Решение по дело №365/2023 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 224
Дата: 21 юни 2023 г.
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20235500500365
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Стара Загора, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Н.й Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20235500500365 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по въззивна жалба на Н.ч. "О.П. - *",
ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: с. С.г., ***, представлявано
от председателя на настоятелството В.З.Т., действаща чрез адв. Н. К. против
решение № 11/27.01.2023 г., постановено по гр.д. № 665/2022 г. по описа на
Районен съд – Чирпан.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано.
Сочи се, че първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на
събраните доказателства, довел до погрешни фактически изводи, а оттам и до
отхвърлянето на предявеният иск.
Претендира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на
ново, с което бъде уважен предявеният иск и да се присъдят разноските пред
първата инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
насрещната страна К. Р. П..
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна се
представлява от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и
пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с
което предявените искове бъдат уважени, като й бъдат присъдени
направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемият се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез
1
когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждането на разноските за въззивната инстанция.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Пред районния съд е предявен иск по чл.45 от Закона за задълженията и
договорите, с които се претендира присъждането на обезщетение за
причинени имуществени вреди от непозволени увреждане в размер на 16 640
лв.
Изложени са твърдения, че в периодите от 26.11.2013 г. до 22.05.2014 г.
и от 27.12.2013 г. до 05.12.2014 г. К. Р. П. без правно основание е придобил
парични средства, собственост на Н.ч. "О.П. - *", съответно в размери от 2400
лв. и от 14 240 лв., като за тези деяния е признат за виновен в извършването
на престъпления с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 343/2021 г. на Районен
съд –Чирпан.
С отговора на исковата молба К. Р. П. е оспорил иска като
неоснователен поради погасяването му по давност.
Първоинстанционният съд е уважил иска, т.к. е приел, че за
неправомерното деяние, от което са настъпили твърдените имуществени
вреди, ищецът е научил най-късно на 15.07.2017 г. Приел е, че ищецът не е
доказал наличието на факти, обуславящи прекъсването на давностния срок,
който следва да е изтекъл на 15.07.2022 г. и предвид предявяването на иска на
18.08.2022 г., го е отхвърлил като неоснователен на вземането по давност.
Настоящият въззивен състав намира, че правно-относимите факти са
били правилно установени от първоинстанционния съд, а въз основа на тях са
били направени обосновани фактически изводи, поради което на основание
чл.272 от ГПК препраща към тази част на мотивите на обжалваното решение.
Установено е, с влязла в сила присъда, че извършвайки две
престъпления в периодите от 26.11.2013 г. до 22.05.2014 г. и от 27.12.2013 г.
до 05.12.2014 г., К. Р. П. е присвоил парични средства, собственост на Н.ч.
"О.П. - *", в общ размер от 16 640 лв.
Установено е също така, че по искане на ръководството на читалището
регистриран одитор е изготвил доклад на 31.03.2017 г. относно финансите на
Н.ч. "О.П. - *" за периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2017 г., с който са били
констатирани финансови нарушения – документално необосновано
разходване на парични средства.
Въз основа на доклада на 18.05.2017 г. председателя на проверителната
комисия към народното читалище е сезирала полицейските органи.
На 15.07.2017 г. е проведено извънредно общо събрание на Н.ч. "О.П. -
2
*", на което са били обсъдени въпросите, касаещи констатираните
финансовите нарушения и виновните за тях лица, като К. Р. П. изрично е бил
поканен да даде обяснения, но е отказал.
От материалите по приложеното н.о.х.д. № 343/2021 г. на Районен съд
– Чирпан е видно, че на 13.12.2021 г. председателят на Н.ч. "О.П. - *" е подал
молба за конституиране на читалището като граждански ищец в
наказателното производство за вземането от 16 650 лв.
С протоколно определение от 14.12.2021 г. съдът е отказал да приеме за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск на Н.ч.
"О.П. - *" срещу К. Р. П. за сумата от 16 650 лв., т.к. искането не отговаря на
изискванията на чл.85 от НПК.
Няма спор, че подлежащия на разглеждане в настоящото производство
иск е предявен на 18.08.2022 г.
Липсват доказателства по делото К. Р. П. да е признал вземането на
народното читалище, каквото оспорване е направено в първоинстанционното
производство.
Спорният между страните въпрос е налице ли е изтекла погасителна
давност, който се явява обусловен и от въпроса налице ли са обстоятелства по
смисъла на чл.116 от ЗЗД, водещи до прекъсване на давността.
Въззивният съд, също както първоинстанционният съд, приема, че за
извършеното от К. Р. П. противоправно увреждащо деяние ръководството на
Н.ч. "О.П. - *" е узнало на 15.07.2017 г., и от този момент е започнала
погасителната давност за вземането за обезщетяване на вредите от деликта.
По делото носещият доказателствената тежест ищец /сега въззивник/ не
е доказал К. Р. П. да е признал вземането си посредством отправено към
кредитора волеизявление в този смисъл.
Наличието на направено от председателя на народното читалище
искането за приемане за съвместно разглеждане в наказателното
производство на граждански иск за сумата от 16 650 лв. също не води до
прекъсване на давността.
Отказът на съда да приеме за съвместно разглеждане с наказателния
процес граждански иск на пострадалия, както и да го конституира в
качеството на граждански ищец в наказателния процес следва да се счете, че
иск изобщо не е бил предявяван, а оттам и че не е могло да настъпи
прекъсване на погасителния давностен срок по силата на чл. 116, б. "б" ЗЗД.
Това е така, т.к. съгласно императива на закона давността не се счита
прекъсната, ако искът не бъде уважен и на по-силно основание същото
разрешение следва да се възприеме и в случаите, при които предявеният в
наказателния процес граждански иск въобще не е бил приет за разглеждане.
Не е налице и основание за спиране на давността по смисъла на чл.115
б. Ж от ЗЗД, т.к. образуваният във връзка с увреждащото деяние наказателен
процес не представлява съдебен процес относно вземането.
Предвид изложените съображения оплакванията във въззивната жалба
се преценяват от въззивният съд за неоснователни.
3
Окръжен съд – Стара Загора счита, че първоинстанционният съд е
постановил едно правилно решение, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските:
При този изхода на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК
въззивваемият има право на разноски.
Такива следва да му се присъдят в размер на 1000 лв., колкото е
платеното от него адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во от
ГПК и чл.272 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/27.01.2023 г., постановено по гр.д. №
665/2022 г. по описа на Районен съд – Чирпан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н.ч. "О.П. - *", ЕИК № ***,
със седалище и адрес на управление: с. С.г., ***, представлявано от
председателя на настоятелството В.З.Т. да заплати на К. Р. П., ЕГН –
**********, с адрес: с. С.г., ***сумата от 1000 лв. / хиляда лева/ - съдебно-
деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4