№ 961
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100513677 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.06.2021 г. по гр.д. № 25883/2019 г., СРС, IІІ ГО, 138 с-в
е отхвърлил предявените от „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „******* срещу ЕВ. К. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. *******, искове с правно
основание 422, ал. 1 ТПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.9 ЗПК във
вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца по
отношение на ответника за сумата от 3318,15 лв., главница по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-10868524 от
10.09.2014г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ведно със законна лихва от
28.1.2019 г. до изплащане на вземането, и договорна лихва в размер на 1144
лв. за периода от 10.9.2014 г. до 20.6.2018 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5263/2019 г. по описа на
СРС, 138 с-в. Осъдил е „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. „ ******* да заплати на основание чл.78, ал.З
ГПК вр.чл. 38, ал.2 във вр.чл.38. ал.1, т.2 ЗА на адв. К. И.Б., ЕГН **********,
от САК, с адрес: гр.София, ул. „*******, офис-партер, сумата от 542 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „ЕОС М.“ ЕООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******,
1
чрез пълномощника по делото адвокат П.В. от САК, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“******* с мотиви, изложени в нея. Сочи се, че за да отхвърли
исковата претенция, СРС е приел, че ищецът не е представил достатъчно
доказателства, установяващи вземанията на ищеца спрямо ответника,
произтичащи от сключения договор за потребителски паричен кредит с №
PLUS-10868524 от 10.09.2014г., които вземания да са прехвърлени в полза на
ищеца. Според съда, представените в тази връзка писмени доказателства
именно първа и последна страница от Рамков договор за цедиране на
задължения от 02.06.2015 г., протокол № 12 от 11.05.2016 г. и препис-
извлечение от Анекс 1А към Протокол № 12 от 11.05.2016 г. не са достатъчни
за формиране на извод, че ищецът е новият кредитор на процесното
задължение. Твърди се, че ответникът е извършил едно общо оспорване на
исковата претенция и приложените към нея документи, без да изиска на
основание чл190 ГПК ищецът да представи в цялост оспорвания документ.
Това общо оспорване на исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства не могат да изградят убеждение за липсата на извършено
прехвърляне на задължението от една страна, а от друга на липса на
задължение за връщане на даденото. При тези данни в мотивите на решението
си, СРС не е изследвал в съвкупност всички събрани в хода на
първоинстанционното производство доказателства, което води до
процесуални нарушения, обосноваващи постановяване на неоснователно и
незаконосъобразно решение, поради което се моли същото да бъде отменено
като такова. Не претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемата/ответница ЕВ. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.София, ж.к. *******, чрез пълномощника адвокат М.Л. от САК оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски за въззивното производство във вид
на адвокатско възнаграждение в размер на 542 лв., което да бъде присъдено
на основание чл.38 от ЗА.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Съдът констатира следното от фактическа страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 99 ЗЗД вр. с чл. 9, ал. 1
ЗПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
Ищецът „ЕОС М.“ ЕООД твърди, че между ответника ЕВ. К. В. и " БНП
П.П.Ф.” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит с номер
PLUS-10868524 от 10.09.2014 г., по силата на който на ответника е отпуснат
кредит в размер на 4000 лв. Кредитополучателят се е задължил да погасява
задължението си по кредита на 47 равни месечни вноски в размер от по 145.82
лв. всяка, съобразно инкорпориран в договора погасителен план. Кредитът е
станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне на последната
погасителна вноска на 20.08.2018 г. Твърди, че на 02.06.2015г. е сключен
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между "ЕОС
М." ЕООД и "БНП П.П.Ф.” ЕАД, като на основание конкретен договор за
цесия от 11.05.2016 г. вземанията на “БНП П.П.Ф.” ЕАД срещу ЕВ. К. В.,
произтичащи от процесния договор за кредит, са прехвърлени в полза на
ищеца, за което длъжникът е надлежно уведомен.
Ответникът ЕВ. К. В. в срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор,
в който е оспорил исковете по основание и размер.
От правна страна:
По делото е доказано, че на 10.09.2014 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД от
една страна като кредитор и ответника ЕВ. К. В., като кредитополучател, е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № PLUS-10868524-договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 ЗПК, представляващ приложимо право към момента на
сключване на договора. По силата на сключения договор горепосоченото
дружество се е задължило да предостави на ответника сумата от 4000 лв.,
подлежаща на връщане съобразно погасителен план на 47 равни месечни
погасителни вноски в размер на 145,82 лв. всяка, последната с падежна дата
20.08.2018 г. Договорен е общ размер на плащанията от 6853,60 лева, при
годишен процент на разходите в размер на 24,05 % и лихвен процент от 20,00
%.
Първият спорен въпрос е свързан с това дали ищцовото дружество е
материално легитимиран кредитор на вземанията по договора за предоставяне
на паричен заем.
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл.
99-чл. 102 ЗЗД. Общото между тази правни институти е промяната в
3
субектите на облигационното отношение. Правната доктрина допуска
прехвърляне не само на вземания, но и на права по договор чрез цесия, както
и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на
цесията и на заместването в дълг.
Съответно цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане-
цедент, го прехвърля на трето лице-цесионер, като последният разполага с
правото да го събере от длъжника. Предмет на същата несъмнено могат да
бъдат вземания /действителни/, които имат имуществен характер /каквито са
и процесните/. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В закона
липсва изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на
сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на
закона преминават и всички акцесорни права /освен ако е уговорено
противното/. Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните
по договора, така и на трето лице- длъжника, налага извършването на
допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл. 99,
ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се
известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор.
То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария
кредитор /цедента/ – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1
ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/
няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване
на уведомлението за цесията-това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Получаването от длъжника на
уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.
235, ал. 3 ГПК /виж Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК,
както и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о.,
ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о.,
ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. №2639/2014 г., ІІ т. о., ТК
и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., ІІ т. о., ТК,
4
постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна
практика/.
Установено е, че между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и ищцовото дружество е
бил сключен на 02.06.2015 г. рамков договор за цедиране на
задължения/цесия/, като този договор е представен с първа и последна
страница. Приложен е протокол № 12 от 11 май 2016 г., първа и последна
страница, като в т.1 е посочено, че в съответствие с разпоредбите на този
договор, страните се договарят за прехвърлянето на вземанията, представени
в приложените таблици/Анекс 1А/ и СD/Анекс 1В/, представляващи
Портфейл, който е неделима част от настоящия Протокол. Приложен е Анекс
1А към Протокол № 12 от 11 Май 2016 г. към Рамков договор за цедиране на
задълженията, заверен от ищеца, в който фигурират име на длъжника ЕВ. К.
В., ЕГН, номер на договора PLUS-10868524, главница от 3318,15 лв., лихва от
1012,59 лв., неустойка за забава от 131,41 лв. номер на договора
PLUS-10868524.
Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в
заверен от страната препис, т.е. преписът следва да възпроизвежда пълното
съдържание на документа - виж чл. 183 ГПК. Ищецът основава претенциите
си, респ. качеството си на кредитор, на договор за цесия от 02.06.2015 г./
рамков договор за цесия и конкретен договор за цесия от 11.05.2016 г., по
силата на който задължението на ЕВ. К. В. е било изкупено от него.
Конкретният договор за цесия от 11.05.2016 г. към рамковия договор е
Протокол № 12 8 също в първа и последна страница и Анекс 1А към
Протокол № 12 от 11 май 2016 г., извадка от него /от анекса/, двустранно
пописан, в който се съдържат волеизявленията на страните по конкретния
договор.
Писмените доказателства следва да се преценяват съобразно с
изискванията за доказателственото им значение, установени в чл. 178 - 180
ГПК. Ако в един писмен документ са направени различни поправки:
зачерквания, прибавяне на текст, поправяне на текст, заличаване на текст и
пр., без изрична уговорка от издателите, че това е извършено по общо
съгласие, възниква несигурност относно действителната им воля. Кога те са
подписали документа - след нанасянето на поправките или преди това,
респективно дали са съгласни с тях или не, е фактически въпрос за
5
автентичността на документа, обуславящ неговата доказателствена сила,
който следва да бъде решен от съда. Неговото вътрешно убеждение се
формира въз основа на всички доказателства по делото, включително и
свидетелски показания - чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК.
В разглеждания случай ответникът не е оспорил съществуването на
първообразния документ /оригинала/ на конкретния договор за цесия с
Протокол № 12 от 11 май 2016 г., нито на Анекс 1А към Протокол № 12 от 11
май 2016 г., не е изложил твърдения, че и в него са налице външни
недостатъци или че съдържанието на препис-извлечението не съответства на
това на оригинала в частта му, която се отнася до ЕВ. К. В., респективно не е
направил и искане по чл. 183, изр. 1 ГПК - за представянето му, респ. на
официално заверен препис от него. В този смисъл няма основание да бъде
напълно отречена или занижена доказателствената стойност на представения по делото препис-извлечение от
конкретния договор за цесия с Протокол № 12 от 11 май 2016 г., нито на
Анекс 1А към Протокол № 12 от 11 май 2016 г., който по своето естество е
частен документ-чл.180 ГПК, като е налице идентичност между
прехвърлените вземания и претендираните такива. Освен това, вземанията са
оспорени от ответника не поради това, че не са прехвърлени на ищеца, а
поради това, че цесията няма действие за него.
Следователно доказано е, че по силата на твърдения договор за цесия на
ищеца са били прехвърлени вземанията по договора за предоставяне на
паричен заем № № PLUS-10868524 от 10.09.2014г.
Доколкото към исковата молба, предмет на настоящето производство, е
приложено уведомление за прехвърляне на вземанията по процесния договор,
изходящо от цедента/стария кредитор/, чрез неговия пълномощник-новия
кредитор/ищеца/, което е достигнало до ответника на 08.10.2019 г., когато са
му били връчени/ чрез пълномощника по делото/ препис на исковата молба и
приложенията към нея, то следва да се приеме, че цесията има действие за
ЕВ. К. В..
Несъмнено е, че длъжникът може да прави на цесионера всички
възражения, които би могъл да прави на цедента -чл. 26, ал. 2 ЗПК и арг. чл.
103, ал. 3 ЗЗД.
Както вече бе посочено, договорът за потребителски кредит е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит – Обн., ДВ, бр. 18 от
6
05.03.2010 год., в сила от 12.05.2010 год., като регламентацията му се
съдържа в нормата на чл. 9. В разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1-2 ЗПК
са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като
съобразно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съдът приема за неоснователни възраженията на ответницата за
нарушения по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.6, т.9 а, т.11, т.20 ЗПК. При сключване
на въпросния договор е спазено изискването по чл.10, ал.1 ЗПК, като е
съставен в писмена форма, на хартиен носител, с еднакъв вид и размер шрифт
не по-малък от 12. Срокът на договора е част от съдържанието на договора,
регламентиран в чл.11, ал.1, т.6 от ЗПК, но той не е включен в разпоредбата
на чл.20 от ЗПК, така че непосочването му в договор за потребителски
кредит не е нарушение на императивни изисквания. Още повече в конкретния
случай в чл. 15 от ОУ към договора е отбелязано, че е безсрочен. Лихвеният
процент по кредита е фиксиран / пар.1, т.5 от ДР на ЗПК/ за целия срок на
договора -20 %, а разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 а ЗПК касае методика за
изчисляване на референтен лихвен процент /пар.1, т.6 във вр. т.5 а от ДР на
ЗПК/. Условията за издължаване на кредита са посочени в погасителен план,
съдържащ информация за размера на погасителните вноски /145,82 лв./ ; броя
-47 периодичност месечна; дати на плащане-падежни дати. Право на отказ на
потребителя от договора е третирано в чл. 10 и чл. 11 от Условията по
договора.
Неоснователни са възраженията на ответницата за недействителност на
процесния договор, поради нарушение на изискванията по чл.11, ал.1, т.20, 23
и 24 ЗПК, тъй като тези хипотези не се включват в разпоредбата на чл.22 от
ЗПК.
По делото е безспорно, че ищецът е превел на ответника сумата от 3 860
лв., като от пълния размер на отпуснатия кредит от 4 000 лв. е удържана такса
ангажимент от 140 лв. и тази сума е усвоена.
Според приетата по делото ССЕ, към датата на процесния договор за
цесия от 11.05.2016 г. неплатения остатък от главница е в размер на 3 183,74
лв., неплатеният остатък от възнаградителна лихва е 1 012,59 лв. за периода
от 20.11.2015 г. до 20.08.2018 г., от която 300,38 лв. просрочена договорна
7
лихва по 6 мес. вноски и 712,21 лв. непадежирала дог. лихва по вноски с
ненастъпил падеж до крайния срок на кредита и неустойка за забава от 131,41
лв.
Ето защо, ответницата дължи главница в размер от 3 183,74 лв., ведно
със законната лихва от 28.01.2019 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва от 1 012,59 лв. за периода от 10.09.2014 г. до
20.06.2018 г., като общата цена на иска е в размер на 4196, 33 лв.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен
общо за сумата над 4 196, 33 лв. до претенираната сума от 4462,15 лв., като
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца главница в
размер от 3 183,74 лв., ведно със законната лихва от 28.01.2019 г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва от 1 012,59 лв. за периода от
10.09.2014 г. до 20.06.2018 г.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
Решението се променя и в частта на разноските.
Ищецът е направил разноски за заповедното производство в обща
размер от 139, 24 лв., които и съобразно уважената част от иска възлизат на
130,88 лв. За първата инстанция ищецът е направил разноски от общо 333,49
лв. за възнаграждение за вещо лице и държавна такса, така както са поискани,
които и съгласно уважената част от иска възлизат на 313,48 лв.
На пълномощника на ответницата се следва адвокатско възнаграждение
според отхвърлената част от иска в размер на 32,54 лв. Решението следва да
бъде отменено в частта, в която и на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. К.
Билева е присъдена сума над 32,54 лв. до 542 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по делото.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено
За въззивната инстанция въззиваемият/ищец не е претендирал разноски.
Такива във вид на адвокатско възнаграждение са претендирани само от
пълномощника на въззиваемата/ответница адвокат М.Л., като адвокатското
възнаграждение, което следва да бъде присъдено на пълномощника според
отхвърлената част от иска възлиза на 32,54 лв.
8
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 07.06.2021 г. по гр.д. № 25883/2019 г. на СРС, IІІ
ГО, 138 с-в в частта, в която съдът е е отхвърлил предявените от „ЕОС М.“
ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„******* срещу ЕВ. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София,
ж.к. *******, искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
пр.1 ЗЗД във вр. чл.9 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания на ищеца по отношение на ответника за сумата от общо над
4196, 33 лв. до претендирана общо сума от 4462,15 лв., както и в частта, в
която СРС е осъдил „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „******* да заплати на основание чл.78, ал.З ГПК
вр.чл. 38, ал.2 във вр.чл.38. ал.1, т.2 ЗА на адвокат К. И.Б., ЕГН **********,
от САК, с адрес: гр.София, ул. „*******, офис-партер, сумата над 32,54 лв.
до присъдената 542 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЕОС М.“
ЕООД и ЕВ. К. В., ЕГН **********, че ЕВ. К. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.София, ж.к. ******* дължи на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „******* сумата
от 3 183,74 лв., представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-10868524 от 10.09.2014г., сключен с „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД, ведно със законна лихва от 28.1.2019 г. до изплащане на
вземането и договорна лихва в размер на 1 012,59 лв. за периода от
20.11.2015 г. до 20.08.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА ЕВ. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.
******* да заплати на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „******* направените разноски за заповедното
производство в размер на 130,88 лв., а за първоинстанционното производство
в размер на 313,48 лв.
ОСЪЖДА „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „******* да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА
на адвокат М.Л. Л. от САК, ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността: гр.София, ул. „*******, офис-партер, адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция в размер на 32,54 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10