РЕШЕНИЕ
№____
гр.
Луковит, 09 септември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на
шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И.Д.
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 144 по описа за 2020 г. на съда
и за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225,
ал.1 от КТ - за признаване за незаконно
уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение.
Ищцата Д.М.С.
твърди, че между нея и ответника Комплекс за социални услуги гр. Л.е
съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 012/01.10.2002 г., въз
основа на което е заемала длъжността „счетоводител“ с код по НКПД 24116004 с
изискващо се образование: средно –специално /икономическо/, за което имало и
сключено допълнително споразумение № 50 от 24.01.2020 г., към която дата ищцата
притежавала професионален стаж 39 год. 01 мес. и 14 дни. Със заповед № 057 от
04.02.2020 г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ с мотиви, че е налице ново щатно разписание, утвърдено от
кмета на Община Луковит, в сила от 01.01.2020 г. и утвърдена нова длъжностна характеристика за
длъжността „счетоводител“, считано от 16.01.2020 г. и са повишени изискванията
за заемане на длъжността – изисква се висше икономическо образование,
образователно-квалификационна степен „бакалавър“, „магистър“, каквито ищцата не
притежава. Счита заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение за
незаконосъобразна. Твърди, че е налице идентичност на установените задължения и
отговорности за длъжността в двете длъжностни характеристики, единствено е
променено изискването по отношение на притежаваната степен на образование.
Твърди се, че е налице злоупотреба с право, тъй като промяната на
образователните изисквания за длъжността не е била необходима за нуждите на
работата, а е въведена от работодателя единствено с цел уволнението на ищцата и
избягване на защитата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ - твърди се ищцата да страда от определено
заболяване, за което е предвидено закрила и което обстоятелство е било известно
на работодателя. Освен това промяната в изискванията за заемане на дадена
длъжност представлявало основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т.11 от КТ, а
не по чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ, както е приел работодателят. При изложените
твърдения в молбата са направени искания за признаване за незаконно на
уволнението и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа и
длъжност; за заплащане на обезщетение за оставане без работа /в резултат на
незаконно уволнение/ за период от 6 месеца в размер на 7497,60 лева. Претендира
разноските по делото.
В
депозирания писмен отговор ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
исковете като неоснователни. Ответникът не спори, че
страните са се намирали в трудово правоотношение, което е прекратено с
процесната заповед на посоченото в нея основание. Оспорва твърдението на ищцата за валидно сключено между
страните допълнително споразумение № 50
от 24.01.2020 г. с твърдението, че представеният проект на споразумение не бил
подписан от ищцата. Излага, че в
длъжностното разписание на КСУ от 01.01.2019 г. и от 01.06.2019 г. изискването
за ниво на образование за длъжността "счетоводител" е било или висше
икономическо или средно специално икономическо, а с длъжностното разписание от
01.01.2020 г. вече се изисква само и единствено висше образование за заемане на
длъжността. Счита, че уволнението е законосъобразно на посоченото основание
/чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ/, тъй като по време на съществуване на трудовото
правоотношение работодателят е изменил изскването за образование, което е
негово суверенно право. Тъй като процесният случай не попада в хипотезата на
чл. 328, ал.1, т. 11 КТ, ищцата няма право на закрилата по чл. 333, ал.1 КТ. Оспорва
твърдението на ищцата за злоупотреба с право. В тази връзка изтъква, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в КСУ работи и
друго лице на длъжност "счетоводител", като по длъжностна
характеристика още при назначаването на другото лице през м. януари 2019 г. има
изискване за висше икономическо образование за заемане на неговата щатна
бройка. И за двете лица, считано от 16.01.2020 г., са изготвени и утвърдени идентични длъжностни
характеристики. Взето е подробно становище по доводите на ищцата за
незаконосъобразност на уволнението. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Всяка от
страните е направила искане за присъждане на сторените по делото разноски, като
в съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Като
прецени събраните по делото относими и допустими доказателства по отделно и в
тяхната взаимна връзка и зависимост и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното:
Не се
спори между страните и се установява от трудовото досие и приетите писмени
доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение
по трудов договор № 012 от 01.10.2002 г., по силата на който ищцата е изпълнявала
длъжността "счетоводител" в
Комплекс за социални услуги – гр. Луковит. Впоследствие са подписвани
допълнителни споразумения към трудовия договор за актуализиране на трудовото
възнаграждение. Последното допълнително споразумение № 50 от 24.01.2020 г. е
подписано от работодателя, но не е подписано от ищцата.
Трудовото
правоотношение е прекратено с оспорената
Заповед № 057/04.02.2020 г., считано от 04.02.2020 г., на основание чл.
328, ал.1, т. 6 от КТ. В мотивната част на заповедта е записано, че в новото
щатно разписание на КСУ - гр. Луковит, утвърдено от кмета на Община Луковит, в
сила от 01.01.2020 г. и утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността
"счетоводител", считано от 16.01.2020 г. са повишени изискванията за
заемане на длъжността - изисква се притежаването на висше икономическо
образование, образователно-квалификационна степен "Бакалавър",
"Магистър", каквито ищцата не притежава.
Видно от
представена по делото длъжностна характеристика за длъжността
"счетоводител", връчена на ищцата на 12.05.2016 г. минималното изискването
за образование е било висше или средно специално, образователно-квалификационна
степен "бакалавър" или "специалист", професионално
направление "Счетоводство", "Икономика" и други в сферата
на икономическите специалности.
Със
Заповед № 011 от 02.01.2019 г. на директора на КСУ във връзка с ново щатно
разписание, в сила от 01.01.2019 г. и необходимостта от допълнителна длъжност
"счетоводител" с по-висока степен на образование "висше
икономическо" е наредено да бъде изготвена и утвърдена нова длъжностна
характеристика за длъжността "счетоводител", считано от 02.01.2019 г.,
която да бъде актуализирана с дейности, разширяващи обхвата на извършената
работа и специфични знания и умения на по-високо образователно ниво.
На
11.01.2019 г. е сключен трудов договор между ответника и М.В.Б. за длъжността
счетоводител за непълно работно време - 4 часа, считано от 15.01.2019 г. В
договора е вписано, че лицето е с висше образование – бакалавър по Стопански и
финансов контрол и магистър по специалност Счетоводство и контрол. На
14.01.2019 г. на служителя е връчена длъжностна характеристика, съгласно която
за заемане на длъжността се изисква висше икономическо образование,
образователно-квалификационна степен "магистър",
"бакалавър".
Представени
са три длъжностни щатни разписания на КСУ - гр. Луковит, утвърдени от кмета на
Община - Л.- съответно от 01.01.2019 г., от 01.06.2019 г. и от 01.01.2020 г., с
численост на персонала на длъжност счетоводител с код 24116004 - 1,5 броя. В
длъжностните разписания от 01.01.2019 г. и от 01.06.2019 г. за заемане на
длъжността счетоводител е посочено изискване за образование - висше
икономическо /бакалавър, магистър/ или средно специално икономическо, а в това
от 01.01.2020 г. вече се изисква само и единствено висше образование -
бакалавър, магистър, т.е. отпаднала е възможността длъжността да се заема от
лица със средно образование. В придружаващия пследното щатно разписание доклад
от работодателя - директора на КСУ - гр. Л.до кмета на Община Л.необходимостта
от промяната в изискванията за по-висок
образователен ценз за длъжността счетоводител и по-конкретно отпадането
възможността същата да се заема от служители със средно образование е
обоснована с мотивите, че ще спомогне за по-добрата счетоводна работа в КСУ, тъй
като по време на обучението си лицата с висше образование получават добра
подготовка и знания в познаването и прилагането на нормативната уредба, свързана
със счетоводството, познание по актуалния счетоводен софтуер и др. Посочено е,
че „в съвременния технологичен и информационен свят навлизат и се прилагат програми
и методи в дейността на счетоводителите, които се изучават системно и обстойно
само във висшите учебни заведения“. Промяната ще доведе до по-ефективна работа
на заемащите тази длъжност, гъвкавост при вземане на решения и своевременно
прилагане на измененията в нормативната уредба, касаещи счетоводната дейност. Посочено
е, че за едно от лицата, заемащи длъжността „счетоводител“ по длъжностна
характеристика се изисква висше образование, като отпадането на възможността за
заемане на длъжността от лице със средно образование било логично следствие и
необходимост в полза на по-добрата работа на счетоводителите в центъра.
Със
Заповед № 039 от 16.01.2020 г. на работодателя във връзка с утвърденото ново
щатно разписание, в сила от 01.01.2020 г., и необходимостта от промяна на
изискването за по-високо образователно ниво "висше икономическо
образование", "бакалавър" на заемащия длъжността
"счетоводител" е наредено да бъде изготвена и утвърдена нова
длъжностна характеристика, считано от 16.01.2020 г., и която да бъде
актуализирана с дейности, разширяващи обхвата на извършваната работа и
специфични знания и умения на по-високо образователно ниво.
Видно от
утвърдената нова длъжностна характеристика за заемане длъжността "счетоводител" се изисква само висше икономическо
образование, образователно-квалификационна степен "бакалавър",
професионално направление "Счетоводство", "Икономика" и др.
в сферата на икономическите специалности. При сравнение с предходната
длъжностна характеристика, връчена на ищцата на 12.05.2016 г., се установява,
че освен промяната в изискваната степен на образование, към старите трудови
задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността, са добавени и
два нови текста – на служителя е възложено да изготвя и подписва документация
за обществена поръчка в зависимост от специфичността и предмета й и да работи с
КЕП при уведомяване на НАП и Агенция „Митници“ за плащания на фирми по сключени
договори с бюджетни средства, както и информация до НАП и НОИ. В останалите
части двете длъжностни характеристики са идентични.
На
16.01.2020 г. е връчена новата длъжностна характеристика на служителя, заемащ
другата щатна бройка "счетоводител".
На
27.01.2020 г. новата длъжностна характеристика е връчена на ищцата при
условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Видно от
съставения протокол от 27.01.2020 г., подписан от три лица, освен длъжностната
характеристика на ищцата са предоставени и други документи, които тя отказала
да подпише и приеме - Допълнително
споразумение № 50/24.01.2020 г., както и писмена покана да представи в 3-дневен
срок диплома за висше икономическо образование, образователно-квалификационна
степен - бакалавър, магистър, професионално направление
"Счетоводство", "Икономика" и други в сферата на
икономическите специалности. Впоследствие, във връзка с постъпило заявление от
ищцата, документите й били изпратени по пощата и получени от ищцата на
28.01.2020 г. /видно от обратната разписка/.
На
03.02.2020 г. на ищцата лично е връчено предизвестие на основание чл. 326, ал.
2 от КТ във връзка с чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение, а на 04.02.2020 г. й е връчена и оспорената Заповед №
57/04.02.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото
основание /чл.328, ал.1, т. 6 от КТ.
Обстоятелството,
че ищцата не притежава висше икономическо образование, а е със средно специално
образование, специалност "Икономика", квалификация
„икономист-счетоводител“, не е спорно по делото, а и е видно от приложеното в
личното трудово досие копие от дипломата й.
Установява
се от заверено копие на трудовата книжка на ищцата и Регистрационна карта в
Д"Бюро по труда" гр. Луковит, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника, ищцата не е започнала работа при друг работодател.
Представено
е Експертно решение № 0212 от 012/21.01.2020 г. на ТЕЛК към СБАЛББ - Троян
ЕООД, от което се установява, че на ищцата е определена 95 % трайно намалена
работоспособност без чужда помощ за срок
от 2 години с водеща диагноза: Множествен миелом /С90/.
От
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
размерът на брутното трудово възнаграждение, което ищцата е получила предхождащ
месеца на уволнението, т.е. януари 2020 г. е в общ размер на 1249,60 лева, а
размерът на дължимото обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за период от 6 месеца, считано от 04.02.2020 г. до 04.08.2020 г. е в
размер на 7497,60 лева. В откритото съдебно заседание вещото лице отговори и на
допълнително поставения въпрос – дължимото възнаграждение за периода от
04.02.2020 г. до 16.07.2020 г. /датата на съдебното заседание/, който период е
5 месеца и 16 дни, е в размер на 6914,45 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска с
правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ.
Доказателствената
тежест за доказване на законосъобразно упражняване на правото да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата на соченото в заповедта основание, има
работодателят.
В оспорената заповед за уволнение работодателят се е
позовал на първата хипотеза от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
по чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ – когато работникът или служителят не притежава
необходимото образование за изпълняваната работа.
Първото направено от ищцата възражение, касаещо
незаконността на уволнението й, е относно неправилно посочване в заповедта за
уволнение основанието по чл. 328, ал.1, т. 6 КТ вместо това по чл. 328, ал.1,
т. 11 КТ, която хипотеза била приложима при промяна на изискванията за заемане
на длъжността, какъвто бил процесния случай, тъй като в мотивите на заповедта
било посочено, че са повишени изискванията за заемане на длъжността
„счетоводител“.
Съгласно практиката на ВКС, важно е от съдържанието на
заповедта за уволнение да следва несъмненият извод за фактическото основание,
поради което е прекратено трудовото правоотношение, а приложимата правна норма
е въпрос на правна квалификация. От значение е в рамките на изложените в
заповедта мотиви служителят да разбере кои са фактите от обективната
действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява. В случая
оспорената заповед е мотивирана с липса на необходимото образование, като
изискванията за него са променени от работодателя след сключване на трудовия
договор. Изрично е посочено, че в новото щатно разписание, в сила от 01.01.2020
г. и утвърдена нова длъжностна характеристика, считано от 16.01.2020 г. са
повишени изискванията за заемане на длъжността „счетоводител“ – изисква се
притежаването на висше икономическо образование, образователно-квалификационна
степен бакалавър, магистър, каквито служителката не притежава. Мотивите са ясни
и ищцата е имала възможност да разбере кои са фактите от обективната
действителност, поради които е прекратено трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 328, ал.1, т. 6, работодателят може да
прекрати трудовия договор едностранно, когато работникът или служителят не
притежава необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. Съгласно чл. 328, ал.1, т. 11 КТ, за работодателя
възниква право да прекрати трудовия договор при промяна в изискванията за
заемане на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях.
Следва да се отбележи, че за разграничението на
основанията по чл. 328, ал.1, т. 6 и по т. 11 от КТ е формирана противоречива
практика на ВКС, която е станала повод за образуване на тълкувателно дело №
4/2017 г., по което към настоящия момент няма постановено решение.
С решение № 295 по гр. д. 979/2014 г., ІV г.о. е
прието, че по чл.328, ал.1, т.6 от КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, когато е сключен при липса на необходимото образование или
квалификация на работника за изпълнение на длъжността, а по чл. 328, ал.1,
т. 11 от КТ - когато след сключване на трудовия договор е настъпила
промяна в изискванията /всички изисквания, включително и за образование и квалификация/.
Доколкото цитираното решение е изолирано и доколкото
към настоящия момент няма постановено решение по тълкувателното дело, настоящият
състав споделя виждането, застъпено в решения
№ 208 по гр.д. № 650/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и № 204 от 24.08.2016 г. по гр.
д. № 6196 по описа за 2015 г. на ВКС, IV гр. о., съгласно които и двата
фактически състава за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ
включват промяна на изискванията за заемане на длъжността по време на създадено
трудово правоотношение, като в хипотезата по т. 6 промяната касае изискванията
за образование или квалификация, а тази по т. 11 – всички останали, необходими
за изпълнение на трудовите функции /напр. изискване за определен стаж, владеене
на определен език, компютърна грамотност и др./.
С оглед изложеното настоящият състав не приема
възражението, направено в исковата молба, че в случая правилното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните било това по чл. 328,
ал.1, т. 11 от КТ, а не посоченото от работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
По правило съображенията на работодателя за необходимостта
от промяна на образователните изисквания за дадена трудова функция са въпрос на
целесъобразност и на негова суверенна преценка и не подлежат на съдебен
контрол.При довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, какъвто в
случая е направен в исковата молба, съдът следва и е длъжен да извърши проверка
дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед
нуждите на работата и в този смисъл дали работодателят е действал добросъвестно
/така решение №321/31.10.2011 г. по гр.д.№13/2011 г. на ІІІ г.о.,ГК на
ВКС;решение №417/19.10.2011 г. по гр.д.№143/2011 г. на ІV г.о.,ГК на
ВКС;решение №71/24.07.2013 г. по гр.д.№284/2012 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;решение
№345/06.03.2014 г. по гр.д.№3868/2013 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;решение №235/04.10.2017
г. по гр.д.№4531/2016 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС и др./.
Злоупотреба с право от страна на работодателя в
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато правото на работодателя
да въведе нови изисквания за образование, не е упражнено с цел да бъде
оптимизирана дейността му, а с оглед създаване на основание за прекратяване на
трудовия договор с конкретен работник или служител, както и когато промяната в
изискванията са несъответни на трудовата функция на длъжността, или когато от
обстоятелствата е ясно, че промяната има за цел уволнението на работника. Такъв
е и конкретният случай.
От събраните доказателства се установява, че до
промяната в длъжностната характеристика от 16.01.2020 г. ищцата е притежавала
изискуемото образование – средно специално /икономическо/. В утвърдената нова
длъжностна характеристика вече отпада възможността длъжността „счетоводител“ да
се заема от лице със средно образование, тъй като се изисква само висше
образование. В новата длъжностна характеристика не са въведени други, различни
изисквания за заемане на длъжността от съществувалите до момента. Липсват
съществени различия и в основните трудови задължения на ищцата. До момента
/повече от 17 години/ ищцата ги е изпълнявала и без да има висше образование по
посочената специалност и ги е изпълнявала добре /доколкото е видно от
приложените в ЛТД атестационни формуляри/. Действително, в новата длъжностна
характеристика към старите трудови задължения е добавен текст относно изготвяне
и подписване документация за обществена поръчка и че служителят е оправомощен
да работи с КЕП, Липсва обаче логическа свързаност на това допълнение към
трудовите задачи с повишеното изискване за образование. По делото не се
установи
предприетите изменения да са направени с цел оптимизиране на дейността на
работодателя, което дава основание на съда да приеме, че въведената промяна в
изискването за образователна степен няма връзка с трудовите задължения на
ищцата. Докладът от работодателя, с който е мотивирана необходимостта от
отпадане възможността длъжността „счетоводител“ да се заема от лице със средно
образование е бланкетен и без каквато и да е конкретика. Работодателят не е установил какви са обективните причини, довели до
необходимостта от промяна в изискванията, защото макар и преценката да е изцяло
в неговите правомощия, той следва да установи какви промени в изпълнението на
трудовата функция налагат това, за да се прецени дали добросъвестно е упражнил
правото си.
Въвеждането на по-висок образователен ценз за всички служители
на длъжността „счетоводител“ в КСУ – Л./какъвто единствен мотив се сочи в
доклада за промяната/ би било житейски
оправдано, ако служителите с по-нисък образователен ценз обективно не могат да
се справят с характера и обема на трудовите си задължения или по някаква друга
причина по-ниската степен на образование, което притежават пречи на
осъществяване на трудовите им функции в пълен обем. В случая не се установява
по-ниския образователен ценз на ищцата да е повлияло по какъвто и да е било
начин на работата й. Не са въведени с новата длъжностна характеристика други
функции и отговорности, които да налагат промяна, изразяваща се в отпадане
възможността длъжността да се заема от лице със средно образование.
Действително новото изискване за висше образование е валидно и за другия
служител, заемащ длъжността „счетоводител“. Лицето, което заема другата щатна
бройка притежава изискуемото по новата длъжностна характеристика висше
образование. Единствената, която не отговаря на новото изискване за образование,
е ищцата и само за нея е налице основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Съобразявайки и данните за наличие на онкологично
заболяване на ищцата /видно от експертните решения на ТЕЛК, съдържащи се в ЛТД/
и приложените епикризи се налага изводът, че промяната в новото длъжностно разписание и новата
длъжностна характеристика относно изискването
за образователна степен за заемане длъжността „счетоводител“ и по-конкретно
отпадането възможността длъжността да
се заема от лице със средно образование,
е предприета от работодателя не с оглед нуждите на работата, а с цел
създаване основание за уволнение
конкретно на ищцата и преодоляване на закрилата по чл. 333, ал.1, т. 3 от КТ. Изложеното
води до извод, че е налице злоупотреба с
право от страна на работодателя, тъй като направеното изменение в изискванията
за образование за заемането на длъжността е направено единствено с цел да бъде
прекратено трудовото правоотношение конкретно с ищцата.
Основателността
на иска за отмяна на уволнението предпоставя и основателността на иска за
възстановяване на заеманата до този момент длъжност. Трудовото правоотношение
на ищцата е било трансформирано в безсрочно, поради което и същата следва да
бъде възстановена на заеманата от нея длъжност -"счетоводител“ при
ответника.
По иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
Естеството на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е да обезщети работника при определен вид имуществени вреди -пропуснати
ползи за реализиране на доходи от труда, който същият би положил, ако не беше
факта на незаконното уволнение. Установи се по делото, че след прекратяване на
трудовия договор ищцата се е регистрирала като безработна и до датата на
заседанието, в което съдът изслуша устните състезания не е започвала работа по
друго трудово правоотношение, като конкретно в казуса този период е от
04.02.2020 г. до 16.07.2020 г. Съдът като съобрази експертното заключение на
вещото лице по назначената ССчЕ, счете, че
предявеният иск следва да се уважи за сумата от 6914,45 лева, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, а за
разликата до пълния предявен размер от 7497,60 лева като неоснователен следва
да се отхвърли.
По разноските
При този изход на спора право на разноски
имат и двете страни.
Ищцата не е сторила разноски за държавни
такси и вещи лица, тъй като е освободена от заплащането им по закон. Платила е
сумата от 300 лева за възнаграждение на процесуалният си представител, което
възнаграждение е за трите иска, т. е по равно за всеки един иск. При това
положение, като се съобразява това, че двата иска са уважени напълно, а един
частично, то ответникът й дължи сумата 292,22 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част
от исковете. На ответника ищцата дължи разноски за адвокатско възнаграждение, което
в случая за трите иска е в размер на 720 лева, съобразно отхвърлената част от
исковете или сумата от 18,67
лева. Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Л.и сумата от 526,78 лева – държавни такси по исковете и депозит за вещо лице.
Следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ,
тъй като такова се дължи на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК
и без изрично искане от ищцата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
уволнението на Д.М.С., ЕГН **********,***, извършено на основание чл.328,
ал.1, т. 6 от КТ със заповед № 57 от 04.02.2020 г. на директора на Комплекс за социални услуги гр. Луковит,
адрес: гр. Луковит, ул. „Х.Б.“ ***
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Д.М.С.,
ЕГН **********,*** на длъжността „счетоводител“ при ответника
Комплекс за социални услуги гр.
Луковит, адрес: гр. Луковит, ул. „Х.Б.“ ***
ОСЪЖДА Комплекс за социални услуги гр.
Луковит, адрес: гр. Луковит, ул. „Х.Б.“ ***да
заплати на Д.М.С., ЕГН **********,*** на основание чл. 344, ал.1, т.3 вр.
чл. 225, ал.1 КТ сумата от 6914,45 лв. /шест
хиляди деветстотин и четиринадесет лева и 45 ст./, представляваща обезщетение
за оставането й без работа за периода 04.02.2020 г. – 16.07.2020 г. вследствие на незаконното уволнение, ведно
със законната лихва върху същата сума от 18.03.2020 г. до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6914,45 лв. до пълния
предявен размер от 7497,60 лв.
ОСЪЖДА Комплекс за социални услуги гр.
Луковит, адрес: гр. Луковит, ул. „Х.Б.“ ***да заплати на Д.М.С., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 292,22 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН **********,*** да
заплати на Комплекс за социални услуги гр. Луковит, адрес: гр. Луковит, ул. „Х.Б.“
***на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 18,67 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Комплекс за социални услуги гр. Луковит, адрес: гр. Луковит,
ул. „Х.Б.“ ***да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Районен съд
– Л.сумата от 526,78 лв.,представляваща държавни такси и
депозит за вещо лице по уважените искове.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение
по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: