№ 339
гр. Плевен, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. Г.
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря И. П. Ц.
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500318 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение на Районен съд – Плевен от 11.02.2022 г., постановено по
гр.д. № 3495/2020 г., съдът е прогласил на основание чл. 26, ал. 2,
предл.последно от ЗЗД нищожността на нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 113, том II, рег.№ 3873, дело № 210 от 29.05.2020 г. на
нотариус С.И., с рег.№ 516 на НК, с район на действие ПлРС, като привиден,
обявил е за действителен на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД сключеният между
О. П. Г., като продавач, и Р. Б. С., като купувач по време на брака му с Л. А.
С., договор за покупко-продажба на 1/20 идеална част от недвижим имот,
представляващ апартамент № 11, с административен адрес: гр. П., ж.к. „С.“,
бл.*,вх.*,ет.* /подробно описан в решението с индивидуализиращите го
белези/, и е допуснал изкупуване на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС от страна на
В. Т. Г. на 10/20 идеални части от правото на собственост върху същия
недвижим имот, при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението
в сила В. Т. Г. заплати на Р. Б. С. и Л. А. С. общо сумата от 9929,20 лв.
Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционното решение,
1
подадена от Р. Б. С. и Л. АН. С., чрез пълномощника им адв. М.М. от САК. С
жалбата е наведен довод, че решението е неправилно, защото е
незаконосъобразно и необосновано. Изложени са подробни съображения в
подкрепа на този довод и се претендира отмяната на обжалваното решение и
отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на въззивниците. Депозирани са и писмени бележки по
съществото на правния спор.
Ответниците по въззивната жалба В. Т. Г. и О. П. Г. изразяват
становище за нейната неоснователност и пледират за потвърждаване на
решението на Плевенски районен съд чрез техните пълномощници – адв. Р.А.
и адв. Ив.М.. Становищата са обосновани в педставените писмени отговори и
писмени защити по делото.
По допустимостта на въззивната жалба окръжният съд се е произнесъл
с определението по чл. 267 ГПК от 03.05.2022 г.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията, изложени във
въззивната жалба, и доводите на страните настоящият съдебен състав на
Плевенски окръжен съд намира, че по същество жалбата е неоснователна,
предвид следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ищцата В.Г. и ответника О.Г. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с
развод на основание чл. 100 СК с решение на Плевенски районен съд от
16.10.2008 г. по гр.д. № 2856/2008 г. По силата на утвърденото със
съдебното решение писмено споразумение, семейното жилище, находящо се
в гр. П., ж.к. „С.“ бл.*,вх.*,ап.* се предоставя за ползване на жената. С
нотариален акт № 113, том II, рег. № 3873, дело 210/2020 г. от 29.05.2020 г. на
нотариус С. И., с район на действие РС-Плевен, рег. № 516 на НК, ответникът
О. П. Г. е дарил на ответника Р. Б. С. 1/20 ид.част от същото жилище,
представляващо апартамент със застроена площ от 69,84 кв.м., състоящ се от
две спални, дневна, кухня, клозет-баня, заедно с принадлежащите му избено
помещение и 1,42% ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот. С нотариален акт № 114, том II, рег.№ 3875,
дело 211/2020 г., от същата дата – 29.05.2020 г., на нотариус С.И., ответникът
О.Г. е продал на ответника Р.С. 9/20 ид.части от същия недвижим имот за
2
сумата от 9000 лв., като в нотариалния акт е отразено, че сумата е изплатена
напълно на продавача. Към момента на сключване на двете сделки
ответникът Р.С. и бил в брак с ответницата Л.С..
Тези обстоятелства не са били спорни между страните.
От изложените в исковата молба фактически твърдения и заявен
петитум става ясно, че ищцата е предявила обективно и субективно
кумулативно съединени искови претенции, съответно с правно основание чл.
26, ал. 2, предл.пето и чл. 17, ал.1 от ЗЗД – за установяване нищожност на
договора за дарение като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба
на 1/20 ид.част от описания в исковата молба недвижим имот /относителна
симулация/ и прилагане правилата на прикритата сделка, и с правно
основание чл. 33, ал. 2 от ЗС – да реализира правото си на изкупуване по този
ред като встъпи в продажбеното правоотношение по прикритата
/дисимулирана/ продажбена сделка на 1/20 ид.част от процесния недвижим
имот и в продажбеното правоотношение на останалите 9/20 ид. части.
В правната теория и установената съдебна практика се приема, че
дарението е едностранен и безвъзмезден договор, с който едно лице –
надареният се обогатява, т.е. неговото имущество се увеличава, а
имуществото на дарителя намалява, като законът изисква подареното да се
отстъпи веднага и безвъзвратно.
Както всеки договор, така и договорът за дарение трябва да има
правно основание. Без такова основание той би бил нищожен /чл. 26, ал. 2
ЗЗД/. Правното основание по принцип трябва да се различава от мотивите
/подбудата, вътрешното съображение/ за сделката, които нямат правно
значение. Дарението обаче е единственият договор, при който правното му
основание се покрива с мотива, т.е. мотивите имат правно значение.
В настоящия случай ответникът О.Г., който се явява съответно
дарител и продавач по двете, посочени по-горе сделки, е депозирал в срока за
отговор на исковата молба писмено становище, в което се съдържа
признание, че никога не е имал дарствени намерения към Р.С., както и че
единственото му намерение е било за продажба на апартамента.
По делото е приложено също така „писмено заявление“ от ответника
О.Г., в което са релевирани твърдения, че единствената цел, поради която е
дарил на Р.С. 1/20 ид.част от процесния апартамент, е да бъде избегната
3
разпоредбата на чл. 33 от ЗС, тъй като имотът по никакъв начин не е
предлаган за изкупуване от другия съсобственик – ищцата В.Г., при което
реалното му намерение при разпореждането с имота е било единствено да
продаде изцяло притежаваната от него ½ идеална част за сумата от 9000 лв.
Автентичността на подписа, положен от ответника Г. върху този документ, е
установена с помощта на назначената в първоинстанционното производство
СГЕ.
За изясняването на спорните въпроси в първоинстанционното
производство са допуснати гласни доказателства. Разпитани са като
свидетели М. Г. – дъщеря на ответника О.Г., и А. К. – майка на ответницата
Л.С..
Свидетелката Г. е заявила, че живее в А. и след развода на
родителите й редовно е поддържала връзка с баща си. От края на 2019 г.
тази връзка прекъснала, тъй като баща й не отговарял по телефона. Пуснала
жалби за издирване, но полицията не го открила. След няколко месеца дошла
в България и намерила баща си в някаква къща в гр. Д.М. при непознати хора.
Външният му вид бил много лош, мръсен, състарен, със скъсани дрехи,
видимо неадекватен и много наплашен. Тя взела баща си от там и го завела
при различни лекари, направили му изследвания. След известно време той
„започнал да влиза в час“ и да говори с нея. Споделил й, че искал да продаде
апартамента, но не обяснил защо. Намерил начин да заобиколи закона.
Свидетелката е заявила още, че баща й е имал свой бизнес години наред и е
разполагал с пари по банковата си сметка, но към момента бизнесът му не
работи и няма пари по сметката.
От своя страна свидетелката К. е дала показания, че две години
живяла на семейни начала с ответника О.Г.. Той бил много близък с дъщеря й
и зет й. Те идвали да помагат, когато тя и Г. живеели в апартамента в ж.к.
„С.“. О.Г. искал да им се отблагодари по някакъв начин. Свидетелката
твърди, че впоследствие разбрала за сделката, че е дарение, но се изненадала
за продажбата. Останала учудена, че О. искал някаква сума от зет й.
Свидетелката е заявила, че знае, че зет й /ответника Р.С./ е дал на О.Г. 9000
лв. През м.април заминали за Д.М. и живели там, докато дошла дъщерята на
О.. Той бил в много добро здравословно състояние. Дъщеря му дошла през
м.юли без предупреждение и го взела. Оттогава свидетелката не го е виждала.
4
Преценявайки показанията на двете свидетелки съобразно изискванията
на чл. 172 ГПК, въззивният съд кредитира същите по отношение на следните
обстоятелства, които счита за установени от гласните доказателства, а
именно: ответникът О.Г. е получил сумата от 9000 лв. от купувача по
втората процесна сделка – ответника Р.С., както е посочено и в нотариалния
акт за покупко-продажба на недвижим имот. През лятото на 2020 г.
ответникът Г. е бил намерен и отведен от дъщеря си от къща в гр. Д.М.,
където е бил заведен преди това от купувачите на имота. Тогава е бил с
влошено психично и здравословно състояние, външният му вид е бил
занемарен, бил е много наплашен.
От приложените по делото медицински документи е видно, че през
месеците юли и август на 2020 г. на ответника Г. са били извършени
медицински прегледи и изследвания, както твърди свидетелката Г., в резултат
на които е бил диагностициран със смесена корова и подкорова съдова
деменция и последици от други и неуточнени мозъчно-съдови болести.
От писмените доказателства по делото е установено също така, че след
като е бил диагностициран, ответникът О.Г. е настанен в дом за стари хора в
с.***, общ. М., където се намира и понастоящем.
Въззивният съд приема, че от събраните доказателства по делото и
предвид изричното изявление на ответника Г. за липсата на дарствено
намерение да сключи първата процесна сделка, а напротив – единствено
намерение за продажба на имота, но без да го предложи на другия
съсобственик, се установява по несъмнен начин твърдяната симулация при
сключването на договора за дарение, като прикриващ продажба. Т.е.
договорът за дарение е привиден, прикриващ договор за продажба и
мотивиран не с дарствено намерение, а с намерение да се създаде законово
основание да бъде изключено приложението на чл. 33 от ЗС. Следователно
този договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл.последно от ЗЗД.
При разкриване на симулация следва да се приложат правилата за
покупко-продажба, ако са налице основанията за нейната действителност
/аргумент от чл. 17, ал. 1 от ЗЗД/, а те, с оглед доказателствата по делото, са
налице поради това, че са спазени изискванията за прехвърляне на
собственост върху идеална част от недвижим имот.
По делото е безспорно установено, че към датата на сключване на
5
процесните сделки недвижимият имот е бил съсобствен между ищцата и
ответника О.Г. с произтичащото от това задължение за продавача да
предложи на другия съсобственик да купи притежаваните от него 10/20
идеални части при условията, договорени с купувача. Няма спор същото така,
че предложение по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗС не е отправено от О.Г. към
ищцата, с което е завършен фактическият състав на потестативното право по
чл. 33, ал. 2 от ЗС. Неизпълнението на задължението по чл. 33, ал.1 от ЗС
от страна на ответника О.Г. е породило правото на ищцата да изкупи
процесните 10/20 идеални части при условията, договорени с купувача -
ответника Р.С., а именно срещу заплащане на продажната цена.
Конститутивният иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС е предявен
преди изтичане на 2-месечния срок от продажбата.
Предвид тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Отделно от гореизложеното, въззивният съд споделя изцяло
фактическите и правни изводи на районния съд и на основание чл. 272 от
ГПК възприема същите като мотиви и на настоящото решение.
Обжалваното решение на Плевенски районен съд е правилно и подлежи
на потвърждаване.
Въззиваемите страни не са претендирали разноски и с оглед изхода на
спора, разноски в настоящото въззивно производство не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд – Плевен от 11.02.2022 г.,
постановено по гр.д. № 3495/2020 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7