Решение по дело №965/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по пътищата) във вр. с чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от „Билдинг Кънстръкшън Рипеър“ ЕООД, [населено място], чрез адв. И. М., АК Русе. Жалбата е насочена срещу заповед № 24-1882-000148/ 30.10.2024 г. на началник сектор „ОП“ в Първо РУ при ОДМВР - Русе. Със заповедта на дружеството, в качеството му на собственик на МПС - “БМВ’’ модел Х5 с peг. №[рег. номер] е наложена ПАМ (принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2, б. „м“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати в административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че в оспорвания индивидуален административен акт липсват мотиви. Основният аргумент на оспорващия е, че технически не било възможно едно МПС с такъв вид окачване като “БМВ’’ модел Х5 да направи “дрифт”, тъй като е от типа 4x4. Според адвоката на жалбоподателя, отразеното в съставения по повод нарушението АУАН cep. GA № 1397112 от 29.10.2024г. и ЗПАМ описание на деянието не отговаря на действителното фактическо и правно положение. Тези доводи се поддържат и в съдебна зала, на практика се твърди липса на деяние, водещо до налагане на процесната ПАМ по ЗДвП.

Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 240 лева, на основание Наредбата за плащането на правната помощ, както и сумата по внесения депозит за вещо лице в размер на 500 лева, за които представя списък.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след като съобрази заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

От фактическа и правна страна съдът прие следното:

Със заповед № 24-1882-000148/ 30.10.2024 г. на началник сектор „ОП“ в Първо РУ при ОДМВР - Русе е наложена принудителна административна мярка на „Билдинг Кънстръкшън Рипеър“ ЕООД, [населено място], със законен представител Ю. Д., в качеството му на собственик на МПС-“БМВ’’ модел Х5, peг. №[рег. номер], изразяваща се във временно спиране от движение на пътно превозно средство „на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца“. В случаят състава на нормата е осъществен чрез действия на управителя на дружеството, изразяващи се в поднасяне на задните гуми няколко пъти по платното за движение, съпроводено с усукване и загуба на устойчивостта на автомобила – т.нар. „дрифт“. Деянието на водача на МПС представлявало и нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което му е би съставен и АУАН cep. GA № 1397112 от 29.10.2024г.

Правното основание за издаването на заповедта за наложена ПАМ административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2, б. „м“ от Закон за движение по пътищата.

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че срещу Ю. Д., в качеството му на водач е съставен акт за установено административно нарушение (АУАН) cep. GA № 1397112 от 29.10.2024г. от П. Б., на длъжност командир на отделение към ОД на МВР – Русе, 1 РУ /свидетел по настоящото дело/. Актът е съставен за това, че на 29.10.2024 г., около 14:12 часа, в [населено място], на [улица], до бензиностанция ОМВ, посока [улица]като водач на “БМВ’’ модел Х5, peг. №[рег. номер], собственост на представляваното от него дружество - „Билдинг Кънстръкшън Рипеър“ ЕООД, [населено място], го управлявал, използвайки път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен за превоз на хора и товари, като поднасял задните гуми няколко пъти по платното за движение, съпроводено с усукване и загуба на устойчивостта на автомобила – т.нар. „дрифт“.

Всичко изложено по-горе е причина за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 24-1882-000148/30.10.2024 г. от началник сектор „ОП“ в Първо РУ при ОДМВР - Русе, с която на „Билдинг Кънстръкшън Рипеър“ ЕООД, [населено място], собственик на процесното МПС е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2, б. „м“ от Закон за движение по пътищата.

Недоволен от заповедта, Ю. Д., в качеството си на управител и представляващ „Билдинг Кънстръкшън Рипеър“ ЕООД, [населено място] я оспорва с жалба, по повод на която е образувано адм. дело №965/2024г. пред Административен съд Русе. В съдебно заседание се защитава срещу ПАМ чрез адвоката-пълномощник И. М., АК-Русе. Жалбоподателят оспорва приетото от административния орган от фактическа страна, като твърди, че не е извършил непозволеното по закон деяние, представляващо административно нарушение и осъществяващо състава на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно която норма „На водача на моторно превозно средство е забранено да : 2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“ В тази връзка оспорва констатацията, че този тип МПС - “БМВ’’ модел Х5, имайки система 4х4, е възможно да извършат т.нар. „дрифт“.

По делото, освен приетите с административната преписка писмени доказателства, бе назначена съдебно-техническа експертиза, с вещо лице, специалист в областта, с оглед установяване на основно оспорваната констатация - че “БМВ’’ модел Х5 е възможно да извърши т.нар. „дрифт“. Бе разпитан и актосъставителят, пряк свидетел на случилото се.

Според вещото лице по назначената и приета съдебно-техническа експертиза, инж. Я. Г., при изключени системи DSC и DTC автомобилът остава без системи за стабилност, не се предават данни към управлението на xDrive, автомобилът се управлява изцяло под контрола на водача, а това позволява извършване на т.нар. „дрифт“.

Показанията на свидетеля П. Б., на длъжност командир на отделение към ОД на МВР – Русе, 1 РУ пък сочат, че от него и колегата му е установено, че на посочената дата и час от [улица]в посока бул. „Мидия-Енос“ излязъл лек автомобил „БМВ Х 5“, който направил няколко отклонения от траекторията на пътя, т. нар. „дрифт“. Тези показания се подкрепят и от останалите по делото доказателства.

Правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2, б. „м“ от закона, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

По делото е представена заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 3, предл. 2 и началник сектор „ОП“ в Първо РУ при ОДМВР - Русе.

Оспореният административен акт - заповед № 24-1882-000148/ 30.10.2024 г. е издадена от началник сектор „ОП“ в Първо РУ при ОДМВР - Русе, т.е. от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

От гледна точка на процесуалните правила и норми:

Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в съставената писмени документи в административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт, сред които и АУАН cep. GA № 1397112 от 29.10.2024г. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

За съответствието и спазване на материално-правните норми:

Административният акт е в съответствие с материалния закон.

В преценката на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т.2 , б. "м" е процесната: временно спиране от движение на пътно превозно средство „на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца“.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок.

За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2, б. "м" ЗДвП, законодателят приема като съставомерни признаци - управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Доказателствата, писмени и гласни, събрани в проведеното административно и съдебно производства, ведно със заключението по назначената и приета съдебно-техническа експертиза, сочат точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена ПАМ спрямо жалбоподателя „Билдинг Кънстръкшън Рипеър“ ЕООД, [населено място], по реда на чл. 171, т. 2, б. "м" ЗДвП.

Спорните по делото обстоятелства съдът може да отграничи в две категории. На първо място досежно възражението на адвоката и жалбоподателя, че не е възможно за автомобил от типа на 4х4, каквото е „БМВ Х 5“, да се извърши т.нар. „дрифт“. На следващо - относно това извършено ли е нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, станало причина за налагане на ПАМ.

По първото възражение: Заключението по назначената и приета съдебно-техническа експертиза, извършена от инж. Я. Г., доказва, че при изключени системи DSC и DTC автомобилът остава без системи за стабилност, не се предават данни към управлението на xDrive, автомобилът се управлява изцяло под контрола на водача, а това позволява извършване на т.нар. „дрифт“.

По следващото спорно обстоятелство : Събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно доказват, че на 29.10.2024 г., около 14:12 часа, в [населено място], на [улица], до бензиностанция ОМВ, посока [улица]Ю. Д., като водач на “БМВ’’ модел Х5, peг. №[рег. номер], собственост на представляваното от него дружество - „Билдинг Кънстръкшън Рипеър“ ЕООД, [населено място], го управлявал, използвайки път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен за превоз на хора и товари, като поднасял задните гуми няколко пъти по платното за движение, съпроводено с усукване и загуба на устойчивостта на автомобила – т.нар. „дрифт“.

С оглед на така изложеното, остават неоснователни и двете групи възражения, направени по повод оспорването на наложената ПАМ и конкретно - че с автомобил от типа на 4х4, каквото е „БМВ Х 5“, е в било възможно да се извърши т.нар. „дрифт“ и че от Ю. Д. не е извършено нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Събраните доказателства-писмени и гласни, ведно със заключението по съдебно-техническата експертиза доказаха по безспорен начин тезата на административния орган за наличието на нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя с управление на собственото на управляваното от него дружество - МПС - peг. №[рег. номер], „БМВ Х 5“ и станало причина за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2, б. "м" ЗДвП.

Пред АО са били налице всички материални предпоставки за налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.2, б. М от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения-доказано е управление на МПС - peг. №[рег. номер], „БМВ Х 5“, от водач, ползващ пътя, на който се е намирало МПС за други цели – поднасяне на задните гуми няколко пъти по платното за движение, съпроводено с усукване и загуба на устойчивостта на автомобила – т.нар. „дрифт“, а не в съответствие с тяхното предназначение - за превоз на хора и товари.

Не е налице и нарушение на целта на закона. Целта на ЗДвП е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.

Гореизложеното води на извод за неоснователност на жалбата.

С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за заплащане на направените по делото разноски. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ОД на МВР – Русе следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чиито размер, с оглед правната и фактическа сложност на делото и предвид проведените две съдебни заседания, съдът определя на 240 лева. В полза на ОД на МВР – Русе се дължат и разноските за внесен депозит за вещо лице в размер на 500 лева. Общо дължими разноски – 740 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Билдинг Кънстръкшън Рипеър“ ЕООД, [населено място], чрез адв. И. М., срещу заповед № 24-1882-000148/ 30.10.2024 г. на началник сектор „ОП“ в Първо РУ при ОДМВР - Русе.

Осъжда „Билдинг Кънстръкшън Рипеър“ ЕООД, [населено място], ЕИК *********, с управител Ю. Р. Д. да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сума в общ размер от 740(Седемстотин и четиридесет) лева – за юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице.

Решението е окончателно.