Р Е Ш Е Н И Е №
758
гр.В., 30.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и девети
октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Даниел Димитров
Членове:
при секретаря Оля Велизарова и в
присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия
Димитров гр.дело № 2863 по описа за 2019
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по исковата молба на Д.В.Ц. с ЕГН: ********** ***, с която е
предявил против „ЕКО-ТИТАН“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „Яворов“ No 1, ет. 2 искове с правно основание чл.128 КТ вр. чл. 262 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на трудово възнаграждение за
положен извънреден труд и обезщетение за забавено плащане на главницата.
Посочва се, че с
ответника имали сключен трудов договор № 28/10.07.2018 г., по силата на който
ищецът работил на длъжност „Портиер“.
Излага се, че
трудовият договор бил прекратен със Заповед № 22 от 12.07.2019 г. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ.
Сочи се, че
съгласно уговореното с трудовия договор, мястото на работа било „ЕКО ТИТАН“
ЕООД, а работното време съгласно договореното в същия договор било осем часов работен ден.
Излага се, че за
исковия период, а именно от 11.07.2018 г. до 31.05.2019 г. ищецът изпълнявал
длъжността си, но не на 8 часов работен ден, както е записано в договора, а
давал 24-часови дежурства, след което два дни почивка. Посочва, че данните за
дадените от него дежурства, както и на другите двама негови колеги, които
изпълнявали същата длъжност са отразени в „Тетрадка за дежурствата на
портиерите“, в която книга се отразявали постъпването на работа, данни за
протичане на дежурството и в кои часове дежурният портиер е обикалял обекта, както
и че при сдаването и приемането на дежурство в тетрадката се подписвали двамата
портиери – този, който е сдал дежурството и този, който го приемал.
Твърди, че
реално смените му на работа не съответствали на заложеното в трудовия договор.
Тъй като за охрана на този обект били назначени само трима служители – ищецът и
още двама негови колеги, а не четирима. Посочва, че в случай, че били назначени четирима пазачи, то
отработените от ищеца часове в месеца щели да са съобразно заложените в КТ, но
при положение, че са назначени само трима, то часовете положени от ищеца
надхвърлят нормативно определените.
Излага се, че
няма как обектът да се охранява по 24 часа дневно от трима човека, които да са
редовна смяна по 8 часа дневно – всеки ден. Реално работният им ден е бил по 24
часа, 11 дни в месеца или реално за един календарен месец средно е отработвал
по 250 часа, а не по 165 часа, както е по трудов договор. Твърди, че разликата
от 85 часа месечно се явява извънредно положен труд, който не му е изплатен от
ответника,а така също и че за времето от 11.07.2018 г. до 31.05.2019 г. е
положил 900 часа извънреден труд, като е приспаднато времето през което е
ползвал регламентирания си платен годишен отпуск.
След допуснато
изменение на иска в съдебно заседание на 23.07.2020 г. се иска от Съда да
постанови решение, с което да му се заплати следните суми: сума в размер на 3860.80
лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 11.07.2018 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба –до окончателното изплащане на вземането, и 214.60
лв.– обезщетение за забава върху главницата.
Исковата молба,
заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника,
който в срока по същия текст е подал отговор, в който оспорва исковете. Излага,
че в обекта са работили 4 лица. Сочи се, че възнаграждението е изплащано изцяло
и своевременно.
От ангажираните
по делото доказателства, Съдът приема за установено следното:
Не е спорно, че
страните са били в трудово правоотношение през исковия период, което е
прекратено със заповед № 22 от 12.07.2019 г. на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ.
От ангажираните
графици за определяне на работното време на работещите като портиери в складова
база, както и от Правилника за вътрешния трудов ред е видно,че портиерите са
полагали нощен труд, работили на смени при сумарно отчитане на работното време,
с период на изчисляване два месеца.
Ответникът
представи графици за определяне на работното време на работещите като портиери
в складова база, присъствена форма за отчитане явяването и неявяването на
работа, фишове за заплати и Правилник за вътрешния трудов ред.
Ищецът представи
„Тетрадка за дежурствата на портиерите“, съдържаща данни за дежурствата на
портиерите, в която са отразени, следните обстоятелства: постъпването на
работа, протичане на дежурството, часовете в които е правен обход на обекта,
както и подписи на двамата портиери при извършване смяна на дежурствата.
По делото са събрани
гласни доказателства.
Свидетелят Г.
излага,че е работил като портиер при ответника от 2014 г. до 07.07.2020 г.,
като е работил на 24 часови дежурства- сутрин от 8:00 часа до другата сутрин в
8700 часа, след което почива два дни. От показанията му се установява, че като
портиери са работели трима души в този обект-той, Д.В. и П. М..Други лица не са
изпълнявали функциите портиер, освен когато се е налагало някой от тях тримата
да бъде заместен. Твърди, че са водели книга за дежурствата, в която са
записвали трите си имена, кога застъпват и кога отстъпват от работа, че няма
нарушения и са се подписвали в нея. Тази книга е номерирана, но не знае дали е
издадена от ръководството, тъй като когато е започнал работа я е заварил там, но като е
напуснал вече я е нямало, защото началник гаража я е прибрал,който пък гаража е
лицето от ръководството на дружеството, което регулярно е проверявало записите
в нея. Сочи, че работодателят е изготвял някакви графици за дежурствата, в
които са били посочени четирима човека, но реално в обекта са работели трима.
Твърди, че извънреден труд не му е заплащан, нито на него, нито на колегите му.
От свидетелските
показания на свидетелката Д. се установява, че същата работи при ответника, като
управител на фирмата, клон В.. Свидетелката сочи, че познава св. Г., който е
работил във фирмата като портиер, като освен него е имало и други портиери, но
всички са били само на този обект-гаражите в ж.к. „Строител“. Съгласно графика,
който е съставян от нея и служител „Човешки ресурси“ портиерите са четирима,
които се редуват по определен начин. Не знае за въведена тетрадка на
дежурствата им. За нея те се определят от графика. Твърди, че нейният контрол
не е бил за работно време, не може да каже продължителността на работното им
време, не може да каже дали е спазвано работното време, тъй като за него
отговарял Началник гаража. Няма идея и няма представа дали портиерите са давали
24 часово дежурство, по графици са на 12 часа-дневна и нощна смяна. Според
свидетелката с форма 19 се отчита явяването на работа. Заявява, че графиците и
форма 19 не са подписвани от портиерите, нищо не носи техния подпис, че са се
явили на работа. Твърди, че нощен труд е изплащан на портиерите, защото в
самите фишове фигурира такъв, но долкото знае извънреден труд не им е плащан.
Свидетеля И. /началник
гараж в „Еко Титан“ ЕООД/ излага , че работи като такъв от 13 години. Има
портиери, които осъществяват денонощна охрана на обекта. Познава ищеца, тъй
като е работил като портиер към фирмата. Сочи, че присъствената форма на
портиерите в обекта се води от Личен състав. Смените се предават един на друг
от портиерите. Доколкото знае смените им са от по 8 часа. Неговата работа е
свързана с шофьорите, много не гледа портиерите, само им прави проверки. Не е
водил присъствена форма на портиерите. Виждал е книга при портиерите в която
отразяват дежурствата, но не е разглеждал какво пише в нея. Не знае защо в
книгата са отбелязване обходи в разС.ие на 24 часа.
По делото е
назначена, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
не е оспорено от страните.Същото е
представеното от вещото лице в два варианта. Според първия вариант /по
данни на представената от ищеца тетрадка/ ищецът през исковия период е
отработил 800 часа извънреден труд, за което му се дължи възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 3860.80 лева, което не е заплатено и лихва
за забава върху главницата в размер на 214.60лв..
По втория вариант, изчислен на база представените
от ответника присъствени форми и ведомости за исковия период, се установява, че
ищецът е положил извънреден труд. Вещото
лице е дало заключение, че положеният от ищеца извънреден труд е 57
часа за исковия период, като е посочил подробно часовете в таблица за
всеки месец от периода, на стойност 278.07 лева. Вещото лице е установило и
размера на обезщетението за забавено плащане на
главницата, което изчислено, считано от възникване на вземането /датата,
следваща датата, на която е изплатено трудовото възнаграждение за съответния
месец/ по месеци и до предявяване на иска, е в размер на 12.77 лева.
Съобразявайки
данните по делото Съдът приема за обективно и компетентно изготвено заключението
на експертизата, в първия вариант и го кредитира изцяло.
В случая от
свидетелските показания безспорно се установи, че портиерите в обект- „Гараж на
„Еко- Титан“ ЕООД, находящ се в гр.В., ж.к. „Строител“, през исковия период, е
осъществявана основно от трима души /ищеца, свидетеля Г. и П. М./, които са
работили на смени от по 24 часа, след което два дни почиват.
Показанията на
свидетелите, условно разделени в две групи- този на ищеца и тези на ответника
са противоречиви и не кореспондиращи по между си, в частта касаеща работното
време на портиерите, отчитането му и контрола за изпълнение на същото.
От една страна са
показанията на ищцовия свидетел, които Съда изцяло кредитира, тъй като той също
е работил на длъжност портиер през исковия период и дава конкретни, точни и ясни отговори на
поставените въпроси досежно работата на портиерите, часовете на дежурствата,
колко човека са работили, как са изпълнявали задълженията си, кой ги е
проверявал. Напълно съвпадат с отразеното в представената по делото „Тетрадка
за дежурствата на портиерите“, която освен данни за дежурствата, съдържа
имената и подписите на портиерите под всяко предаване на дежурство. След
внимателно запознаване с отразените в същата данни се установява, че
действително през исковия период основно са работели трима човека на длъжност портиер,
като четвърти е имало само при отсъствие на някой от титулярите и то на негово
място.
От друга страна
са свидетелските показания на ангажираните от ответника свидетели, които не
дават ясна представа за работата на портиерите в обекта, въпреки, че и двамата
служители са на ръководни длъжности в дружеството, не можаха ясно и
безпротиворечиво да установят реално с какво работно време са работили
портиерите, колко човека са били и кой ги е контролирал. Според св. Д.,
портиерите са били четирима, които са работели по график на 12 часа изготвен от
нея и личен състав, отчитането на работата им се извършвало в присъствена форма
19, а контролът за изпълнение на работното време се упражнявал от Началник
гараж. Според показанията на св. И.- смените на портиерите са от 8 часа, като
присъствената форма се води от личен състав.
Твърдението на
ответника, че на обекта са работили четири портиери, не се подкрепя от
посочените доказателства и в тази връзка приложения по делото частен
свидетелстващ документ „присъствена форма за отчитане явяването и неявяването
на работа“ не променя направения извод,като в случая от съществено значение е
единствено фактически установеното.
Съдът, съобразявайки
изложеното от свидетеля Г. и ангажираната „тетрадка за дежурствата на
портиерите“ приема за доказано, че през исковия период като портиери в обекта
са работили основно трима човека на
смени от по 24 часа с два дена почивка след това.
Обстоятелството,
че „тетрадката“ се води от 2014 г., с всичките посочени по-горе реквизити, и не
касае само исковия период, мотивира съда, съобразявайки и обстоятелството, че
записите в същата не бяха оборени от ответника, да приеме, че фактите отразени в нея са обективни и че
същите определят и имат пряко отношение към положения от ищеца труд, включително
извънреден такъв.
В предвид на
това и на база останалите гласни и писмени
доказателства се налага извод, че не ищеца не е заплащано допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд.
При така
установената фактическа обстановка Съдът прави следните правни изводи:
С оглед
установеното от фактическа страна, Съдът приема, че исковете са доказани в
основанията си и в размерите си. Разпоредбата на чл.242 от КТ постановява
възмездност на престираната работна сила.
Съгласно чл.262
във вр. с чл.150 КТ, възнаграждението за
положения извънреден се заплаща в увеличени размери, като положеният
извънреден труд положен в работни дни се заплаща с 50 на сто увеличение, а този
положен през дните на официалните празници с 100 на сто увеличение.
Продължителността
на положения от ищеца извънреден труд е установена от вещото лице, включително
и обстоятелството, че не е заплатен такъв.
В случая не се
установи от събраните доказателства изпълнение на задължението за заплащане на
извънредния труд, с оглед което ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираната
в тази връзка сума от 3860.80 лв.
Задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното
възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва се явява
основателна в размера по заключението на вещото лице,който възлиза на 214.60 лв..Същия съвпада се претендирания, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
На осн чл.78
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в общ размер от 880.00 лв.
На осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВдРС сумата в общ размер от 223.02 лв. /163.02 лв. -дължима
държавна такса и 60 лв.-възнаграждение за вещо лице/.
На осн.чл.242
ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в
частта на присъдената сума за трудово
възнаграждение.
Водим от горните
съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕКО-ТИТАН“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Яворов“ No
1, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Ц. с ЕГН: ********** *** следните суми: сумата от 386.,80
лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 11.07.2018 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба /03.10.2019 г./ –до окончателното изплащане на
вземането,както и сумата от 214.60 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата.
ОСЪЖДА
„ЕКО-ТИТАН“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
„Яворов“ No 1, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Ц. с ЕГН: ********** *** сумата в общ
размер от 880.00 лв., представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЕКО-ТИТАН“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Яворов“ No
1, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на Съдебната власт по сметка на РС-В. сумата в общ размер от 223.02 лв. /163.02
лв. -дължима държавна такса и 60 лв.-възнаграждение за вещо лице/, както и 5
лв.-такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА, на
осн.чл.242 ал.1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта на сумата от 3860.80 лева.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :