Определение по дело №1776/2014 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

Град Варна,  31 юли 2014 година.

 

            Варненския Окръжен Съд – Гражданско отделение, четвърти състав, в закрито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.

БОРИСЛАВА БОРИСОВА

Като се запозна с докладваното от съдия Красимир Василев, гр.дело № 1776/2014 година на ВОС, взе предвид следното:

            Производството по делото е въззивно и е образувано по две частни жали, както следва:

            От адв.А., като процесуален представител на Р.Н.С., против Определение № 7533 от 21.05.2014 година, постановено по гр.дело № 17 587/2012 година , по описа на ВРС, с което той моли размера на адвокатския хонорар да се редуцира по размера на сумата от 344.37 лева.Излага съображения, като се позовава на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и на ТР № 6 / 2012 година на ВКС, приемайки че първата съдебна инстанция е намалила размера на хонорара незначително.

Втората жалба е от адв.З., като пълномощник на „СКА Вижън” ЕИК *********, против същото Определение, като тук се възразява против незаконосъобразното намаляване на възнаграждението.Искането е общия му размер да бъде определен на сумата от 1 203.57 лева.

Отговор е постъпил единствено от адв.З. против жалбата на Р.С..С него тя оспорва същата, като я намира за неоснователна.

За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:

С искова молба от 28.11.2012 година ищцата С. е насочила претенцията си против ответното дружество за заплащане, както следва: на сумата от 3 653.97 лева – трудово възнаграждение за периода 07.01.2011 година до 14.11.2012 година; на сумата от 30.36 лева – мораторна лихва; на сумата от 196.65 лева – обезщетение по чл.220 от КТ; на сумата от 196.65 лева едномесечно брутно възнаграждение на осн.л.222 от КТ и на сумата от 119.70 лева – обезщетение за неизползван отпуск за 2009 и 2010 година.

С съдебно заседание от 28.02.2014 година претенцията е била изменена, като са претендирани само сумите от 3 058.88 лева и 351.87 лева, като производството по чл.220, чл.222 и чл.224 от Кт е било прекратено, поради извършен отказ от иска.

С Решението си ВРС е присъдил съдебно – деловодни разноски в размер на 1 203.57 лева, които е следвало да заплати ищцата.А по нейна молба с правно основание чл.248 от ГПК е намалил този размер на сумата от 854.03 лева.

Становището на съда е следното:

И двете жалби са неоснователни, като в този случай становището на ВРС почива, както на наличните доказателства, така и на законодателната уредба.На първо място е редно да се отбележи, че облигационното отношение между доверениците и техните доверители е възникнало по силата на старата Наредба № 1 / 2004 година за минималния размер на адвокатските възнаграждения и на тази база изчисленията на съда са правилни.На базата на всички предявени искове – а те са 5, съдът е извършил изчисления и е с оглед направеното възражение за прекомерност е достигнал до извода, че се дължи общо възнаграждение в размер на 854.03 лева, като е отчел фактическата и правна сложност на делото.

Само за сведение на процесуалния представител на ищцата е редно да се отбележи, че по смисъла на чл.78 ал.4 от ГПК ответника има правото да търси разноски и при прекратяване на делото.Следователно разглеждането на сумата би следвало да включи и онези искове – по чл.220, чл.222 и чл.224 от КТ, по които е извършен отказ от иска и по които производството е било прекратено.Ето защо, присъждането на разноски само по отношение на разгледаните искови претенции би било незаконосъобразно.

Изчисленията на ВОС показват, че на базата на петте искови претенции, се дължат разноски в размер на 759.23 лева и за тях е било редно да бъде осъдена ищцата.Като е възприел сумата от 854.03 лева ВРС е дал ясно да се разбере, че на първо място той не слязъл под допустимия минимум и на следващо, че  самото производство е с фактическа и правна сложност, предвид наличието на множество искове, респективно на множество назначени експертизи и съдебни заседания.По тези съображения и като отговаря по този начин на двете жалби, ВОС приема, че атакуваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, ВОС:

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7533 от 21.05.2014 година, постановено по гр.дело № 17 587/2012 година, по описа на ВРС, единадесети състав.

Определението е окончателно.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: