РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Русе, 18.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на 19 май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от
съдия АГУШ КАН дело № 94 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба ОД
на МВР Русе, против решение № 260114/19.02.2021 г., постановено по АНД № 1980/2020
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление
№ 20-74/28.08.2020г., издадено от директора на ОД на МВР – Русе.
Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила
във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. Иска
се отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване
на наказателно постановление.
Претендира се и присъждане на
разноски по делото.
Ответникът по касация – А.Р.Р., чрез процесуален
представител, в представено писмено становище на касационната жалба, изразява
становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решението на РРС е правилно, като краен резултат, но по мотиви различни от изложените
в него.
В наказателно постановление №
20-74/28.08.2020г., издадено от директора на ОД на МВР – Русе, е посочено, че
на 12.04.2020г., в гр.Русе, на ул.Борисова, А.Р. е нарушила заповед №
РД-01-124/13.03.2020г., изменена и допълнена заповед № РД-01-197 от 11.04.2020
г., като пребивава на обществено място без поставена защитна маска на лице или
други средства, покриващи носа и устата.
Към датата на установяване на
нарушението е действала заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването,
с която е допълнена заповед № РД-01-124/13.03.2020г., като е създадена т.9 :
„Всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места /в
т.ч……..улици….и др./ са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство , покриващо носа и
устата.
Съгласно т.2 е предвидено заповедта
да е в сила от 12.04.2020г. до 26.04.2020г.
Според чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в
редакцията, действаща към датата на деянието, който наруши или не изпълни въведени
с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение от 1000 до 2000 лв.
Санкцията на нормата е относително
определена, а нейната диспозиция е от категорията на бланкетните като за
попълването й със съдържание и определяне на признаците на нарушението от
обективна страна се отпраща към акт на министъра на здравеопазването или
директор на РЗИ, с който следва да са определени неизпълнените или нарушени противоепидемични
мерки.
Тези актове на министъра на
здравеопазването, първоначално в съдебната практика на ВАС, а впоследствие и в
самия закон – чл.63, ал.11 от ЗЗ, са обявени за общи административни такива. Възможността
за определяне на конкретните състави на нарушенията със заповед, която няма характеристиките на
нормативен акт, както беше посочено, е изрично уредена в чл.2, ал.2 от ЗАНН. За
целта е необходимо санкционната норма да се съдържа в закон или подзаконов
нормативен акт (указ) и визираното в нея административно наказание да е
определено по вид и размер, което изискване в случая е изпълнено – чл.209а,
ал.1 от ЗЗ.
Съставът на конкретното нарушение,
изразяващо се в нарушение на противоепидемичните мерки, е определен със заповед
на член на правителството, какъвто е и министърът на здравеопазването, която
заповед съставлява общ административен акт и създава забрана за осъществяване
на конкретното описано в нея поведение (посещения на паркове и градини).
Налице е и изискуемото от чл.2, ал.2
от ЗАНН овластяване на министъра на здравеопазването със закон – чл.63, ал.1 от
ЗЗ, в приложимата редакция на текста към датата на издаване на административния
акт.
Бланкетните наказателноправни норми
могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за
тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт. В този смисъл е решение №
622/09.03.2004г. на ВКС по н.д.№ 476/2003г.
Посредством овластяването на министъра
на здравеопазването да определя видовете противоепидемични мерки и препращането
в диспозицията на нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ към актовете, с които той е
определил такива мерки тяхното
неизпълнение или нарушение става част от обективния състав на административното
нарушение, съгласно принципа на законоустановеност на административното
нарушение – чл.2, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав приема, че съставът
на нарушението по чл.209а, ал.1 от ЗЗ от обективна страна се изразява в
нарушение или неизпълнение на въведени по посочения в нормата ред
противоепидемични мерки, това е установената от закона форма на изпълнителното
деяние, а не нарушаването на издадена заповед /в НП не е посочено и кой е
издателя на заповедите/, както е описано нарушението в АУАН и в НП.
С издаденото НП е ангажирана
отговорността на А.Р. за нарушение на заповед № РД-01-124/13.03.2020г.,
изменена и допълнена заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г., каквато не е формата
на изпълнителното деяние на вмененото й нарушение.
Не е ангажирана отговорността й за
това, че е нарушила или не е изпълнила
въведена от министъра на здравеопазването противоепидемична мярка. Описанието
на нарушението от обективна страна и в АУАН и в НП е идентично.
От една страна АУАН не отговаря на императивните
изисквания на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, а от друга и самото НП е съставено в
нарушение на също императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Както в
АУАН, така и издаденото в последствие НП, посоченото изпълнително деяние, не
съответства на регламентираната
в санкционна правна норма. Така както от органите, установили нарушението, така
и от административно-наказващия орган, е акцентирано и съответно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на А.Р. за това, че е нарушила заповеди /без да е посочен и
техния издател/.
Изпълнителното деяние на санкционната норма, визирана
в НП, а именно чл.209а,
ал.1
от ЗЗ,
е друго „който наруши
или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2….“,
т.е то се осъществява чрез обективирано поведение по отношение на въведена противоепидемична
мярка.
Неправилната
индивидуализация
/описание/ на състава на извършеното нарушение в АУАН съгласно
изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и в самото НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН е съществено процесуално нарушение, което от една страна съществено
накърнява правото на защита на нарушителя поставяйки го в невъзможност да
разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга
поставя съдът в невъзможност да направи преценка и относно законосъобразността
на акта по същество на спора.
Административно наказателното производство
въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН,
така и в специализираните закони, които определят различните видове състави на
административни нарушения и наказанията за тях.
Предвид изложеното и особено
важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби.
Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които
определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството,
че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на
произвол. В конкретния случай когато държавните органи искат да ангажират
административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на
административно нарушение, са задължени съобразно чл. 6 от ЗАНН да опишат това
нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци,
които сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат. От
обективна страна административното нарушение се характеризира и с формите на
изпълнителното деяние на същото, така както изисква чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл.
42, т. 4 на ЗАНН. Посочването на този обективен критерий за извършването на
административното нарушение е от значение не само за защитата на жалбоподателя,
който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да
организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на
законосъобразност, който стои в основата на административното право.
С оглед на
изложеното процесното наказателно постановление, като постановено при
съществени нарушения на административно-производствените правила, е незаконосъобразно, поради което решението на РРС, с
което е отменено НП, е правилно.
В този
смисъл, макар и по други мотиви, като краен резултат решението на районния съд
е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на
основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
260114/19.02.2021 г., постановено по АНД № 1980/2020 г. по описа на Районен съд
– Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: