Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №71
гр. ВРАЦА,28.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в
публичното заседание на 31.01.2020г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.П.
мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар Г.Емилова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N`12 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 24.10.2019г.,подадена от Т.Й.М.,Ц.С.М. и И.С.С.,всички със
съдебен адрес ***,и трите чрез процесуален представител адв.М.М. от ВрАК, срещу
решение на РС гр.Козлодуй от 01.10.2019г.,постановено по гр.д.№ 64/2019г.,с
което е отхвърлен предявения от въззивниците иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците,че с факта на доброволната
делба,извършена с договор за доброволна делба от 22.12.2017г.,вх.рег.№ 3094,№
116,т.5,договор за аренда от 12.09.2016г.се прекратява за частта от арендувания
имот,която се предоставя в дял и собственост като самостоятелно обособен
новообразуван имот - № 37798.54.23 в м.“Совата“,с площ от 11524 кв.м.,4-та
категория,с начин на трайно ползване – нива.Поддържа се във въззивната жалба,че
решението е необосновано и неправилно –
постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Излагат
се подробни доводи и съображения.Навеждат се доводи,че решението било и
недопустимо,тъй като първоинстанционният съд се бил произнесъл по непредявен
иск,поради което се иска обезсилването му.Ако се приеме,че решението е
допустимо се иска отмяна на същото,и вместо него постановяване на друго,с което
се уважи претенцията на въззивниците. С въззивната жалба не се правят нови
доказателствени искания.Претендират се разноски за двете инстанции.
Противните
страни не са ангажирали становище по въззивната жалба.В хода на делото чрез
процесуалните си представители оспорват същата.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страни в
процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от Т.Й.М.,Ц.С.М.
и И.С.С.,чрез процесуалния си представител адв. М. *** срещу Д.Н.В. , с която е
предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника, че с факта на доброволната делба, извършена с
Договор за доброволна делба от 22.12.2017г., вх.рег. №3094, №116, том V,
Договор за аренда от 12.09.2016г. се прекратява за частта от арендувания имот,
която се предоставя в дял на ищците като самостоятелно обособен новообразуван
имот, а именно – новообразуван имот № 37798.54.23, в местността „Совата“, с
площ от 11524 кв.м., като имотът е образуван от имот №37798.54.1. По делото са конституирани като
ответници арендаторът ЕТ „Агро – С.Д.“ със седалище и адрес на управление в гр.Варна
и новия собственик на имота,поставен в дял на ответника при делбата – Е.Д.П..
Поддържа
се в исковата молба, че с Договор за аренда от 12.09.2016г. ответникът Д.Н.В. отдал
под аренда на ЕТ „Агро – С.Д.“
земеделска земя, останала в наследство от К. П. В. и С.П.М. с площ от
23,047 декара, в местността „Совата“, находяща се в землището на гр.Козлодуй,
чрез сключване на договор за аренда за срок от десет стопански години, считано
от стопанската 2017/2018г. Около година
след сключването на арендния договор същата земя е била поделена доброволно
между сънаследниците с Договор за доброволна
делба от 22.12.2017г., вх.рег.№3094, №116, том V. Ищците поддържат, че с
извършването на доброволната делба имотът е престанал да съществува в
първоначалния си вид,и от същия са образувани отделни нови имоти, предоставени
в изключителна собственост на съделителите. След извършване на делбата ищците
са съсобственици на описания имот,
предоставен им в дял с идент.37798.54.23 от 11524 кв.м.Поддържа се,че не са
изразявали воля за сключване на договор за аренда като същият е сключен без
тяхно знание и съгласие. Твърдят, че след извършване на доброволната делба е
прекратен обекта на договора за аренда като самостоятелен имот, ликвидирана е
съсобствеността върху него. С факта на делбата са възникнали новообразувани
имоти, респ. имотът предмет на арендния договор е престанал да съществува в
първоначалния си вид, площ, граници, образувани са нови, различни от
първоначалния имоти. Считат, че така договорът за аренда се прекратявал за
частта от арендувания имот, която се предоставя на тях, тримата ищци в дял като
самостоятелно обособен, новообразуван имот, поради което ищците молят да бъде
постановено съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответниците , че с факта на доброволната делба, извършена с Договор за
доброволна делба от 22.12.2017г., вх.рег. №3094, №116, том V, Договор за аренда
от 12.09.2016г. се прекратява за частта от арендувания имот, която се
предоставя в дял на ищците като самостоятелно обособен новообразуван имот.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът Д.Н.В. чрез пълномощника си
адв. Е.О. *** е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск
като неоснователен. Сочи, че е налице валидно
сключен договор за аренда като излага, че относно наличието на валидно сключен
аренден договор следва да се имат предвид разпоредбите на ЗАЗ към датата на
сключването на арендния договор – 12.09.2016г. Към тази дата в чл. 3 ал. 4 ЗАЗ
е била дадена възможност на всеки от наследниците да сключи договор за аренда.
Договорът за аренда е подписан при условията на чл. 3
ал. 4 ЗАЗ, според която разпоредба, когато договорът е сключен само от някой от
съсобствениците на земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно
чл. 30 ал. 3 ЗС. В този случай възниква облигационно правоотношение само между
този съсобственик/сключил договора/ и арендатора, като в защита на интересите
на останалите съсобственици, които не са страни по договора, приложение намира
разпоредбата на чл. 30 ал. 3 ЗС.Договорът за аренда не бил нищожен, както се
твърдяло в исковата молба, че бил сключен без знание и съгласие на ищците, тъй
като е сключен в съответствие с разпоредбата на чл. 3 ал. 4 ЗАЗ, която изрично
признава възможността договорът за аренда на земеделска земя да бъде сключен
само от един или от няколко съсобственици, предвиждайки отношенията с
останалите съсобственици да се уреждат според правилото на чл. 30 ал. 3 ЗС.
Изменението на чл. 3 ал.4 от ЗАЗ, съгласно което договор за аренда може да се сключи със
съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто
идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от
съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от
съсобствения имот, е в сила от 07.02.2017г. Твърди се в отговора, че оспорвания
по делото аренден договор е сключен преди тази дата, когато е действала
предходната редакция на чл.3 ал.4 от ЗАЗ .На следващо място пълномощникът на
ответника сочи, че доброволната делба на арендувания имот не е
предвидено в закона основание за прекратяване на арендния договор. Сочи, още, че в Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че договорът за аренда се прекратява при неизпълнение по общия
ред, вкл. и на предвиденото в чл.28 ал.1 ЗАЗ специфично основание за разваляне – прекратяване
поради неизпълнение, изразяващо се в забава на арендно плащане за повече от три
месеца. Други основания за прекратяване на арендния договор в ЗАЗ не били
предвидени, а отношенията са такива със специфична законова регламентация. В този смисъл доброволната делба не е сред основанията за
прекратяване, въведени в глава шеста от ЗАЗ, нито е основание за прекратяване,
заложено в ЗЗД, към който ЗАЗ препраща. Не би могъл да се приложи и чл.89 от ЗЗД, съгласно който при двустранните договори, ако задължението на едната
страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по
право, тъй като доброволната делба не съставлява невъзможност за изпълнение на
арендния договор. Напротив – изпълнението е възможно и след разделянето на
имота на два новообразувани такива.
Постъпил е писмен отговор и от новоконституирания ответник Е.Д.П. чрез
пълномощника адв.О., съдържащ същите юридически съображения за неоснователност
на иска, които са изложени и в защита на ответника Д.В..
Постъпил е писмен отговор и от новоконституирания ответник ЕТ „Агро – С.Д.“ чрез пълномощника адв.Г.,***,
в който се изложени съображения за недопустимост на иска, тъй като ищците не са
обосновали и доказали правен интерес от водене на иска. Правният интерес при
предявяване на положителния установителен иск е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно,според изложеното. В
този смисъл е и ТР 8/2013г. по т.д. №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, с което се
приема, че ищците имат задължението да установят наличието на свое накърнено
право, което се нуждае от защита като докаже фактите от които то произтича.
Твърденията на ищците не били в посока за някакво засегнато материално право
или правоотношение като не е въведен предмет на иска – спорно правоотношение.
Ако искът бъде разгледан като допустим, ответникът моли да бъде отхвърлен като
неоснователен. Излага твърдения, че в разпоредбата на чл.17 ал.2 от ЗАЗ е
записано, че приобретателят на арендувания обект на договора замества
арендатора като страна в договора за аренда ако същият е бил вписан, дори и
обектът на договора още да не е бил предаден. След сключването на договора за
аренда, с договор за доброволна делба съсобствеността върху имота е прекратена
и от него са образувани нови имоти. Вписаният договор за аренда по отношение на
нива с площ от 23,047 дка в местността „Совата“, находяща се в землището на
гр.Козлодуй, продължава да действа по
отношение на образувания от него чрез разделяне имот, предмет на настоящото
производство, собственост на ищците с оглед на чл.17 ал.2 от ЗАЗ. Ищците са
приобретатели на реално обособена част от арендувания обект, поради което
следва да бъде прието, че те придобиват качеството на страна по договора за
аренда по отношение на тази придобита в индивидуална собственост част от
арендования имот, поради настъпило правоприемство.
По делото са събирани
писмени доказателства.
Установява се от представените писмени
доказателства ,че с Договор за аренда от 12.09.2016г. ответникът Д.В. е отдал
под аренда на ЕТ „Агро – С.Д.“
земеделска земя, с площ от 23,047 декара, в местността „Совата“,
находяща се в землището на гр.Козлодуй, чрез сключване на договор за аренда за
срок от десет стопански години, считано от стопанската 2017/2018г. Установено е
и, че с Договор за доброволна делба от
22.12.2017г., вх.рег.№3094, №116, том V. са образувани два отделни имоти от първоначалния имот, предоставени в
изключителна собственост на съделителите като дял първи е бил предоставен в дял
и собственост на ответника Д.В., който получава новообразуван имот с №
37798.54.22, в местността „Совата“ , с площ от 11 523 кв.м., четвърта
категория, с начин на трайно предназначение – земеделска и начин на трайно
ползване -нива,а дял втори на ищците – Т.Й.М., Ц.С.М. и И.С.С., като те
получават в съсобственост общ дял от земеделската земя, а именно новообразуван
имот № 37798.54.23, в местността „Совата“ , с площ от 11 524 кв.м., четвърта
категория земя, с начин на трайно ползване -нива,като имотът е образуван от
имот № 37798.54.1,както и първия. Спорен между страните е въпросът
дали с извършването на доброволната делба, при която са били образувани два нови имота, имотът, поставен в дял на ищците след
делбата следва да носи тежестта от
арендния договор, който е бил сключен за целия имот преди разделянето му,
защото такъв цялостен имот вече не съществува, т.е с факта но доброволната
делба прекратява ли се арендния договор за частта от арендувания имот, която е
предоставена в дял като самостоятелен обособен новообразуван имот на ищците.
При
така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд приел предявения иск за неоснователен и недоказан и го
отхвърлил.Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Безспорно е установено,че ответникът Д.Н.В. е сключил с ответника ЕТ „Агро- С.Д.“
Договор за аренда на земеделска земя от 12.09.2016г.
за срок от десет стопански години, считано от стопанската 2017/2018г., който
договор е вписан на 12.09.2016г. в Служба по вписванията, гр. Козлодуй.
Предмет на договора е земеделски имот № 37798.54.1 с площ от 23,047 дка в местността „Совата“, находящ се в землището на
гр.Козлодуй. Около една година след
сключването на арендния договор имотът бил поделен чрез извършване на доброволна делба, като същият бил разделен на два по-малки имота,поставени в дял на различни
съсобственици.Впоследствие ответникът Д.В. прехвърлил правото на собственост върху имота си,получен при делбата чрез покупко-продажба, оформена в Нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот-земеделска земя №38,
том ІІ, рег.№1954, дело №121/ 13.03.2018г. на Валентин Митов -Нотариус с
рег.№373 от регистъра на Нотариалната камара на РБ на трето лице – ответника Е.П..
Купувачът по тази сделка, ответникът Е.П. се явява трето лице, което е
обвързано с арендния договор с предмет описания първоначален имот № 37798.54.1, чрез
делбата на който е получен придобитият от нея по-малък имот-новообразуван имот
с № 37798.54.22.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд,че предявеният
установителен иск е допустим като предявен от правен субект с правен интерес –
съсобственици на поземлен имот, образуван от разделянето на имот, предмет на
аренден договор.
Съставът намира,че между страните е налице валидно сключен аренден договор,
съобразен напълно с разпоредбите на ЗАЗ, действали към датата на сключването на
арендния договор – 12.09.2016г. Към тази дата в чл. 3 ал. 4
ЗАЗ е била дадена възможност на всеки от наследниците да сключи договор за
аренда за цялата наследствена земя. Когато
договорът е сключен само от някой от съсобствениците на земеделска земя,
отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30 ал. 3 ЗС. Изменението на чл.
3 ал.4 от ЗАЗ, изискващо за сключване на аренден договор наличие на повече от 50
на сто идеални части от съсобствен имот или упълномощаване от
съсобственици, притежаващи общо повече от 50 на сто
идеални части от съсобствения имот, е в сила от 07.02.2017г.
Т.е.налице
е валидно сключен аренден договор за определен имот с определен идентификатор,и
образуването на нови имоти с нови идентификатори по никакъв начин не се
отразява върху валидността на първоначално сключения договор за аренда,който разпростира
своето действие и върху новообразуваните имоти.
В ЗАЗ
изчерпателно са посочени хипотезите,при които арендният договор се прекратява,и
между тях не фигурира хипотеза обособяване на нови имоти от първоначалния
имот,предмет на договора за аренда с нови идентификатори.Не би могло да се приложи и разп.на чл.89 от ЗЗД, съгласно
който при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси
поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право, тъй като доброволната делба не съставлява невъзможност за
изпълнение на арендния договор. Изпълнението е възможно и след разделянето на имота на два по-малки такива.
При
така изяснената фактическа обстановка предявеният иск се явява неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли,както правилно е процедирал и
първоинстанционния съд.Неоснователни са доводите във въззивната жалба,че
първоинстанционният съд се бил произнесъл по непредявен иск.Предявен е
установителен иск с посочен конкретен петитум и съдът се е произнесъл именно по
такъв иск.
Въззивната
жалба е неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а
първоинстанционното решение – да се потвърди.
При този изход на делото въззивниците следва да
заплатят на въззиваемите направените по делото разноски пред въззивна инстанция,представляващи
адвокатско възнаграждение,както следва:На Д.В. - 300 лв.,на Е.П. - 300лв. и на
ЕТ“Агро-Светозар Дичевски“гр.Варна – 300 лв.
Водим от горното,ВрОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Козлодуй от
01.10.2019г.,постановено по гр.д.№ 64/2019г.
Осъжда Т.Й.М., с ЕГН **********
и адрес: ***, Ц.С.М. с ЕГН ********** и адрес: *** и И.С.С., с ЕГН ********** и
адрес: *** ,
да заплатят на Д.Н.В. с ЕГН **********
и адрес: ***, сторените деловодни разноски пред въззивна инстанция в размер на
300,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Осъжда Т.Й.М., с ЕГН **********
и адрес: ***, Ц.С.М. с ЕГН ********** и адрес: *** и И.С.С., с ЕГН ********** и
адрес: *** ,
да заплатят на Е.Д.П. с ЕГН **********
и адрес: ***, сторените деловодни разноски пред въззивна инстанция в размер на
300,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Осъжда Т.Й.М., с ЕГН **********
и адрес: ***, Ц.С.М. с ЕГН ********** и адрес: *** и И.С.С., с ЕГН ********** и
адрес: ***, да заплатят на ЕТ „Агро – С.Д.“ с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление: гр.Варна, бул. „Мария Луиза“№ 9, сторените деловодни разноски пред
въззивна инстанция в размер на 300,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........