Р Е Ш Е Н И Е
№ 4017, 23.11.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 09.11.2018 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4761 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5, представляван заедно от ........
Н.Ч. и К.Р., а също и от пълномощника му ..... Е.Т., твърди, че на 20.08.2017
г. при движение по международен път Е 871 /републикански път І-6/, в участъка между
с. ....... и с. ....., в района на ................., лек автомобил марка
„Алфа”, модел ....., рег. № ......., собственост и управляван от третото лице Б.Й.,
преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на
което се увредила предна дясна гума на автомобила. По силата на сключен между
собственика на увредения лек автомобил и ищеца договор за имуществена
застраховка „Каско Избор” във формата на застрахователна полица № ..........., със срок на покритие 22.02.2017 г. – 21.02.2018 г.,
дружеството определило, че размерът на необходимите средства за ремонт на
автомобила възлиза на 165.20 лева, като поради обстоятелството, че по договора
за застраховка не била внесена третата вноска по застрахователната премия в размер
на 91.69 лева, след удръжката й от така определения размер на обезщетението,
заплатило на собственика на увредения автомобил разликата до пълния размер на
обезщетението от 73.51 лева, с оглед на което встъпило в правата на
застрахования спрямо причинителя на вредата, който в случая е Агенция пътна
инфраструктура, тъй като увреждането е настъпило на път - част от
републиканската пътна мрежа, отговорна за ремонта и поддържката на която е
агенцията. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 165.20 лева ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.03.2018 г., до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 Кодекс за застраховането.
Продължение на решение по гр. д. № 4761/18 г. на РСПд
– стр. 2/6
Ответникът АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, Код по
БУЛСТАТ *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район Красно
село, бул. “Македония” № 3, представляван от пълномощника му ...... Т.П.В. :
оспорва наличието на застрахователно
правоотношение поради обстоятелството, че страните са договорили разсрочено
плащане на дължимата застрахователна премия и липсват данни същата да е платена;
оспорва и факта на настъпване на пътнотранспортно произшествие при описаната в
исковата молба фактическа обстановка; намира, че до голяма степен реализираното
пътнотранспортно произшествие се дължи и на движение на автомобила с
несъобразена скорост и на неуместни действия на водача му; оспорва по посочения
в исковата молба лек автомобил да са настъпили описаните в исковата молба повреди,
както и те да са в причинно-следствената връзка с пътнотранспортното произшествие;
направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на автомобила; оспорва в правната сфера на ищеца да е възникнало
задължение за плащане на застрахователно обезщетение, поради което моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност приема следното :
Установява се от показанията на св. Б.Й., че през 2017
г., късно вечерта, по време на движение със скорост 70 – 80 км/ч управляваният
от него лек автомобил марка „Алфа.....”, модел ..., рег. № .........., по път
Е-871, в участъка на ................., между с. ....... и с. ......., при навлизане
в десен завой влезнал в дупка в дясната част на платното, след което усетил
тресене в предната част на автомобила, поради което спрял, за да огледа какво
се случва; установил наличие на дупка на пътното платно, с неправилна форма, с
голяма дълбочина между 10 – 15 см.; не могъл да избегне дупката, тъй като не
искал да навлиза в насрещното платно, за да не засече друг автомобил; поради
това, че уредите на автомобила не дали индикации за повреди, решил да продължи
и се прибрал, но на следващата сутрин установил че предната дясна гума на
автомобила е силно деформирана и имало балон от външна страна, поради което
автомобилът не можел да се движи; към този период от време имало ремонтирани
места по пътя, но точно тази дупка явно била пропусната.
В унисон с твърденията на ищеца констатира се от
неоспорените приложения към исковата молба, че на 23.08.2017 г. св. Й. е подал
в дружеството Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховки „КАСКО” И „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” на автомобилистите при
имуществени вреди, по което е образувана щета № ............., като видно от
заявлението, в раздел „Описание на събитието” е описано същото произшествие, за
което Й. бе разпитан като свидетел по настоящото дело.
В съответствие с твърденията на ответната страна
установява се от събраните по делото доказателства, че няма данни за процесното
Продължение на решение по гр. д. № 4761/18 г. на РСПд
– стр. 3/6
пътнотранспортно
произшествие да е съставен протокол за ПТП. И това е така, тъй като съгласно
чл. 6 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд : „Не се посещават от органите на МВР - "Пътна
полиция", и не се съставят документи за: 1. повреди на МПС, възникнали в
резултат на природни бедствия; 2. пожар на МПС; 3. повреди на МПС, възникнали в
паркирано състояние; 4. повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС; 5.
повреди по стъклата на автомобила.”, а описаният от свидетеля Й. механизъм на
процесното пътнотранспортно произшествие попада именно в приложното поле на чл.
6, т. 4 от Наредба № Із-41/12.01.2009 г. Въпреки липсата на протокол за ПТП,
обаче, няма ограничения в Гражданския процесуален кодекс процесното
пътнотранспортно произшествие да се установи със всички допустими от него
доказателствени средства.
Неотносими към спора са представените от ответника в
хода на производството с молба вх. № ...........2018 г. писмени доказателства
за установяване на твърдението му, че през периода месец януари 2017 г. – месец
април 2017 г. на път І-6 са извършвани ремонтни дейности, състоящи се в
изкърпване на дупки и машинно полагане на плътна асфалтова смес, тъй като
релевантното към спора обстоятелство е не това дали през посочения времеви
отрязък служители на агенцията са извършвали ремонтни дейности на процесния участък от републиканския път, а
дали към 20.08.2017 г. на същия е имало дупка.
В обобщение въз основа на анализа на коментираните до
тук доказателства съдът в унисон с твърденията на ищеца приема, че на 20.08.2017
г. на път Е-871, в участъка, заключен между с. ....... и с. ....., в района на .................,
по време на движение лек автомобил марка „Алфа.....”, модел ..., рег. №
.........., преминал с предната си дясна гума през дупка на пътното платно с
дълбочина 10 – 15 см.
От представеното с исковата молба заверено копие на
Застрахователна полица Каско Избор № .........../21.02.2017
г. се установява, че на 21.02.2017 г. между Б.И.Й. – собственик на лек
автомобил марка „Алфа.....”, модел ..., рег. № .........., според представеното
с исковата молба и неоспорено заверено копие на Свидетелство за регистрация Част ІІ № .........
/лист 13 от делото/ и ищеца е сключен договор за имуществена застраховка “Каско
Избор” на увредения лек автомобил със срок на действие от 00.00 ч. на 22.02.2017
г. до 24.00 ч. на 21.02.2018 г., покриващ риска и от спукване на една или
повече гуми, по който според заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза Й.П. застрахователната премия е платена в пълен
размер, като дружеството е извършило прихващане на вземането си за плащане на
третата вноска от застрахователната премия по договора от 91.69 лв. срещу
задължението си за плащане на застрахователно обезщетение, калкулирано по щета
№ ............. на 165.20 лв., след което е превело по банков път на 07.09.2017
г.
Продължение на решение по гр. д. № 4761/18 г. на РСПд
– стр. 4/6
/преводно
нареждане за кредитен превод – лист 19/ на свидетеля разликата до пълния размер
на определеното обезщетение от 73.51 лв. Видно от представения с исковата молба
заверен препис на Опис-заключение по претенция № ...................2017 г.
/лист 15 от делото/ така определеното от дружеството обезщетението е за
репариране на следната част на автомобила, констатирана при оглед на 24.08.2017
г. – гума предна дясна GOODYEAR EFFICIENT GRIP 215/50/17, /подмяна/, която повреда съобразно заключението на вещото
лице по допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза е възможно да
се получи при преминаване на гумата през дупка с дълбочина около 10 – 15 см., а
стойността за възстановяването й възлиза на 165.20 лв.
Въз основа на
събраните и коментирани до тук доказателства, които взаимно се допълват настоящият
състав приема, че на 20.08.2017 г. лек автомобил марка „Алфа.....”, модел ...,
рег. № .......... по време на движение е преминал през дупка на пътното платно
с предна дясна гума, както и че констатираната при огледа на автомобила от
представители на застрахователя повреда по предната дясна гума е произтекла
именно вследствие на преминаването на автомобила през дупката на пътното платно,
като същата съставлява и покрит риск по сключения между собственика на
автомобила и ищеца договор за имуществена застраховка.
Установи се по-горе в настоящото изложение, че непосредствено
преди произшествието св. Й. е управлявал лекия автомобил със скорост 70 – 80
км/ч. Същевременно в тежест на ответника съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК бе да
установи при условията на главно и пълно доказване възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила и в
частност, че последният го е управлявал с несъобразена скорост, което до датата
на приключване на съдебното дирене не бе сторено. Ето защо настоящият състав в
разрез с твърдението на ответника приема, че водачът е управлявал автомобила
със скорост в рамките на допустимата от чл. 21, ал. 1 Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ такава за движение на пътни превозни средства Категория „В”
извън населени места, т. е. с не повече от 90 км/ч, а от тук, тъй като не се
установи дупката да е била сигнализирана - че водачът на автомобила няма вина
за произтеклото ПТП, поради което и неоснователно е твърдението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила.
Ответникът не оспорва, а и се установява от Решение №
945 на МС от 01.12.2004 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища,
приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата
/ЗП/ за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, че път № Е-871,
който наред с път № Е-773 са включени в път ІІ-6, с наименование Граница Македония - Гърляно - о.п.
Kюстендил - Радомир - Перник - ок.п.София - Долни Богров -
Пирдоп - Розино - Карлово - о.п. Калофер - о.п. Казанлък - о.п. Сливен - Лозенец
- Карнобат - Бургас в областите Кюстендил, Перник, София, Пловдив, Стара
Загора, Сливен, Ямбол и Бургас е включен в списъка на републиканските
Продължение на решение по гр. д. № 4761/18 г. на РСПд
– стр. 5/6
пътища.
Същият е първи клас, поради което като такъв по силата на чл. 3, ал. 2 ЗП е
републикански, а задълженията по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища е вменено на Агенция “Пътна инфраструктура” с чл. 30,
ал. 1 ЗП, която по силата на чл. 3, ал. 1 ЗДвП е длъжна го поддържа изправен с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира
движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване
от моторните превозни средства. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
„Препятствие на пътя” по смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Следователно
дупката на пътя съставлява препятствие на пътя, създаващо опасност за
движението, поради което е следвало да бъде обозначено със съответния знак, а
такъв не се установи да е имало поставен в деня на ПТП.
Въз основа на така очертаната фактическа и правна
обстановка настоящият състав приема, че са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД : противоправно неизпълнение на
задължението на Агенция “Пътна инфраструктура”, регламентирано в чл. 3, ал. 1 ЗДвП; увреждане; причинна връзка между бездействието на служителите на
агенцията и вредоносния резултат. И тъй като ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение за репариране на произтеклите от застрахователното събитие щети, то
по силата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ последният е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, поради което предявеният иск като
доказан по основание и размер следва да бъде уважен, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 165.20 лв. ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 596 лв. разноски по производството,
от които 50 лв. държавна такса, 240 лв. депозитни разноски, 300 лв. адвокатско
възнаграждение и 6 лв. банкови такси.
По изложените мотивите съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, Код по БУЛСТАТ *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район Красно село, бул. “Мкедония” № 3, да заплати на „ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – пл. „Позитано” № 5, сумата от 165.20 лв. /сто и шестдесет
и пет лева и двадесет стотинки/ лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на Б.И.Й. по силата на сключен с него договор за
Продължение на решение по гр. д. № 4761/18 г. на РСПд
– стр. 6/6
имуществена
застраховка във формата на Застрахователна полица „Каско Избор” № .........../21.02.2017 г. за репариране на следната повреда по
лек автомобил марка “Алфа.....”, модел “....”, рег. № ........ – предна дясна
гума, произтекла на 20.08.2017 г., по време на движение на автомобила по републикански
път Е-871, в участъка между с. ....... и с. ....., в района на .................,
вследствие на преминаването му през необозначена дупка на пътното платно, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 22.03.2018
г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, Код по БУЛСТАТ *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район Красно село, бул. “Мкедония” № 3, да заплати на „ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – пл. „Позитано” № 5, сумата от 596 лв. /петстотин
деветдесет и шест лева/ лв. разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ