№ 438
гр. Пазарджик , 04.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200536 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ „О.Д.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „***“ № 31, представлявано от собственика ОЛ. Т. Д.,
ЕГН ********** от гр. В., против Наказателно постановление №551276-
F559294 от 14.12.2020 г. издадено от Директор Офис- Пазарджик при ТД на
НАП Пловдив, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на
чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до нарушение
на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяна на НП. По
същество не се оспорва факта на извършеното нарушение, но се навеждат
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи
правото на защита и опорочаващи производството.
В съдебно заседание за ЕТ не се явява законов или процесуален
представител. По делото не е представено писмено становище по съществото
1
на спора. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител,
който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано
становище за законосъобразност на НП, като иска то да бъде потвърдено, а
жалбата оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
ЕТ „О.Д.“ е санкциониран с НП, за това че при извършена проверка
чрез справка в Система за управление на приходите в НАП, било установено,
че ЕТ, като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурил подаването на
информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за
продажбите“ на магнитен/оптичен носител и копия от тях в
законоустановения срок- до 14.04.2020 г. за данъчния период 01.03.2020 г.-
31.03.2020 г. Информация от отчетните регистри за посочения период не била
подадена в Офис за обслужване гр. Пазарджик при ТД на НАП- Пловдив до
съставяне на АУАН.
Така установеното от св. М.М., в качеството й на инспектор по
приходите в ТД на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик, съставлявало нарушение
на чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС. За това срещу жалбоподателя на 14.07.2020 г.
бил съставен АУАН с бл. № F559294 на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН в
отсъствие на нарушителя. Впоследствие на 25.11.2020 г. актът бил предявен и
връчен срещу подпис на представляващия и собственик на ЕТ- О.Д.. В акта не
били вписани възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 14.12.2020 г. било издадено
обжалваното НП, връчено на собственика на санкционирания ЕТ на
22.03.2021 г., видно от разписката към НП. Жалбата против НП била подадена
от собственика на санкционираното дружество до съда чрез АНО като била
входирана в деловодството на ТД на НАП, Офис Пазарджик на 29.03.2021 г.,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59
2
ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. М.М.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и
гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разпоредбата на чл.125 ал.3 от ЗДДС установява задължение на всяко
регистрираното по този закон лице да подава отчетните регистри по чл.124 за
съответния данъчен период, заедно със справка-декларация, като в ал.5 е
конкретизиран и срока за подаване- до 14-то число включително на месеца
следващ данъчния период, за който се отнася.
Не е спорно, че жалбоподателят към периода 01.03.2020 г.- 31.03.2020 г.
е бил регистриран търговец по ЗДДС, с оглед на което е имал статут на
данъчно задължено лице по този закон. Не се оспорва, че такава информация
от отчетните регистри за този отчетен период не е била въобще подадена от
търговеца.
При тези данни съдът прие, че е осъществен състава на
административно нарушение на чл.125 ал.3 и 5 от ЗДДС, поради което и
правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените, които да са основание за отмяна на атакуваното НП.
Както АУАН така и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Нарушението е било довършено на 15.04.2020 г., т.к. законоустановения срок
по чл.125 ал.5 от ЗДДС за процесния данъчен период е изтекъл на 14.04.2020
г. АУАН е съставен на 14.07.2020 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на
нарушението и нарушителя, макар и в неговия последен ден. Датата на
3
съставяне на акта е реална и актът не е антидатиран, тъй като видно от
приетите регистри за съставени АУАН, същият е с пореден номер, генериран
от системата и съставен на посочената в него дата, като преди този акт и след
него са съставяни и регистрирани и други актове, като регистрацията на
актовете следва поредността на номерата (л.53-77). Автоматично
генерираните номер и дата се установява и от самия АУАН. Актът е съставен
на горепосочената дата в отсъствие на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от
ЗАНН. Съдът счита, че основателно АУАН е съставен в посочената хипотеза.
От събраните по делото доказателства се установява, че до ЕТ са били
изпратени множество покани за явяване в ТД на НАП, Офис Пазарджик за
съставяне и връчване на АУАН за съответните данъчни периоди.
Изпращането е ставало с препоръчана пощенска пратка на посочения от ЕТ
адрес за кореспонденция (седалище и адрес на управление), но всички покани
са се връщали на подателя с отбелязване в пощенските разписки, че не са
били потърсени от техния адресат. При това положение самият нарушител-
ЕТ сам се е поставил в положение да не узнае за съдържанието на тези
покани, респ. да прецени дали да се яви или не за извършване на действията
по съставяне и връчване на АУАН. По АНП не са събрани данни дали ЕТ е
узнал въобще за отправените му покани, но това не опорочава
производството. Това е така, тъй като впоследствие така съставения АУАН,
както и всички останали, са били предявени и връчени на собственика на ЕТ
със съдействието на полицейските органи образуваното АНП на 25.11.2020 г.
В този смисъл са показанията на св. М.. Дори и обаче да не бе поканен
въобще нарушителя за съставянето на АУАН, то това пак не би съставлявало
съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на НП,
тъй като впоследствие актът е бил предявен и връчен на нарушителя и му е
била осигурена възможността да организира защитата си в производството. В
този смисъл е константната практика на касационната инстанция, като за
пример биха могли да се посочат Решения по КАНД № 700/2016г., КАНД №
743/2020 г., КАНД № 742/2020 г.- всички на АдС- Пазарджик.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни наведените в
жалбата доводи за маловажност на административното нарушение, респ.
доводите за приложението на чл.28 от ЗАНН, поради това, че нарушението
формално било извършено, но понеже дружеството не е извършвало никаква
4
дейност в инкриминирания данъчен период, който да следва да се отчита,
поради обективни причини, т.е. че липсвала обществена опасност на
нарушението. Вярно е, че нарушението е извършено за първи път и че не са
причинени вредни последици, но в разпоредбата на чл.125 ал.4 от ЗДДС
изрично е предвидено, че задължението за подаване на информация от
отчетните регистри не отпада и когато не следва да се внася или възстановява
данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или
получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този
данъчен период, т.е. регистрираното лице не е осъществявало дейност.
Отделно от това с неподаването на въпросната информация от
отчетните регистри за процесния данъчен период, данъчно задълженото лице
практически лишава приходната администрация от възможността на установи
дали то наистина развива или не дейност, както дали коректно се разчита с
държавния бюджет и фиска. Напротив става ясно от справка в деловодната
програма на съда, че задълженото данъчно лице системно не е изпълнявало
задълженията си, както за подаване на информация от отчетните регистри,
така и справки-декларации за различни отчетни периода на 2020 г., като
спрямо него са образувани и други АНП за същите нарушения. Освен това
информацията от отчетните регистри не е подадена и след съставяне на
АУАН и понастоящем, т.е. нарушението не е отстранено. Всичко това сочи,
че конкретно извършеното нарушение е със завишена степен на обществена
опасност.
При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил
с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания като е отчел тежестта на нарушението, която е
висока тъй като засяга обществени отношения от бюджетната сфера.
Определил е законосъобразна санкция, равняваща се на минималния размер
на предвидената за съответното нарушение.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано
и незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и фактът, че пред въззивната инстанция АНО
бе представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане за
5
присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Националната агенция
за приходите, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на
чл.2 ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП-Пловдив,
чийто представител е издал процесното НП, не е самостоятелно ЮЛ и е
структурирано към същата агенция. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от
ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата
на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита
в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото
производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел
и не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде
определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №551276-F559294 от
14.12.2020 г. издадено от Директор Офис- Пазарджик при ТД на НАП
Пловдив, с което на ЕТ „О.Д.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „***“ № 31, представлявано от собственика ОЛ. Т. Д.,
ЕГН ********** от гр. В., на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на
чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА ЕТ „О.Д.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. В., ул. „***“ № 31, представлявано от собственика ОЛ. Т. Д., ДА
ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите разноски в размер на 80
(осемдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение.
6
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7