Решение по дело №801/2018 на Районен съд - Исперих

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  154

                                                17.05.2019г., гр.Исперих

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

 

На единадесети април през 2019 година,

в публично заседание, в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА

Секретар: Наталия Тодорова-,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 801 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

            Производството е образувано по постъпила искова молба от Община Исперих, ЕИК *********,административен  адрес: гр.Исперих, ул.”Дунав” № 2, представлявана от Бейсим Руфад Расим – Кмет на Община Исперих, против Производствена кооперация „Добруджа“, ЕИК *********,  седалище и адрес на управление : с.Райнино, обл.Разградска, ул.”Ал.Стамболийски” 1, представлявана от председателя Димитър Василев Димитров, като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът има парично задължение към ищеца в общ размер 3204.30 /три хиляди двеста и четири лв. и 30ст./ лева – дължим наем за стопанската 2017/2018г. по сключен между страните Анекс  № 1 от 22.05.2017г. към Договор за наем на пасище и мери №224/12.05.2016г. Претендира  и за направените разноски по настоящото дело.

Твърди, че между страните бил сключен Договор за наем на пасище и мери №224/12.05.2016г., вписан в Службата по вписванията – гр.Исперих и Анекс  № 1 от 22.05.2017г. към този договор, с който Община Исперих била предоставила на ПК „Добруджа“ с.Райнино за временно и възмездно ползване земеделски имот в землището на с.Райнино, с площ от 521 000кв.м. за срок от 5 стопански години. Уговорен бил годишен наем на пасището в размер на 2 460.02лв., дължим до 30 октомври на текущата година. С Анекс  № 1 от 22.05.2017г. бил предоговорен годишния наем в увеличен размер за  3280.33лв. Било направено разграничение, като за 400 538кв.м. от наетите площи следвало да се заплати наем от 3 204.30лв., а останалите 9466кв.м. са площи, които изцяло или частично не попадели в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5 ал. 2 от Наредба №2/17.02.2015г., при уговорен наем за тези площи в общ размер на 75.73лв., който не се дължал за стопанската 2017/2018г. съгласно чл. 37и ал. 15 от ЗСПЗЗ. Изрично било уговорено, че промяната по анекса обхваща стопанската 2017/2018г. За да изпълни изискванията на чл. 37и ал. 15 ЗСПЗЗ Община Исперих ползвала списък на Областна дирекция „Земеделие“ – Разград.

Предвид неизпълнение от страна на кооперацията на договорните й задължения, ищцовата община в качеството предприело постъпки и по реда на чл.417 от ГПК се снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист за същото вземане по ч.гр.д.№ 540/2018г. по описа на РС-гр.Исперих. Поради депозирано възражение от длъжника и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.

Претендира за разноските по настоящото дело.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Депозират писмени бележки, с които поддържат исковата молба и излагат подробни съображения.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира такъв, като счита иска за допустим, но неоснователен. Не отрича, че между страните действително има сключен договор за наем на пасище и анекс към него, но твърди, че сумата по договора не била дължима, тъй като ответникът не бил ползвал пасището, а и самият договор бил сключен формално. Пасището се намирало на такова място, че ответникът не можел да стигне до него с кравите си, като при сключване на договора това обстоятелство не му било станало ясно. Ищецът знаел, че пасището не се ползвало от ответника, но въпреки това го атакувал пред съда. Отделно от това, поради невъзможност да ползва пасището и да осигури храна на животните си, ответникът се принудил да ги продаде. Счита, че договорът автоматично се прекратявал на основание чл.37м от ЗСПЗЗ, тъй като Общината по електронен път била установила липсата на животни в интегрираната система. Дори да се приемело, че дължал наемна сума, счита че същата следвало да бъде до размера на две наемни вноски – за месеците април и май 2017г.

В съдебно заседание за ответникът се явява председателят Димитър Димитров и упълномощения адв.Росен Маринов, който поддържа писмения отговор и излага подробни съображения .

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 12.05.2016г. между ищеца и ответника бил подписан  Договор за наем на пасище и мери №224/12.05.2016г., вписан в Службата по вписванията – гр.Исперих с който Община Исперих била предоставила на ПК „Добруджа“ с.Райнино за временно и възмездно ползване поземлен имот с идентификатор 61875.2.51 с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване : Пасище, в землището на с.Райнино, с площ от 521 000кв.м., при съседи: имоти с идентификатори 61875.23.83, 61875.22.92, 61875.4.80, 61875.4.111, 61875.2.61, 61875.2.59, 61875.2.54, 61875.2.58, 61875.2.57, 61875.2.53, 61875.2.55, 61875.2.56,  за срок от 5 стопански години. Уговорен бил годишен наем на пасището в размер на 2 460.02лв., дължим до 30 октомври на текущата година. С Анекс  № 1 от 22.05.2017г. бил предоговорен годишния наем в увеличен размер 8.00лв. на дка или общо 3280.33лв., като било направено разграничение - за 400 538кв.м. от наетите площи следвало да се заплати наем от 3 204.30лв., а останалите 9466кв.м. са площи, които изцяло или частично не попадели в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5 ал. 2 от Наредба №2/17.02.2015г., при уговорен наем за тези площи в общ размер на 75.73лв., който не се дължал за стопанската 2017/2018г. съгласно чл. 37и ал. 15 от ЗСПЗЗ. Този анекс бил сключен на основание Протокол № 17 за разпределение на пасища, мери и ливади от 24.04.2017г., изготвен от комисия, назначена от Кмета на Община Исперих и в изпълнение на Решени № 277 по Протокол № 26 от 16.02.2017г. на Общински съвет – Исперих. Съгласно цитираното Решение на общинския съвет са определени пасищата и мерите от общинския поземлен фонд за общо ползване по приложения списък на пасищата и мерите за общо ползване за 2017/2018г., определена е и цената за ползване – 8.00лв. на декар. С Протокол № 17 назначената комисия от Кмета на Община Исперих е разпределила необходимите  площи с начин на трайно ползване Пасища, мери и ливади в землището на с.Райнино ,обл.Разград, като се е съобразила с постъпилите заявления по чл. 37и ал. 6 ЗСПЗЗ и направените справки в Интегрираната информационна система на БАБХ. В т. 3 на този протокол е посочено, че на ПК „Добруджа“ с.Райнино се предоставя част от поземлен имот 61875.2.51 с обща площ 521004кв.м, от които наема 41 004кв.м., находящ се в землището на с.Райнино. Посочено е че кооперацията е подала заявление № ОС – 113/10.03.2017г. и е направена справка в Интегрираната информационна система на БАБХ, от която е видно, че притежава 57 броя пасищни животни (л.22). Този протокол е получен от председателя Димитър Димитров на 02.05.2017г. (л.11-12), като по делото няма данни същия да го е обжалвал в срока по чл. 37и ал. 8 ЗСПЗЗ.

            Междувременно ответникът е подал анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин в Областна дирекция „Земеделие“ –Разград вх. № 759/20.02.2017г., в която е декларирал, че животновъдния му обект притежава 70бр говеда(л.90-106).         След подаването на тази анкетна карта ответникът е продал 26бр. телета от животновъдния си обект на 16.05.2017г., а на 23.05.2017г.(само един ден след подписване на анекс № 1) е продал и 34бр. крави, видно от представените фактури и ветеринарномедицински свидетелства към тях (л.116-119).

            С анкетна карта вх.№ 614/26.03.2018г., подадена до ОДЗ – Разград ответникът е декларирал, че не притежава животни и животновъден обект(л.68-82).    

            От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че не е възможно кравите на ответната кооперация да бъдат отведени само по полски пътища от обора на кооперацията до процесното пасище. Трябва да преминат през имоти, които са държавна частна собственост.

            Ответникът е заплатил дължимия наем за стопанската 2016/2017г. в размер  на 2 460.02лв., видно от представената по делото фактура № **********/24.06.2016г.(л.26), но не е заплатил наема за стопанската 2017/2018г. в размер на 3204.30лв. на падежната дата – 30.10.2017г., въпреки отправеното от ищеца уведомление (л.7.). Вследствие на забавата от страна на ответника и неиздължаване в срок на дължимите суми, ищцовото дружество предприело постъпки и със заявление сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№ 540/2018г. по описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.417 т.3 от ГПК се снабдява със Заповед от 10.07.2018г. за изпълнение на парично задължение. Било е образувано изпълнително дело №20189120400957 по описа на ЧСИ Георги Стоянов, рег.№ 912, район на действие ОС – Разград, като на 13.09.2018г. съдебният изпълнител е привел по сметка на ищцовата община сумата от 3204.30лв. по ЧГД №540/2018г и Ид № 957 от 2018г.(л.61а – 61б). Поради обстоятелството, че длъжникът е подал възражение и в законовия срок и по указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящия иск за установяване на вземането си.           

В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни разноски в размер на 128.18 лева - дължима ДТ при подаване на заявлението по ч.гр.д.540/2018г. в размер на 64.09лв. и при завеждане на иска – 64.09лв. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

            Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните  правни  изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК в спазване указанието на РС-гр.Исперих по ч.гр.д.№ 540/2018г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 10.07.2018г.

            Разгледан по същество – искът е основателен.

При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, в тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на претендираното вземане. Респ. в тежест на ответника е да докаже наличието на правопогасяващи това вземане факти. Установените по делото фактически обстоятелства сочат на възникнало между ищеца и ответника договорно правоотношение, произтичащо от Договор за наем на пасища и мери от 12.05.2016г. и Анекс № 1 от 22.05.2017г. Съгласно цитираните договор и анекс ищцовата община е била длъжна да предостави за ползване на ответната кооперация пасище в землището на с.Райнино, а ответникът – да заплати договорения наем. За първата стопанска 2016/2017 година наема е платен. За стопанската 2017/2018г. наемът също е платен, но по реда на изпълнителното производство, въз основа на издаден изпълнителен лист по образуваното ЧГД №540/2018г. по описа на РС – Исперих, т.е. след подаването на исковата молба, която се счита за подадена на 10.07.2018г. Страните не спорят по тези обстоятелства, които се установяват по категоричен начин от писмените доказателства по делото.

Спорният момент в настоящото производство е дали наемът за стопанската 2017/2018г. е дължим от ответната кооперация. В тази връзка ПК“Добруджа“ с.Райнино твърди, че не била ползвала процесното пасище, тъй като за да стигнат животните до него, трябвало да преминат през пасище, ползвано от друг наемател. В подкрепа на това негово твърдение е и заключението на вещото лице по назначената СТЕ. Поради тази причина ответникът бил принуден да продаде животните, регистрирани в животновъдния му обект, за което ангажира писмени доказателства – 2бр. фактури и ветеринарномедицински свидетелства. Твърди, че след продажбата на животните договорът следвало автоматично да бъде прекратен на основание чл. 37м от ЗСПЗЗ, защото общината по електронен път била установила липсата на животни в интегрираната система.

Ищецът от своя страна отбелязва, че ответната кооперация е ползвала процесното пасище и през предходната стопанска година и ако е имала възражения във връзка с достъпа до него и не е била съгласна с разпределението, е следвало да обжалва протокол №17 от 24.04.2017г. на основание чл. 37и ал. 8 ЗСПЗЗ. Това тя не била сторила, нещо повече – сключила е Анекс № 1 от 22.05.2017г. без възражения. По отношение на продажбата на животните общината твърди, че кооперацията не я е уведомявала за това обстоятелство, нито е подавала заявление за прекратяване на договора поради настъпили изменения в обстоятелствата. Ищецът бил извършил всички необходими проверки и процедури съгласно чл. 37и и чл. 37м ЗСПЗЗ преди подписването на процесния анекс, включително и ежегодна проверка в Интегрираната информационна система на БАБХ, от която е установила, че към 21.04.2017г. кооперацията притежава 57 броя пасищни селскостопански животни (л.22). За настъпилите промени след тази проверка общината не била уведомявана от ОСЗ – Исперих, нито от ответника и в тази връзка за нея не са били налице основания за прекратяване на договора.

Като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, съдът счита, че възраженията на ответника са неоснователни. На първо място установи се от писмените доказателства – решение № 277/16.02.2017г. на ОбС – Исперих, протокол № 17 от 24.04.2017г., справка от БАБХ, че процесния Анекс № 1 е сключен при спазване на законовите разпоредби, визирани в чл.37и ЗСПЗЗ. Ответната кооперация е сключила договор за наем на процесното пасище още през 2016г., имала е достатъчно време да се информира къде се намира и дали същото отговаря на нейните нужди, както е имала и съответните законови възможности да обжалва решението на комисията за разпределението на пасищата. Въпреки това тя не е сторила това и след влизането в сила на протокола е подписала и процесния анекс. Ако не е имала намерение или не е можела да ползва пасището поради отдалечеността му, не е следвало да сключва анекса. Сключвайки го обаче, тя е поела и съответното задължение за заплащане на договорения наем.

На второ място – продажбата на животните от животновъдния обект, във връзка с които животни е сключен и процесния анекс, действително представлява промяна на обстоятелствата по чл. 37и ал. 4 ЗСПЗЗ. Според чл. 4.5 от анекса договорът за наем може да се прекрати преди изтичането на срока при промяна на условията по чл. 37и ал. 4 ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 37м ал. 1 ЗСПЗЗ Кметът на общината ежегодно извършва проверки за спазване на условията по чл. 37и, ал. 4, 7 и 9 по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Тази проверка е ежегодна, преди подписването на договорите. В случая тя е извършена от ищцовата община, при което е установила наличието на 57бр. животни в животновъдния обект на ответника. Разпоредбата на чл. 37м ал. 4 ЗСПЗЗ предвижда, че Когато при извършването на проверките се установи, че в животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината. Промените в тези обстоятелства обаче, са настъпили след подписването на анекса. За тези промени общината не е била уведомена нито от ответника, нито от Общинска служба „Земеделие“ – Исперих. Съгласно разпоредбата на чл. 37м ал. 5 ЗСПЗЗ „Договорите за наем или аренда по ал. 1 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им“, а съгласно ал. 6 т. 1 „В случаите по ал. 5 съответната общинска служба по земеделие отписва имотите от регистъра на договорите за аренда и наем по чл. 49, ал. 1, т. 6 от Наредба № 49 от 5 ноември 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (ДВ, бр. 102 от 2004 г.) и уведомява кмета на общината – за имотите от общинския поземлен фонд“. Т.е. от цитираните разпоредби се налага извода, че именно ОСЗ – Исперих е била длъжна да уведоми общината, ако при проверка установи промяна на обстоятелствата. В настоящият случай по делото се установи, че ответната кооперация не е актуализирала анкетната си карта и анкетните формуляри за регистриране на земеделски производител в ОСЗ – Исперих след продажбата на животните(л.67), нито пък е отразила тази промяна в подаденото заявление за подпомагане за 2017г.(л.110). Дали, кога и доколко ОСЗ – Исперих е извършила необходимата проверка, за настъпилата промяна в декларираните от кооперацията обстоятелства, не се изясни по делото, но това е въпрос, който е ирелевантен за спора. Категорично се доказа, че Община Исперих не е получила информация за настъпилите промени преди самата тя да извърши задължителната ежегодна проверка през 2018г., поради което не е могла да предприеме необходимите действия по закон, за да прекрати договора. Това тя е сторила за стопанската 2018/2019г. след извършване на ежегодната проверка.

            Изложеното налага за съда извода, че договорът за наем действително може да се прекрати и преди изтичането на срока поради промяна на обстоятелствата по чл. 37и ал. 4 ЗСПЗЗ, но това не става автоматично, както възразява ответника, а когато и на двете страни по договора е известно, че са настъпили тези промени. Няма как кметът на общината да прекрати договора, ако на него не са му били известни настъпилите промени в обстоятелствата. Следвало е ответникът да предприеме необходимите действия като коректна страна по договора и да уведоми общината за продажбата на животните и за отпадналата необходимост от ползването на предоставеното пасище, за да може тя да предприеме необходимите действия по прекратяване на договора. Като не е сторила това ответната кооперация на практика не е изпълнила задълженията си по договора, същият е бил действащ и тя следва да заплати дължимия по него наем за стопанската 2017/2018г. в размер на 3204.30лв.      

Междувременно, в резултат на издадения въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.07.2018г. по ч.гр.д. №5407/2018г. на РС  - Исперих изпълнителен лист, е било образувано изпълнително дело № 957/2018г. на ЧСИ Георги Стоянов, рег. № 912, по което процесното вземане е било изцяло удовлетворено чрез осъществено принудително събиране на сумите. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т. 9 на ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, в производството по чл. 422 ГПК съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235 ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Поради изложеното искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.

При горния изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата община направените от нея разноски в настоящото производство и по ч.гр.№ 540/2018г. в размер на 128.18лв. Ищецът е заявил и претенция за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал. 8 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая в исковата молба е посочено, че същата се предявява от Община Исперих, представлявана от Кмета Бейсим Руфад Расим. В съдебно заседание не се явява представител на общината. Депозираните писмени бележки с вх.№ 200/21.01.2019г. са от името на Община Исперих, представлявана от Кмета Бейсим Руфад Расим. По делото липсват каквито и да било доказателства за защита на ищцовата община, осъществена от юрисконсулт. При това положение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и недоказано и не следва да бъде определяно, респективно присъждано.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                             Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, по отношение на Производствена кооперация „Добруджа“, ЕИК *********,  седалище и адрес на управление : с.Райнино, обл.Разградска, ул.”Ал.Стамболийски” 1, представлявана от председателя Димитър Василев Димитров, че същата има парично задължение към Община Исперих, ЕИК *********,административен  адрес: гр.Исперих, ул.”Дунав” № 2, представлявана от Бейсим Руфад Расим – Кмет на Община Исперих, в общ размер 3204.30 /три хиляди двеста и четири лв. и 30ст./ лева – дължим наем за стопанската 2017/2018г. по сключен между страните Анекс  № 1 от 22.05.2017г. към Договор за наем на пасище и мери №224/12.05.2016г. 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Производствена кооперация „Добруджа“, ЕИК *********,  с.Райнино, обл.Разградска, ул.”Ал.Стамболийски” 1, ДА ЗАПЛАТИ на Община Исперих, ЕИК *********, сумата от 128.18 /сто дведесет и осем лв. и 18ст./ лева – направени разноски в настоящото производството и по ч.гр.д.№ 540/2018г. по описа на РС - Исперих.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

            След влизане в сила на съдебното нрешение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 540/2018г. на РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.

 

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: