Р Е Ш Е Н И Е
№ 260085 20.08.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесети юли две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 1212 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „КМК-Ч.“ ЕООД против Г.Д.В. и З.В., с която е предявена
претенция по чл.32, ал.2 от ЗС досежно дворно място с идентификатор *** по КККР
на гр. Ч..
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба само от
ответника Г.В..
С определение от 15.04.2019 г. съдът е конституирал като ответник по делото Д.С.К., ЕГН – **********,
който в законоустановения срок депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството
ищец моли съда да разпредели ползването по начин, като се съобразят изградените
постройки и необходимите площи за обслужване на сградите. Претендира се
уравняване на дяловете. Моли съда да отхвърли претенцията на Д.К., доколкото
същият няма собственост. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответниците Г.Д.В. и Д.С.К. моли съда разпредели
правото на ползване съобразно вариант 1.1. от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, където се поставя в дял 1 по отношение на ищеца половината имот, а
в дял 2 се поставят дяловете на ответниците. Счита, че няма уравнение на
дяловете. Моли за присъждане на разноски, в зависимост от разпределението на
ползването.
Ответникът З.В. не се явява и не се представлява в
съдебно заседание.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
За
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ч. (преди с. Ч.), разположен
на ул. *** и ул. ***, по действащ ПУП-ПРЗ от 1982 г. е обособен УПИ *** в кв. 7, а по предходен ПУП (ЗРП от 1968 г.) – парцел ***
в кв. 10.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, дело № *** г. Т. Я. В. продава: на Д. (Д.) Т. Я. половината от дворно място (1/2 ид.ч.), находящо се в
чертите на с. Ч., Бургаска околия, и представляващо парцел 3 от кв. 10 по плана
на селото, цялото от около 800 кв.м., при граници на цялото дворно място: от
двете страни път, дере и В. И. В., а само за продаваемата част граници – от двете страни
път, дере и Н. Т. Я., заедно с построената върху това място масивна жилищна
постройка; на Н. Т. Я., а по мъж К. Т., половината от дворното място, подробно описано по-горе
(1/2 ид.ч.), при граници само за продаваемата част – път, Д. Т.Я., дере и В. И. В.. Купувачите ще обособят след смъртта на продавача и
съпругата му два самостоятелни парцела, с еднаква квадратура от купуваното от
тях дворно място.
На
22.12.1957 г. Д.С.К. и В. Д.Т. сключват граждански брак, като съпругата приема
фамилното име К..
На
01.03.1988 г. Г.Д. К. и З.В. сключват граждански брак, като съпругата приема
фамилното име В..
С
нотариален акт № ***г., нот. дело № *** г. по описа на нотариус при БРС Д. Т. Я. дарява на дъщеря си В. Д. К.
следния свой собствен недвижим имот – празно дворно място от 122,50/490 кв.м.,
съставляващо парцел ***, кв. 7 по плана на с. Ч., при граници – от двете страни улици, парцел *** и на изток улица.
С
разрешение за строеж № */27.02.1998 г., издадено от Община Созопол, на В. К. е
разрешено да извърши „преустройство на сутеренен етаж в „бира скара“ в парцел ***, кв. 7 по плана с. Ч., ул. ***, № **, по одобрени на 19.02.1998 г. проекти, а с разрешение за
ползване на обекта от 25.05.1998 г., издадено от ръководител РИТСК – Бургас,
заведението е въведено в експлоатация.
С
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № ***
г., нот. дело № *** г. по описа на нотариус Станка Димова, Д.С.К. и В. Д. К. прехвърлят на
дъщеря си Г.Д.В. следния недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място,
съставляващо парцел *** в кв. 7, бивш парцел **, бивш квартал 10 по плана на с. Ч., при граници и
съседи: парцел I за озеленяване и кооперативен пазар, от двете страни улица и парцел *** (урегулираният парцел съдържа 586 кв.м.), ведно с
построената в източната част на парцела триетажна двуфамилна масивна жилищна
сграда, застроена на 80 кв.м., състояща се от приземен и два жилищни етажа,
срещу задължението на Г.Д.В. да поеме гледането и издръжката на баща си Д.С.К.
и майка си В. Д. К., като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са
водили досега, докато са живи заедно и поотделно. Прехвърлителите запазват
правото на ползване, пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно върху
приземния етаж на имота, подробно описан по-горе, необезпокоявани от никой.
Приобритателят не може да се разпорежда с имота, както и да учредява вещно
правни тежести, без писменото съгласие на прехвърлителите. Триетажната сграда е
изградена съгласно разрешение за строеж № 49/08.10.1990 г. и е съпоставима със
сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Ч., като предмет на извършеното
през декември 2004 г. геодезическо заснемане са и постройките, изпълнени за
нуждите на заведението за хранене („бистро“), реализирано въз основа на
разрешение за строеж № **/27.02.1998 г., издадено от Община Созопол, за
преустройство на партерен етаж от жилищна сграда.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г., нот. дело № *** г. по описа на нотариус Виктория Дралчева, В. Д. К.
дарява на М. Д. К. собствения си недвижим имот, представляващ еднофамилна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ от 58 кв.м.
и РЗП – 116 кв.м., ведно с постройка на допълващо застрояване към сградата,
представляваща гараж с идентификатор ***.3 със застроена площ от 29 кв.м. и
постройка на допълващо застрояване към сградата, представляваща лятна кухня с
идентификатор ***.4 със застроена площ от 35 кв.м., построени в дворно място,
съставляващо УПИ *** в кв. 7 по действащия регулационен план на с. Ч., с идентификатор *** по
КККР на с. Ч. на площ от 637 кв.м.
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение
и наследство № *** г., нот. дело № *** г. по описа на нотариус Виктория Дралчева, В. Д. К. е
призната за собственик на недвижим имот, представляващ 237 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч., целият с площ 637 кв.м.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г., нот. дело № *** г. по описа на нотариус Виктория Дралчева, В. Д. К.
дарява на Г.Д.В. 25,5 кв. м. ид. ч. от собствения си недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч., целият с площ
637 кв.м.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г., нот. дело № *** г. по описа на нотариус Виктория Дралчева, В. Д. К.
дарява на М. Д. К. 318,5 кв. м. ид. ч. от собствения си недвижим имот,
представляващ дворно място с идентификатор *** по КККР на с. Ч., цялото с площ
637 кв.м.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *** г., нот. дело № *** г. по описа на нотариус Виктория Дралчева, М. Д. К. ***
ЕООД собствените си недвижими имоти: 318,5 кв.м. ид.ч. от дворно място с
идентификатор *** по КККР на с. Ч., цялото с площ 637 кв.м., ведно с
построените в имота постройка на допълващото застрояване към сградата,
представляваща гараж с идентификатор ***.3 със застроена площ от 29 кв.м. и
постройка на допълващото застрояване към сградата, представляваща лятна кухня с
идентификатор ***.4 със застроена площ от 35 кв.м.
През
2016 г. В. К. умира и оставя за свои наследници по закон Д.С.К. (съпруг), М. Д.
К. (син) и Г.Д.В. (дъщеря).
Според
показанията на свидетелите С. К. М. и К. И. Р. в имота преди се е влизало само от един вход, откъм ул. ***. Преди повече
от 10 години братът на Г.В., М. К., построява стена между двете къщи. Стената е масивна, висока над 2 м. и
е разположена на много малко разстояние от къщата на Г., която обаче не се
противопоставя на изграждането й. В стената има една врата към северната част, зад
къщата на Г., която част М. К. ползва и може да влиза. Вратата има дръжка само откъм неговата страна. Има
пътека от тази врата, която Г. не ползва, но М. ползва. След построяването на
стената, до къщата на Г. се влиза от източната страна.
Средната
месечна наемна цена за един квадратен метър дворно място, застроено,
представляващо поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Ч., е 2,70 лева.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на показанията на свидетелите С. К. М. и К. И. Р., както и на заключенията на вещите лица по съдебно-техническите експертизи
В.А. – Д. и З.А..
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявената
претенция е по чл.32, ал.2 от ЗС.
Според
Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК в
производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл.
32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно
правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват
потестативни права. По възраженията
съдът се произнася само в мотивите.
Задължителната
съдебна практика е константна, че наличието на съпружеска имуществена общност
по смисъла на чл.
19, ал. 1 СК (отм.) се определя съобразно момента, в който юридически се е
осъществил съответният придобивен способ /ПП № 5 от 31.10.1972
г./. Според ТР №
4/17.12.2012 г. по т. д. № 4/12 г. на ОСГК, при придобивната давност действието на придобивното основание се
зачита от момента на изтичане на срока, стига да е налице позоваване от страна
на владелеца. Когато
се е осъществил фактическият
състав на придобиването по давност по
време на брака, по силата на закона възниква съпружеска имуществена общност
между двамата съпрузи, макар и другият съпруг да не е бил съпричастен нито към
обективния, нито към субективния елемент на владението /според чл.
19, ал. 3 СК - отм. приносът на другия съпруг като предпоставка за
възникване на СИО се предполага/. Това е така, тъй като съпружеската
имуществена общност е установен от закона императивен режим на придобитите по
време на брака вещни права, който възниква независимо от волята и субективните
намерения на правните субекти, чрез действията на които и в полза на които
възниква това правно състояние – в този
смисъл Решение № 133 от 22.11.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 2057/2016 г., II г. о.
Предвид
изложеното, на 08.12.2008 г. (при действието на СК от 1985 г. – отменен от
01.10.2009 г.) В. К. и нейният съпруг Д.К. придобиват в режим на съпружеска
имуществена общност 130 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на
гр. Ч., целият с площ 637 кв.м., а останалите 107 кв.м. (от общо 237 кв.м. по
нотариален акт) са придобити от В. К. по наследство. Според разпоредбата на
чл.22, ал.3 от СК (отм.) разпореждане с обща
недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда
действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по
исков ред.
Следователно,
след като не е оспорил по исков ред прехвърлянето на 08.12.2008 г. от страна на
В. К. на 25,5 кв.м. ид.ч. на дъщеря им Г.В. и на 318,5 кв. м. ид. ч. на сина им
М. К. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч., целият с площ 637
кв.м., в шестмесечен срок от узнаването им, сделките са породили действие и за Д.К.
и той не може да ги оспорва чрез възражение в настоящото производство. Дори и
да се приеме, че Д.К. е узнал за разпорежданията след влизане в сила на новия
СК, според разпоредбата на чл.24, ал.4 от СК другият
съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от
узнаването, но не по-късно от три години от извършването му. Очевидно са изминали повече от три години от разпорежданията
и те не са оспорени по исков ред.
В
този смисъл към момента на приключване на устните състезания по делото съсобственици
в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Ч., целият с площ 637 кв.м.,
са следните лица: „КМК Ч.“ ЕООД – 318,5 кв.м. ид.ч.; Г.Д.В. и З.В., които
притежават в режим на съпружеска имуществена общност 293 кв.м. ид.ч. от
поземления имот, защото договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка от 07.12.1999 г. е възмезден и е сключен по
време на брака на В., а към същия момент имотът е с площ 586 кв.м.; Г.Д.В. – 25,5 кв. м. ид.ч.,
придобити по дарение.
В
поземления имот съществуват няколко сгради. Масивна жилищна сграда с
идентификатор ***.1 по КККР на гр. Ч., със застроена площ от 86 кв.м., брой
етажи 3, е собственост на Г.Д.В. и З.В. при режим на съпружеска имуществена
общност. В тази сграда Д.С.К. има запазено пожизнено вещно право на ползване
върху приземния етаж, поради което има право да ползва
двора (земята), доколкото това е
необходимо за ползването на приземния етаж
според предназначението му – аргумент от
чл.64 от ЗС и Определение № 532 от 2.11.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 3451/2015 г., I г. о.
Постройка
на допълващото застрояване към еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор ***.2 със застроена площ от 58 кв.м., представляваща гараж с
идентификатор ***.3 със застроена площ от 29 кв.м., и постройка на допълващото
застрояване към сграда с идентификатор ***.2, представляваща лятна кухня с
идентификатор ***.4 със застроена площ от 35 кв.м., са собственост на „КМК – Ч.“
ЕООД по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № *** г., нот. дело № *** г. по описа на нотариус Виктория Дралчева. Видно от
съдържанието на документа (л.9 от делото), предмет на сделката не е еднофамилна двуетажна жилищна
сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ от 58 кв.м. Следователно към
17.12.2008 г. собственик на тази сграда си остава М. Д. К.. В свое становище
(л.85 от делото) дружеството ищец се позовава на придобивен способ давност,
което следва да се отнесе и към сградата. От събраните гласни доказателства (макар
и ангажирани от насрещната страна) се установява, че М. К., в качеството му на
едноличен собственик на капитала в ищцовото дружество, е упражнявал
необезпокоявано фактическа власт повече от 10 години, с намерение за своене,
както върху „своята“ част от имота (терена), обособена посредством построяване
на стена, така и върху сградите, които се намират в тази „обособена“ част.
Следователно дружеството ищец е собственик на еднофамилна двуетажна жилищна
сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ от 58 кв.м., което не се й
оспорва от ответниците.
В
този смисъл молбата с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС е
основателна.
С оглед предложенията на вещото лице А.-Д. по
съдебно-техническата експертиза, съдът намира,
че разпределението следва да бъде извършено по първи вариант от експертизата на вещото лице (схема – вариант № 1, М 1:500), като дружеството следва да
ползва частта от имота, обособена в дял първи, оцветен на схемата в розов цвят,
с площ 318,5 кв.м. (съвпадаща с притежаваните от дружеството ид.ч. от правото
на собственост върху поземления имот), а ответниците Г.Д.В., З.В. и Д.К. следва да
ползват частта от имота, обособена в дял втори, оцветен на схемата в бледо жълт
цвят, също с площ 318,5 кв.м., доколкото интересите им са непротиворечиви. Съдът
приема предложения вариант по следните съображения:
При
разпределение на ползването следва да се отчитат както трайно установеният
начин на ползване на имота, така и построените в имота сгради. Както вече се
посочи сгради с идентификатор ***.2, ***.3 и ***.4 са
собственост и се ползват от дружеството ищец, а сграда с идентификатор ***.1 и
заведението „бистро“ се ползват от останалите трима ответници. Изградената в
имота стена диференцира площта от същия, която всяка една от насрещните страни
в процеса фактически ползва, а дружеството ползва и част от имота зад къщата на ответниците В. на север. Всяка „обособена част“ има собствен вход. Тук е мястото да се
посочи, че разпределянето на ползването има временен характер – до неговото
изменение по волята на страните или на съда или до съществуването на
съсобственост между страните, респективно до прекратяване на вещното право на
ползване, което притежава Д.К..
Схемата на възприетия
първи вариант за
разпределение следва бъде обявена за неразделна част от настоящото решение.
Тъй
като ползването на имота е съобразено с квотата на дружеството в
съсобствеността, то съдът не следва да се произнася по заявеното в условията на
евентуалност искане на ищеца, ако е налице разлика между притежаваната
собственост и отредената за ползване по силата на решението част от имота, да
му бъде присъдено обезщетение в размер на пазарния наем за населеното място,
считано от предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие.
По въпроса за разноските:
В производство по разпределение ползването на
съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи
заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от
страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка
страна в обема, в който са направени –
аргумент от Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о. Следователно разноските за
адвокат остават за страните така, както са направени. Заплатеното от ищеца
възнаграждение на вещото лице А., изготвило заключение по назначената
съдебно-техническа (оценъчна) експертиза, следва да остане в тежест на тази
страна, тъй като това доказателствено искане бе направено с оглед присъждане на
обезщетение на ищеца в случай, че според съдебното решение ползва по-малко площ
от имота, отколкото притежава, по което съдът не се произнесе, тъй като не се
сбъдна процесуалното условие за това.
Съдът е определил окончателно възнаграждение за
вещото лице А.-Д. в размер на 720 лева, от които дружеството е заплатило 460
лева, а ответниците 260 лева. Следователно ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца сумата от 100 лева (всяка от насрещните страни дължи
половината от възнаграждението на този експерт или 360 лева), както и
половината от заплатената държавна такса в размер на 12,50 лева.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ между „КМК – Ч.“ ЕООД, ЕИК – *********, Г.Д.В., ЕГН – **********,
З.В., ЕГН – **********, и Д.С.К., ЕГН – **********, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, реалното ползване върху поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Ч., с адрес на поземления имот – гр. Ч., ул. ***,
№ *, с площ 637 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), при съседи: ***.409, ***.652,
***.102, съгласно схема – вариант № 1, М 1:500, към заключение на вещото лице В.В.А. – Д. по
съдебно-техническа експертиза, находяща се на л.147 от делото, в съответствие с която „КМК – Ч.“ ЕООД, ЕИК – *********, ще ползва частта от имота, обособена в
дял първи, оцветен на схемата в розово, с площ 318,5 кв.м., а ответниците Г.Д.В.,
ЕГН – **********, З.В., ЕГН – **********, и Д.С.К., ЕГН – **********, ще
ползват частта от имота, обособена в дял втори, оцветен на схемата в бледо жълт
цвят, също с площ 318,5 кв.м., като уравнение на дяловете не се дължи.
ОБЯВЯВА схема – вариант № 1, М 1:500, към заключение на вещото лице В.В.А. – Д. по
съдебно-техническа експертиза, находяща се на л.147 от делото, за неразделна част от настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Г.Д.В., ЕГН – **********, З.В., ЕГН – **********, и Д.С.К., ЕГН – **********, да заплатят на „КМК – Ч.“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 112,50 лева (сто
и дванадесет лева и петдесет стотинки),
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ