№ 80
гр. Варна, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500606 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на представляващия „Напоителни системи“ ЕАД – София
против решение № 134/18.11.2022 г. по гр.д.№ 225/2022 г. на Окръжен съд –
Търговище, с което е уважен иска на С. М. П. за заплащане на сумата от
132287.04 лв., предявена като частичен иск от обща сума в размер на
146985.60 лв. за причинени на ищеца имуществени вреди – изгнила и
похабена продукция и са присъдени разноски в размер на 9467.50 лв.
Оплакванията са за недопустимост на решението поради произнасяне на съда
по непредявен иск; евентуално – за неправилност и незаконосъобразност
поради нарушение на материалния закон и липса на мотиви. Исканията са за
обезсилване на решението и за връщане на делото на първоинстанционния
съд за произнасяне по предявения иск; евентуално – за отмяна и за
отхвърляне на иска, с присъждане на разноските по делото.
В подаден писмен отговор пълномощника на С. М. П. оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител
1
поддържа въззивната жалба и оспорва подадения писмен отговор. От своя
страна въззиваемият оспорва въззивната жалба и поддържа подадения
отговор.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, предявен
от С. М. П. против „Напоителни системи“ ЕАД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 132 287.04 лева – разликата над
присъдената сума от 14 698.56 лева, претендирана по частичен иск до пълния
размер на сумата от 146 985.60 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в изгнила и похабена продукция от чесън
на стойност 122 040 лева, картофи на стойност 2 856 лева, фасул на стойност
3 369.60 лева и лук за семе на стойност 18 729 лева вследствие на причинено
наводнение на земеделски имоти обработвани от ищеца с обща площ от 47.7
дка. в землището на с. Зарево, общ. Попово, обл. Търговище, поради виновно
неподдържане на отводнителен канал – собственост на ответника, през
периода от 18.06.2021 г. до 19.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на увреждането – 19.06.2021 г.
Съдът е уважил така заявената искова претенция с решение
№ 134/18.11.2022 г., постановеното по гр. д. № 225/2022 г. на ОС –Търговище.
От приложените по делото писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Видно от приложената на л. 11 от гр. д. № 225/2022 г. на ОС –
Търговище регистрационна карта въззиваемият – ищец в
първоинстанционното производство е регистриран земеделски производител
в областна дирекция „Земеделие“ – гр. Търговище на Министерството на
земеделието и храните от 25.07.2013 г. Същият обработва комасирани
земеделски земи, съставляващи ПИ с идентификатор № 30332.86.35; ПИ с
идентификатор № 30332.86.34; ПИ с идентификатор № 30332.86.33; ПИ с
идентификатор № 30332.86.17; ПИ с идентификатор № 30332.86.15; ПИ с
идентификатор № 30332.86.8 – всички представляващи ниви с обща площ от
47.7 дка в местност „Пелит Пунар“ на с. Зарево, общ. Попово, обл.
Търговище.
2
Непосредствено до масива от земеделски земи минава асфалтов път, а
до него отводнителен канал „Корекция Черни Лом“ № 10 – собственост на
„Напоителни системи“ ЕАД, клон Русе. Отводнителният канал минава
успоредно до асфалтовия път по посока север – юг за отвеждане на
повърхностните води в р. Черни Лом, която минава северно от
обработваемите площи с цел опазване на земеделски имоти, които се
намирали по – високо от ищцовите. Отводнителният канал бил свързан към р.
Черни Лом със заустваща тръба, на която не била поставена обратна клапа.
Не е спорно между страните, че през периода от 18.06.2021 г. до
19.06.2021 г. над горепосочените поземлени имоти са валяли проливни
дъждове.
Проливните дъждове са довели до прииждане на водите на р. Черни
Лом, които преминали от реката през отводнителния канал и през водосток,
преминаващ под асфалтовия път, съчетано с вероятно неконтролируемо
изпускане на вода от поне един язовир, довело до заливане на масива от
обработваните от ищеца земеделски земи.
Между страните е проведено гр. д. № 758/2021 г. по описа на РС –
Попово, по което е постановено влязло на 23.06.2022 г. в сила решение
№ 72/23.03.2022 г., изменено в частта за разноските с определение
№ 184/28.04.2022 г., с което „Напоителни системи“ ЕАД е осъдено да заплати
на С. М. П. сумата от 14 698.56 лева, предявена по частичен иск,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – изгнила и похабена
продукция от чесън, картофи, фасул, лук и семе вследствие на наводнение на
обработваните от него земеделски площи общо от 47.7 дка в землището на с.
Зарево, общ. Попово, обл. Търговище, местност „Пелит Пунар“, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на увреждане – 19.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Съобразно разрешението дадено в т. 2 на ТР № 3. от 22.04.2019 г. по т.
д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков
процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното
вземане, произтичащо от същото право.
По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
3
реализирани вследствие на извършен деликт по чл. 50 ЗЗД е налице сила на
пресъдено нещо за основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти: деяние /действие или бездействие/;
противоправност на деянието; вреда; вредите да произтичат от вещ;
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.
Формираната сила на пресъденото нещо досежно основанието на иска
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите релевантни факти, от които произтича
спорното субективно материално право. В настоящия случай е преклудирано
оплакването за недопустимост на исковата претенция, изразяваща се в
разглеждането на непредявен иск по чл. 53 ЗЗД, поради неправилната му
квалификация. Съдът намира за необходимо да отбележи за пълнота на
изложението, че неправилната квалификация поначало е порок на
правилността на съдебното решение, поради нарушение на
съдопроизводствените правила, а не съставлява липса на процесуална
предпоставка, съответно наличие на процесуална пречка обуславяща
недопустимост на исковата претенция /в този смисъл мотивите към т. 2 на ТР
№ 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
Допустими за разглеждане в настоящото производство са единствено
правопогасяващите възражения за останалата част от вземането, например
възражения срещу пълния размер на вземането и възраженията за погасяване
на остатъка от вземането. В случая възражения за погасяване чрез плащане
или чрез изтичане на изтичане на погасителна давност не са поддържани.
Въззивникът своевременно и допустимо с отговора на исковата молба и
повторно с въззивната жалба е оспорил дължимостта на разликата над
25 729.44 лева до претендирания размер на сумата от 132 287.04 лева, за която
не е формирана сила на пресъдено нещо като справедлив еквивалент на
претърпените имуществени вреди.
Настоящият състав на съда намира, че вредите от наводнението на
земеделските земи са неделими и не следва да се определя процентно
съотношение на принос между евентуални съпричинители деликвенти.
Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД пострадалият може да иска изплащане
на цялото обезщетение от когото и да е от деликвентите, които отговарят в
условията на пасивна солидарност (арг. чл. 53 ЗЗД), т. е. дължат една и съща
4
престация за обезвреда. На пострадалия не могат да бъдат противопоставяни
възражения за разделност на дълга. В противен случай би била отречена
обезпечителната същност на солидарността. Съотношението на отговорността
между евентуалните деликвенти съпричинители има значение единствено в
регресното производство по чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
Като е достигнал до същите правни изводи ОС – Търговище е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По отношение на разноските – Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила последното. В
договора следва да е вписан начинът на плащане, като ако е уговорено
плащане по банков път, задължително се представят доказателства за това, а
ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка /така т. 1 от ТР №
6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/.
В случая в представения в открито съдебно заседание договор за правна
защита и съдействие, подписан от С. М. П. като клиент и от Р. Д. Р., като
адвокат, е отразено, че за процесуално представителство по в. гр. д. №
606/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 10 320 лв., което е заплатено. Съгласно
цитираната по- горе тълкувателна практика на ВКС, това вписване има
характер на разписка и е достатъчно за доказване на заплатеното от
ответниците по жалбата възнаграждение за един адвокат като предпоставка за
присъждането на претендираните разноски с оглед изхода на делото.
Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 11.04.2023 г.,
поради което за преценка относно прекомерността на възнаграждението ще
намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение (ДВ
бр. 88 от 04.11.2022 г.). Следва да бъде отчетено и че във въззивното
производство процесуалният представител на въззиваемия е съставил отговор
на въззивна жалба и е взел участие в едно съдебно заседание, в което не са
събирани доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено до размер от 9 941.48
лева.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/18.11.2022 г. постановено по гр. д. №
225/2022 г., по описа на ОС – Търговище.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД – София, ЕИК ********* със
седалище гр. София, адрес на управление гр. София, р-н „Овча Купел“, бул.
„Цар Борис III“ № 136 да заплати на С. М. П., ЕГН ********** от гр. Попово,
ул. „Михаил Маджаров“ № 14, ет. 3, ап. 9 сумата от 9 941.48 /девет хиляди
деветстотин четиридесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/ лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6