Р
Е Ш Е
Н И Е № 235
гр. Бургас, 17.01.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Илияна Гальова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8622 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.124, ал.1 от ГПК,
предявен от ”Лина и Мони”
ЕООД срещу ”ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД.
Ищецът твърди, че е потребител
на електрическа енергия, доставяна от ответника, в обект – ресторант, на адрес: гр.Б….., с ИТН: 2524401
– клиентски № **********. Твърди
също така, че въз
основа на Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № 484028/05. 12.2018г., на 01.10.2019г., дружеството-доставчик
е издало фактура с № **********, за корекция на
сметката му за такава – за периода от 06.09.2018г. до 05.12.2018г., на
стойност 2 805.01 лв. Излага съображения, че това е сторено
незаконосъобразно – в противоречие
на чл.82 от ЗЗД, както и че са допуснати
съществени нарушения на процедурата. Иска от Съда
да постанови решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на
ответника, че не му дължи
горната сума. Претендира разноски.
Искът е родово и местно подсъден на
настоящия съд.
Препис от исковата молба ведно с приложенията е връчен на ответника с указание
да подаде писмен отговор.
В срок е постъпил такъв от дружеството, с който оспорва иска. Излага
съображения, че в качеството си на доставчик
на електрическа енергия
законосъобразно е извършил корекция на сметката
на ищеца, негов клиент, за
минал период. Моли Съда да отхвърли претенцията.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е потребител на
енергийни услуги по смисъла на т.41б от §1 от ДР на ЗЕ – електрическа енергия, доставяна
от ответника – краен
снабдител, съобразно чл.98а, ал.1 от ЗЕ, при публично известни общи условия, с клиентски № ********** за обект – ресторант, находящ се на адрес: гр.Б…., ИТН:
2524401.
На 05.12.2018г. е била извършена проверка на електромера за горния имот –
с фабричен номер *********, от служители на “Електроразпределение Юг” ЕАД, при
която е било констатирано, че няма видима нерегламентирана намеса по него, но е
била измерена грешка над допустимата. Съставен е бил Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 484028 от същата дата, в който е отразено и че той се е намирал в обезопасено
/заключено/ табло на фасадата на обекта, и е бил демонтиран за служебна
експертиза.
Протоколът е подписан от проверяващите, както и от представител на ищеца.
Представен е и
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за из-мерване № 341/24.04.2019г. на БИМ ГД “Мерки и
измервателни уреди”, РО Бургас, от кой-то се установява, че процесният
електромер не съответства на метрологичните и техническите изисквания. След
като е бил отворен, е било констатирано, че е осъществяван достъп до
вътрешността му – извадени са били куплунги Х3 и Х4 и преминаващата през него
ел. енергия е била измервана с отклонение, извън границите на допустимото, а
именно: -67 %.
С писмо от 01.10.2019г.,
ответникът е уведомил ищеца за горните обстоятелства, как-то и че на основание
чл.48 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ ще направи корекция на сметката му за ел. енергия
за периода от 06.09.2018г. до 05.12.2018г., общо 90 дни, с допълнително
начислена такава – на стойност 2 805.01 лв.
На същата дата
дружеството е издало и процесната данъчна фактура с №
********** за горната сума.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира
следното от правна:
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ /отм./, на
която се позовава ответни-кът, в
случаите, когато при метрологична проверка се установи,
че средството за търговско измерване
не измерва или измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период
от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на
монтажа на средство-то за търговско измерване или до предходната
извършена проверка на средството за
тър-говско измерване,
но не по-дълъг
от 90 дни.
Доколкото, обаче, между страните по делото съществува
облигационно – договорно правоотношение, във връзка с доставката на ел.
енергия, на общо основание приложение следва да намери разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, регламентираща виновния характер на до-говорната отговорност. Или – за да
може доставчикът да пристъпи към едностранна корекция на сметката на клиента по
реда на ПИКЕЕ /отм./, безспорно следва да бъде установено виновно неизпълнение
на задълженията на последния по договора, което да е довело до настъпването на
евентуалните вреди. Да се приеме обратното, т.е. да се прехвърля риска за
предполагаемите загуби на електроснабдителното дружество в резултат на
неизправност на собствените му, находящи се под негов контрол, измервателни
уреди, на потребителя, е недопустимо.
По делото не се установи кой и кога е извършил
неправомерното въздействие върху техническото средство за измерване на потребената ел. енергия, още повече това да е било сторено
от ищеца, т. е. наличието на виновно поведение от негова страна.
На следващо място
– трябва да се посочи и че на крайния снабдител с електрическа енергия е вменено задължение в общите си условия да предвиди ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на
сметка по чл.98а, ал.2,
т.6 от ЗЕ. В
случая и това законово изискване не е налице – ОУ на ответника не съдържат
подобни правила.
Най-накрая – с влязло в сила на
08.11.2018г. решение по адм. дело № 3879/2017г. на
ВАС, разпоредбите на членове от 48 до 51 от ПИКЕЕ, въз основа на които,
впоследствие, на 01.10.2019г., е извършена
и корекцията на сметката на Желев, са отменени, като незако-носъобразни.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че
ответното дружество не е имало основание да извършва процесната
корекция на сметката на ищеца, поради което
предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
За пълнота, както и с оглед цитирана от ответника съдебна
практика, следва да се по-сочи, че изцяло в тежест на доставчика на
електрическа енергия е да докаже, пълно и главно, точно колко такава е доставил
на потребителя, т. е. за какъв период от време и с каква грешка е отчитал
електромерът, за да може да претендира заплащането на стойността й. В случая,
както беше казано, тези обстоятелства не се установяват по делото – не става
ясно от кого и кога е било манипулирано СТИ, като е възможно това да е било
направено и в де-ня на проверката, дори от служители
на ответното дружество, което от своя страна напълно произволно и необосновано е
”коригирало” сметката на ищеца за 90 дни. По такъв на-чин се създават
предпоставки за неоснователно обогатяване именно на доставчика – да получи плащане
на цена за нещо, което не е доставил – за сметка на клиента, без твърдяно и
доказано негово виновно поведение, което пък би било основание за прехвърляне
на риска по отношение на евентуално настъпилите вреди, респективно – би довело до
дължимост на обезщетение за тях на деликтно основание в презюмиран
от закона размер. В крайна сметка не следва потребителите да понасят
неблагоприятни последици, изразяващи се в коригиране на сметките им за
произволен период от време – до 90 дни, в резултат на бездействието на
електроснабдителното дружество, което не е осъществявало ефективен контрол
върху собствените си измервателни уреди, заключени и находящи се в негово
владение, не ги е проверявало редовно и не ги е охранявало в достатъчна степен.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ”Лина и Мони” ЕООД направените по делото разноски, както
следва: 112.20 лв. – за ДТ, и 426 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, че ”Лина и Мони” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Ангел Димитров“
№ 50, не дължи сумата 2 805.01 лв., пред- ставляваща начислена
допълнително цена за потребена ел. енергия за обект –
ресторант, находящ се на горния адрес, ИТН: 2524401, клиентски № **********, за периода от 06.09. 2018г. до 05.12.2018г., по фактура № **********/01.10.2019г.
ОСЪЖДА ”ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД да заплати на
”Лина и Мони” ЕООД сумите 112.20 лв. – разноски по делото за ДТ и 426 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ К.Кунчев
Вярно с оригинала:
И.Г.