Мотиви към присъда по НОХД №81 по описа за 2019 г. на ВПРС
На 25.03.2019 г. от Р.п.- г.В.П. ***/сега ШРП ТО-В.П./ обвинителен акт по
ПД №9/2019г. по описа на ВПРП, ведно с СлД№47/2017 г. по описа на ОСлО в ШОП, с
който са повдигнати обвинения срещу А.А.А.,
роден на *** ***, обл. ***, българско гражданство, неженен, с начално
образование, осъждан с ЕГН **********, за това че на 15 05.2017г в гр ***, обл.
*** в района на бензиностанция „***", в съучастие като съизвършител с Д.Г.Х.
и С.С.Х. употребил сила - бутане, оказване на съпротива и заплашване: с
физическо насилие с думите „майка ви да еба", „ще ви убием", „ ще ви
избия полицаи", „ще ви заколя", „ще ви убия и двамата", „ей сега
ще ви пребия от бой", „ей сега ще те ударя", „щете пребия от
бой", „да ти еба майката, помак" и със заканително поведение -
размахал дървена пръчка с остър връх с думите „елате, ще ви изколя
полицаи" спрямо орган на власт - старши полицаи „Охрана на обществения
ред" в Полицейски участък *** при Районно управление *** - Т.Б.Й. и С.И.С.,
с цел да принуди орган на властта старши полицаи „Охрана на обществения
ред" в Полицейски участък *** при Районно управление *** - Т.Б.Й. и С.И.С.,
да пропуснат нещо по служба: да не изпълнят служебните си задължения по чл. 74,
ал. 1 във връзка с чл. 72, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от Закона за МВР да
изготвят писмена заповед за задържането му и настаняването му в помещение за
настаняване на задържани лица и да не го задържат, за да му бъде съставен акт
за установяване на административно нарушение по чл. 6 от Закона за българските
документи за самоличност - престъпление по чл. 269, ал. 1 във връзка с чл. 20,
ал. 2 от НК и за това, че на 15.05.2017г. в гр. ***, обл. ***, в съучастие като
съизвършител с Д.Г.Х. извършил непристойни действия: на висок глас отправил
псувни, обидни думи и заплахи: „боклук", „майката ви да еба", „ще ви
убием", „ще ви избия полицаи", „ще ви заколя", „ей сега ще те
ударя", „ще те пребия от бой", „ще ви убия и двамата", „ей сега
ще ви пребием от бой", „да ти еба майката, помак", грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и деянието е
съпроводено със съпротива — бутане, блъскане, вербални заплахи с физическо
насилие срещу орган на власт - старши полицаи „Охрана на обществения ред"
в Полицейски участък *** при Районно управление *** - Т.Б.Й. и С.И.С.,
изпълняващи задължения по опазване на обществения ред -престъпление по чл. 325,
ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, срещу Д.Г.Х., роден на 15.02 1993 г в гр. ***,
живущ ***, българско гражданство, неженен, с основно образование, осъждан с ЕГН
**********, за това че на 15.05.2017г. в гр ***, обл. *** в района на
бензиностанция „***" в съучастие като съизвършител с А.А.А. и С.С.Х.
употребил сила бутане, блъскане, оказване на съпротива и влачене на Т.Б.Й. с
лек автомобил марка „***" модел „***" с рег. № *** и заплашване за
упражняване на физическо насилие с думите „майка ви да еба", „ще ви
убием", „да ти еба майката, помак" спрямо орган на власт - старши
полицаи „Охрана на обществения ред" в Полицейски участък *** при Районно управление
*** -Т.Б.Й и С.И.С. с цел да принуди орган на властта - старши полицаи „Охрана
на обществения ред" в Полицейски участък *** при Районно управление *** - Т.Б.Й
и С.И.С. да пропуснат нещо по служба: да не изпълнят служебните си задължения
по чл. 74, ал. 1 във връзка с чл. 72, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от Закона за
МВР - да изготвят писмена заповед за задържането и настаняването на А.А.А. в
помещение за настаняване на задържани лица и да не го задържат, за да му бъде
съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 6 от Закона за
българските документи за самоличност - престъпление по чл. 269, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и за това,
че на 15.05.2017г. в гр. ***, обл. ***, в съучастие като съизвършител с А.А.А.
извършил непристойни действия: на висок глас отправил псувни, обидни думи и
заплахи: „майката ви да еба", „ще ви убием", „да ти еба майката,
помак", грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото и деянието е съпроводено със съпротива - бутане, блъскане, влачене
на Т.Б.Й. с лек автомобил марка „***" модел „***" с рег. № *** и
вербални заплахи с физическо насилие срещу орган на власт - старши полицаи
„Охрана на обществения ред" в Полицейски участък *** при Районно
управление *** - Т.Б.Й. и С.И.С., изпълняващи задължения по опазване на
обществения ред - престъпление по чл. 325, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка
с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и срещу С.С.Х. е роден на 13 10.1991
г. в гр. ***, живущ ***, българско гражданство, неженен, с начално образование,
неосъждан, с ЕГН **********, за това че на 15.05.2017г в гр. ***, обл. *** в
района на бензиностанция „***" в съучастие като съизвършител с А.А.А. и Д.Г.Х.
употребил сила - бутане, блъскане, оказване на съпротива спрямо орган на власт
- старши полицаи „Охрана на обществения ред" в Полицейски участък *** при
Районно управление *** - Т.Б.Й. и С.И.С. с цел да принуди орган на властта -
старши полицаи „Охрана на обществения ред" в Полицейски участък *** при
Районно управление *** - Т.Б.Й. и С.И.С. да пропуснат нещо по служба: да не
изпълнят служебните си задължения по чл. 74, ал. 1 във връзка с чл. 72, ал. 1,
т. 2 и чл. 72, ал. 2 от Закона за МВР - да изготвят писмена заповед за
задържането и настаняването на А.А.А. в помещение за настаняване на задържани
лица и да не го задържат, за да му бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл. 6 от Закона за българските документи за
самоличност - престъпление по чл. 269, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Всеки от подсъдимите и защитниците в разпоредителното
заседание по делото заявяват, че ще се възползват от диференцираните процедури
по НПК на основание чл.371, т.2 от НПК, като всеки от подсъдимите признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като
съобрази че самопризнанията по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 09.09.2020 г. обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите за деянията описани в обвинителния
акт.
Пострадалият
Т.Й. преди разпоредителното заседание по делото предявява граждански иск
солидарно срещу подсъдимите за причинените му от престъпленията неимуществени
вреди. Предявеният граждански иск е приет за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство.
Пострадалият
С.С. в разпоредителното заседание по делото предявява граждански иск срещу подсъдимите А.А. и Д.Х. за причинените му
от престъпленията неимуществени вреди. Поради липсата на конкретизация и
задължителните реквизити по чл.84 от НПК, предявения граждански иск не е приет за
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство.
В съдебно заседание представителят на ШРП ТО-В.П. поддържа
повдигнатите обвинения, които счита за доказани по несъмнен начин и предлага на
съда, след като признае за виновни
подсъдимите, да наложи на подсъдимия Д.Г.Х. за всяко едно от престъпленията по чл.269, ал.1 вр. чл.20, ал. 2 от НК и по
чл.325, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК
наказание 3 години „Лишаване от
свобода“, което на осн.чл.58а от НК да бъде намалено с една трета, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 5
години. На осн.чл.23, ал.1 от НК да бъде определено общо наказание измежду наказанията по настоящата присъда. Прокурора предлага подс. С.С.Х. да бъде
признат за виновен за престъплението, в което е обвинен по чл.269, ал.1 от НК и
да му бъде наложено наказание 2 години „лишаване от свобода“ след редукцията по чл.58а от НК, изпълнението
на което да бъде отложено за срок от 5
години. По отношение на подс.А.А.А. прокурора счита, че обвиненията за
престъпления по чл.269, ал.1 вр. чл. 20,
ал.2 от НК и по чл.325, ал.2 вр.чл.20, ал.2 от НК са доказани по несъмнен
начин. Моли след като съдът го признае за виновен да му наложи следва да бъде определени наказание по 2
години „Лишаване от свобода“ след редукцията по чл.58а от НК за всяко от
престъпленията, като на основание чл.23, ал.1 от НК да бъде определено и общо
такова - 2 години „Лишаване от свобода“. Прокурора, счита че същото следва да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.
Защитникът на подсъдимите А.А. и Д.Х., счита че
повдигнатите им обвинения са доказани, но предлага предвид наличието на
многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства наказанието за
извършените престъпления на всеки от тях да бъде определено на осн.чл.55, ал.1,
т.2 б.“б“ от НК - „пробация“, без да
предлага конкретни мерки и срок. Счита гражданския иск за неоснователен в
претендирания размер.
Защитникът на подсъдимия С.Х., счита повдигнатото му
обвинение за доказано и предлага предвид наличието на многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства и наказанието за престъплението по чл.296, ал.1
вр. с чл.20, ал.2 от НК да бъде определено на осн.чл.55, ал.1, т.2 б.“б“ от НК - „пробация“, без да предлага
конкретни мерки и срок. Счита гражданския иск за неоснователен в претендирания
размер.
Гражданския ищец моли да бъде уважен изцяло предявения
граждански иск.
Всеки от подсъдимите се солидаризира
с изложената защитна реч от защитника си.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът прие за установени
от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно:
Т.Й.- полицейски служител на 14.05.2017г. връчил призовка за явяване на подс.А.
на 15.05.2017г. в Участък *** за съставяне на АУАН за нарушение по чл.6 от ЗБЛД, т.к при покана да се легитимира, подс.А. не представил на полицейския
орган документ за самоличност, деяние което законът определя като административно
нарушение. А. разбрал целта на призоваването му и лично приел призовката от
полицейския служител. Свидетелят Й. му обяснил, че на следващия ден
задължително следва да се яви в сградата на участъка в гр. ***, обл.***.
Въпреки получената призовка обаче, подс. А. не се явил на указаната дата и
място за съставяне на АУАН.
На 15.05.2017г. вечерта, полицейските служители при Участък ***, РУ – В. П.
Т.Й. и С.С. били на работа вечерна смяна от 17ч. до 05.00 ч. на 16.05.201 7г.
Около 22ч и 15 мин на 15.05.2017г.,
двамата се намирали в района на бензиностанция „***" на изхода на гр. ***
в посока гр.***. Били със служебен автомобил марка и модел „***", с ДК№ ***.
Т.Й. и С.С. паркирали служебния автомобил на площадката на бензиностанцията и
излезли от него. Малко след това в бензиностанцията пристигнал и лек автомобил
„***" с ДК№ ***. Превозното средство се управлявано от познатия на
полицаите подс. Д.Г.Х.. С него в превозното средство пътували и подсъдимите А.А.А.
и С.С.Х.. Когато св. Й. видял подс.А. в автомобила на подс. Д.Х. в
бензиностанцията се приближил и направил
опит да проведе разговор с него за да изясни причините за неявяването му в
полицейския участък, за което бил редовно призован, както и да му състави АУАН.
Подсъдимият А. седял на предната дясна седалка в лекия автомобил и като видял,
че св.Й. се приближава до превозното средство, без да е бил провокиран по
никакъв начин, отворил вратата и започнал да го обижда и псува, като отправил
към него изразите: „ ...Сега ще сляза от автомобила и ще те убия...,майка ти ще
еба,... помияр,...боклук,... лайнар,... помак мръсен". По това време в
района на бензиностанцията се намирали множество хора, жители на гр, *** и
околните населени места. Там били и свидетелите Ф. Ф. И. от гр. ***, С. Е. Е.
от гр. ***, С. З. Х. ***, А.А. Р. от с. ***, обл.***, М. М. А., М. М. Х.,
служител на РДПБЗН, В. Ф. З., служител на горско стопанство, И. А. Г. от гр. ***,
Всички очевидци останали крайно възмутени от поведението на подс.А. и от извършваните
непристойни действия. В качеството си на полицейски орган Т.Й. разпоредил на А.
да слезе от фолксвагена и да го придружи до служебния полицейски автомобил. Вместо
да изпълни полицейското разпореждане подсъдимия, слязъл от автомобила, насочил
се агресивно към Й. с израза: „...никъде няма да ходя.,.ей сега
ще те ударя..." и посегнал да го удари с ръка. Й. хванал вдигната насочена
към него ръка на подсъдимия и отново го приканил да изпълни полицейското му
разпореждане. След като А. продължил с
непристойните си действия, отказвайки да изпълни полицейското разпореждане,
свидетелят решил да използва помощно средство тип „белезници", посредством
което да не даде възможност на подсъдимия да упражни спрямо него физическо
насилие и да осигури явяването на лицето в полицейския участък за съставяне на
АУАН за извършено предния ден административно нарушение по чл.6 от ЗБЛД, както
и да извърши проверка за осъществената непосредствено очевидна хулиганска проява. А. решително се
противопоставил на Й.. В този момент на помощ на А. се притекли и подсъдимите Д.Г.Х.
и С.С.Х.. Вместо да усмирят своя спътник и така да дадат възможност на полицай Т.Й.
да изпълни служебните си задължения, те започнали да дърпат от ръцете му подс. А.
с цел да осуетят изпълнението на полицейските задължения на свидетеля. Полицай С.
незабавно се намесил в помощ на
колегата си Й.. Двамата успели да повалят на земята подс.А., но другите подсъдими Д.Х. и С.Х., продължавали да
ги дърпат за ръцете и всячески пречели на органите на МВР да изпълнят
служебните си задължения. Подсъдимият А. с помощта на подсъдимите Д.Х. и С.Х., успял
да се освободи, изправил се на крака, като не спирал да се заканва на двамата
полицаи:„...Ще ви убия, ще ви заколя, майка ви да еба полицаи...". Докато
траели опитите на С. и Й. да задържат А., с обидни думи и заплахи срещу тях се
обръщал и подс. Д.Х.. Той също псувал и ругаел полицейските органи с изразите:„...Майка
ви ще еба боклуци, полицаи мръсни.,., ще ви убия, ще ви унищожа, ще ви
заколя...". Подсъдимият С.Х. мълчаливо се включил в помощ на Х. и А., като
избутвал с ръце встрани полицаите и не им давал възможност да задържат
А.. Тримата подсъдими успели да избягат и да се качат в л.а. „*** „*** (***).
След което подс.Д.Х. запалил двигателя. Свидетелят Й. обаче успял да настигне
потеглящия към изхода на бензиностанцията автомобил и през отворения прозорец
на предна лява врата хванал волана на превозното средство и разпоредил на Д.Х.
да преустанови движението на МПС-во и да изгаси двигателя му. Подсъдимият Д.Х.
не се подчинил и изблъскал св. Й. от пътя си, предприемайки рязка маневра
наляво и увличайки свидетеля по посока на движение на автомобила. Същевременно
за пореден път, подс.А. заявил на св. Й., че няма да дойде в Участък — ***.
Нарекъл го „боклук" и заявил, че „никой няма да му казва какво да
прави". Свидетелят се отдръпнал от колата на подсъдимите, за да не бъде
наранен и физически. Но тримата след като се отдалечили на около 15 м спрели и
слезли от автомобила. Тогава двамата подсъдими Д.Х. и А.А. извадили от
багажника на автомобила мотики, размахали ги с ръце и се заканили да упражнят
физическо насилие над Т.Й. и С. С. Двамата полицаи били принудени да извадят служебното си огнестрелно оръжие (пистолети),
като го насочили в посока нагоре с цел да респектират подсъдимите. Отново им
разпоредили да останат на място за извършване на полицейски действия по
документиране вече на непосредствено извършеното и продължаващо хулиганство от Д.Х.
и А.А.. Подсъдимите отново не изпълнили разпореждането, качили се в автомобила
и напуснали района на бензиностанция „***". След няколко десетки метра отново спрели колата и двамата подсъдими А. и Д.Х.
възобновили ругатните и обидите към полицейските служители. Св. С.С.
и св. Т.Й. решили да оставят подсъдимите да продължат по пътя си и да отидат в
Участък - *** за да докладват на оперативния дежурен в РУ — *** за възникналия
инцидент. Потеглили със служебния си
автомобил. Докато съобщавали по телефона за възникналата ситуация, тримата подсъдими
се приближили с автомобила си до полицейския автомобил и отново А. и Х. отправили
закани за насилие и псувни свидетелите срещу Й. и С., след което продължили по
пътя си. Двамата свидетели не отвърнали на арогантното им и агресивно
поведение. Единствено ги последвал в посока към кв. *** в гр.***, за да
установят местоживеенето им. Когато наближили ул. „***" в града, Й. и С.
отново забелязали пред себе си спрял лекия автомобил „***" на подсъдимите
и че тримата все още били в него. Подсъдимите Д.Х. и А.А. заедно с други
неустановени по делото лица (които били на място с товарен автомобил „***")
се приближили до полицейския автомобил извадили мотики от багажника на
автомобилите си и отново започнали заканително да жестикулират с тях по посока
на органите на реда. При така създалата се ситуация св. Й., който управлявал
служебния автомобил не спрял с цел да предпази служебния автомобил от
причиняване на повреди върху него от страна на подсъдимите и продължил в посока
Участък –***. По случая било образувано настоящото досъдебно производство.
Всички присъствали на инцидента в района на бензиностанция „***" били
възмутени от поведението на подсъдимите, което било изключително агресивно,
цинично и арогантно.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията
на подсъдимите в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на
основание чл.371, т.2 от НПК, които признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират
повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът
намира, че самопризнанието на всеки от подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и
обосновават решението на съда.
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност,
приема, че с горните деяния всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.269, ал.1 от НК,
съображенията за това са следните:
- обект на престъплението са обществените отношения,
които регулират осъществяване на властническата дейност на държавните органи и
обществени организации, авторитета на държавните органи и обществени организации
и доверието на гражданите в тях;
- от обективна
страна всеки от подсъдимите чрез своите думи и действия е упражнил принуда,
чрез заплашване и чрез сила по отношение на орган на властта – полицейски
служители с цел да ги принуди да пропуснат да извършат служебно задължение – да
задържат подс.А. ***, да му бъде съставен АУАН, както и да извършат проверка за
извършено престъпление хулиганство. Въздействието чрез заплашване е влияние
върху психиката на лицето, към което е насочена заплахата, която се изразява в
застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност
живота, здравето, честта или имота на заплашения. В конкретния случай
заплашването се изразява в това, че подсъдимите чрез думите: ", „ще ви убием", „ще ви избия полицаи", „ще ви
заколя", „ей сега ще те ударя", „ще те пребия от бой", „ще ви
убия и двамата", „ей сега ще ви пребием от бой", подкрепени с действия
- размахване на мотики, са предизвикали уплаха у
полицейските служители. Освен със заплашителни жестове – размахване на мотики,
думите на подсъдимите били подкрепени и с физическа сила – дърпане и бутане на
полицейските служители и опит да отведат подс.А. далеч от полицейските
служители. Незачитане и неизпълнение на полицейски разпореждания – потегляне с
автомобила без разрешение и след
разпореждане да останат на място, включително и въпреки опита на св.Й. да им
попречи, като хванал с ръка волана на потеглящия автомобил. В последствие, след
отдалечаване на подсъдимите от бензиностанцията, отново отправяне на заплахи с
думи и действия, отново неизпълнение на полицейско разпореждане. Видно от
приобщените по делото писмени доказателства и съгласно ЗМВР полицейския
служител е орган на държавна власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК, т.к същият е
служител в орган на държавна власт – МВР, натоварен с упражняване на
властнически функции- освен да пази обществения ред, има задължение да съставя
актове за констатирани нарушения, да задържа лица извършили за които има данни,
че са извършили престъпления или административни нарушения, както и да задържа вещи
предмет на нарушения и престъпления, както и такива послужили за неговото
извършване. Престъплението е резултатно,
като престъпния резултат се свежда до неблагоприятното въздействие върху органа
на власт-полицейските служители Т.Й. и С.С..
- субект на престъплението са пълнолетни вменяеми лица;
- от субективна страна
престъплението е извършено от всеки от подсъдимите с внезапно възникнал и пряко
насочен умисъл – съзнавал е, че отправя заплаха и физическо насилие към орган
на власт, със специална цел – да го принуди да не изпълни служебните си
задължения, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е целял
настъпването на общественоопасните последици, налице е и допълнителния
субективен признак специална цел – да принуди органа на власт да пропусне да
извърши нещо по служба.
Налице е и общност на умисъла между тримата подсъдими за осъщетвяване на престъплението,
като всеки е действал като съизвършител.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане авторитета на държавните органи и
ниската правна култура на всеки от подсъдимите.
По отношение
на повдигнатото обвинение по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК:
Характерно
за хулиганството е не само обективното несъответствие на извършеното с
установения обществен ред, но и фактът, че с действията си деецът демонстрира
едно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено
нормалното му съществуване. Именно тази демонстрация, провокираща непристойност
на действията на дееца, характеризира същите като посегателство срещу
обществения ред. За да се прецени налице ли е хулиганство по смисъла на чл.
325, ал. 1 НК, съдът следва да изходи не само от обективните действия на
подсъдимия, но следва да ги свърже с поведението на лицето, спрямо което са
насочени и съответно мотива за това действие. Чл. 325 НК изисква деецът да е
действал не само с умисъл да обиди, да сплаши дадено лице, но и да желае или
допуска едновременно с това да настъпи и друг резултат - нарушаване на
обществения ред или явно неуважение на обществото. Законът изисква не само
непристойно поведение, но и реално засягане на обществените отношения,
изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред. Законът изисква чрез
действието си подсъдимият да демонстрира явното си неуважение и пренебрежение
към обществото. Неуважението ще бъде явно, когато открито засяга обществения
ред.
В конкретният
случай действията на подсъдимите А.А. и Д.Х. представляват отклонение от нормалното
поведение на човек в обществото. Характерно за хулиганството е не само
обективното несъответствие на извършеното с установения обществен ред, но и
фактът, че с действията си деецът демонстрира едно незачитане на обществото и
на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази
демостративна, провокираща непристойност на действията на дееца характеризира
същите като посегателство срещу обществения ред. В случая чрез употребените обидни
думи, псувни и заплахи:“боклук“, „майката ви еба“, „ще ви убием“, „ще ви ви
избия“, „ще ви заколя“, „ей сега ще те ударя“, „ще те пребия от бой“, „ей сега
ще ви пребием от бой“, да ти еба майката помак“ и др. отправени на публично място – бензиносттанция, пред неограничен кръг лица,
всеки от подсъдимите А. и Д.Х. е погазил обществения ред и е предизвикал
възмущение у присъствалите лица. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се
състои в извършване на непристойни действия. Такива са всички неприлични, безсрамни
действия, които очевидно противоречат на установения в обществото морал и
порядък. С действията си отправяйки псувни
и неприлични изрази, всеки от подсъдимите
е осъществил състава на престъплението "хулиганство". Действията
на подсъдимите не са били продиктувани от лични
съображения, а са били извършени по хулигански мотиви. Хулигантският мотив, като задължителен елемент от субективния състав на
престъплението е стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение
към обществото и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила
на приличие, което са извършили подсъдимите чрез отправените обидни изрази и
псувни към служителите на полицията. Дали е налице съставът на хулиганство или
друго престъпление се определя от съдържанието, направлението на умисъла на
дееца, мотивите и целта и от извършваните от него активни действия,
дезорганизиращи в една или друга степен нормалните, съответстващи на правилата
взаимоотношения в обществото. Действията на подсъдимите А. и Д.Х., преди да
попречат на органите на реда да извършат служебните си задължения /да задържат А.
и др./ и след потеглянето им от бензиностанцията имат за цел и са мотивирани
единствено от желанието им да дезорганизират в значителна степен нормалните,
съответстващи на правилата взаимоотношения в обществото, да демонстрират явно
незачитане на установения обществен ред и да покажат своето доминиращо и
цинично отношение към останалите членове на обществото.
Освен това деянието е съпроводено със съпротива
на орган на власт, което е квалифициращ признак. Всеки от подсъдимите А. и Д.Х. с отправените изрази в
груба форма и физическо насилие е засегнал интересите на обществото чрез
засягане на личността служители на органи на държавната власт и управление.
При
осъществяване на престъплението по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК подсъдимите са
действали с пряк умисъл, като са съзнавали общественоопасния характер на
деянието и са желаели настъпването на общественоопасните последици. Престъплението
е извършено в съучастие, като всеки от подсъдимите е действал, като
съизвършител.
Причините за
консумирането на престъплението се коренят в ниското самосъзнание на подсъдимите,
в незачитане на установения правов ред в страната, в неуважението към
обществото, в ниската им правна култура, като настъпилият общественоопасен
резултат е в пряка и причинна връзка с виновното им поведение.
Съдът намира, че всеки
от подсъдимите А.А. и Д.Х. в реална съвкупност е извършил с няколко отделни
деяния две отделни престъпления, а именно по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК и по
чл.269, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимият за
извършените престъпления, съдът се е ръководил изцяло от това, че
производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК и в частност от
чл.373, ал.2 от НПК.
Подсъдимият А.А.А. с ЕГН **********,***, български
гражданин, с постоянен адрес ***, с начално образование, неженен, осъждан.
Съдът прецени, като отегчаващи, следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия:
-данните за предходните му осъждания;
-упоритостта при извършване на престъпленията и начина на
извършване-демонстративно и нагло незачитане на човешкото достойнство и органите
на реда;
-извършване в съвкупност на две престъпления против реда
и общественото спокойствие и против дейността на държавни органи, обществени организации
и лица, изпълняващи публични функции;
-че именно поведението на подсъдимия А. е провокирало
извършване на престъпленията от другите подсъдими;
Съдът прецени, като смекчаващо, обстоятелство от значение
за отговорността на подсъдимия продължителния период на разследване. Предвид на
горното намира, че по отношение на подсъдимия А. не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства и наказанията за извършените от
него престъпления следва да бъдат определени при приоритет на отегчаващите над
смекчаващите отговорността му обстоятелства. За престъплението по чл.269, ал.1
от НК е предвидено наказание до шест години “Лишаване от свобода”. Предвид
гореизложеното, съдът определи наказанието за посоченото престъпление на
основание чл.54 от НК в размер на две години “Лишаване от свобода”, като на
основание чл.58а, ал.1 от НК го намали с една трета и наложи на подсъдимия
наказание една година и четири месеца „лишаване от свобода“.
За престъплението по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК е
предвидено наказание до пет години “Лишаване от свобода”. Предвид
гореизложеното, съдът определи наказанието за посоченото престъпление на
основание чл.54 от НК в размер на две години “Лишаване от свобода”, като на основание чл.58а, ал.1 от НК го намали с една трета и наложи на подсъдимия наказание една година и четири
месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи общо
наказание между наложените с настоящата присъда в размер на най-тежкото от тях една
година и четири месеца „лишаване от свобода“.
Съдът,
като взе предвид, че в случая не са
налице предпоставките за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК и данните за предходните осъждания на
подсъдимия, постанови определеното наказание “Лишаване от свобода да бъде
изтърпяно при общ режим.
Причини за
извършване на престъпленията съдът намира в занижено правосъзнание на подсъдимия
и незачитането на установения в страната правов ред, свързан с дейността на държавните органи и нормалното функциониране
на обществото.
Определеният размер на наказанията, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъпленията и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Съдът счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително
върху него и ще му отнеме възможността
да върши други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с така
определените наказания съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Подсъдимия Д.Г.Х. с ЕГН **********, роден в гр.***, обл.***, български
гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, неженен, осъждан.
Съдът прецени, като отегчаващи, следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимия:
-лоши характеристични данни;
-упоритостта при извършване на престъпленията и начина на
извършване демонстративно и нагло незачитане на човешкото достойнство и
органите на реда;
-извършване в съвкупност на две престъпления против реда
и общественото спокойствие и против дейността на държавни органи, обществени организации
и лица, изпълняващи публични функции;
-липса на критичност към извършеното;
Съдът прецени, като смекчаващо, обстоятелство от значение
за отговорността на подсъдимия продължителния период на разследване. Предвид на
горното намира, че по отношение на подсъдимия Д.Х. не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства и наказанията за извършените от
него престъпления следва да бъдат определени при приоритет на отегчаващите над
смекчаващите отговорността му обстоятелства. За престъплението по чл.269, ал.1
от НК е предвидено наказание до шест години “Лишаване от свобода”. Предвид
гореизложеното, съдът определи наказанието за посоченото престъпление на
основание чл.54 от НК в размер на две години “Лишаване от свобода”, като на
основание чл.58а, ал.1 от НК го намали с една трета и наложи на подсъдимия
наказание една година и четири месеца „лишаване от свобода“.
За престъплението по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК е
предвидено наказание до пет години “Лишаване от свобода”. Предвид
гореизложеното, съдът определи наказанието за посоченото престъпление на
основание чл.54 от НК в размер на две години “Лишаване от свобода”, като на основание чл.58а, ал.1 от НК го намали с една трета и наложи на подсъдимия наказание една година и четири
месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи общо
наказание между наложените с настоящата присъда в размер на най-тежкото от тях
една година и четири месеца „лишаване от свобода“.
Съдът,
като взе предвид, че в случая са налице
предпоставките за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното
общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Определеният
размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По
този начин и с така определеното наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
Подсъдимия С.С.Х. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен
адрес ***, с начално образование, неженен, осъждан.
Съдът
прецени, като отегчаващи, следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимия:
-лоши характеристични данни;
-упоритостта при извършване на престъплението и начина на
извършване демонстративно и нагло незачитане на човешкото достойнство и
органите на реда;
-липса на критичност към извършеното;
Съдът прецени, като смекчаващо, обстоятелство от значение
за отговорността на подсъдимия продължителния период на разследване. Предвид на
горното намира, че по отношение на подсъдимия С.Х. не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства и наказанията за извършените от
него престъпления следва да бъдат определени при приоритет на отегчаващите над
смекчаващите отговорността му обстоятелства. За престъплението по чл.269, ал.1
от НК е предвидено наказание до шест години “Лишаване от свобода”. Предвид
гореизложеното, съдът определи наказанието за посоченото престъпление на
основание чл.54 от НК в размер на две години “Лишаване от свобода”, като на
основание чл.58а, ал.1 от НК го намали с една трета и наложи на подсъдимия
наказание една година и четири месеца „лишаване от свобода“.
Съдът,
като взе предвид, че в случая са налице
предпоставките за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното
наказание “Лишаване от свобода” за срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът, прие за установена съответно материалната и процесуална
легитимация на гражданския ищец. По отношение на предявеният от гражданския ищец Т.Б.Й.
граждански иск за претърпените му
неимуществени вреди, съдът счита, че същия е допустим и основателен само по отношение на претенцията основана на вреди от
престъплението по чл.269, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 от НК по следните съображения: Претендира се
гражданска отговорност за причинени в резултат на процесните две деяния по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.269, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна
последица свързана с нарушаване на определени задължения. В случая става дума
за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на
претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни
последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква
разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието /чл.51 от ЗЗД/, поради което
настоящият състав прие, че вредите са причинени с престъплението по чл.269,
ал.1 от НК, а не с престъплението по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Насочените агресия, обидни думи, псувни и
заплахи към гражданския ищец полицай Т.Й. от подсъдимите А. и Д.Х.,
с които са осъществили престъплението по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК имат за
цел и са мотивирани единствено от желанието им да дезорганизират в значителна степен
нормалните, съответстващи на правилата взаимоотношения в обществото, както и да
демонстрират явно незачитане на установения обществен ред, както и да покажат
своето доминиращо и цинично отношение към останалите членове на обществото,
като не са били насочени конкретно и единствено към него.
Докато при извършване на престъплението по
чл.269, ал.1 от НК, всеки от тримата подсъдими е въздействал с думи и действия
именно върху полицейските служители, един от които е гражданския ищец, за да им
попречи да изпълнят служебните си задължения и да покажат пренебрежението си
към органите на реда, освен като служители, но и като личности.
Налице е противоправно поведение от страна на всеки от подсъдимите, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за
неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите
блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната
незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение,
макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е
подчинено на справедливостта. В този смисъл е и
съдебната практика. Понятието “справедливост” по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането,
начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и др. Именно съобразявайки всички
тези обстоятелства, във връзка с претенцията
за обезщетение за неимуществени вреди, начина на извършване
на престъплението, както и условията и обстановката, при които е осъществено/изключителна упоритост при осъществяване на престъплението, на пред
множество лица, изключително демонстративно и агресивно/, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е
справедливо така претендирания граждански иск да бъде уважен изцяло в предявения размер от 3000.00
лв., като взе предвид претърпените психически и
физически страдания в резултат на деянието,
причинната връзка между тях, посегателство върху
полицейски служител, от което е последвала реакция на срам и неудобство от пренебрежителното
отношение към органите на властта. Всеки
от подсъдимите е допринесъл в еднаква степен за причиняване на вредите, поради
което същите следва да бъдат заплатени солидарно от тримата подсъдими. Вредите
от непозволено увреждане са изискуеми към момента на извършване на деянието. От
този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично
задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва за съответния
период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на
гражданският иск за неимуществени вреди следва да бъде присъден ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а
именно - 15.05.2017 г.
Съдът
възложи на подсъдимите деловодните разноски, представляващи дължимата държавната
такса съобразно размера на уважения граждански иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: