Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260042/15.10.2020година Град
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд наказателно отделение
На петнадесети октомври две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА
САПУНДЖИЕВА
Секретар:Геновева
Ненчева
Прокурор:ИЛИЯ
НИКОЛОВ
като разгледа
докладваното от съдия
Д.Сапунджиева
ВЧНД номер 343 по описа за 2020
година
Предмет на
въззивното производство е Решение № 128 от 06.10.2010г. по ЧНД №1073/20 г. на
Окръжен съд гр.Варна, с което е отказано изпълнение на Европейска заповед за
арест, издадена от съдия от Окръжен съд гр.Констанца, Република Румъния, за
предаване на българския гражданин Г.К.П. за изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“ по присъда по н.д. № 483/08.10.2018г.
на Окръжен съд Констанца, потвърдена с Решение по н.д.№257/Р/25.03.2019г. на
Апелативен съд Констанца, като е постановено приемане за привеждане в
изпълнение от Варненска окръжна прокуратура на наказанието, в размер на две
години „лишаване от свобода“. Потвърдена е била взетата по отношение на П.
мярка за неотклонение "Задържане под стража“ до привеждане в изпълнение на
наказанието.
Производството е
образувано по въззивна жалба лицето, чието предаване се иска - Г.К.П., чрез
неговия процесуален представител-адв. В.П.. В
жалбата се излагат съображения за нарушение на закона и допуснати
съществени процесуални нарушения. На първо място се сочи,че проверявания съд не
е приспаднал времето, през което лицето е било задържано и не е изискал
допълнителна информация за това обстоятелство. С жалбата се оспорва и решението
в частта, в която е потвърдена МН „задържане под стража“ и отказа на съда да
назначи СПЕ на лицето, с оглед неговото здравословно състояние. От въззивната
инстанция се иска да отмени решението на проверявания съд в частта, в която е
потвърдена мярката му за неотклонение „задържане под стража“ и да го измени в
частта, в която е определено лицето да търпи наказание „лишаване от свобода“ от
две година, като се приспадне изтърпяната част. Прави се доказателствено искане
за назначаване на Съдебно психиатрична експертиза по отношение здравословното
състояние на лицето, чието предаване се иска.
В съдебно заседание
представителят на Апелативен съд оспорва основателността на въззивната жалба, като
счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което пледира
същото да се потвърди.
Процесуалният представител
на осъдения заявява, че поддържа жалбата на посочените основания.
Осъденият П.
заявява, че желае да търпи наложеното наказание „лишаване от свобода“ в
РБългария.
Настоящата въззивна
жалба е подадена от легитимно лице и в законовия срок, поради което същата е
допустима. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно ЕЗА, с
Присъда по н.д.№483/08.10.2018г. по описа на Окръжен съд Констанца, постановена
в присъствието на исканото лице, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от две години, за извършено престъпление по чл.263,ал.1 и 2 от НК на
Република Румъния, квалифицирано като трафик на хора. Присъдата е потвърдена с
Решение на Апелативната инстанция на Констанца и е влязла в законна сила.
Остатъкът за изтърпяване на наказанието е посочен на една година, шест месеца и
два дни.
Г.К.П. е гражданин
на Република България, а постоянното му местоживеене е в гр. Аксаково.
Въз основа на
изложените фактически констатации окръжният съд е направил правилен и
законосъобразен правен извод, че в случая са налице всички изискуеми законови
предпоставки по чл.36 от ЗЕЕЗА. В
мотивите към решението окръжният съд правилно е приел, че деянието, за което с
процесната чуждестранна присъда е бил признат за виновен и осъден българският
гражданин представлява престъпление и е
наказуемо съгласно НК на Р България, регламентирано в материално правната норма
на чл. 159а от НК –трафик на хора,която разпоредба предписва наказания лишаване
от свобода от две до осем години.
Съдът не е
констатирал абсолютни основания за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА, както и факултативни по чл. 40, ал. 1, т. 1, 1а, 2, 3 и 5 от ЗЕЕЗА, тъй като престъплението не е извършено цялостно
или частично на територията на РБългария, не е подсъдно на български съд, не е
изтекъл предвиденият давностен срок, лицето не е търпяло и не търпи наказание
за това деяние в страна, която не е членка на ЕС.
В хода на
проведеното екстрадиционно производство по проверяваното дело, исканото лице
лично и чрез своя защитник категорично и непоколебимо е изразил воля да изтърпи
наложеното му с присъдата на искащата държава – Република Румъния наказание
„лишаване от свобода“ в Република България. Имайки предвид, че лицето е
български гражданин и прилагайки чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, правилно съда е отказал
изпълнение на Европейската заповед за арест, издадена от Окръжен съд– гр. Констанца,
за предаване на българския гражданин Г.П. на компетентните власти на Република
Румъния, с цел изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, като едновременно
с това е постановил приемане за привеждане в изпълнение от Варненска окръжна
прокуратура на наказанието, в размер на две години „лишаване от свобода“.
Неоснователно е
възражението на защитата, че не са събрани доказателства за времето, пред което
П. е бил задържан. Това обстоятелство е неотносимо към настоящото производство.
Същото следва да бъде изяснено от представителите на държавното обвинение, с
оглед правомощията им по изпълнение на наказанието, по реда на чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА, вр.чл.457, ал.2–5 НПК. Тогава следва да се приспадне и времето, през
което същия е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и
"домашен арест", както и фактическото му задържане по настоящото
производство до разглеждане на искането за вземане на мярка за неотклонение от
съда.
Като последица от
взетото решение и на основание чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА, правилно съдът е потвърдил
мярката за неотклонение "Задържане под стража“ до привеждане в изпълнение
на наказанието.
Не са налице
основания за изменение на мярката за неотклонение на осъдения в по-лека, с
оглед преценката на настоящата инстанция, че по-лека по вид мярка за
процесуална принуда не е годна да обезпечи целите на производството по
привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
Здравословното му
състояние и представените в тази връзка медицински документи не са от
категорията предпоставки, които подлежат на преценка в производството по
приемане за изпълнение на ЕЗА. Същите подлежат на преценка от органите по
изпълнение на наказанието, включително и относно необходимостта от назначаване
на СПЕ.
По изложените
съображения,въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №128 от 06.10.2020г. по ЧНД №1073/20 г. на
Окръжен съд гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.