Р Е Ш Е Н И
Е №
1303
Гр.Пловдив,
12.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 23.10. две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При
секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№2084/ 2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Л.М.Х., ЕГН ********** ***,
чрез адв.С.Д. против решение №368/02.08.2019 г., постановено по гр. д. №206/2019
г. на АРС, 2 гр. състав, което са уважени предявените от М.М.Ч., ЕГН **********
***, иск за признаване за установено дължимостта на
сумата от 2000 лева – главница, представляваща възстановяване на дадено капаро в двоен
размер, дължима по Предварителен договор за продажба на недвижим имот от
01.11.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 06.12.2018 г. до окончателното й погасяване,
която сума е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1455/10.10.12.2018 г., издадена по ч. гр.
дело №2838/2018 г. по описа на АРС и е
осъдена да заплати разноските по делото в размер на 240 лв. - по заповедното производство по и 540 лв.- по
гр.д. №206/2018 г. на аРС,2 гр.състав.
Излага оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
неправилна преценка на събраните доказателства и неизяснена фактичека
обстановка. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира за присъждане на разноски.
От ответника М.М.Ч., ЕГН ********** чрез адв.Л.К. е постъпил отговор на ВЖ, с който се иска да се остави жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди решението на РС като правилно и законосъобразно. Претендира за разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,чл.93,ал.2 ЗЗД.
Ищецът
претендира да се признае за установено че ответникът му дължи сумата 2000 лв.
–невърнато капаро поради отказ на продавача от предварителен договор за
продажба на недвижим имот, сключен на 1.11.2018 г., ведно със законната лихва
от подаване на заевлението -06.12.2018 г. до окончателното плащане.
Същата сума е била предмет на заявлението в заповедното производство. Срещу издадената заповед за изпълние по чл.410 ГПК длъжникът е предявил възражение по чл. 414 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявеният установителен иск.
По основателността:
От представения като доказателство предварителен договор за продажба на недвижим имот от 1.11.2018 г. е видно, че в чл.2,т.1 страните са договорили да сключат окончателен договор до 30.11.2018 г., а съгласно чл.3,т.5 - че при неизпълнение на задълженията на продавача, купувачът следва да получи даденото капаро в двоен размер.
В отговора по чл.131 ГПК ответницата – продавач по предварителния договор не оспорва, че е получила капаро от 2000 лв., но счита, че не дължи връщането му в двоен размер, тъй като е върнала даденото от купувачката по договора пред изтичане на срока за сключване на окончателен договор – 30.11.2018 г.
Във въззивната жалба съдържа оплаквания, че първоинстационното решение е неправилно и незаконосъобразно тъй като РС не е съобразил, че Х. не дължи даденото капаро в двоен размер, тъй като е върнала даденото капаро преди изтичане на срока за сключване на окончателен договор; че страните са се договорили предварителния договор да се анулира; ищцата не е поканила ответницата да изпълни задълженията си по договора, след като сделката е отложената за неопределено време тя няма фиксиран краен срок, поради което няма определен падеж и ответника не е в забава; предварителния договор бил нищожен на основание чл.26 от ЗЗД поради липса на предмет, тъй като недвижимия имот не бил индивидуализиран достатъчно.
В отговора на ВЖ са изложени доводи, купувачката е изправна страна, тъй като е имала готовност за сключване на окончателен договор със заемни средства, осигурени от нейния син и многократно е търсила контакт с продавачката; че въззивницата се е отказала от сделката, поради което следва да заплати като неустойка двоен размер на платеното капаро; приложената към отговора разписка е признание, че се е отказала от сделката, поради което е върнала даденото капаро, но съгласно чл.3,т.5 от договора същата дължи връщане на капарото в двоен размер; счита, че не следва да се кредитират показанията на св.А., която е показала явна заинтерисованост и пристрастност. Въззиваемата счита, че в чл.2,т.1 от предварителния договор изрично е предвидено, че промяна на срока за сключване на окончателен договор се допуска само с изрично писмено споразумение между страните, каквото не е договорено; счита, че предварителния договор не е нищожен поради липса на предмет, тъй като имотът е индивидуализиран с посочване на вид, местоположение и идентификатор.
ПОС намира, че за да е налице основанието на чл.93, ал.2,пр.2 от ЗЗД следва да се докаже, че страната, получила задатъка е неизправна страна – не е изпълнила задължението си и е отказала да сключи окончателен договор.
Купувачката доказва, че е изправна страна по сделката с осигурени от сина А. Ж. й заемни средства, за което представя договор за поребителки заем, сключен от А. Ж. на 31.10.2018 г. с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД за сумата 27135 лв. По делото са разпитани като свидетели А. Ж. и И. А. А. Ж. установи, че е присъствувал на подписването на предварителния договор с продавачката и е изтеглил кретит, тъй като на майка му банката давала кредит само срещу поръчител; свидетелят установи, че многократно се опитвали да се свържат с продавачката за да сключат окончателния договор, но безуспешно, а брокерката им казала да дойдат да си вземат капарото и им дала телефен на близък на Х., който им казал, е продавачката се отказва от сделката и иска да се прекрати договора. Капарото било върнато от брокерката.
Свидетелката И. А. установи, че към края на м.ноември 2018 г. била в офиса на брокерката, когато влезла М.Ч. и казала, че в момента не може да осъществи сделката, тъй като нямала цялата сума; тогава брокерката й казала, че Л. Х. е в болница и сделката не може да се осъществи и й върнала капарото. Съдът не кредитира показанията на свидетелката А. като необективни и неубедителни като противоречащи на представените по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява, че още към момента но подписване на предварителния договор купувачката е имала пари за сделката.
По делото е представена разписка за получено върнато капаро от М.Ч. с надслов, че поради заболяване на продавачката сделката се отлага за неопределено време, поради което даденото капаро от 2000 лв. се връща на М.Ч.. От горното може да се направи единствено извода, че продавачката се е отказала от сделката, поради което е върнала даденото капаро, тъй като съгласно чл.2.,1 от сключения договор промяна на договорения срок може да стане само по взаимно писмено споразумение, а не едностранно от продавачката за „неопределено“ време поради неясна причина и неопределено за какво точно заболяване става дума. От обективна страна заболяването на продавачката не е пречка за финализиране на сделката, тъй като може да бъде представлявана от пълномощник. ПОС намира за неоснователни доводите на въззивницата, че не дължи исковата сума, поради това че е върнала даденото капаро преди изтичане на срока за сключване на окончателен договор, тъй като се е отказала от сделката, е неизправна страна по предварителния договор и дължи неустойка по чл.2,т.1 от същия във вр. с чл.93 ал.1 ЗЗД. Неоснователен е и довода, че страните са се договорили предварителния договор да се анулира – не се установи по делото да е налице такава договорка; че ищцата не е поканила ответницата да изпълни задълженията си по договора, след като сделката е отложената за неопределено време тя няма фиксиран краен срок, тъй като това не се доказа по делото.
Ето защо съдът намира, че се установи по делото, че продавачката е неизправна страна и че се е отказала от сделката, поради което е върнала даденото капаро от 2000 лв., но съгласно чл.3,т.5 от договора същата дължи връщане на капарото в двоен размер, т.е. още 2000 лв. – искът е основателен и доказан.
Поради изложените съображения съдът намира, че районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С
оглед неуважаване на въззивната жалба въззиваемият
има право на разноски за производството на основание чл.78 ал.3 ГПК, поради
което такива се присъждат в размер на 300 лв.- платен адвокатски хонорар.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №368/02.08.2019 г., постановено по гр. д. №206/2019 г. на АРС, 2 гр. състав
ОСЪЖДА Л.М.Х., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Ч., ЕГН ********** *** направените разноски за въззивното производство по делото –адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: