, б.”в” от ЗЗД предпоставки-когато дарителят изпадне в необходимост от
предоставяне на издръжка, и поиска такава от надарения и последният отказва да
я дава.
В
конкретния случай с оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК ищцата носи доказателствената тежест да
проведе пълно и главно доказване на всеки един от елементите от фактическия
състав, пораждащ претендираното право на отмяна.
От доказателствата па делото се установи, че други
лица, а не надарените се отзовавали и са удовлетворявали нуждата на дарителката
/чрез предоставяне на помощ при пазаруване и почистване/, но това обстоятелство
би било правнорелевантно само в хипотезата, когато е поискана издръжка от надарения в пари, респективно в натура,
такава е отказана от него да бъде
предоставена на дарителката, поради което тя е била осигурена от други лица. В
случая ответниците са наследници на дарената си майка И.К.К. и като такива дължат
издръжка на дарителя
по договора за дарение, само ако последната е изпаднала в нужда и е поискал
издръжка от надарения приживе, когато моралното задължение за даване на
издръжка се е трансформирало в правно такова. Докато дарителят не поиска издръжка от надарения,
независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения
си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Неизпълнението на трансформираното задължение е предмет на иска по чл.227,
ал.1, б.”в” ЗЗД, за отмяна на дарението
като правна последица при основателността му. Със смъртта на
надарения наследниците му встъпват само в правните му задължения. Следователно, наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в
нужда и е поискал издръжка от надарения преди неговата смърт. Ако
издръжката е поискана от наследниците на надарения след неговата смърт, не може
да се счете, че недаването на такава е проява на непризнателност, защото те
нямат моралното задължение да са признателни на дарителя
за дарението, направено на техния
праводател, а към момента на откриване на наследството праводателят им не е
имал правното задължение да дава издръжка на дарителя,
за да може трансформираното задължение да е преминало към тях.
В
нотариалния акт за дарение на процесния недвижим имот от 27.12.1993г. е
отразено, че дарителката Ц. С.П. си е запазила правото на ползване върху този
имот, докато е жива. Приема се, че вещното право на ползване и двустранното
правоотношение от акта за неговото учредяване са различни от облигационното
правоотношение за дарение на имота. Вещното право на ползване е абсолютно вещно
право върху чужд имот, което действа с еднаква правна сила върху собственика на
обременения имот и срещу всички други лица, които се явяват носители на
задължение за въздържане от действия върху имота, несъвместими с правото на
ползване. За защитата обаче на това право е предвиден друг способ и той е
различен от защитата при неизпълнение на облигационни отношения, породени от
правоотношението във връзка с обременения с това право имот.
По делото не се събраха никакви доказателства, за наличие
на някоя от предпоставките по чл.227, ал.1 от ЗЗД. Не се доказа, че вследствие
на тормоза ищцата е напуснала апартамента, както и че ответниците смущават
правото й на ползване към момента. Съществуването на влошени отношения между
една от страните по договора и наследниците на дарен представляват неотносимо
към спора обстоятелство, тъй като в чл.227 от ЗЗД изчерпателно са посочени
хипотезите, при които дарението може да бъде отменено. Предвид това предявените
искове се явяват неоснователни и като такъв следва да бъдат отхвърлени.
Разноски не са претендирани от
ответниците и не са представени доказателства за направени такива, поради което
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.С.П. с ЕГН-**********, чрез
адв.С.С. ***, със съдебен адрес ***, офис 2, против К.К.К. с ЕГН-********** ***
и Ц.К.К. с ЕГН-********** *** 2, обективно съединени искове за отмяна на
дарение само на ½ ид.ч. от недвижим имот - АПАРТАМЕНТ №13,
находящ се в град Варна, ул. ******, построен върху държавна земя, попадащ в 24-ти
под район на град Варна, със застроена площ от 70,14 кв.м, както и ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ №13, с площ от 6 кв.м. , при съседи: изба №13, тревна площ, изба №14,
коридор, както и 2,0037% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, на осн. чл.227 от ЗЗД и иск за отмяна на нотар.акт № ***, том ****, дело № ***** от 27.12.1993г. на нотариус О.С.,
с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с въззивна жалба, пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :