Р Е Ш Е Н И Е
№………..…./……...12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на пети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 256 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано въз основа на исковата молба на И.В.В., ЕГН **********,***,
с която срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София район
„Възраждане”, ул. „Света София” №7, ет. 5, са предявени следните искове:
-
35
000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за пълна обезвреда на неимуществени вреди,
причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
03.10.2016г., в гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски” около №292А, (посока МБАЛ „Св.Марина”), по вина на водача на лек автомобил „Ш” с рег.
№ ***, Д.Ж.Й., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна,
към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №BG/23/115002941633 от 01.12.2015г.,
издадена от ЗАД „ОЗК Застраховане” АД;
-
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата 35 000 лв., считано от 03.07.2017г.
(датата на уведомяване на застрахователното дружество)
до окончателното й плащане.
Наред с това ищецът претендира
осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството,
основаващо се на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Твърденията и възраженията на
страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване, е извършено с доклада по
делото в открито съдебно заседание от 17.09.2020 г.
За да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и
съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмет на иска е правото на ищеца И.В.В., ЕГН **********,*** като трето увредено лице, да получи пряко от
ответното застрахователно дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК Застраховане”
АД, ЕИК *********, , гр.
София, обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания, вследствие
на ПТП, настъпило на 03.10.2016 г. в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „Ш А” с рег. № ***, Д.Ж.Й. ***.
Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 35 000 лева,
представляващи разликата от определеното от застрахователя обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, заплатено на 27.12.2019г., и претендирания от ищеца общ размер на
дължимото му обезщетение в размер на 50 000 лева.
Претендира се и осъждане на ответния
застраховател да заплати обезщетение за допуснатата от него забава за
определяне и изплащане на пълното дължимо обезщетение за обезвреда на
причинените на ищеца неимуществени вреди от виновното и противоправно деяние на
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на МПС, в размер на
законната лихва върху главницата 35 000 лв., считано от 03.07.2017г. – датата на
уведомяване на застрахователното дружество, до
окончателното плащане.
Така предявените искове намират своето
правно основание в чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), във вр. с
чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), съответно в чл.429, ал.3,
във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
От изисканото и приложено по делото
НАХД №2356/2018г. на Варненски
районен съд, ведно с приложено към него ВНАХД №159/2019г. по описа на
Варненски окръжен съд, се установява, че с влязла в сила присъда №
64/10.10.2019 г., водачът на л.а.,
причинил уврежданията, Д.Ж.Й., ЕГН **********,
е бил признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.343, ал. 1, б. “б”, предл. 2-ро, във вр. с и чл.342, ал.1 от НК, за това,
че на 03.10.2016г. в гр.
Варна, при управление на МПС - л.а. „Ш А” с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.25,
ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост причинил на ищеца И.В.В. средна телесна повреда. За това престъпление на извършителя Й. е било наложено
съответно наказание. С оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК,
във вр. с чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съда има доказателствено
значение за вината, деянието на извършителя – водача Д.Й., и неговата
противоправност.
Не е спорно между страните, установява се по
безспорен начин и от събраните по делото писмени доказателства - епикризи на
история на заболяването, издадени от МБАЛ „Света Марина” АД, гр. Варна, Отделение по
Ортопедия и травматология, УМБАЛ „Н.И. Пирогов” АД, гр. София, секция
оперативна травматология, Клиника по хирургия, и УМБАЛ „Д-р Г. Странски” АД,
гр. Плевен, клиника по Ортопедия и травматология,
болнични листи и друга
медицинска документация, протокол за оглед н местопроизшествие от 03.10.2016г.,
гласни доказателства – показанията на св. Т. Г., св. Г. Г., както и от заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), че в резултат на ПТП, виновно причинено на
03.10.2016г. от водача Д.Й. ***, на ищеца И.В.
*** са причинени травматични увреждания
(открито разместено
многофрагментно счупване на костите на предмишницата на лява ръка - счупване на
лъчевата и лакътна кост на лява ръка в дистална /крайна/ трета с надлежащи две
разкъсно-контузни рани в средна трета на лява премишница, разкъсно- контузна
рана в областта на пателата/капачката на ляво коляно), довели като резултат до временно разстройство на
здравето, не опасно за живота, трайно
затруднение движението на ръката за период от 5-6 месеца и необходимост от продължително оперативно лечение
за възстановяване на костите на предмишницата и функцията
на лявата ръка.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, в т.ч. и
относимите писмени такива, съдържащи се в приложеното по настоящото дело НАХД №2356/2018г. на Варненски районен съд, както и на заключението на изслушаната
и приета по делото комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза (КСАТМЕ), съдът приема за установена причинно - следствената връзка между
виновното и противоправно поведение на застрахования водач Д. Й. и уврежданията на ищеца В.,
което налага извода, че предявеният главен иск е доказан в своето основание.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, като за целта отправи писмена
застрахователна претенция.
По делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че между
ответника – застраховател „
ЗАД „ОЗК Застраховане” АД и собственика на лек автомобил „Ш А” с рег. № ***, е била налице сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/23/115002941633 от 01.12.2015г. със срок на застрахователно покритие до 30.11.2016г., като към момента на настъпването на
застрахователното събитие - 03.10.2016г., виновният за причинените вреди водач Д.Ж.Й. е бил обхванат от нейната
застрахователна закрила.
С оглед на това призованото като ответник
застрахователно дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК Застраховане” АД, гр. София е надлежно пасивно
легитимирано да отговаря по предявените спрямо него искове.
Възражението на ответника за съпричиняване от пострадалия ищец на настъпилите
за него в резултат на процесното ПТП вреди, поради
това, че е
управлявал мотоциклета си в нарушение на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.75, ал.1
от ППЗДвП, а именно – при шофиране на МПС с несъобразена за конкретната пътна
обстановка скорост, както и на чл.48 от Наредба №I-45/24.03.2000г. – липса на
светлоотразителна жилетка, с което е допринесъл
във висока степен за
настъпване на вредоносния резултат, съдът приема за неоснователно.
Въз основа на направения анализ на събраните по
делото доказателства вещото лице по изслушаната и приета по делото САТЕ М.Т. дава заключение, че липсват данни, въз основа на
които да се определи с точност скоростта на движение на управлявания от ищеца
мотоциклет за времето след потеглянето му от кръстовището на бул. „Хр.
Смирненски” (по който се е движел в посока от „Вятърна мелница” към кв.
„Виница”) с ул. „Перуника” и ул. „Дубровник” след включването на зелената
светлина на светофара, но с оглед големината и вида на деформациите по двете
МПС към момента на застигането на лекия автомобил и удара в него същият се е
движил със скорост от порядъка на 42 - 45 км/ч На база показанията на
пострадалия моторист, дадени в наказателното производство, че преди удара е
предприел спиране и същото донякъде е имало малък ефект, счита, че скоростта му
на движение преди ПТП е била малко по-голяма от посочените 42-45 км/ч.
Установено е, че мотоциклета е бил първи на стоп линията на светофара и след
потеглянето му преди него не са се движили други превозни средства в лентата му
за движение. Според експерта, вида на удара между автомобила и мотоциклета
(между предна лява част на мотоциклета и странично задната дясна част на
автомобила) сочи, че в последните 15-30м преди мястото на контакта мотористът е
направил опит да се отклони на дясно с цел да предотврати ПТП, като е бил
ограничен по ширина на пътното платно от появилия се внезапно автомобил от
ляво, а от дясно - от десния бордюр на пътното платно. Отчитайки, от една страна, особеностите на
конкретната пътна ситуация – вечерно време, в тъмната част на денонощието, не добра
осветеност на конкретната зона, където л.а. пресича пътното платно и навлиза в
лентата за движение на мотоциклета, наличието в насрещната спрямо посоката на
движение на мотоциклета пътна лента колона от спрели автомобили с пуснати
светлини, между които пресичащият за да навлезе в лентата за движение на
мотоциклета автомобил е трудно да се възприеме, а от друга, естеството на
управление на мотоциклет по принцип и в частност на процедурата по задействане
на спирачната му уредба при неочаквано и екстремно спиране, вещото лице счита, че мотоциклетистът не е имал време за
по-бърза реакция на възникналата опасност и техническа възможност да спре
по-бързо управлявания от него мотоциклет. Установено е от вещото лице, че макар
конкретния мотоциклет да е произведен за европейския пазар, най-вероятно е било
извършено частично преправяне на ел. инсталацията, тъй като фара на същия се
задейства при поставяне на контактния ключ в положение “Включено”, както е
фабрично на произведените за американския пазар мотоциклети от тази марка и
модел.
Изводът, че към момента на удара скоростта на
движение на мотоциклета не е била по-висока от сочените 42 - 45 км/ч,
се подкрепя и от вещото лице - медик
д-р Д.. Според експерта, изолирани травми като получените в конкретния случай (само в една
област - лява ръка) обичайно се получават при не особено високи скорости
по време на удара, именно от порядъка на 20- 40 км/ч.
При така установените фактически положения не може
да се приеме, че в конкретния случай е налице поведение на ищеца (действие или бездействие), с което
същият да е допринесъл за настъпването на
ПТП и/или за неблагоприятните
за него последици от деликта.
Евентуалната липса на светлоотразителна
жилетка сред оборудването на мотоциклета, каквото е изискването на чл.48, ал.1 от Наредба №I-45/24.03.2000г., би
съставлявало административно нарушение, но няма касателство към настъпилото
пътно произшествие, поради което, освен като недоказано, това твърдение на
ответника се преценява и като неотносимо към възражението за съпричиняване.
При определяне на размера на дължимото
обезщетение, което в най-пълна степен и справедливо би могло да обезщети
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесния деликт, съдът
съобрази, на първо място, вида и степента на причиненото травматично увреждане.
Както установява вещото лице по изслушаната и приета по делото СМЕ д-р Вилиам Д., касае се за много трудно, сериозно счупване и на
двете кости на предмишницата, което е открито, тоест костите са излезли извън
кожата, многофрагментно на много парчета, което допълнително е усложнило и
удължило лечението. Този вид счупвания неизбежно са свързани и с тежка
мекотъканна травма, която допълнително затруднява оздравителния процес. При този вид счупване и на двете кости е изключително
трудно напасването и тяхното срастване, като в случая се е наложило извършване
на няколко операции. При първото пролежаване на пострадалия
ищец в болницата непосредствено след инцидента на 03.10.2016г е
била извършена репозиция на лява лакетна кост и фиксация с 2 серклажа и една
интрамедуларна “К” – игла; на лява лъчева кост е извършена репозиция и фиксация със заключваща плака; поставена е гипсова имобилизация. При второ пролежаване през месец декември 2016г е било извършено премахване
на металната плака и иглата в лъчевата кост и е извършена костна пластика и
фиксация на двете кости със заключващи плаки. През месец януари/февруари 2017 г. е извършена трета оперативна намеса, при която е
извършено оперативно възстановяване на сухожилия и мускули на пръстите на
ръката. През месец април 2017 г. поради несрастване на мястото на счупване на лъчевата кост и счупване на
импланта се е наложила четвърта поред операция, при която е бил взет костен присадък от тазова кост на пациента и е извършена остеопластика и повторна остеосинтеза на лъчевата кост със
заключваща плака. През месец септември 2018 г. е извършено оперативно премахване на
остеосинтезния материал. Всички оперативни
интервенции са правени с пълна анестезия и според вещото лице са доста сложни. Ако не е било проведено активно оперативно лечение костите на предмишницата
не биха сраснали, което би довело до осакатяване на ръката и пълно отпадане на
нейната функция.
Сочи се от вещото лице, че лечебно оздравителния процес е
протекъл за период от около осем месеца. След последната операция от април 2017
г., когато е направен костния присадък, се е получило зарастване на счупвания,
месец след това гипсът е можело да бъде свален и пострадалия вече може да си
служи с ръката. По принцип, когато е имало гипсова имобилизация, мускулатурата
на човека отслабва, при което, макар костите да са сраснали, хватателните
движения на ръката не са с голяма сила. Необходимо е било и провеждане на
няколкомесечна основна рехабилитация. При извършения личен преглед вещото лице
е констатирало, че понастоящем функцията на ръката е възстановена. Зарастнало е
и описаното при третата операция сухожилие, но има известен проблем с отвеждане
на палеца назад, което обаче не пречи основно на хватателната функция. Според
експерта, безспорно при такова продължително възстановяване, каквото е в
случая, е възможно да се получава по-голяма умора с по-бързо изморяване на
ръката, когато тя продължително време нищо не работи, известно отслабване на
силата, което може да продължи. В този смисъл и е наложително периодично да се
прави физиотерапия.
Сериозното травматично увреждане на телесната
цялост е дало отражение и върху емоционалното състояние на ищеца, макар да не
се е достигнало до степен на посттравматично стресово разстройство. Сочи се
от вещото лице по изслушаната и приета по
делото съдебно психологична експертиза (СПЕ) д-р К.К., че както самото пътното
произшествие, при което е настъпило увреждането, така и всяка една от
последващите хирургични интервенции, е била
стресогенна животозастрашаваща ситуация. Не се е стигнало обаче до изчерпване и
трудности при справяне със стреса, значение за което имат установените при
ищеца протективни фактори, в т.ч. вътрешни фактори, свързани с личността му (добра психологична структура на личността, балансиран,
емоционално зрял) и такива, свързани с топлите семейни отношения, оказаната подкрепа и грижа от страна на семейството.
Това се установява и от показанията на съпругата на пострадалия ищец Т. Г., разпитана по делото като свидетел. Същата сочи, че
психическото безпокойство е била най-голямата травма на съпруга й, усещала
притесненията му да не остане инвалид, което би се отразило на възможността да
работи любимата си работа и да се грижи за семейството си. Иначе физическите
неудобства били споделени и приети в семейството като съпругът и приел както
помощта й за дейности, свързани със самообслужването му (да се къпе, да се
облича, да си върже обувките, да си нареже хляб), така и факта, че тя поема и
се грижи за цялата тежка работа в къщата, вършена преди това от него.
При тази фактическа установеност и като има предвид:
момента на настъпване на процесното събитие (м. октомври 2016г.);
социално-икономическата обстановка в страната към този момент, обуславяща
обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие;
професията на пострадалия към посочения период (авиоинженер), по отношение на която
доброто общо физическо здраве е от особена важност, в съответствие и с
прогласения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта съдът приема, че на ищеца
И.В. следва да се определи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в общ размер на 50
000 лева.
Между страните няма спор, че преди завеждане на
иска с платежно нареждане от 27.12.2019 г. ответникът –
застраховател е заплатил на ищеца сума в общ размер на 21 175,80
лв., включваща и изплатено обезщетение за неимуществени вреди от 15 000
лева. Тази сума следва да се приспадне от определение от съда размер на
обезщетението. Ето защо предявения иск за разликата в размер на 35 000
лева се цени като основателен и се уважава в пълен размер.
По изричната разпоредба на чл.429,
ал.3 от КЗ началният момент на забавата за застрахователя е по-ранната от двете
дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от
самия застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в
т.ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). И тъй като в случая от
една страна липсва спор, че пострадалия ищец И. В. е предявил пред ответното
дружество – застраховател на отговорния за вредите деликвент застрахователна
претенция за плащане на обезщетение едва на 03.07.2017г., а от друга
страна, в хода на делото нито е твърдяно, нито е установено с надлежни
доказателства, че в предходен момент застрахователят е бил уведомен от самия
деликвент (водача Д.Й.)
по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ за настъпилото застрахователно събитие, то
именно датата 03.07.2017г.
следва да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ. Ето
защо именно това е началната дата, от която ответникът – застраховател дължи
плащането и на следващите
се лихви за забава по чл.429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
В случая не се
претендира от ищеца обезщетяване на забава на самия застраховател да определи и изплати на
увреденото лице обезщетение за вредите (по чл.497, ал.1 от КЗ), поради което
възраженията на ответника относно началния момент на забавата, свързан с
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ и/или изтичането на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ се преценяват като неотносими.
Поради това дължимото обезщетение от 35 000
лева следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице – 03.07.2017г.,
до окончателното плащане.
Ищецът нито твърди, че е сторил
разноски за производство по делото, нито е представил доказателства за това,
поради което и такива не се присъждат.
Искането на процесуалния му
представител за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) се цени като неоснователно, тъй като не е
представен сключения между страните договор, въз основа на който страните са
постигнали съгласие за оказване от страна на адвоката на безплатна правна помощ
и съдействие в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 от ЗАдв.
Съобразно правилото, установено в
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане” АД следва да бъде осъден да заплати и следващата се държавна такса
за уважения иск в размер на 1 400 и
разноските по делото, платени първоначално от бюджета на съда в общ размер на
700 лева (платени възнаграждения на вещите лица по СМЕ, СПЕ и КСАТМЕ).
Въз основа на изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София район „Възраждане”, ул. „Света София” №7, ет.
5, ДА ЗАПЛАТИ на И.В.В., ЕГН **********,***, сумата 35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляваща остатък от дължимото обезщетение за пълната обезвреда на неимуществените
вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
03.10.2016г., в гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски” около №292А, (посока МБАЛ „Св.Марина”), по вина на
водача на лек автомобил „Ш” с рег. № ***,
Д.Ж.Й.,
ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента на
настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица №BG/23/115002941633 от 01.12.2015г., издадена от ЗАД
„ОЗК Застраховане” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2017г. (датата на
уведомяване на застрахователното дружество чрез предявена
застрахователна претенция от увреденото лице) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК Застраховане”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София район „Възраждане”, ул. „Света София” №7, ет.
5, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по съответната сметка на съда, сумата 2 100 лева (две хиляди и сто лева), представляваща общия
размер на дължимите по уважените искове държавна такса за тази инстанция и
разноските по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
адвокат Г.Ш., ВАК, като пълномощник на ищеца И.В.В., ЕГН **********,***, за присъждане на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокатско възнаграждение за
оказана безплатно правна помощ и процесуално представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: