Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….
гр. Варна, ...................................г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на
прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН И. и секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа докладваното
от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 1664/2020 г. на АдмС - Варна, като за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на В.Д.И., ЕГН **********,***, срещу Решение № 843 от 18.06.2020
г. по АНД № 618/2020 г. на Районен съд - Варна (ВРС), с което е изменено Наказателно
постановление (НП) № 19-6252-001688 от 15.11.2019 г., издадено от Началника на
група към ОД на МВР Варна, отдел „Охранителна полиция“, като са намалени
наказанията „глоба“ от 150 лв. на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
от 3 месеца на 1 месец.
С жалбата се настоява,
че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и
поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че
наказаното лице не е уведомено за датата на откритото съдебно заседание, за да
вземе участие като страна в спора, респ. неправилно въззивният съд приема, че е
бил редовно призован. Разяснява се, че на 11.03.2020 г. И. е променил
постоянния си адрес и е следвало да бъде призован на адрес: гр. Варна, кв.
Аспарухово 7, ет. 1, ап. 1, като се сочи, че дори не е бил потърсен и уведомен
и на предходния стар адрес. За образуваното дело по жалбата му, касаторът
заявява, че е разбрал час преди откритото съдебно заседание, когато е получил
телефонно обаждане от кварталния инспектор, но е бил извън града и в
невъзможност да се яви във ВРС и след като се е върнал в гр. Варна е посетил
съда и е посочил адрес, на който да му се връчи акт, но не е взел участие по
делото и му се е преградило правото на защита и участие. Сочи се, че И. работи
на територията на гр. Бяла като счетоводител и ежедневно се налага да използва
свидетелството си за управление на МПС (СУМПС) от и до работното си място, като
отнемането на СУМПС ще доведе до невъзможност за придвижването му до гр. Бяла и
ограничаване на правото му на труд, от който живее. Заявява се, че касаторът ще
плати дължимата глоба, но с отнемането на СУМПС ще изпадне в невъзможност да
получава доходи и до други битови проблеми, поради което се моли да се измени
решението и да не му се отнема СУМПС, като ще заплати една по-висока глоба при необходимост.
Искането е за отмяна на обжалваното решение на ВРС и на НП, а при условията на
евентуалност да се измени решението като се накаже касаторът с имуществена
санкция, но да не му се отнема СУМПС. В хода по същество на делото касаторът
подчертава ограничаването на правото му на защита пред ВРС, като прави искане
за отмяна на решението на ВРС и за отвяна на НП, а в условията на евентуалност
за намаляване на глобата.
Ответникът – ОД на МВР
Варна, с писмени бележки чрез ст. юриск. К.Л – А, поддържа становище за
неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалвания
съдебен акт на ВРС. Искането е да се остави в сила решението на ВРС, като се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи се, че решението
на ВРС е правилно и няма основания за отмяната му, като се пледира за оставянето
му в сила.
Касационната жалба е
редовна и допустима - подадена е от страна, участвала в първоинстанционното
съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Административният съд,
съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища
на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства,
установява следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на касатора срещу НП № 19-6252-001688
от 15.11.2019 г., издадено от Началника на група към ОД на МВР Варна, отдел
„Охранителна полиция“, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на В.Д.И. са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 150 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 3 месеца. Според НП нарушението се състои в следното: На 11.10.2019
г., около 11:50 ч. в гр. Варна, ул. „Прилеп“, на около 500 м от разклона за с.
Каменар, посока гр. Варна, В.И. управлява мотоциклет Кавазаки с рег. № В6257К,
като регистрационната табела не е поставена на определеното за това място
(прибрана към долната част на седалката на мотоциклета). НП е издадено въз
основа на съставен акт за установяване на административното нарушение (АУАН),
съставен на 11.10.2019 г.
За да измени
процесното НП, районният съд приема следното:
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – НП и АУАН съответно са издадени и съставени от
компетентен лица, съобразени са изискванията за съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и съдържат минимално изискуемите реквизити, вмененото нарушение е
индивидуализирано в достатъчна степен. ВРС приема за неоснователни възраженията
на наказаното лице в жалбата, доколкото издавайки НП наказващият орган очевидно
не е приел нарушението за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
Направен
е извод от ВРС, че безспорно се установява, че наказаното лице е управлявало
процесния мотоциклет с прибрана към долната част на седалката регистрационна
табела. Позовавайки се на чл. 10, ал. 7 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.
(според която регистрационните табели на мотоциклетите се поставят само отзад)
и на показанията на св. Аспарухов, че тъкмо защото номерът на превозното
средство не се е виждал, то е било спряно за проверка, при която е установено,
че табелата е подвита навътре, т.е. същата не е била на определеното за това
място, ВРС приема, че нарушението безспорно е било извършено.
Въззивният
съд заключава, че законосъобразно е определен видът на наложеното наказания, но
не и техният размер. Прието е, че наказващият орган не е взел предвид, че В.И.
не е системен нарушител, както и че от нарушението не са произлезли вредни
последици, поради което съдът е намалил размера на наложените административни
наказания „глоба“ от 150 лв. на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
от 3 месеца на 1 месец.
Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за
неправилно, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила -
касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 2 от
НПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН за отмяната му.
Доводът на касатора, че е следвало съдът да го призове за насроченото
съдебно заседание на променения му след подаване на жалбата постоянен адрес, е
неоснователен. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗАНН съдът дава ход на делото и в случаите, когато
жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес, като съдът дава ход на делото и в
случаите, когато жалбоподателят, неподалият жалба нарушител или поискалият
обезщетение не са били намерени на посочените от тях адреси.
Тази регламентация обуславя извод, че въззивният съд няма задължение да
издирва адреса на жалбоподателя, като за да даде ход на делото е достатъчно
жалбоподателят да не е намерен на посочения от него адрес.
В случая обаче от отбелязването от призовкаря на приложената на л. 24 от
делото на ВРС призовка и от докладната записка на мл. инспектор Н.Б (л. 28 от
делото на ВРС) се установява, че посоченият в жалбата адрес: гр. Варна,
местност „Кочмар“ № 122, не е установен/открит, което е различно от ненамирането
на жалбоподателя на посочения от него адрес. ВРС неправилно е приложил нормата
на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, приемайки, че жалбоподателят е редовно призован и не
са налице процесуални пречки за даване ход на делото.
По аргумент от чл. 178, ал. 8 от НПК призоваването може да става по телефона в бързи случаи, като се удостоверява писмено от
длъжностното лице. В случая с писмо от 08.06.2020 г. Началникът на ІІІ РУ при ОД на МВР
Варна е изпратил на ВРС невръчената призовка на В.Д.И., заедно с докладната
записка от извършената проверка, като е посочил и че на 08.06.2020 г. в 07:50
ч. е проведен телефонен разговор с В.Д.И. , при който е уведомено лицето за
делото, като лицето е заявило, че е извън гр. Варна и е невъзможно явяването му
в съда на 08.06.2020 г. в 10 часа. Независимо, че случаят не следва да се
определи като бърз, дори да се приеме, че лицето надлежно е уведомено по
телефона за насроченото съдебно заседание, то призоваването е нередовно, тъй
като призоваването по телефона не е извършено най-малкото в разумен срок преди
насроченото за 08.06.2020 г. съдебно заседание.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, както и за производството пред
съда по разглеждане на жалби срещу НП, се прилагат разпоредбите на НПК. В чл.
328 от НПК, уреждащ призоваването във въззивното производство е предвидено, че
страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното
производство, се призовават по реда на чл. 178 - 182 от НПК. И в ЗАНН, и в
разпоредбите на НПК за въззивното производство липсва изискване да измине
определен срок от призоваването до съдебното заседание, при неспазване на който
лицата да се считат нередовно призовани. Правото на участие на страната в
съдебното производство обаче в случая е нарушено, доколкото нарушителят е бил
уведомен по телефона за насроченото съдебно заседание в деня на заседанието.
Изложеното обосновава извод, че е допуснато ограничаване на процесуалните
права на въззивника – участието му в съдебно заседание по делото, което
представлява допуснато
съществено нарушение на процесуални правила, респ. налице е касационно основание за отмяна на
обжалваното решение на ВРС – чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК.
Предвид изложеното следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК да се отмени
решението на ВРС и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на
съда. При новото разглеждане на делото следва да се осигури надлежно
призоваване, респ. да се обезпечи правото на участие на И. в съдебно заседание,
като се призове на посочения в касационната жалба нов адрес.
Извън горното съдът намира, че при новото разглеждане на делото следва да
се изясни как полицейските служители са установили, че управляваният от
наказаното лице мотоциклет е без номер, след като регистрационната табела
следва да е поставена само отзад на мотоциклета, а полицейският автомобил се е
движил в платното за насрещно движение спрямо управлявания от наказаното лице
мотоциклет, както и да се изложат мотиви по отношение наличието или липсата на
основания според ВРС за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива в
обжалваното решение липсват.
При
извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци,
които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността
му.
По разноските следва да
се произнесе ВРС по реда на чл. 226, ал. 3 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
На основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 843 от 18.06.2020 г. по АНД № 618/2020 г. на
Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
– Варна.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.