РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Бургас, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Д.а
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20222000500061 по описа за 2022 година
Делото е образувано по повод въззивната жалба на С. Т. Г., ЕГН
********** от гр.Я. чрез своя баща С.Г. и чрез процесуалния си
представител–адвокат против Решение №100 от 09.12.2021г. постановено по
гр.д.№108/21г. на ОС-Ямбол. Първоинстанционният съд е отхвърлил
претенцията за заплащане на сумата в размер на 30 000 лв.–обезщетение за
причинените неимуществени вреди, понесени от ищцата Г. вследствие
смъртта на дядо и– С. Г.. Безспорно е доказано по делото, че ищцата-
въззивник се включва в кръга на лицата, които имат право на обезщетение
съобразно ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Според въззивната страна от
показанията на свидетелите Р. Г., А. Т. и В. Д. се установяват близки връзки
между ищцата – въззивник и починалия и дядо–съществувала е между тях
трайна и дълбока емоционална връзка която според страната е надхвърляла
обичайната за този вид родствени отношения. Поради и тази близка връзка
понастоящем тя не може да приеме смъртта му. Според страната
първоинстанционният съд не е взел предвид редица факти – съвместното
съжителство на ищцата с дядо и, че той се е грижел за нея и е участвал
активно в отглеждането и. Решението на ОС–Ямбол е постановено в
отклонение на ТР №1– в случая поради конкретни житейски обстоятелства,
привързаността между дядо и внучка е станала толкова силна, че смъртта на
1
дядото е причинила на внучката морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка. Страната се позовава и на чл.2 §1 б.“а“ от Директива 2012/29/EU на
Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпленията и за замяна на рамковото решение на Съвета понятието
„жертва“ включва и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка
последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат смъртта
на това лице. В чл.2 §1 б.“Б“ като членове на семейството са посочени освен
съпругът, лицето, с което живее жертвата, роднините по права линия, братя и
сестри и др. При определяне на размера на обезщетението по смисъла на
чл.52 от ЗЗД за справедлив размер като се вземат под внимание всички
обстоятелства страната сочи размер от 20 000 лв. – предвид икономическата и
обществена конюнктура към момента на настъпване на ПТП. Оспорва се като
дискриминационна разпоредбата на §76 вр. С §96 от ЗИДКЗ в частта с която
се създава нов чл.493а от КЗ относно предвидения лимит на отговорност на
застрахователите до 5 000 лв., тъй като се създават различни стандарти и
различен правен режим за обезщетяване на увредени лица при престъпления
по транспорта и увредени лица при всякакъв друг вид престъпления. В тази
връзка се позовава на европейската Директива2009/103/ЕО. Обсъжда се в
тази връзка сравнително правно действащата в страната създадена
задължителна съдебна практика на ВКС като се цитира същата.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
страна на застрахователя – ответник – ЗД „Бул инс“АД чрез процесуалния
представител – адвокат. Въззивната жалба на С.Г. се оспорва като
неоснователна. Моли се за оставянето и без уважение. Според ТР №1/2016г.
правоимащите включени в кръга – по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които във всеки конкретен
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Наличието на такава изградена
житейска връзка подлежи на пълно и главно доказване от претендиращия
обезвредата. Излагат се предпоставките за наличие на такава изключителна
връзка с оглед на традициите в страната в отношенията между баба/дядо и
внуци. В процесния случай се отчита обстоятелството, че ищцата е внучка на
загиналия С. Г.. Според въззиваемата страна обосновано окръжният съд е
приел, че не са установени факти, които биха определили близостта между
дядо и внучка като особена, много силна, надхвърляща обичайната
традиционно съществуваща. С. към момента на смъртта на дядо си е била на 5
г. и на тази възраст се сочи, че децата нямат осъзнаване за смъртта. С. е
родена в Англия и е живяла там със своите родители. Обективно възрастта до
която Сияна е живяла заедно със своите баба и дядо – до около 2-3 г. не е
могла да породи такива трайни отношения на привързаност. Показанията на
свидетелите се отнасят за отношенията приживе на дядото, но не и за
отражението на смъртта върху психиката и емоциите на С.. При това – след
2
смъртта на дядо си С. не се е завръщала в България и продължава да живее с
родителите си в Англия. От събраните пред първоинстанционния съд
доказателства не се установява толкова дълбока емоционална връзка, която да
е довела до продължителни страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите при загуба на близък родственик.
Установява се връзка, която е с характеристиките на обичайна, нормална,
традиционна връзка между дядо и внучка без да се установяват условията при
които родственикът-ищец е материално легитимиран да получи обезщетение
при условията на търкувателното решение - наличие на изключителна, повече
от нормална за отношенията внук – дядо привързаност и емоционална връзка,
както и надхвърлящи нормално присъщите морални болки и страдания на
внучката от загубата на дядо и. Моли се за оставянето на обжалваното
решение в сила.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за
установено следното:
Предявен е бил иск от страна на С. С. Г. по образуваното гр.д.
№108/2021г. против застрахователна компания ЗД „Бул инс“ АД за
осъждането на застрахователната компания да и заплати сумата от 30 000 лв.
– обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на
С. Г. – неин дядо при ПТП, причинено от Г. Т., призната за виновна с влязла в
сила присъда на наказателния съд. Обусловена е и отговорността на ЗД „Бул
инс“ АД поради наличие на застрахователен договор по „ГО“ между
собственика на управлявания от делинквента автомобил и ответника –
застраховател към датата на настъпване на ПТП. Установена е родствената
връзка между ищцата С.Г. – внучка на С. Г.. ЯОС обаче е приел, че ищите не
са установили своята материалноправна легитимация да получат обезщетение
за претърпените вреди, които следва да бъдат възмездени по реда на чл.52 от
ЗЗД и намира предявения иск от страна на С.Г. за неоснователен.
Анализирано е съдържанието на ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г.
на което се основава претенцията, според което материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и
Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Като са
отчетени традиционните отношения в българското семейство е взето под
внимание, че отношенията баба, дядо – внуци са част от най-близкия семеен
кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради тази причина едва когато
съдът установи, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка може да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
3
родственик. Относно детето С.Г. съдът е установи че същото е родено в гр.Л.
на 19.11.2014г., когато и неговите баба и дядо също са живеели там заедно с
родителите и. През 2017г. С. Г. и съпругата му са се върнали в България и са
отглеждали внучката си С. в с.Б.. Впоследствие - след 2017г. до смъртта на
дядо си и понастоящем С. живее при родителите си във Великобритания.
Идвали са заедно в България по време на отпуските. Свидетелите установяват
в показанията си близки отношения на дядо С. и неговата внучка С.. Според
тези показания С. имала спомени за дядо си и след смъртта му питала къде е.
Съдът е приел в мотивите си, че установената близост на връзката между
дядо и внучка не се отличава с изключителност извън обичайната и
традиционна за българското семейство връзка за обич и взаимна
привързаност – т.е. – недоказано по делото е, че е била налице много по-
силна връзка извън обичайната трайна емоционална връзка на детето с дядо
си, чиято загуба да е била понесена много тежко, засягайки сериозно нейния
душевен мир, причинявайки и болки и мъка, които надминават обичайното
страдание, свързано със смъртта на дядо и. Съдът е отчел ниската възраст на
детето, а също така, че С. е живеела с родителите си в чужбина и свързаната с
тези обстоятелства специфика във възприятията и междуличностните
взаимоотношения. Прието е, че извън формалната връзка на родство по
делото не се доказват останалите предпоставки за обезщетение на претърпени
неимуществени вреди, визирани в решението по тълк.д.№1/2016г. на ВКС.
Съдът е посочил, че не е доказано по несъмнен начин, че детето С. е
претърпяло пряко непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен и интензитет морални болки и страдания от загубата на
своя дядо. Поради това предявения по делото иск съдът е отхвърлил.
Жалбата е допустима - същата е депозирана от надлежна страна в
производството пред първоинстанционния съд, имаща правен интерес от
обжалване на постановения съдебен акт като жалбата е депозирана в
законоустановения срок.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е установил правнорелевантните факти и
обстоятелства. Предявената претенция е за обезщетение на претърпени
според ищцовата страна неимуществени вреди вследствие причинената смърт
на родственик – дядо от страна на дете, което към момента на предявяване на
претенцията е на седем години, а към момента на причиняване на смъртта –
на 5 г. Според въззивната инстанция първоинстанционния съд на стр.7 от
решението си е изложил обстоятелствата, при които съгласно ТР №1 от
21.06.2018г. на ОСГНТК на ВКС са налице основания за присъждане и на
други лица извън посочените в Постановление №4/1961г. на обезщетения за
претърпени неимуществени вреди: - по изключение това право се признава на
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В подкрепа на твърденията си за претърпени неимуществени вреди от
4
ищцата С.Г. са ангажирани показанията на свидетелите Р. Г. – съпруга на
починалия С. Г., майка на С.Г. и баба на С., свидетелят А. Т. - баща на другата
ищца – Р. Т. и свидетелката В. Д. - без родство със страните, приятелка на
семейството на А. и М. Т.. Същите еднозначно посочват, че Сияна е родена в
Англия, че починалия и дядо и баба и две години са живеели съвместно с тях
там, а впоследствие – в с.Б., където за С. са се грижили баба и и дядо и.
Сочат, че дядо С. я е прибирал от детската градина, водел я на люлките,
купувал й сладолед.След 2017г. тя е заживяла с родителите си в Англия като
само през отпуските им са посещавали България и са се виждали с баба и и
дядо и. След смъртта на дядо и тя е продължавала да го търси с въпроса –
„Къде е дядо?“ Свид. Д.посочва друга година на раждане на С. – 2013г., сочи,
че 4-5 пъти е посещавала дома на дядо и в Б. докато тя е живяла там. Същата
посочва че дядо и я е водил всеки ден в Село К. на детска градина. Тя сочи в
показанията си, че е имало дълъг период от време през който е живяла с баба
си и дядо си без да посочва какъв е бил този времеви период, но очевидно се
касае за годината, през която С.е била в с.Б..
Обективно показанията сочат, че детето е живяло съвместно с баба си
и дядо си С. в продължение на три години – две в Англия съвместно с
родителите и и една в с.Б., България. При престоя си в България, когато за нея
са се грижели баба и и дядо и е посещавала детска градина в с.К.. Данните
сочат за полагане на грижи от страна на дядо С.– водене и прибиране от
детската градина, водене на разходки, на люлки. Следва да се отчита и
ниската възраст на детето-2-3 години, което обуславя и характера на
взаимоотношенията на дядото и внучката. Показанията на свидетелите сочат
на обичаен характер на отношенията – „дядо–внучка“. През следващите две
години до смъртта на дядото тя е идвала в България през отпуските на
родителите си. От показанията на тримата свидетели не се установяват
преживени страдания вследствие на силна емоционална връзка на внучката С.
с дядо и вследствие на неговата смърт. Единствено свид.Г. сочи, че Сияна
продължавала да търси дядо си и да пита „Къде е дядо?“. Това сочи за
наличието на спомен на детето за дядо си, за проява на интерес и
привързаност, но не и за преживяване на болки и страдания вследствие на
осъзната загуба на този близък родственик. В тази връзка
първоинстанционният съд правилно е преценил, че по делото не е доказано по
несъмнен начин, че детето С. е претърпяло пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен и интензитет морални
болки и страдания от загубата на своя дядо.
Изложените в жалбата доводи не опровергават констатациите и
изводите на първоинстанционния съд. Установените в процесния случай
взаимоотношение „дядо–внучка“ с всичките им прояви се включват в
рамките на обичайните за националните традиции нормална привързаност на
детето към своя дядо и не се отличават с изключителност. Наличието на
роднинска връзка, съвместното съжителство, полагането на грижи и
привързаността не презумират визираната в ТР №1 изключително дълбока и
5
трайна емоционална връзка на претендиращия обезщетение със загиналия.
Установената фактическа обстановка въз основа на показанията на
свидетелите сочи на обичайни и традиционни грижи на дядото за своята
внучка и привързаността на същата към него. Не се доказват болки и
страдания вследствие смъртта на дядото, надхвърляща по времетраене и
интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Разпитаните по делото свидетели не установяват факти и обстоятелства в тази
насока и с оглед на това претенцията остава недоказана и неоснователна.
Доводите на въззивната страна против ограничаване отговорността на
застрахователя за обезщетение в размер до 5000 лв. /поради противоречие с
цитирани директиви на ЕС/ не следва да бъдат обсъждани с оглед
неоснователността и недоказаността на претенцията.
Поради недоказаност е неоснователност на въззивната жалба
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно като въззивната инстанция изцяло възприема на основание
чл.272 от ГПК изложените от първоинстанционния съд мотиви в обжалвания
съдебен акт към които препраща в изводите си.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени разноски по делото, направени пред инстанцията.
Съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК в полза на застрахователя ЗД
„Бул инс“ АД следва да бъдат присъдена сумата от 1440 лв.–направени пред
инстанцията разноски.
По гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №100 от 09.12.2021г. , постановено
от Окръжен съд – Ямбол по гр.д.№108 по описа на съда за 2021г.
ОСЪЖДА СТ. С. Г. в качеството му на баща и законен представител на
С.Г. да заплати на ЗД „Бул инс“ АД – гр.С., ЕИК * сумата от 1440 /хиляда
четиристотин и четиридесет/ лева – направени по делото разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6