Решение по дело №40/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е касационна жалба от А.А.А. ***Р. срещу Решение № 59/16.11.2023 г. по НАХД № 186/2023 г. на Районен съд-гр. Свищов в частта му, с която е потвърдено и изменено НП № 23-0352-000444 от 28.07.2023 г. на началника на РУ Свищов към ОДМВР В. Търново. Касаторът излага възражения, че вменените нарушения са недоказани. Според него нямало доказателства, че се е движил в средната пътна лента и че е използвал мобилния си телефон, тъй като телефонът бил в ръката, а не на ухото му. Твърди, че не били събрани доказателства, които по категоричен начин да установяват, че на жалбоподателя е бил подаден ясен сигнал за спиране и същият не е спазил това разпореждане, тъй като е спрял на отбивката, на която е бил баща му и не е направил опит да се укрие или избяга. Моли за отмяна на решението на СвРС в обжалваната част.

Ответникът по касационната жалба – началник на РУ Свищов към ОДМВР В. Търново, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Наказателно постановление № 23-0352-000444 от 28.07.2023 г. на началника на РУ Свищов към ОДМВР В. Търново на А.А.А. на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.15 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, т.1, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и е лишен от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104а от ЗДвП. С Решение № 59/16.11.2023 г. по НАХД № 186/2023 г. на Районен съд-гр. Свищов е потвърдено Наказателно постановление № 23-0352-000444 от 28.07.2023 г. на началника на РУ Свищов към ОДМВР В. Търново в частта, с която са наложени следните наказания: на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.15 ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104 от ЗДвП; изменено НП № 23-0352-000444 от 28.07.2023 г. в частта, в която на основание относно чл.175, т.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева и е лишен от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, като съдът е намалил наложеното наказание глоба от 100 лв. на 50 лв., а наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС – от два месеца е намалил за срок от един месец; отменено наказателното постановление в останалата част, в която на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В отменителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За да потвърди и измени НП в посочените части въззивният съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 20.07.2023 г. свидетелите на П. П.и Д. Д.били на смяна и се намирали на път Първи клас №3 , км.25+875. Около 12,10 часа забелязали, че по пътя в посока гр.Бяла се движи лек автомобил БМВ 3 ЕР РЕИХЕ, с рег.№ ***, като при ясно очертана пътна маркировка тип М-2 (двойна непрекъсната линия) и наличие на пътна лента за движение направо и завиване надясно и лента за завиване наляво към с.Горна Студена, същият се движил в средната пътна лента за завиване наляво и продължил движението си направо. Служителите на РУ Свищов видели също така, че по време на движение водачът използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете му. Св. П. П.подал сигнал за спиране със стоп палка. В този момент автомобилът усилил скоростта си и продължил напред. Служителите на полицията го последвали и след около 10 км. в посока гр.Бяла видели същият автомобил спрял на отбивка при друг автомобил. Служителите направили завой на близка бензиностанция и се върнали при отбивката. Извършили проверка на водача, който първоначално отричал да е шофирал, а после обяснил че не спрял, защото се уплашил , че ще му съставят акт за използване на телефона. На въпросната отбивка от пътя бил аварирал автомобила на бащата на жалбоподателя и при когото отивал последния за да му окаже помощ. С оглед на установеното съдът е приел, че са доказани от обективна и субективна страна извършените нарушения на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП /на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента./, чл. 104а от ЗДвП /на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му/ и чл. 103 от ЗДвП /при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания/. Във връзка с възраженията на жалбоподателя съдът е приел, че описанието на мястото на нарушението по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП съвпада с изисканата и приета като доказателство Схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на път I-3 Бяла-Плевен. По отношение на нарушението по чл. 104а от ЗДвП съдът е посочил, че жалбоподателят не е говорил по телефона, но устройството е ползвано и щом конкретно извършеното действие с мобилния телефон създава опасност от разсейване на водача и отвличане на вниманието му от задължението да наблюдава пътната обстановка, то е налице съставомерно използване на мобилен телефон, тъй като се поставят в опасност от увреждане защитаваните обществени отношения по безопасното осъществяване на транспортната дейност. Използвайки мобилен телефон по време на движение, жалбоподателят се е разсеял и е навлязъл в средната пътна лента за завиване наляво и продължил движението си направо, вместо да остане в най-дясната лента, предвидена за движение надясно и направо. Относно нарушението на чл. 103 от ЗДвП въззивният съд изцяло е кредитирал показанията на полицейските служители и е приел за доказано, че сигналът за спиране със стоп палката е подаден на достатъчно разстояние, както и че водачът на автомобила е имал възможността да види необезпокояван отправеното разпореждане със стоп палка, тъй като е било през деня, около обяд в светлата част на денонощието.

По отношение наложените наказания по чл.183, ал.2, т.2 и чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП съдът е посочил, че видът и размерът на приложимите в случая наказания са определени от законодателя във фиксиран размер, каквито административнонаказващият орган е наложил. Относно наложените наказания по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 месеца съдът е приел, че така наложените наказания могат да се намалят до минимално предвидените, тъй като жалбоподателят е млад човек, не реализира доходи, а отнемане на свидетелството за правоуправление за повече време го лишава от възможност за работа. Предвид това съдът е приел, че НП следва да бъде изменено в частта относно наложеното наказание глоба, като последното бъде определено в размер на 50 лева, а наказанието лишаване от право да се управлява МПС – за срок от 1 месец.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Свищовският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност на нарушенията. Актосъставителят и свидетелят по АУАН са дали подробни показания, които изцяло кореспондират със съдържанието на акта, ползващо се от нормативно предвидената презумптивна доказателствена сила на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Показанията на бащата на касатора също подкрепят изцяло изложеното в акта, тъй като в поведението на А. /първоначално изобщо отрекъл, че е шофирал/ изобщо няма логика, ако не беше извършил вменените нарушения. Показанията на полицейските служители, които нямат никакъв интерес и причина да излагат пред съда неверни факти и обстоятелства са логични, последователни и взаимносвързани, поради което няма основание същите да не се кредитират. Не са събрани други доказателства, които да ги опровергаят.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59/16.11.2023 г. по НАХД № 186/2023 г. на Районен съд-гр. Свищов.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: